Търсене

Начало История На път към модерните времена – Разград и районът в края на XIX и началото на XX век
На път към модерните времена – Разград и районът в края на XIX и началото на XX век
09 January 2019

 

Три години след Освобождението в България е проведена първата териториална реформа. С Указ № 537 от 28 юли 1882 г. (ДВ, бр. 91, 21/08/1882) е обнародван Закон за административното деление територията на Княжеството, с който се премахват губерниите и страната се разделя на 14 окръжия и 56 околии. Разград е третостепенно окръжие до 1901 г. и обхваща Разградска, Поповска и Кеманларска околия.

 

09_01_2019_raz21.jpg

Втората цялостна административно-териториална реформа в страната се провежда през 1901 г., когато с Указ № 236 от 16 май 1901 г. (ДВ, брой 104, 17/05/1901) е обнародван Закон за административното деление територията на държавата (приет от XI ОНС на 4 май 1901 г.), отменящ Закона за административното деление територията на Княжеството от 28 юли 1882 г. Според новия законодателен акт страната е разделена на 12 области, 71 околии и общини. С този закон от 1901 до 1919 г. Разград е околия в Русенска област. От 1919 до 1941 г. Разград е околия в Шуменска област. От 1941 г. до 1944 г. Разград е отново околия в Русенска област. С влизането му на статут на център на околия през 1901 г. Разград губи и забавя развитието си.


Населението


09_01_2019_vek-2.jpgПрез 1900 г. Разградски окръг имал население от 129 531 жители. За сравнение към 31.12. 2017 г. Разградска област има 113 714 жители. В самия Разградски окръг до 1902 г. е имало 3 околии: Разградска (население 60 415 човека), Поповска (население 42 847 човека) и Кеманларска (с население 26 269 човека). Понастоящем (2017) Исперихска община има 20 602 жители, а Поповска е с 25 706 жители, което е по-малко от 1900 г. През 1900 година Попово е имало население 2103 човека. Поповската ж.п. гара е открита през 1899 г. През 1900 г. с. Кеманлар (сега гр. Исперих) е било с население 1596 човека и 312 сгради. През 1900 г. Разградска околия е имала 30 общини с 49 села с 39 стражари (конни и пеши) и 133 общински стражари. Убийствата в околията през тази година били 18, от тях 11 умишлени и 7 случайни. Нараняванията са били 19, самоубийствата 8, случили са се 34 обири и кражби, 6 изнасилвания. В Поповска околия е имало 27 общини с 43 села, а в Кеманларската околия е имало 11 общини с 35 села. Исперих (Кеманлар) става град през 1960 г.

09_01_2019_vek-3.jpgГрад Разград през 1900 г. е имал 13829 жители с 3026 сгради. Бил е разделен на 4 участъка – Варуш, Нов, Пансионски и Добровски, от които само 2 са имали благоустройствен план. Интересно е движението на населението на града: 1880 г. – 11 625 жители, от тях 7 гърци и 224 евреи, 31 арменци, 12 румънци, 45 цигани (тогава е нямало названието роми); 1887 г. – 11 840 от тях 34 гърци, 270 евреи, 75 цигани, 21 арменци, 44 татари. 1892 г. – 13 295 жители, от които 25 гърци, 251 евреи, 57 арменци, 34 румънци; 1900 г. – 13 829 човека, от които 32 татари, 23 гърци, 336 евреи, 251 цигани, 25 арменци, 6 румънци; 1905 г. – 13 799 жители, от които 35 татари, 2 гагаузи, 22 гърци, 230 евреи, 148 цигани, 49 арменци, 8 румънци; 1910 г. – 13 975 жители, от които 40 татари, 5 гърци, 178 евреи, 515 цигани, 43 арменци, 9 румънци. Към Разградска община са били гара Разград със 100 жители и 41 сгради и с. Инебекчи (Стражец) със 650 жители и 124 сгради. През 1898 г. най-голямата община след Разградската е била Демирджилер (с. Желязковец) с 2862 жители. Към нея са били селата Ахмак (с. Мортагоново) и с. Софулар (с. Богомилци). Третата по големина община в Разградска околия е била Килли-Куюджик (Киченица) с 2689 жители. Четвърта по големина е била община Езерче с 2642 жители. Самостоятелната община Борисово (Гецово) например е имала 1683 жители, със 621 сгради. През 2015 г. Гецово е имало 1779 жители.

09_01_2019_vek-4.jpgСлед преминаването си към Русенски окръг през 1901 г., Разградска околия има 39 общини с 86714 жители за 77 населени места. Най-голяма от селските общини е била самостоятелната община (т. е. само от едно село) Торлак (сега Цар Калоян) с 3711 жители и 627 сгради. За да си спомним миналото, ще отбележа, че с. Дряновец е имало 2107 жители (по статистка от 2015 г. жителите са 781), с. Езерче 2585 жители (по статистика от 2015 г. с 1997 жители), с. Завет 2396 жители, с. Осенец 2127 жители (по статистика от 2015 г. 895 жители), с. Калово (Дянково) е с 2378 човека. За сравнение с. Недоклан, което било в община Дущубак (Ясеновец с 1742 човека с 328 сгради) е имало 254 жители с 55 сгради (по статистика от 2015 г. 192 жители). По-малко жители от с. Недоклан са имали Демир баба теке (тогава с. Димитрово) с 55 жители. Махзар паша теке (до Острово) с 41 човека, гара Ашиклар (Самуил) със 75 човека. В сравнение с последните четири села, някои средни по големина селища са направо „мастодонти“: с. Хърсово с 1697 жители, с. Топчии с 1336 жители, с. Кара-арнаут (с. Голям извор) 1067 жители, с. Дикили-таш (с. Побит камък) с 1945 жители (сега 240 жители), с. Арнаут (Пороище) с 1600 жители (сега 365 жители), с. Ахмак (с. Мортагоново) с 1177 жители (сега 1086 жители), с. Батемберг (с. Благоево) с 1771 жители (сега 590 жители), с. Гюзелдже-алан (с. Каменово) с 1733 жители (сега с 360 жители), с. Калфа-дере (с. Балкански) с 1145 жители (сега 240 жители). През 1901 г. Демирджилер става самостоятелна община с население 980 човека. Тогава до 1904 г. кмет на община Демирджилер е Киран Димов Бенев от Демократическата партия, прадядо (по майчина линия) на автора на статията.


Поминък


Професиите и занаятите в Разград през началото на ХХ в. по азбучен ред са: 14 абаджии, 13 адвокати; 2 агенти застрахователни; 3 аптекари (1 в болницата); 1 архиерейски наместник, 30 бакали, 7 банкери, 6 бояджии, 4 брашнари, 2 бръснари, 8 бъчвари, Военен (артилерийски) арсенал с 30 работници (фабрика за барут и обезвреждане на патрони от Руско-турската война), 7 галантеристи, 5 железари, 32 житари, 13 земеделци, 3 златари, 1 капелмайстор (което означава, че вече има военен оркестър), 4 кафеджии, 1 керемидарница, 2 книговезци, 4 книжари, 7 кожари, 5 кожухари, 7 лекари, 1 фелдшер, 36 манифактуристи (производство и продажба на ръчно изработвани тъкани и текстилни изделия), 4 мутафчии (плетене на зебло за чували от козина), 6 медникари (бакърджии), 6 месари, 15 обущари, 3 плетачи, 12 питиепродавци, 3 предприемачи, 1 публичен дом, 6 сапунджийници, 7 сарафи (хора, които се занимават с размяна, обмяна на пари), 4 сарачи (занаятчии, които обработват кожи и изработва принадлежности за впрегатен добитък и за езда – седла за кон или магаре, хамути, юзди, юлари, кожени дисаги, кесии), 1 съдържател на склад за бира, 3 сладкари, 5 столари (изработка и ремонт на дървени мебели), 2 търговци на дърва и строителни материали, 3 търговци на железарски стоки, 41 търговци на колониални стоки (продавали стоки от колониите - кафе, подправки, маслини, фурми, екзотични неща, а после названието се е прехвърлило и на бакалиите), 9 търговци на яйца, 5 тютюнопродавци, 3 фабрики за тютюн, 1 фотограф, 9 хлебари, 8 хотелиери и гостилничари (от тях два хотела: „София“ на Катерин Петров с осем стаи, питиепродавница и гостилничарница; „Търговски“ със седем стаи на поборника Димитър Иванов), 3 часовникари и бижутери, 10 шивачи.

На гара Разград е имало: 18 житари, 7 манифактураджии, 2 търговци на колониални стоки, 3 търговци на яйца.

Пазарите са: един обикновен в Разград (понеделник, петък), 1 за едър и дребен добитък (сър пазар), 1 за свине, 1 за манифактурни и други стоки (понеделник, петък), за добитък в Хърсово (четвъртък).

Имало е два разсадника – край Разград и в Мазхар паша теке (до с. Острово).

От чиновниците ще спомена окръжен управител (до 1901 г.), околийски началник, секретари, кмет, пом.-кмет, окр. инженер, инженери, окр. лекар (до 1901 г), фелдшер, който е и мъртвопроверител, отделно е имало ваксинатор. Други чиновници са председател и членове на Окр. постоянна комисия (до 1901 г.), финансисти, горски инспектор и негов помощник, агенти на банките, училищни инспектори по околиите, чиновници на разградската гара.

През 1902 г. в Разградска околия като цяло имало 975 магарета, 2 катъра, 86 655 овце, 20 590 кози, 6 474 свине. Сега овцете в областта са 34 926, козите са 9 109. Околията е била на 9-то място в Княжеството по коневъство. Регистрираните файтонджии са били около 30, а от каруцарство са си вадели хляба също толкова.

Пчеловъдството в Разградска околия - през 1898 г. е имало 8399 пчелни кошера от примитивния стар тип (тръвни) и само 6 кошера от новия тип. Сега пчелните семейства са 30 000.

Лозята в Разградско като цяло не са били засегнати от филоксерата, заболели са само 6 декара. Филоксерата е пренесена от Америка в Европа чрез вкоренени лози и само за няколко десетилетия унищожава почти напълно насажденията, заети със сортове на културната (европейската) лоза. Това е било истинска катастрофа за европейското лозарство. Бич за разградските лозя е била пероноспората, която знаем като мана. Независимо от тази болест, през 1895 г в Разградска околия са произведение 32 944 720 литра вино и 2 662 200 литра ракия. Нямаме данни колко е производството сега, но че народът продължава да си пийва, е ясно...


Нещо любопитно от спомените на Антон Страшимиров


През декември 1925 г. А. Страшимиров (1872-1937), който учи V клас в Разградската гимназия, публикува свои любопитни спомени за Разград от края на 19-ти век във в. „Разградско слово“. Тогава за него тежки хора в „Табахната“ били Бърневи, адвокатът В. Икономов, х. Добреви, Карагенови, Раданови, Арабови. Ив. Свирачев, намерен някъде в Тракия (той е от Чирпан), но след това става околийски управител. Бил е слабичък, с дълго вратле и червено личице. Местният красавец е бил пиротчанинът Емануилов (по късно хомеопат в София и изчезнал в Русия). Най-много ораторствал варненецът (брат на А. Страшимиров) Д. Страшимиров (1868-1939), който издава първия разградски вестник „Съвременник“ от 1889 до 1890 г. Според А. Страшимиров този вестник е бил единственият опозиционен тогава в страната. Читалище „Развитие“ било едно мизерно полукафене, където се играело предимно табла...


Управата


Кметове на Разградската община от този период са: Цоньо (Цанко) Марков, 1896-1899. Член на Либералната, а след това и на Народната партия. Търговец и член на търговското дружество „Надежда“. През октомври 1885 г. оглавява Комитет за защита на Съединението. Васил Ненчев е кмет само за месец март 1901 г. след промяна в общинския съвет. Член на Демократическата партия. Симеон Икономов кметува през 1899-1902. Член на Либералната партия, племенник на Никола Икономов. Роден в Жеравна. По негово предложение е изработен първият градоустройствен план на кв. „Варуша“. Учител и общественик. През 1885 г. открива първата печатница в Разград. Подпомага финансово дружество „Лес“ за изграждане на градския парк. Окръжен управител до закриване на окръга е бил Юрдан Г. Рашев (1865-1933).

Разградското общинско управление до 1889 г. се помещавало в бивши частни и много неудобни за целта къщи. През 1889 г. се отчуждава дворно място от разградския жител Осман Ирибуюн и започва строеж на кметство. Планът е изработен от общинския инженер Ян (Иван) Буфа. Зданието е построено през 1890 г. Към общинския двор се присъединява дворът и учебната сграда на училището „Св. Св. Кирил и Методий“, но през 1906 г. то се прибира в новата си сграда, където сега е Художествената галерия. В новото общинско здание и в старите сгради към него се помещавали общинската управа, общинската амбулатория, общинските бирници, пожарната команда, градските комисари и агенти и в една каменна сграда на ъгъла – музеят на Разградското археологическо дружество. Новото общинско управление се е намирало на пл. „Независимост“. Отдясно на него е било околйското управление, а вляво – часовниковата кула. На пл. „Независимост“ (където сега е градинката на градския часовник) са ставали градските пазари в понеделник и петък.


Мизерията


Улиците на Разград изглеждали на стари турски такива, повечето къщи са били нехигиенични и надвиснали, аха да паднат. Модерните къщи в града са били няколко. Имало е 40-50 дюкяна. Всичкото друго застрояване е било по модела на старите турски постройки и „бордейска система“. Долният етаж е вкопан в земята, където през зимата живеят стопаните. Мазите са измазани с волска или биволска тор. Стените са били от плет, измазани с кал или тор. Къщите са били обърнати навътре към двора с порти за колите и до тях малки вратички. Имало е само 3-4 полупланирани улици. Другите части са приличали на село с кални пътища при дъжд и прах през лятото. Покрай улиците са били наредени плевници, дамове (обори) и плетища. И те са измазани с волска тор. В града е имало 25 000-30 000 глави едър и дребен добитък. Реката е течала мътна и мръсна. На брега е имало много частни и 6-7 обществени нужници. Над реката са били разположени три воденици със саваци за отбив на водата. Вонящи пари се виели над Бели Лом ката ден като облаци и затова гражданите, живеещи край нея, страдали от треска. Водата за пиене е била със сравнително добро качество, но нямало добри водопроводи (кюнтове).

Градската салхана (скотобойна) е била в долния край на града (сега там са сградите на бившия месокомбинат „Родопа“). Над реката Бели Лом до скотобойната се издигала една гнила шатра, пълна със стари черва и съсирена кръв. Миришело много лошо, защото касапите често колели животните отвън в калта. Вътре в скотобойната се сушели меса.


Здравеопазване


До 1894 г. болницата е в старата джамия без минаре на ул. „М. Дринов“. Сградата е съборена. През 1894 г. се настанява в 8 новопостроени сгради до старите турски гробища, върху които се залесява градският парк. В Разградската второкласна болница през разглеждания период имало 5 лекари. Те са били на общинска служба. Имало е още 1 военен лекар и 1 на частна практика. Не всички знаят, че в Разград е имало дипломиран лекар преди Освобождението. Това е д-р Хараламби Марков Павлов. Той е един от синовете на д-р Марко Павлов – лекар на пашата на Търново и собственик на първата аптека по българските земи в Търново. Хараламби Марков е завършил Цариградското медицинско училище през 1873 г. Той бил лекар в града от 1873 г. до 1880-та или малко след тази година. След това се премества в Провадия, където става градски лекар от 1883 до 1886 г.. По време на Руско-турската война (1877-1878) информира командването на Източния отряд за разположението и движението на османо-турските войски в Разград, Той е предотвратил разпространяването на холерата в Разград.


Две важни „институции“ - банята и затворът


Градската или старата турска Чифте баня била с две отделения – мъжко и женско. Затова е „чифте“. Всяка година тя се давала под наем. Водата в нея се отоплявала от нагрети с огън камъни (средният камък се наричал „гьобек таш” и върху него имало следи от римска мозайка, което показва откъде е бил взет. Нямало някакъв особен ред в стаите за събличане и обличане. Таваните на банята са били развалени и продупчени. От дупките излизала топлина и водата едва стигала 30-32 градуса.

Разградският полицейски затвор се намирал в подземния етаж на окръжното управление (където сега е пощата). В него имало пет килии. На един затворник се падал по 2 куб. м въздух. Арестантите лежали на сламени миндери, по късно сменени с железни. В една килия имало 10-12 миндера. Долните дрехи на затворниците се изпирали всяка седмица. Храната се приготвяла от арестантите. Всеки ден те правели разходка в двора на окръжното управление по 1 час. През 1900 г. затворът е бил претъпкан, без празен миндер. В него имало 327 затворници. Общо-взето доста мизерни са били условията на лишените от свобода, но както знаем и в сегашните затвори и следствени арести не е по-добре...


Славните ловци


Ловното дружество „Сокол“ е създадено през 1893 г. А целта му е била да снабдява сдружените ловци с ловни билети, ловни материали, обединяване на ловците, уреждане гонки на вреден дивеч, развиване на самоконтрола и насаждане сред гражданите на любов към природните богатства и тяхното запазване. Управлява се по устава на ловната организация и по правилника на ловните дружинки в България. В началото е имало 95 членове. Управителният съвет е в състав: председател Ив. Свирачев, касиер Величко Илков, секретар П. Сребров. Дружеството урежда образцова ловна градина с езеро за плаване край града (там беше ресторант „Езерото“). През 1897 г. е приет Закон за лова (изменен 1904 г., 1907 г. и 1910 г.), по силата на който са „поставени под закрила всички полезни животни и птици“, нямащи пряка връзка с дейността на ловците, а също и някои редки животински видове. Законът създава импулс за обединението на ловците в дружества. Всички по-големи градове на България вече имат такива. Разградското и Поповското ловни дружества препотвърждават имената „Сокол“, а Кеманларското е „Заец“. В Разградското окръжие за 1899/900 г. са регистрирани 441 ловци, а само за Разград те са 73. Убитият дивеч в окръжието за 1899 година е: 1851 заека, гълъби и гургулици – 473; пъдпъдъци – 60; яребици – 39; белки – 12; видри – 3; вълци – 90; диви котки – 137; златки – 7; катерици – 6; лисици – 421; порове – 72; язовци – 46; врани и гарги – 41; карабатаци (големи корморани) – 5; орли – 1; рибари – 2; свраки – 1164; сойки – 42; соколи – 1; ястреби – 302.

През 1900 г. са убити: 5700 зайци; 47 диви котки; 6 диви свине; 129 лисици; 1 орел, 702 сърни; 139 ястреба. Не знам каква е била грижата по закона, но явно нещо не било е наред. Днес също – докато някогашните ловци са трепели по неколкостотин ястреба на година, сегашните им наследници май трябва да почнат да ги развъждат. Ястреби съвсем не останаха и затуй гаргите са се превърнали в истинска напаст за Разград...


Вестници бол, един даже бил безплатен...


Вестници в Разград от края на XIX в. и началото на XX в.: „Напредък“ – вестник за политика, обществени въпроси и литература с отг. редактор Лефтер Хумбаджиев и редактор. П. Н. Даскалов - 1898-1899; „Правда“ – орган на Народната партия, издаван от А. В. Изворов - 1899; „Хвърчащ лист“ – народен вестник с редактор С. Русев (адвокат) - 1899; „Позив“ – орган на разградското Демократично бюро, издател Славчо Бабаджанов - 1900-1901; „Народно стремление“ с редактор А. Изворов 1901; „Преглед“ - независим обществен вестник с редактор Д. Георгиев 1901-1902; „Разградски куриер“ - 1901; „Седмичен куриер“ – 1901; „Разградски бюлетин“ - независим орган за обявления и реклами с издател Иван Матев - 1903; „Седмичен лист“ – безплатен вестник за съобщения и реклами - 1902-1903.

 

Образованието в Разград


От учебната 1895/96 учебна е имало Окръжна мъжка гимназия и Девическо петокласно училище (в двора на църквата). Началните училища са били смесени по пол - „Св. Климент“, „Отец Паисий“, „Св. Св. Кирил и Методий“, построено 1906 г. (днес Художествена галерия, но съществувало от 1896 г. в двора на тогавашното градско управление), училище в Доброшката махала. Имало и две детски градини. И още: няколко турски училища и едно еврейско начално училище. Общо в Разградска околия през 1902 г. е имало 47 селски училища. Грамотността сред населението за околията през 1990 г. е била 15.75 %, а през 1911 г. нараства на 35 % (темата е твърде обширна и си заслужава отделна публикация).

 

Културата


Има две читалища, които са културни средища по това време - „Развитие“, в библиотеката на което през 1904 г. книжният фонд е 1540 тома; и „Напредък“.

Театралното дело си има своята история по това време.

През периода 1899-1891 г. в читалище „Развитие“ се играе предимно руска класика. В края на 90-те години под ръководството на Ангел Ангелов на сцената се поставят избрани и съвременни пиеси. Оживление в театралното дело настъпва след 1895 г. , когато в трупата се включва Матей Икономов (1871-1960), който по-късно създава свой пътуващ „Съвременен театър“. В Разград играе и съпругата му Маня (Мария) Икономова (1878-1929) По-високото художествено ниво на театралната дейност на Икономов продължава Григор Попов (1979-1945), актьор заедно с Евстати Сумпаров, Г. Стаматов и др. Активно се развива театралния живот в града по време на председателя на читалището А. Изворов. Поставят се: „На дъното“ от Горки, „Женитба“ от Гогол, „Иванко“ от В. Друмев, „Към пропаст“ и „Хъшове“ от Иван Вазов. По това време новосъздадената „Театрална дружинка“ наброявала 25 актьори и актриси - любители.

Особено показателно за театралното дело е началото на ХХ в. и то през 1901 г. Тогава показва съществуване „Разградски любителско театрален кръжок“ с режисьор Емфеев. През есента се играе „Лудетина“ от Крилов. Актьори са А. Изворов, г-ца Вълнарова, Г. Свирачев, Г. Кюпрюбашиев, г-ца Мазнева. Следващата постановка е „Парижки бедни“ от Евгений Сю.

В читалище „Развитие“ продължава да има театър. Там ръководител е Дончо Сумпуров. Театър прави и Македонското дружество в Разград. Поставя „Разбойници“ от Шилер. Театрални постановки се създават от офицерите от гарнизона през 1902 г. и след това. Военните играят първо „Искрено приятелство“ и „Вий“.

В 1905 г. се създава „Театрална дружина“ с ръководител Григор Попов. Включва 25 любители актьори и актриси.

През 1907 г. се показва пиеса от местното дружество „Майка“. То представя „Златно руно“. По някое време от този период в Разград има четири театрални трупи. Къде го има това в малък град?

Едновременно с това в читалище „Напредък“ (основано 1901 г.) се организират утра, четене на глас заради многото неграмотни, изнасят се представления като „Стефан Караджа“, „Васил Левски“, „Многострадална Геновева“ и др. Поради липса на собствена сграда, до 1914 г. читалището се помещава в една от стаите на Доброшкото училище. Първите актьори-любители са Димитър Ив. Халаджов (баща на бъдещия кмет Ив. Халаджов), Илия Донев Хорозов, Иван Димитров Калев и др. Женските роли са играни от мъже, поради несъгласието на старите хора това да правят девойките.

Хорове и оркестри – темата за музикалното дело на Разград е обширна, разработена е сериозно през годините, затова ще споменем само твърде активните по това време Църковен хор, Мъжки певчески хор от учители, ученици и служители с първи диригент Боян Пенев (1882-1927), който после е известен като големия наш литературен историк и критик; оркестър към читалище „Развитие“.

От 1 януари 1897 г. е установена първата редовна телефонна връзка с Русе, а след това и с други по-големи градове. В епохата на Интернет и съвременните комуникации днес това може да ни изглежда архаично, на за времето е било истинска технологична революция за Разград...


Проф. Пламен РАДЕВ