Начало Искам думата Исперих – безПЪТният град. Така ли ще продължим?
Исперих – безПЪТният град. Така ли ще продължим?
04 January 2019

Преди дни почина съседът ми – млад човек. Близки на семейството му хора дойдоха, за да го изпратят в последния му път. Много хора преминаха през калта, за да се простят с него...

Последното изречение е нелогично за тъжния обред, но не и в Исперих.

04_01_2019_bezpaten-2.jpg

04_01_2019_bezpaten-1.jpgОт четири години живеем на тази малка отсечка, забравена, занемарена, може би на хартия асфалтирана и отчислените за нея средства - усвоени. И дори няма да пиша за надеждата, че утре, че след месец, че след година може да е различна...Няма... Нищо, че през това време някои улици бяха асфалтирани по два пъти, но не заради това, че на тях живеят по-привилегировани, по-значими жители на Исперих. Не! Просто случайно... Понякога случайно на някои жители на града им се случва „да намажат“ по съжителство така, че и улицата да е в добро състояние веднага след прокарване на тръбите на „Водния цикъл“, че и бързо рехабилитирана впоследствие. А нашата клета отсечка щяла да бъде преасфалтирана, информираха отговорните фактори, нищо, че не е дори асфалтирана...

Преди две години дъщеря ми се омъжи и гости имахме, и застанали на „улицата“, в прахта и остатъците от чакъл, си правихме снимки. Тогава беше сухо и прашно, дори поносимо, бих казала, защото човек свиква. Привиква да живее, да не пречи, да не се меси там, където не трябва, където не разбира, където може да бъде „разпнат“, че пита.

Сега, на погребението на съседа ми, беше много, много кално, много мръсно, много срамно. Че един човек си отиде от дома си, изпратен сред калта. Последните думи, които ми каза преди време, бяха: „Аз няма да я видя тази улица асфалтирана!“. Така и стана. Затова и реших да ви напиша тази кратка история, в която калта, освен че истинска, е и символ. Символ на черната ни участ да живеем в регион /НЕ/управляван според нечия /НЕ/компетентност, /НЕ/знание, /НЕ/далновидност, може би дори престъпна небрежност. Няма да говоря за кражби и отклоняване на средства - такива няма установени в нашия случай. Тук има само горчиви усмивки. Не, че не е важно как се справяме и как оцеляваме, не! А така ли ще продължим?


Радмила КОВАЧЕВА