Търсене

Начало История Разградският „бомонд“, или „висшето общество“ на града някога
Разградският „бомонд“, или „висшето общество“ на града някога
18 January 2019

С възстановяването на българската държавност след 1878 година у нас са издавани различни календари и справочна литература с най-разнородно съдържание. От 1892 година по европейска мода се появяват и едни нови издания - „Алманаси“, които съдържат „такъв род обширни свидетелства и сведения, каквито жителите на младото Княжество България /а и най-вече в селищата на Североизточна България - бел. Кр. К./, изпитват нужда при всяка стъпка в практическия си живот“. С тези скромни думи към любознателния читател се обръщат съставителите /авторите/ на първия „Български алманах: Пространен годишен сборник“ - Петър А. Петров, Светозар Йовович, Тодор Любимов, Козма Георгиев, през 1892 година


18_01_2019_bomond_1.jpgТова е първият от деветте годишници, печатани в София, в скоропечатницата на Петър А. Петров „Либералний клуб“ към Централна печатница на Едмон Дионне, през годините 1892-1902. Дори авторско-съставителският състав подсказва големия стремеж да се привлекат в списването на изданието от най-изтъкнатите просветители, дори от откъснатите от България земи, като Македония. Печатницата на Дионне, локализирана в Пловдив, издава многобройна литература от автори, персонално свързани с македонските земи.

18_01_2019_bomond_7.jpgОсновният двигател на идеята е роденият в Свищов публицист, вестникар, издател, печатар Петър Ангелов Петров /18 януари 1858, Свищов, - 1933, София/. Останалите съставители, Светозар Йовович, Тодор Любимов, Козма Георгиев са служили по едно или друго време към младото Министерство на пощите телеграфа и телефоните. Козма Георгиев малко преди това е свещеник и учителства в централното мъжко училище в Прилеп. Всички, заедно Петър Ангелев Петров, са обвързани с македонската кауза, гравитират към Либералната /радославистка/ партия и органа й „Либерален клуб“, към който се създава печатница и който прераства в акционерно дружество.

Въпреки че името „Алманах“, както и такива издания, отдавна съществуват в националната ни духовна култура, няма да е зле да припомним, какво се крие зад това словосъчетание.

18_01_2019_bomond_6.jpg„Алманах произлиза от арабски език /ал-манах, „календар“/ и е разновидност на периодичните издания, продължително издаван сборник от литературно-художествени и/или научнопопулярни произведения, обединени по различни критерии – тематичен, жанров, идейно-художествен и други. Съдържа информация от различни области на обществения живот със статистика, данни за литературни новости, научни постижения, законодателни изменения и т.н., доближава се до календар-справочника. За разлика от вестниците или списанията алманахът излиза обикновено веднъж на една или няколко години, или непериодично, като може да бъде и издаден по определен повод /например годишнина от събитие/“.

18_01_2019_bomond_5.jpgВ периода след 1878 година и до обявяването на българската независимост усилено се укрепва българското национално самосъзнание. На площади или улици, в салоните на читалищата, по страниците на периодични печат или на преоткрития за българина календари-справочници и алманаси, се четат сказки и лекции, дава се публично открита информация за структурата и хората във властта, за законоведите, лекарите, интелектуалците. Информация може да се открие и за проспериращите хора от бизнеса – индустриалци, земеделци, търговци. Ако за една голяма прослойка от обществото - хората от държавните органи за управление и юристите, тази публична информация е задължителна, а не на последно място и безплатна реклама, то другата прослойка - утвърждаващите се строители на нова България в стопанството и промишлеността, бързо осъзнават, че публикацията на подобна платена информация е десетократно възвръщаща си стойността реклама.

18_01_2019_bomond_4.jpgВ Регионалната библиотека „Любен Каравелов“ – Русе, благодарение на безценните дарителски жестове на Никола Даков, по чудо са оцелели няколко от тези годишници. Изкушавам се да представя началото със съдържанието на първия от тях, този за 1892 година, от което може да се придобие представа за цялостния подбор на информацията.


Година първа

БЪЛГАРСКИ АЛМАНАХЪ

за 1892 година

ПРОСТРАНЕНЪ ГОДИШЕНЪ СБОРНИКЪ съ СЪДЪРЖАНИЕ:

1) Календаръ за 1892 г.; 2) Осемъ фотолитографираии портрети съ ликоветѣ на Н. Ц. В. Князя Фердинанда I, на Августѣйшата Му майка Княгиня Климентина, на бивший Князь Александръ I Батембергъ и на днешнитѣ Български Министри, съ биографиите имъ.; 3) Кратко описание на по-важнитѣ исторически дати и събития на древна и сегашна България; 4) Родословие на царствутющитѣ династии въ Европа; 5) Описание на вѫтрѣшното административно и военно устройство на всичкитѣ Европейски държави, съ интересни статистически данни.; 6) Любопитни научни свѣдения за планетната система и небеснитѣ явления.; 7) Таблици за мѣркитѣ и тѣглилкитѣ, за монетитѣ, за погашения, лихви и др.; 8) Научни свѣдення и таблици по физиката и химията.; 9) Разни статистически данни за населението въ България, Тьрговията, индустрията и пр.; 10) Разни тарифни таблици за телеграфо-пощенската корреспонденция, желѣзницитѣ и гербовия сборъ.; 11) Списъкъ на по-главнитѣ дьржавни чиновници, търговци и др. и 12) Разни обявления.

СЪСТАВИЛИ: Петръ А. Петровъ. — Свѣтозаръ Иововичъ. Тодоръ Любимовъ — Козма Георгиевъ.


18_01_2019_bomond_2.jpgНа с. 437 са публикувани имената и списъците на онова, което днес наричаме „Кой кой е в разградското общество“.

Въпреки че никъде в Алманаха не се посочва, кой е авторът на отделните статии, може да сме сигурни, че в основата на създаването на т. нар. „персонални списъци“ е основният издател, Петър А. Петров. Дългогодишен печатар и издател, съсобственик на печатница „Либералний клуб“ в София, той има почти неограничен достъп до публичната информация.

Ето какви сведения са изнесени в първия том на Алманаха за 1892 година за разградското общество, които с почти незначителни разлики са отпечатани и в последващите издания. Разлики, които се състоят основно в степента на подреждане и длъжностите на отговорните държавни служители, в имената и лицата в отделните професии.

18_01_2019_bomond_3.jpgЗа проучване миналото на Разград е особено важно и просто крайно необходимо да се правят съпоставки по години, защото така можем да проследим пребиваването и отчисляването на един или друг чиновник, просперитета или пропадането на някои търговци, занаятчии, индустриалци. За съжаление, ограничението в обема на информацията за изданието във вестник не позволява такава пълна съпоставка, както и такава спрямо първия „Международен Алманах за 1898 г.“ на лисанселие на юридическите науки А. Дюрастел. В последния можем да видим, как все по-напреден план се отпечатват сведенията за развитието на търговско-промишленото съсловие в Разград. Но както казваме българите, „до ще ден“ - и това може би ще се случи с последващи приложения на настоящата статия. Препечатвам списъците с всичките граматични и стилови особености. В някои случаи в квадратни скоби си позволявам тълкуване на съкращения и евентуални грешки или някои пояснения и транскрипции.


РАЗГРАДЪ.


[Чиновници:]


Хараламбий Ангеловъ, окръж. упр. [Харалан Василев Ангелов]

Ж. Сейрековъ, секретаря окръжен управител [Жеко Сейреков, през 1881 г. секретар на окр. управител във Варна]

А. Чолаковъ, окол. началникъ

Д. Ивановъ, полиц. приставъ

Д. Добровъ, полиц. приставъ

Ив. Т. Арнаудовъ, ковчежнник

Н. Петровъ, Фин. чиновникъ

Ат. Поповъ, прѣдседател постоянна комисия

Д-ръ Троневъ, предсд. сѫда

Апостолъ Николовъ, прокур.

Павелъ Мишковъ, мир. сѫд.

К. Симеоновъ, сѫд. слѣдоват.

Н. Възеловъ, сѫд. слѣдоват.

Д. Чомовъ, сѫдеб. приставъ

Майоръ Г. Сапуновъ, нач. на артил. складъ

А. Ангеловъ, нач. т. п. станц

Ремондо, нач. на гарата

Д. Стояновъ, кметъ

Н. Закаровъ, гр. лѣкаръ

Ив. Теодоровъ, окр. лѣкаръ

Б. Торчановъ, аптекаръ

Иозефъ Зилберманъ, аптекаръ

Д. Марчевъ, окр. инжинѣръ

Ив. Буффа, град. инжинѣръ

Ан. Явашовъ, уч. инспекторь


Адвокати [и други]


Ст. Божиловъ, адвокатъ

П. Драгулевъ, адвокатъ

В. Икономовъ, адвокатъ

Д. Казанакли, адвокатъ

Н. Ненчовъ, адвокатъ

Я. Батуловъ, адвокатъ

Ив. Свирачовъ, книжаръ

Икономовъ, книжаръ

Симеонъ Икономовъ, печатаръ

П. С. Куюмджиевъ, банкеръ

П. Димитровъ, архиерейски намѣст.


Търговци:


Д. Нойковъ,

П. Куюмджиевъ,

Бр. Арнаудови,

Ц. Симеоновъ,

Ив. Панчовъ,

Кр. Ив. и Катранджиевъ,

Хорозовъ и Куюмджиевъ,

Ламби Николовъ,

Димитръ Марковъ,

Д. Бърневъ,

Ст. X. Добриевъ,

П. Уцевъ.


Видно е, че веднага след официалните представители на държавната власт следва посочването на интелектуалния елит на Разград - адвокатите и юристите, лекари и инженери, книжари, печатари и издатели, а Анание Явашов дари не се нуждае от представяне. Търговците са оставени в края, а индустриалци, земеделци и производители още отсъстват. Те ще заемат полагаемото им се място в последващи издания на Алманаха, като в международния Алманах на А. Дюрастел дори обсебват почти цялото възможно място.

За всеки от изброените по-горе представители на т.нар. „разградски бомонд или хайлайф“ могат да се изпишат десетки страници и да се изнесат нови и непознати факти за тях, но нека засега остана с това тяхно първо и частично представяне.


Красимир Г. КЪНЧЕВ



Корицата на първия български Алманах от колекцията старопечатни книги в РБ „Л. Каравелов“ в Русе.


Основният съставител на българските алманаси Петър Ангелов Петров в заника на дните си.

Копие от портрета му в „История на българския всекидневен печат 1877-1932“.

Печатница „Родопи“, София, 1932 г.


Портрет на Хараламбий /Харалан/ Василев Ангелов, като учител в Шумен през 1876 г. /дигитална колекция на ДА-Шумен/. Известен е и като поет, театрал, учител, читалищен деец и музикален педагог, роден на 10.02.1845 г. в гр. Шумен. Един от най-успешните окръжни управители на Разград през периода март 1888 - май 1892 г. Преди да стане окръжен управител на Разград е кмет на Варна с много сериозен принос за развитието на града.


Богдан Торчанов е собственик на аптека, отбелязан е в Алманаха наред с висшите чиновници на града. Тогава фармацевтите и лекарите са били малко, но пък на почит и на високо място в обществената стълбица. Освен фармацевт Торчанов е и филолог, общественик, културен деец, създател на струнен оркестър към читалище „Развитие“.


Училищният инспектор Анание Явашов е вписван сред най-важните хора на Разград в първите издания на Алманасите. Няколко години по-късно става действителен член на БАН...


Чиновниците в Разградска община в началото на миналия век. По онова време е нямало публични регистри на държавните и общински служители, достъпни в Интернет, както днес, затова един от сигурните публични източници на информация са Алманасите на Княжество България...