Търсене

Начало История Руските полкове в освобождението на Разград – посрещат ги с цветя, вино и даже с поздрави на френски
Руските полкове в освобождението на Разград – посрещат ги с цветя, вино и даже с поздрави на френски
21 January 2019

Наближава 28 януари – Денят на Разград. На тази дата преди 141 години в хода на седмата по ред руско-турска война градът е освободен. Войната съчетава стремежа на българите за политическа свобода и създаване на самостоятелна българска държава с многолетните интереси на Руската империя /тези интереси са валидни и за днешна Русия, разбира се/ за политическо и военно влияние на Балканите. Така или иначе, за българския народ войната се явява освободителна. Неотдавна в наша публикация припомнихме участието на руски висши чинове в освобождаването на Разград. Днес предлагаме на нашите читатели любопитни подробности за руските армейски части, участвали във военните действия в района на Разград.


21_01_2019_polkove_2.jpg4-ти пехотен Копорски полк влиза с музика в града, посрещат офицерите с вино и цветя


Четвърти пехотен Копорски полк е сформиран на 16 май 1803 г. Създаден е по заповед на Император Александър I от роти, отделени от 11-ти гренадирски и мускетарски полкове. Първоначално бил наричан Копорски мускетарски полк. Той имал в състава си 3 батальона. Полковият празник бил на 30 август. Дислокацията му е бил в гр. Смоленск (тогава в Руската империя). Полкът е съществувал до 1918 г. Сменял е няколко пъти името си. По време на Руско-турската война 1877-1878 г. е именуван 4-и пехотен Копорски на Негово Величество Краля на Саксония полк. Копорье е бивша крепост в сегашната Петербугска област, понастоящем село и туристически обект. На 31.01.1918 г. полкът приема името 4-ти пехотен Червен полк на Работническо-селската Червена армия.

В Руско-турската война от 1877-1978 г. Копорският полк е в състава на 2-ра бригада (с командир генерал-майор Дудинский, Михаил Фёдорович) от 1-ва пехотна дивизия с командир ген. лейтенант Дмитрий Дмитриевич Прохоров. Командир на полка по това време е полковник Адам Карлович Гоштовт (ок. 1821/1823-1914).

Копорският полк влязъл в Разград към 12 часа по обяд с музика и развети знамена. Посрещнат бил с възторг, а жените поднасяли цветя и вино на офицерите. Корпусният командир княз Дондуков-Корсаков назначил командира на Копорския полк полковник Адам Карлович Гоштовт за първи комендант на града. Заповядал му да обезоръжи турците и да възстанови порядъка. Градът бил разделен на батальонни ротни участъци и придобил напълно мирен вид. След него за военен комендант на Разград бил назначен полковник Вентцел – командир на 139-ти Моршански полк. Той бил такъв до назначаването на руски комендант по гражданските дела в Разград. Копорският полк стоял в Разград до 19/31 януари, после се оттеглил на 15-20 версти от северната страна на шосето за Шумен, което е при с. Дуранкьой (дн с. Бели лом). Копорският полк останал на местоположението в с. Дуранкьой до началото на лятото. На 9/21 май 1878 г. по случай връчването на наградите от войната се състоял парад на войските на XIII армейски корпус в с. Дуранкьой. По-голямата част от времето през лятото Копорският полк изкарал в Шумен, а през есента във Варна. На 10/22 февруари 1879 г. полкът тръгнал за Бургас, оттам с кораби е прехвърлен до Одеса. На 4/16 юли при лагерен сбор в Калуга полковник Адам Карлович Гоштовт бил произведен в чин генерал-майор и зачислен в армейската пехота. За командир на полка бил назначен полковникът от генералния щаб барон Фердинанд Фердинандович фон-Таубе.


21_01_2019_polkove_3.jpg1-ви пехотен Невски полк – гражданите настаняват войниците по квартири, за да ги „угостят“


Невският полк е в състава на 1-ва бригада (с командир генерал-майор Вуяхевич, Алексей Авимович) от 1-ва пехотна дивизия на ХIII-ти армейски корпус. Създаден е през 1706 г. в Санкт-Петербург. Разформирован е през 1918 г. Полкът е имал е различни дислокации. Тръгва за войната от дислокацията си в Смоленск (1872-1882). Връща се пак там. Последната му дислокация е в Рославл (Смоленска област). 1-ви Невски полк е един от първите който стъпва в Разград в посока от с. Хасанлар (с. Гецово) с колоната на 1-ва пехотна дивизия, командвана от ген. лейтенант Дмитрий Дмитриевич Прохоров. Това става на 16/28 януари към 11 ч. преди обяд. Тук има една не само любопитна, но и важна подробност. Голямо множество от гражданите и духовенството на Разград посрещат ген. лейтенант Дмитрий Дмитриевич Прохоров пред градския конак. Всички били гологлави. Той е приветстван тържествено като избавител на българския народ и представител на доблестната войска на милосърдния Монарх на Русия, освободител на българите. На генерал Прохоров бил връчен поздравителен адрес на френски език, в текста на който е вложено цялото полагащо се уважение и чувство на благодарност на жителите на Разград към Негово Императорско Величество, към руския народ и храброто руско войнство. Жителите на града помолили ген. лейт. Прохоров да разположи войската по квартири на местните жители, за да могат да ги угостят. Командващият на дивизията разпределя полковете по частите на града и разпоредил за съблюдаване на пълен порядък в града (телеграма № 302 от 19/31 януари на началника на 1-ва пехотна дивизия до командира на XIII армейски корпус, Воен. Учен. Арх., отд. II, д.№ 5983, стр. 27-33). В телеграмата има данни, че Софийски, Копорски и Нарвски полк в 13 ч. са в Разград, и че една сотня на 58 Донски полк е изпратена в с. Арнауткьой, а 4-ти ескадрон на 11-ти Рижски ескадрон бил пратен по пътя за Завет да огледа положението на нещата по него. В телеграмата ген. лейтенант Прохоров информира княз Дондуков-Корсаков, че е получил известието за пристигането на негово сиятелство на 16/28 януари в Разград, имал е честта да го посрещне и да докладва за случилите се събития. На 17/29 януари щабът на Невския полк с 1-ва, 2-ра и 6-та батарея на 1-ва артилерийска бригада са били в с. Инебегчи (с. Стражец). 3-ти батальон на Невския полк се разположил на ж.п. станция Разград. На 18/30 януари 2-ри батальон заел с. Липник. На 19/31 януари един батальон на Невския полк се отправил към Завет и след това се върнал в с Липник. На 21 януари/2 февруари 3-ти батальон на Невския полк е в с. Хърсово. На 22 януари/3 февруари целият Невски полк се разполага в три села – с. Хърсово, с. Топалкьой (с. Кривица) и с. Дущубак (с. Ясеновец). След това посоката е Шумен и Адрианопол. Командир на полка от 1871 до 1878 г. е полковник Больдт, Федор Егорович (1827-1894). След войната Больдт, вече като генерал-майор е командир на 2-ра бригада на 25-та пехотна дивизия със седалище Двинск (сега гр. Даугавпилс в Латвия). Стига до чин генерал-лейтенант (1886).


21_01_2019_polkove_1.jpg3-ти пехотен Нарвски полк – потушава и размирици между българи и турци


През Руско-турската война 1877-1878 г. 3-ти пехотен Нарвски полк е на името на генерал-фелдмаршал княз Воронцов. След това става 3-ти пехотен Нарвски на княз Михаил Голицин полк. Създаден е през 1703 г. Наречен е Нарвски на гр. Нарва, тогава в Руската империя. Сега Нарва (на естонски Narva) е град в Североизточна Естония, на границата с Русия, в област Ида-Виру, населен предимно с рускоезично население. Нарвският полк е бил в състава е на 1-ва пехотна дивизия на XIII армейски корпус. Разформирован е през 1918 г. Командир на полка по време на разглежданите събития е полковник Дмитрий Николаевич Лесли (1837-неизв). Произхожда от дворяни в Смоленска губерния. Командва 3-ти Нарвски полк от 31 декември/12 януари до април 1881 г. След това е командир на 125 Курски полк, а когато става генерал-майор, поема командването на Източно-сибирската стрелкова бригада. На 8/20- януари 1878 г. Нарвският полк тръгва от с. Кадъкьой (с. Щръклево, Русенско) към Чаиркьой (с. Камен, община Стражица) и през Карахасанкьой (с. Зараево, община Попово) влиза в Разград на 16/28 януари в 13 ч. следобед. Още на 18/30 януари полкът е преместен в околните на Разград села. Стои в тях до втората половина на м. март. На 19 март/2 април вече е в Силистра. Там работи за разтоварване на баржи и по сриване на турските укрепления. От 16/28 април до 26 април/8 май Нарвският полк се включва в потушаване на размириците между българи и турци в Силистренско. Обезоръжава войнстващите групи и налага мир. На 3/15 юли полкът тръгва от Силистра и на 9/21 юли се премества към с. Чукуркьой (с. Ясенково, община Венец, Шуменска област). На 12/24 юли е в околностите на Шумен. Стои там до 4/16 септември 1878 г., а след това се разполага на бивак до Варна, близо до морето. На 8/20 октомври полкът влиза в Адрианопол (Одрин). През м. февруари 1879 г. се качва на парахода „Россия“ в Бургас до Одеса и стига в Москва с влак.


157-ми пехотен Нежински полк – от Разград го пращат към Кърджали срещу бунтовници


Нежинският полк е бил основан през 1648 г. Носи името на гр. Нежин. До 1648 г. Нежинското староство (област) принадлежало на командващия полските войски Николай Потоцки и ежегодно му изплащало до 300 хиляди тогавашни злоти. В хода на въстанието на Б. Хмельницки в юни 1648 г. Нежин е зает от въстаниците, след което градът станал център на Нежинския полк. През 1654 г. гр. Нежин влязъл в земите на Руската империя. Понастоящем Нежин е град с областно значение в Черниговска област на Украйна.

Полкът прекратява съществуването си през 1918 г. Нежинският полк е в състава на 1-ва бригада (командир генерал-майор Тихменев, Михаил Павлович), която от своя страна е в 35-та пехотна дивизия с командир ген.-лейтенант Николай Ефстафиевич Баранов. На 18/28 януари Нежинският полк е в с. Торлак (дн. гр. Цар Калоян). На 31 януари (11/12 февруари) Нежинският полк тръгва от с. Торлак е вече в с. Куюджик (с. Раковски). След това през Килли-Куюджик (с. Киченица) и Топчии се отправя към Разград и Шумен, но през месеците февруари и март полкът е разквартируван в Киченица, Раковски (с полкова походна църква) и Топчии. Тогава направило впечатление толерантността, мирното съжителство и взаимопомощ с турското население на споменатите села. На 26 април/8 май щабът на полка с няколко роти е в Разград. На 8/20 май 1878 г. в града бил отслужен благодарствен молебен и парад на Нежинския полк със салюти. На 1-ви/13 юли Нежинският полк се установил на лагер южно от Разград. На 6/18 септември 1878 г. Нежинският полк напуска Разград. Командир на полка е полковник Петр Васильевич Маслов - от 26 септември 1877 до 26 юни 1880 г. През 1886 г. полковник Маслов е произведен в чин генерал-майор.


139-ти Моршански пехотен полк – освобождава Осенец и Топчии


Моршанският полк е създаден през 1700 г. в Москва. Разформирован е през 1917 г. По време на Руско-турската война 1877-1878 г. е в състава на 2-ра бригада (командвана последователно генерал-майор Воронов, след това генерал-майор Фьодор Егорович Больдт, генерал-майор О. Г. Тальберг), която от своя страна е подразделение на 35-та пехотна дивизия с командир ген.-лейтенант Николай Ефстафиевич Баранов. На 16/28 януари Моршанският полк е в с. Хессенджи (с. Осенец). На 22 януари/2 февруари части от полка са в с. Топчии и в Разград. Няма някакви точни данни за движението на полка след това, но е сигурно, че се отправя след няколко дена към Дуранкьой (с. Бели Лом) и след известен престой за Шумен към Адрианопол.

Командир на полка през войната е полковник Николай Адольфович Вентцель. Той става втори военен комендант на Разград след полковник Гоштовт. Повишен в чин генерал-майор през 1878 г. а генерал-лейтенант е от 1884 г.


2-ри пехотен Софийски полк


По време на войната Софийският полк е в състава на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия на ХIII армейски корпус. Създаден е през 1811 г. в София, която е исторически район в южната част на Пушкино (бившо Царско село) в Русия. Названието София и досега се употребява като общо обозначение на голям район от град Пушкино. Полкът е разформирован през 1918 г. От 10.02.1871 до 06.12.1879 командир на полка е полковник Владимирский, Павел Викторович (?-1899). Той става генерал-майор на 06.12.1879. Полкът е имал походна църква. 2-ри Софийски пехотен полк е вторият, който стъпва в Разград в посока от с. Хасанлар (с. Гецово) от колоната на 1-ва пехотна дивизия, командвана от ген. лейтенант Дмитрий Дмитриевич Прохоров. Това става на 16/28 януари към 12 ч. На 18/30 януари щабът на полка с 2-ри батальон се установява в с. Кабакулак (с. Ушинци). 1-ви и 3-ти батальони са съответно в. с. Карагьоз (с. Веселина) и с. Ташчикьой (с. Каменар). След това на 21 януари/2 февруари щабът и 2-ри батальон са вече в с. Дуранкьой (с. Бели лом), за да се отправи към Шумен и Адрианопол.


140-ти Зарайски полк даде името си на българско село


Полкът е създаден през 1863 г., от 1864 г. носи името Зарайски. Дислокацията му е била в Зарайск, а след това в Кострома и гр. Скопин, сега в Рязанска област. По време на Руско-турската война 140-ти Зарайски полк е в състава на 2-ра бригада (с командири последователно генерал-майор Воронов, след това генерал-майор Фьодор Егорович Больдт, генерал-майор О. Г. Тальберг) от 35-та пехотна дивизия с командир ген. лейтенант Николай Ефстафиевич Баранов. Полкът имал походна църква, която го придружава по време войната, както и през Руско-японската война от 1904-1905 г. Бойното си кръщение Зарайският полк получил през Руско-турската война от 1877-1878. В нея той се отличил в битката при с. Kaрахасанкьой на 18 август 1877 г., където на зарайци легнала цялата тежест на сражението. Заедно с дивизион на Лубенския хусарски полк спрели настъплението на турците, но последните, подкрепени от пристигналата помощ, отново настъпили и зарайци се оттеглили от селото. Това село, запалено от вражеския артилерийски огън, минавало от ръка на ръка шест пъти и в крайна сметка остана в ръцете на руските войски. Когато умората на полка достигнала пределите си, било наредено да се оттеглят, като два батальона пробивали пътя с щикове. В тази битка полкът е загубил 12 офицери (3 от тях са убити) и 365 по-ниски чинове (от които 90 са били убити). Турското име на по-късно отново освободеното село Карахасанкьой е променено (19 ноември 1882) на Зараево в памет на 140-ти Зарайски пехотен полк и така остава в официалната българска топонимия до днес.

Следващото голямо сражение в което участвал полкът е на 30 ноември при Мечка и Тръстеник. Турците с големи сили атакували Русчукския отряд и с големи усилия били спрени. Скоро след това флангът им ударил Зарайският и Моршанския полкове. Под звуците на военната музика и с развети знамена руснаците се нахвърлили на противника и го обърнали в бяг. Това е бил последната голяма битка, в която участвал Зарайският полк. В нея той загубил трима офицери (1 убит) и 101 по-ниски чинове (14 убити). След подписания мир полкът е бил оставен в състава на окупационните войски на територията на България. Зарайците заживели в мирно време: започнали занятия, открили се ротни школи и се водели полкови учения. Мирните занятия били помрачен от голяма смъртност, вследствие на заболявания от тиф. От болестта полкът загубил в 4 пъти повече хора, отколкото в хода на бойните действия. Имало дни, когато са умирало до 10 човека. Тогава в с. Пороище починал и командирът на полка полковник Принтц.

Полкът е разформирован през март 1918 г.


Ингуши и осетинци също се бият за Разград


Малко известно е участието на ингуши и осетинци. Дивизионът ингуши е част от сформирания на 25 ноември 1876 г. във Владикавказ Терско-планински полк. Командир на полка бил Бонухо Фёдорович Базоркин (1833-1906), който стига до чин генерал-майор. Вторият дивизион на полка е осетинският. Командир на дивизиона ингуши е полковник Петр Федорович Панкратов. И той влиза с дивизиона в Разград. По време на цялата война ингушите показват чудеса от храброст. Боевите атаки на ингушските воини предизвиквали възторга на опитните офицери от руската армия, поразени от това как планинците от галоп стреляли от оръжията си, ловко маневрирайки върху конете. На 23 октомври 1878 г. полкът бил разформирован. Сега Ингушетия е субект в състава на Руската федерация.

Участие във военните действия в Разградско взема и 11-и драгунски Рижски на Нейно Императорско Височество Великата Княгиня Екатерина Михайловна полк. Сформиран е в Полтава на 27.01.1709 г., по време на войната командир на полка е полковник фон Вик Федор Ернестович. Той стига до чин генерал-майор през 1881 г. Драгуните също влизат първи в Разград, заедно с Невския полк в 11 ч. На 1.03.1878 г. съставът на полка включва: 7 щаб-офицери, 25 оберофицери, 64 унтерофицери, 17 музиканти, 465 по-ниски чинове, 546 строеви коня. 11-ти Рижски драгунски полк е разформирован през 1918 г.


Проф. д.п.н. Пламен Радев


* Полковник Адам Карлович Гоштовт – първият руски военен комендант на Разград

* Oфицери от състава на Копорския полк, влезли в Разград на 28 януари 1878 г. Отляво надясно капитан А. С. Шишко, капитан М. М. Петров, капитан И. А. Верзилов

* Схема на едно от най-големите сражения, предхождащи освобождението на Разград – край Езерче на 26 юли 1877 година. Миналата година много хора от района се събраха на възпоменателно тържество за 141-годишнината от битката. В Езерче през 1927 година е построен паметник на загиналите край селото войници от Руската армия.



Ресурси:


Богородский А. .А. Памятка из истории 11-го драгунского Рижского полка. 1709-1909. Кременец, 1909.

Волков, С. В. Генералитет Российской империи. Энциклопедический словарь генералов и адмиралов от Петра I до Николая II. М., 2009.

Гильдебрандт, Платон Иванович // Русский биографический словарь: в 25 томах. СПб.- М., 1896 -1918.

Домашевъ, Краткая история 140-го пехотного Зарайского полка для нижнихъ чиновъ Кострома, Типография Т. П. Андронниковой, 1890.

Очеркъ исторiи 3-гo Нарвского генералъ-фердмаршала князя Михаила Голыцина полка. Составилъ Генерального Штаба полковникъ М. А. Россiйскiй, Москва, Типографiя Г. Лиснера и А. Гешеля, 1904.

История 137-го пехотного Нежинского полка, составилъ штабсъ-капитанъ Скворцовъ, 1896, Рязанъ, типография И. Н. Кушнеревъ, Москва, 1896.

Руженцовъ, Ф. Краткая история 2-го пехотного Софийского императора Александра III полка за сто летъ его существования. 17 января 1811 года-17 января 1911 года. Смоленскъ, 1911.

Сборник материалов по Русско-турецкой войне 1877-1878 гг. на Балканском полуострове. Выпуск 4. Журнал военных действий XIII армейского корпуса. Издательство: Военная типография, СПб., 1898.

Скворцовъ, П. П. История 137-го пехотного Нежинского полка. М., 1896.

Сборник материалов по русско-турецкой войне 1877-1878 гг. на Балканском полуострове. Выпуск 92. Дневники частей XIII арм. корпуса. Издательство: Тип. Альтшулера. СПб., 1910.