Търсене

Начало Оживление Исперихчанинът Върбан Турист, за когото хората казваха, че може да управлява и държава...
Исперихчанинът Върбан Турист, за когото хората казваха, че може да управлява и държава...
07 January 2019

Има хора, за които се питаш дали са създадени за мястото, на което работят, или мястото е създадено за тях. Един такъв човек беше бай Върбан или Върбан Турист, както го наричаха исперихчани, по името на държавната организация за туризъм от соца – Балкантурист.

Ние, българите, се славим с много точна изобретателност на прякорите. За Върбан Турист исперихчани казваха, че може да управлява и държава.

07_01_2019_varban-1.jpg

Не е управлявал държава, но каквото и да е управлявал бай Върбан, го правеше с умение и хъс. Ако името му се удави в морето на забравата, ще е трагедия. Ще припомня, че той се казваше Върбан Георгиев Петков и е от с. Малък Поровец. Ако беше днес жив, щеше да е на 93 години. Останал е от малък кръгъл сирак. На 14-годишна възраст мащехата му дала посока. Натоварила на конска каруца един чувал боб, два чувал брашно и го закарала в Тутракан да учи в гимназията. Как си намерил работа и квартира в киното на градчето, само можем да гадаем, но там се отворили очите му. Докато продавал билети и метял киносалона, се срещал с образовани хора, чувал коментари за киноактьори, за политика, образование. Наострял ушите си за всичко. Кинооператорът бил глухоням и Върбан бил дясната му ръка. Момчето за всичко станало разпознаваемо. Вероятно започнал да усеща и собствената си значимост и сам създал ученическа кухня за бедни гимназисти от селата, които си носели продуктите. Гимназистът от киното се научил да ръководи и стопанисва. Разпределял храната и дежурствата на готвачите и сам готвел и чистел. С работата в киното и ученическата кухня успял да завърши и след задължителната казарма се установил в Исперих. Искам да уверя младия читател, че средното образование през 1945 година било особено престижно и със сериозно покритие. И така младият Върбан се помотал из няколко работни места, оженил се за красива дребна девойка /телефонистка в пощата/, но не намирал своето си място, докато то не го намерило.

07_01_2019_varban-3.jpg

Още като завеждащ АТЦ /административно-стопанската част/ в болницата, създал такава художествена самодейност сред докторите и сестрите, че и читалището не можело да предложи нещо повече. Оттогава се сприятелил с д-р Тончев, един от големите туристи и самодейци в Исперих. Станало ясно, че полето му е твърде просторно и мястото му е в читалището. Предстояло изграждането на Културен дом в Исперих и местните партийни лидери си намерили работяга. Новоназначеният секретар направил пътека до София, за да вкарат в проекта въртяща се сцена – единствената такава в окръга. Знае се, че учтивостта е смазката, която осигурява гладката работа на един обществен механизъм. Бай Върбан, с кроткия си характер и тихия приглушен говор, беше именно тази смазка. Висок, малко тромав на вид, с мустаци, винаги с перчем паднал над очите и вечното черно куфарче в ръцете, той притежаваше един магнетизам и умееше да владее хората. Баща ми, който неотменно участваше в самодейността на читалището, казваше, че било лесно да го харесаш. Непрекъснато правел малки компромиси, които не го обезличавали и читалищната дейност в Исперих кипеше. Исперихчани помнят танцовите състави, които ходеха непрекъснато по турнета и хоровете, които вземаха престижни награди.

Истината е, че през 70те години започнаха да се отпускат повече пари за читалищна дейност и Върбан Петков тогава получи и новото си име – Върбан Турист. Непрекъснато организираше екскурзии на самодейците и със сигурност зная, че обиколиха всички тогавашни соцдържави. Върбан Турист беше лидер. Той не просеше съгласие, а търсеше единодушие и това е мнението на самодейците от онова време. В исперихското читалище той създаде една здрава система на дейност, която можеше да работи и при неговото отсъствие.

През 70-те години в България се създават окръжни комитети по туризъм и се отпускат щатни места за секретари на туристически дружества. Взето е решение да се строи хижа в района на текето. Кой може да стане секретар на туристическото дружество и да се занимава със строежа на хижата? Отговорът е ясен от раз. Върбан Турист отново тръгва назад-напред с черното куфарче – проекти, средства, материали за строежа. БТС отпуска символична сума. Редно е да споменем името на Георти Йоцов, главен счетоводител на ТКЗС /по късно АПК/, който отделя много средства за хижата. Помагат и други промишлени предприятия в Исперих с пари и работна сила. Исперихчани доброволно участвали в построяването и се гордеели с най-голямата хижа в Североизточна България. Откриването става през 1977 г. и Върбан Турист се гордеел не само с въртяща се сцена в читалището, но с туристическа хижа. Организирани туристи от цялата страна идват в хижата и тя започва да живее собствен живот.

Секретарят на туристическото дружество има нови идеи. Непрекъснато оглеждал една изоставена сграда, на ул. „В. Терешкова“ в Исперих, собственост на Строително-монтажния комбинат в Разград. Отново Върбан Петков и черното куфарче са в офанзива. За него начинът да направиш нещо е да спреш да говориш и да започнеш да го правиш. В резултат през 1985 г. е открита туристическа спалня в Исперих с 15 стаи и 1 апартамент – 47 легла. Това е единственият хотел в Исперих, който от 1985 до 1995 г. е непрекъснато пълен. Междувременно туристическата дейност в града е в разцвет. Организирани са всяко лято, по маршрути, спуснати от БТС, големи туристически групи и са обходени всички български планини включително и най-дългият маршрут Ком-Емине. Изкачени са Балканските първенци Триглав /Словения/, Молдовяну /Румъния/, Митикас /Олимп Гърция/, Мусала /България/. Няма историческа забележителност в България, която да е пропусната от големия организатор Върбан Петков. През цялото това време е и в Управителния съвет на читалището.

След пенсионирането му през 1995 година на Общо събрание на читалището го избират за председател. Това е една неплатена длъжност за авторитет, който милее за институцията. При тогавашните остри политически схватки старият читалищен деятел е един далновиден компромис, лежащ на принципа „не е важно дали котката е бяла или черна, важното е да лови мишки“.

Не искам да забравя да спомена наградите на Върбан Петков: „Заслужил деятел на културата“, Медал за особени заслуги, Орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен – два пъти, Златен медал „Алеко“ - най-престижният в туризма...

В интерес на истината най-голямата награда беше безкрайното уважение и любовта на исперихчани, които го сравниха с една национална организация и го нарекоха Върбан Турист. Този човек наистина беше институция.

Знам, че ако ме гледа от неговото си място на небето, ще се радва да спомена, че внукът му – Върбан, неговият огледален образ, само преди седмица е номиниран в десетката на най-добрите треньори на Варна за туризъм и алпинизъм. Член е на Техническата комисия на Световната спортна организация за пожарно-приложен спорт. Носител е на два златни медала на Световната федерация. През септември 2018 г. организира във Варна световно първенство за младежи по пожарно приложен спорт.

Влязох в един живот, където времето е без значение. Върбан Турист не е между живите. С огорчение искам да спомена, че след кончината му на събрание на читалището се разгоряха ожесточени дебати за избор на заместника му. В крамолите и надвикването стана ясно, че не беше вече важно дали котката ще лови мишки, а какъв е цветът й. В ожесточението читалищните деятели забравиха да приканят присъстващите да почетат големия Върбан Турист със само една минутка мълчание.

Става нещо в това читалище. Има доволни, но и недоволни читалищни деятели, прави се някаква читалищна политика. Дали е добра, или лоша, това времето ще покаже, но културната общественост в Исперих си задава въпроси. Вярно, че времената са други, но Върбан Турист щеше да му намери начина. Вярвайте ми!


Милена НИКОЛОВА