Търсене

Начало История Командният елит на Руската армия участва в освобождението на Разград
Командният елит на Руската армия участва в освобождението на Разград
14 January 2019

На 28 януари ще честваме 141 години от освобождението на Разград от османско владичество. По този повод е добре да припомним някои малко известни факти за руските войски, водили бойни действия в района, и по-точно за тяхното командване. В деня на освобождението на Разград навлизат редица войскови подразделения на Русчукския (Източен) отряд на Руската императорска армия. Тук ще упомена редица личности, които са техни командири.


Това показва, че градът е важно средище, преди сключването на мира в Сан Стефано. В малко градове или почти никъде на освободените наши територии може да се види такова присъствие на висши офицери и видни личности от войната. Нека да напомня, че Сан Стефано е селището където русите спират настъплението си и завършва Руско-турската война (1877-1878). В него Русия и Османската империя подписват на 19 февруари (стар стил) /3 март (нов стил) Санстефанския мирен договор, освободил българите от османско владичество и възстановил Българската държава. Някои от командирите на руските войскови подразделения, воювали в района на Разград, след време стигат до висши военни и политически длъжности в Руската империя.

14_01_2019_28-ianuari4.jpg

14_01_2019_28-ianuari-20085258.jpgПолковници от Руската императорска армия в Разград


Първо е редно да споменем полковник Михаил Илларионович Марков (9.02.1843 г. - 25.01.1899 г., СПб) – и.д. началник щаб на 1-ва пехотна дивизия. Произхожда от стар руски дворянски род. Първият руски офицер, който е влязъл със своя авангард в Разград около 7.30 ч. на 16/28 януари, 1878 г. По вероизповедание е православен. Женен, с 3 деца. Образование: 1-ви кадетски корпус (1862, корнет), Николаевска академия на Генералния щаб (1871, 2-ри разред). Чинове: встъпил на служба като корнет на 13.06.1862, поручик от 17.04.1863, преименувано звание в корнет от гвардията от 17.04.1863, поручик от гвардията 27.03.1866, щабен ротмистър от гвардията от 30.08.1869, преименувано звание в капитан от Генералния щаб от 30.08.1869. Подполковник от13.03.1874, полковник за отличие по служба от 27.03.1877, генерал-майор за отличие по служба от 10.02.1891. Служба: в лейб-гвардията на Гродненския хусарски полк от 1.06.1872 до 12.02.1873, обучение в Николаевската академия на Генералния щаб (1869-1871), зачислен към Генералния щаб (1871), командирован при Харковския военен окръг (на 1.06.1872), преведен в Генералния щаб (12.02.1873), старши адютант на щаба на 7-а кавалерийска дивизия (12.02.-13.07.1873), командир на ескадрон, преподавател по военни науки в Учебния кавалерийски ескадрон (13.07.1873-17.01.1878), и.д. началник щаб на 1-ва пехотна дивизия (17.01.1878-27.05.1879) на мястото на полковник Пьотр Аристархович Пичугин, командир на 1-ви драгунски Московски полк (31.08.1881-10.02.1891), началник щаб на Кавказския армейски корпус (10.02.1891-1897), командващ 8-а кавалерийска дивизия (1897-25.01.1899).

14_01_2019_generali-1.jpgНа 18/28 януари в Разград са следните командири на войскови части:

Началник щаб на 35-та дивизия – полковник Догановский.

Командир на 3-ти Невски пехотен полк – полковник Федор Егорович Больдт.

Командир на 2-ри Софийски пехотен полк – полковник Павел Викторович Владимирский.

Командир на 4-ти Нарвски полк – полковник Адам Карлович Гоштовт – първи военен комендант на Разград.

Командир на 139 Моршански пехотен полк – полковник Николай Адольфович Вентцель. Със заповед на ген адютант Дондуков-Корсаков до ген. лейтенант Прохоров от 20 януари/1 февруари за военен комендант на Разград (след полк. Гоштовт) се назначава полковник Вентцел.

14_01_2019_generali-2.jpgКомандир на 140-ти Зарайски пехотен полк – полковник Андрей Густавович Принтц.

Командир на 157-ти Нежински полк – полковник Пьотр Васильевич Маслов.

Командир на 3-ти Нарвски пехотен полк – полковник Дмитрий Николаевич Лесли.

Командир на 39-ти Донски казашки полк – полковник Греков.

Командир на 2-ра батарея на 1-ва арт. бригада – полковник Бухман.

Командир на Ингушкия дивизон полковник П. Ф. Панкратов.

Командир на бригадното управление на 1-ва артилерийска бригада полк. Василий Александрович Ложкин, а след това подполк. Измайлович) и 6-та батарея на 1-ва артилерийска бригад, влезли в 13 ч. в Разград.

Командир на 2-ра батарея на 1-ва арт. бригада полк. Николай Бухман.


14_01_2019_polk_markov.jpgГенерали от Руската императорска армия в Разград


Генерал-лейтенант Дмитрий Дмитриевич Прохоров. Като командир на 1-ва пехотна дивизия на 13-ти армейски корпус, първи встъпва в Разград. Роден е на 9 октомври (стар стил) 1827 год. По произход е дворянин от Владимирска губерния. Обучаван е в Първи Московски кадетски корпус. На 10 август 1845 г. (стар стил) постъпва на служба като прапорщик в лейб-гвардейския Волински полк. На 24 декември 1852 г. (стар стил) бил назначен за помощник-командир на кадрозапасния батальон, а след това на 1 април 1855 г. (стар стил) е преведен отново в лейбгвардейския Волински полк.На 6 декември същата година бил произведен в звание капитан. След това Прохоров служил в лейбгвардейския Павловски полк (1861-1863 г.), бил е командир на 11-ти Псковски пехотен полк (1863-1866), а след това е командир на лейбгвардейския Волински (1866-1873 гг.) полк, командир на 2-ра бригада на 3-та Гвардейска пехотна дивизия (1873-1876 гг.) и 1-ва пехотна дивизия (от 13-януари 1876 г.). На 30-ти август 1876 г. (стар стил) е произведен в чин генерал-лейтенант. Както се посочи, по време на войната генерал Прохоров (родом от дворянско семейство на Покровския уезд, Владимирска губерния) е командвал 1-ва пехотна дивизия на 13-ти армейски корпус. През април 1879 г. дивизията на ген. Прохоров се връща в постоянното си пребиваване в гр. Смоленск. Той е командир там до края на юли 1880 г. Умира от тежко заболяване през 1881 г. За съжаление, въпреки упоритите ми търсения не може да се открие снимка на ген. Д. Д. Прохоров.

14_01_2019_gen_nikolai_efstafievich.jpgГенерал–лейтенант Николай Евстафиевич Баранов. Роден е на 22 ноември 1825 г. в Русия в семейството на лутерани (протестанти). Той е потомствени дворянин от Естляндска губерния (Естония). Ориентира се към военното поприще. Завършва Пажеския военен корпус (Санкт-Петербург) с военно звание прапоршчик (1844). Действителна военна служба започва в Лейбгвардейския преображенски полк. Флигел-адютант от 1856 г. Командир е на II учебен стрелкови батальон (1859), II Царскоселски стрелкови батальон (1860). Генерал-майор от 1864 г. През 1875 г. е командир на II-ра бригада от II-ра гвардейска пехотна дивизия. С бригадата си участва в Руско-турската война (1877-1878). Командващ е левия фланг на Русчушкия отряд. За отличие е повишен във военно звание генерал-лейтенант (1. 01. 1878). Щабът на 35-та пехотна дивизия се установил в Разград на 21/януари/2 февруари. В състава на 35-та пехотна дивизия са 1-ва бригада на дивизията с командир генерал-майор Тихменев (в състав 137-ми пехотен Нежински полк, 138-ми пехотен Болховски полк), 2-ра бригада с командир генерал-майор Воронов (в състав 139-ти пехотен Моршански полк, 140-ти пехотен Зарайски полк). Ген лейт. Баранов завършва войната като командир на 35-та пехотна дивизия от XIII армейски корпус. И той участва в освобождението на Разград на 16/28 януари 1878 г. После дивизията му заминава за Ески-Джумая (Търговище). След войната продължава службата си в Руската армия до излизането си в оставка през 1884 г. Умира през 1903 г. в Санкт Петербург.


14_01_2019_gen_mihail_tihmenev.jpgБригадни командири на 1-ва пехотна дивизия.


Генерал-майор Алексей Авимович Вуяхевич (11 март 1820-25 септември 1903). Командир на 1-ва бригада на 1-ва пехотна дивизия. В състава на дивизията са 1-ви пехотен Невски полк и 2-ри пехотен Софийски полк. От 1881 г. е генерал-лейтенант.

Генерал-майор Михаил Фьодорович Дудинский (15.01.1822 – 21.07.1899) – командир на 2-ра бригада на 1-ва пехотна дивизия. Развитието му по висши чинове е следното: генерал-майор от 17.04.1873; генерал-лейтенант от 15.05.1883; генерал от инфантерията от 23.05.1895. През войната ген. майор М. Ф. Дудинский е командващ от 1874 до 1882 г. на 2-ра бригада от 1-ва пехотна дивизия. В състава на бригадата са 3-ти пехотен Нарвски полк, 4ти пехотен Копорски полк и 1-ва артилерийска бригада. След войната М. Ф. Дудинский (1822-1889) е повишен в чин генерал-лейтенант и командва 19-та пехотна дивизия до декември 1887 г. Син на земевладелци от селцето Гатьково (сега Старо Гатково) Рославлълски уезд, Смоленска губерния. Старо Гатьково (Гатьково) е село в Рогнединския района на Брянска област, на 2 км югозападно от Рогнедино. Селото се упоменава се за първи път през XVIII век. Максималното му число жители стига до 200 човека (1904 г.). Понастоящем е съвсем малко с граници от север на юг 656 м и от запад на изток 468 м. Генерал Дудинский е бил погребан близо до Одигитриевския храм на с. Рогнедино, Рославълски уезд. Храмът оцелял през Втората световна война, но е разрушен през 1950 г. и на негово място е построен Дом на културата. При първото взривяване храмът не е могъл да бъде съборен, но близкото училище и гробищата се разрушили. Така гробът на ген Дудинский потъва в небитието. Одигитриевският храм (в чест на Иконата на Божията Майка Смоленска (Одигитрия (Пътеводителка) в Рогнедино е бил с камбанария, висока колкото пететажен дом. Няма снимка на ген Дудинский в архивите на Руската императорска армия.

14_01_2019_gen_piotr_vannovskii.jpgГенерал-майор Симонов, командир на 1-ва артилерийска бригада на XIII армейски корпус.


Бригадни командири на 35-та пехотна дивизия


Генерал-майор Михаил Павлович Тихменев (1834-1890). Командир на 1-ва бригада на 35-та пехотна дивизия. В състава и, както бе посочено са 137 пехотен Нежински полк, 138 пехотен Болховски полк.

Генерал-майор Александър Алексеевич Воронов (1809-1898). Командир на 2-ра бригада на 35-та пехотна дивизия. В състава и, както бе посочено, са 139 пехотен Моршански полк, 140 пехотен Зарайски полк.

Ген. адютант Пьотр Семьонович Ванновский (1822-1904). Бил е началник щаб на XIII-ти армейски корпус и пристига в Разград, заедно с началника на корпуса ген. адютант, княз Дондуков-Корсаков в Разград на 28 януари 1878 г. На 24 февруари 1878 г. П. С. Ванновский става командващ Източния отряд, и е сменен от казака артилерист генерал-майор (по късно генерал от инфантерията) Павел Григориевич Дукмасов (1838-1911). От 1 януари 1882 г. до 1 януари 1898 г. П. С. Ванновский е бил военен министър на Руската империя.

14_01_2019_gen_konstantin_manzei.jpgГенерал-адютант Константин Николаевич Манзей (1821-1905). На 2 март 1878 г. е назначен за командир на XIII армейски корпус на мястото на ген. адютант княз Дондуков-Корсаков. През 1885 г. е произведен в генерал от кавалерията. От 18/30 април до 30 април/12 май ген. адютант К. Н. Манзей е бил със щаба на XIII армейски корпус в Разград.


14_01_2019_knqz_dondukov.jpgКнязе от Руската империя в Разград


Командващият XIII-ти армейски корпус на Източния отряд на Руската императорска армия – княз Александър Дондуков-Корсаков пристига в Разград в 14 ч. на 16/28 януари 1878 г. Посрещнат е тържествено от множеството граждани, които току-що са присъствали на срещата си с ген. лейтенант Дмитрий Дмитриевич Прохоров. Князът е приветстван не само от хилядите присъстващи, но и специално от дъщерята на Никола Икономов – Дочка Икономова.

14_01_2019_kniaz_dolgorukov.jpgСлед това обаче идва и друг руски княз. За събитието се съобщава от две телеграми на Наследника Цесаревич генерал-адютант Александър Александрович (по-късно император Александър III), командващ Източния (Русчукския) отряд, до Негово Императорско Величество Император Александър II.

Втората телеграма цитирам дословно на руски. Тя гласи: „Отъ 6 ч. 45 м. пополудни из Брестовицы въ Казнлык. Вслед 15 января ген. Эрнрот занял Османбазаръ, который турки разграбили и зажгли передъ уходомъ. 15 же числа отряд отъ 1-ой пех. дивизии и отъ Рижскаго драг. полка со взводом кавалерiи бил послан изъ Садины къ Разграду и был встречен у Хюсенджи небольшой перестрелкой, а у Хасанлари вступил въ бой с турками, ожидавшими отрядъ на позиции; дело кончилось отступленiем турок. Нашъ отрядъ понесъ самыя незначительныя потери и къ вечеру подошелъ к Разграду, а16 утромъ городъ и станцiя заняты нашими войсками; кн. Долгоруковъ къ вечеру сей числа был в Разградъ. Патронная фабрика и пороховой заводъ достались в наши руки; подробности еще не имею. Г.-ад. Александръ.

От телеграмата се вижда, че в Разград, вечерта на 16/28 януари пристигнал княз Долгоруков. За кой руски княз става дума? Това е княз Владимир Андреевич Долгоруков (1810-1891), руски военен и държавен деец, генерал-адютант, генерал от кавалерията, московски генерал-губернатор в периода 1865-1891 г. Какъв е поводът княз Долгоруков да бъде в Разград? Той проявява особена активност по време на тази война. С негово съдействие в Москва и някои окръзи (уезди) са организирани до 20 комитета на обществото на Червения кръст, събрани са около 1 500 000 рубли, пожертвани в полза на обществото, и 2 220 000 рубли за придобиване на съдове за доброволния флот, устроена е болница с 2 400 болнични легла, оборудвани са два санитарни влака, за по 170 човека всеки, превозили повече от 12 500 болни и ранени. Именно поради тази благотворителна дейност княз Долгоруков е в Разград. За това, какво и свършил и колко време е бил престоят, засега му няма данни.

Ако се направи кратка рекапитулация по време на Освобождението на Разград, то от руските благородници, старшите и висшите офицери на Източния отряд участват: двама князе, девет генерали и четиринадесет полковници.


Проф. дпн Пламен РАДЕВ


Ресурси:

Глиноецкий Н. П. Исторический очерк Николаевской академии Генерального штаба, СПб., 1882.

Сборнiкъ матерiаловъ по Русско-турецкой войне 1877-1878 на Балканском полуострове. Выпуск 92. Дневники частей XIII арм корпуса, СПб., 1910.

Сборнiкъ матеiраловъ по Русско-турецкой войне 1877-1878 г.г. на Балканскомъ поуострове, Выпуск 4. Журналъ военныхъ действiй XIII армейскаго корпуса, Изданiе Военно-Исторической коммисiи Главного Штаба, С. Петербургъ, 1898.

Сборнiк матерiалов по русско-турецкой войне 1877-1878 гг. на Балканском полуострове. Выпуск 77. Действия Восточного отряда (Рущукский и Тырновский отряды) с 20 января по 19 февраля 1878 г. Издательство: Типо-Литография „Энергия”

Место издания: СПб. Год. издания: 1910.




Допреди няколко години на 28 януари в Разград се правеха възстановки на влизането в града на руските войски и на княз Дондуков-Корсаков


Още през лятото на 1877 година, а също и през последвалите зимни месеци по линията Костанденец-Езерче-Осенец-Гецово-Разград се завързват ожесточени сражения, за което свидетелства и изпратената телеграма до императора, цитирана в статията


Руски генерал при Освобождението няма загинал, но има турски такъв – Азиз паша, убит в Разградско. Това става на 26 юли край Езерче. В сражението загиват 254 руски войници и офицери, жертвите от турска страна са също толкова, а освен това 16 турски войници са пленени...