Търсене

Начало Оживление Вальо Косев – туристическият гуру на исперихчани
Вальо Косев – туристическият гуру на исперихчани
25 January 2019

На 5-ти септември 2018 година един влюбен в планините заклет турист от Исперих навърши 60 години. Казват, че времето е това, което не разрешава на нещата да се случват изведнъж. И как иначе Валентин Косев щеше да натрупа такава богата туристическа биография? Има много туристи с биография, ще си помисли читателят, но да не бърза. Въпросът е дали има толкова луди, които през целия си живот организират безплатно и с удоволствие, многодневни преходи в българските планини?


25_01_2019_valio-2.jpgФормиране на група, уреждане на транспорт, нощувки, храна, инструктиране на участниците и търпеливо понасяне на мърморене и упреци при неудачи – това прави организаторът. Мърморенето - то съпътства българската душевност, но и пък вътрешната потребност да прощаваш, да си безкористен, е също наше светоусещане.

Вальо Косев прави за исперихчани това, което прави една съвременна туристическа фирма. От това тя се издържа и съществува в регистъра. Разликата е, че Вальо го прави освен за себе си, и за исперихчани и то за едното „много мерси“. Иска му се и други хора да направят живота си по-добър, да усетят природата, да не забравят, че са били деца и са ходили боси, да погледнат на себе си като на нещо важно и значимо, да си вярват повече и да не се страхуват от бъдещето. По мое мнение – това е мисия. Хубаво е да си турист и да се радваш на природата, но да внушиш и организирано да накараш хора да се връщат към нея, или тепърва да я откриват – това наистина е мисия. Вероятно затова един приятел в разговор за туризма в Исперих ми каза: „Той е вашият туристически гуру!“.

25_01_2019_valio-3.jpgНо ще е хубаво да ви запозная с този мустакат „младеж“, който виждате на снимките и който е наш обичан приятел. Може да сте го срещали по българските планини. Винаги носеше китара и камера...

През един топъл априлски ден на 1974 година, като ученик в Нови пазар, нашият човек тръгва, по гуменки, с още двама приятели да превземат Стара планина. Стигат до Дряново, където живее големият му брат /беше един голям турист, макар и незрящ!/. Какво ли си е казал Христо, като е видял платненките на момчетата, не знаем, но им дал пари да стигнат до Габрово и ги оборудвал с обувки, раници и анураци. Като стигнали до с. Донино и погледнали наляво, разбрали какво нещо е планината – навсякъде било снежно. Не било като Чуката и пещерите на Демир баба от детството, когато се отвързвал от родителската опека. В Нови пазар правели преходи до близки местности, но това бил първият сериозен преход в планината: хижа „Узана“ – х. „Мазалат“ – х. „Тъжа“ – с. Острец. Харесала им на момчетата тази авантюра. Въпреки че Вальо бил активен спортист /рекордьор на Шуменски окръг за 1979 г. - 192 см на висок скок/, доброто планинско оборудване от баткото било важно и той направил завинаги извод.

Да припомня на днешните младежи, че татковците им някога преминаваха две години през казарма. Човекът с мисия – Валентин Косев, е граничар и заедно с вярното служебно куче Глутен е на туризъм всеки ден на пресечен терен. В Берковица двамата бягат всеки ден по 25 километра в продължение на четири месеца. Физическата подготовка и животът в планината, на границата, затвърждава вероятно усещането за приятност при съприкосновение с всичко навън.

След казармата следва една бърза кариера в завода за фаянсови плочки. Нещо нормално за времето на соца, когато се правеше в производството кариера, но заплащането не беше в същия ритъм. През 1986 г. заминава за СССР и работи на газопровод. Връща се преди събитията от 1989 г. и отново е в завода за фаянс. Отново идва и времето на туризма. До 1996 г. непрекъснато е в българските планини заедно със семейството си и това на брат му. Повежда малката си дъщеря в Пирин само на три и половина години, а на четири и половина я качва на връх Мусала.

25_01_2019_valio-5.jpgОт брат си научава всичко за планината, получава много информация и той му е бил „живата карта“. Учителят е бил добър, защото до този момент Вальо не е претърпял нито един инцидент в планината, което не е случайно и може да се гордее.

С натрупания опит и със съпричастност от колегите идеята за създаване на туристическо дружество в завода узрява. Провеждат общо събрание на 20 февруари 1996 година и дружеството с председател Валентин Косев и под име „Хан Аспарух“ е факт. Той вече е началник на корпус и много популярен в завода. Срещат подкрепа от ръководството в лицето на инж. Р. Николов. Определено им е помещение за сбирки. За регистрираните при учредяването 57 души закупуват видеокамера, раници, якета, дъждобрани, туристически пособия и др. Тук ще цитирам В. Косев: „Първото организирано излизане беше до резиденция Воден – февруари, през март – х. „Българка“, а през април до х. „Яворова лъка“ и х. „Амбарица“ с по около 45 души. Бяха прекрасни излети и походи в планината, всеки месец по един тридневен, юни - 6 дневен и август 10-12 дневен. Хората се зареждаха с положителни емоциии, с енергия и едва дочакваха следващото излизане в планината /особено след 3- дневните. Нямаме прекъсване нито месец от 1996 до 2002 година. Нямаше недоразумения, явно времената са били такива, че хората се вслушваха в мен, пък и бях с най-голям опит сред тях. Е, когато понатрупаха опит, започнаха да се организират и сами...“.

25_01_2019_valio-1.jpg

Уважаемият читател е наясно, че за 22 години българските планини са обходени от членовете на дружеството с председател Косев. Не мога да не спомена една доведена докрай групова ходенка до най-крайните точки на Родината: североизток - Дуранкулак, югоизток - Резовска река, северозапад - устието на р.Тимок, юг – връх Вейката, югозапад – връх Тумба. Заедно с дружества от Русе, Варна, Преслав, Дряново качват върхове и в чужбина: Словения – връх Триглав, Черна гора - връх Боботов Кук, Испания – връх Ането, Германия – връх Цугшпитце, Полша – връх Риси, Румъния – връх Молдовяну, Македония - Кораб, Швейцария – Брайтхорн, Турция - Ерджиес.

25_01_2019_valio-4.jpgВальо има и опит в изкачване на връх Монблан при лоши метеорологични условия. Това са големи постижения, но са съпроводени с притеснителни и дори сурови, мъчително преживени часове и дни. Нещо кратко от Вальо ще цитирам: „...2006 година - юни месец, студен фронт от запад, ниски температури, мъгла, хижа „Планински извори“ - разбита оглозгана. Шест души успяхме да стъкнем една стая и да запалим печка - три дни на конски фашкии и кравешки изпражнения, направо атомно гориво, да е жива и здрава женицата, която ги е събирала лятото зад вратата на хижата... Вода събирахме от капчука и преварявахме /имахме газови котлончета/“.

Не искам никога да забравя и как този заклет турист уреди от завода да му продадат изгодно огромни като стаи дървени сандъци от внесени машини и как с другите туристи ги влачиха в гората като „бурлаки на Волге“. В резултат исперихчани имат заслон в резервата „Сборяново“ и там стават срещите след неколкочасови преходи. Там се пали огнището и там се затвърждава туристическата банкетна култура.

Новите собственици на завода не се интересуват толкова от туризъм или колкото „на сто вълка кози крак“, но дружеството действа и днес, въпреки че Вальо вече не е в завода. През 2017 година, след онкологична операция, благодарение на проф. Чалъков Валентин Косев живее втори живот. Трудно говори - с мимика, жестове и шепот, но който иска, го разбира. Истината е, че туристите са като семейство и със знаци само даже могат да комуникират. Жалкото е, че не чуваме онзи хубав тембър, който правеше песните му прочувствени и ведри. Мисля си - ако не беше това непрекъснато съприкосновение с природата, дали би могъл да преживее това разтърсващо премеждие? И не само това. Той не пее, но може да свири. Старата китара, купена в детството, е жива и готова за нови изпълнения. След кратко време в мисли – за и против, отново води групи. През 2017 година – Стара планина, 2018-та – 10 дни в Рила и за 3 дни през ноември до хижа „Ком“.

В Делиормана турците казват: „Танас гелди, яз гидти“, или „Дойде Атанасовден, зимата свърши“. Земеделецът прави планове какво ще посее, а туристът вади картите и определя маршрутите. Вальо вече формира група за празника на сланината и греяната ракия в Априлци на 2-ри март срещу Месни заговезни. Започва новата туристическа година за Вальо и исперихчани. Отново в щедрите и добронамерени, независими и силни, изпълнени с живот и вдъхновение български планини. И ако Ви се случи на някой връх, да срещнете огромен мъж с посребрени мустаци и синя кърпа на главата, който говори с жестове и мимика и е водач на групата, да знаете, че това е Валентин Косев - туристическият гуру на Исперих. Вероятно ще Ви се види малко тъжен, но не е... Той просто ще е ням от щастие и малко ще завижда на тези, за които върхът още предстои.


Милена НИКОЛОВА

 

Пред хижа „Ком“

На път за хижа Соколна

 

Връх Брайтхорн, Швейцария

Райското пръскало, Стара планина

Голям купен, Стара планина