Търсене

Начало История 28 януари е най-големият празник за Разград в миналото
28 януари е най-големият празник за Разград в миналото
25 January 2019

През годините, които ни делят от освобождението на Разград от османско владичество, винаги с неизменна и благодарна тържественост се е чествал денят 16-ти, по стар стил, по-късно 28 януари. Този ден е останал в календара на града най-почитаният, най-личният празник. Сменяли са се поколенията, променял се е и обликът на града, но неизменни са били споменът и признателността към този снежен ден на 1878 година. Ден, в който Разград тръгва по нов път. Път на развитие и прогрес.


Някогашните разградски вестници са запазили данни как се е отбелязвал празникът на освобождението на града през различните години. Ето кратка подборка как е ставало това. Прави впечатление, че през някои години отпразнуването е било не на 28, а на 29 януари.


1899 година

 

„Градски празник“ четем в рубриката „Вътрешен отдел“ на вестник „Напредък“ от 16 януари. Съобщава се, че на този ден разградчани ще празнуват годишнината от освобождението на града. Вечерта щяло да има „танцувална“ вечеринка в салона на читалище „Развитие“, която се давала от градския съвет в чест на празника. Вестникът е опозиционен, критикува кмета и градските съветници, така че само с този кратък анонс се е задоволил да отбележи паметния ден.

25_01_2019_den_4.jpg

 

1905 година

„На 16того се отпразднува 27-та годишнина от освобождението на Разград“ – така започва информацията в броя от 21 януари на в. „Разградски новини“. След Божествената литургия в църквата процесията с духовенството, градските съветници, офицерите, учителите и учениците, еснафите и многобройни граждани се отправили към паметника на освободителите. Тук след отслужения благодарствен молебен реч произнесъл учителят от гимназията Икономов, която направила дълбоко впечатление.

В градското общинско управление била сложена малка закуска. Поканените по-първи хора вдигнали тостове за здравето на княза, на руския император и храбрите му войски и др.

25_01_2019_den_2.jpg

 

1906 година

 

Същият вестник пише и за отбелязването на 28-та годишнина от освобождението на Разград. Според програмата на кметството празникът започнал в 9 часа с благодарствен молебен пред паметника на освобождението. Учителят Иван Генев държал прекрасна реч. И отново в градското кметство била сервирана закуска и се вдигали тостове. През цялото време военната музика свирела най-отбрани военни маршове и химна „Шуми Марица“.

Вечерта имало вечеринка с участието на повече от 2000 души, която по своята грандиозност имало да се помни дълго време... И тук е поместена констатацията на един присъстващ френски инженер, че дамите на тържеството по своя тоалет не отстъпвали по нищо на французойките. Не само проява на френска галантност, а вероятно и чиста истина е била тази констатация.

 

 

1908 година

 

В 10 часа на 16 януари при градския паметник е бил отслужен молебен в памет на Царя Освободител. В градското общинско управление е била дадена закуска. Участвали са много граждани. Държали са речи и била вдигната наздравица в чест на руския народ. А вечерта в салона на читалището се състояла танцувална вечеринка, която е била добре посетена. За това пише вестник „Гражданско съзнание“ на 23 януари.

25_01_2019_den_5.jpg

 

1912 година

 

„Както всяка година денят 16 януарий и тази година бе отпразднуван с подобающите тържества“ – се казва в материал, озаглавен „Освобождението на Разград“ във вестник „Млада България“ от 21 януари. След молебена на площада пред паметника учителят от прогимназията Д.Теодоров произнесъл реч. Поради големия шум и по природа ниския глас на оратора речта не могла да бъде чута от всички, затова вестникът я публикува накратко на своите първа и втора страница.

 

 

25_01_2019_den_1.jpg1923 година

 

Не отстъпва по тържественост отпразнуването на освобождението на Разград и през 1923 година. Това отбелязва вестник „Разградско слово“ на 3 февруари. Пред паметника на руските освободители се е състоял парад на войсковите части, играли се хора. Вечерта в салона на читалището била устроена традиционната вечеринка. На нея направило впечатление скромната пожертвувателност на Неделчо Кумитов /може би Комитов/, който поднесъл за американско наддаване в полза на читалището един петел. От наддаването били получени 172 лева. И неподписаният автор, вероятно редакторът Григор Попов, заключава: „Богатите хора у нас, за голямо съжаление, не жертват нищо за обществени дела... Примерът на покойния Гани Чернев едва ли ще бъде последван скоро от някого. У нас общественик е всяко говедо, което умее да си урежда сметките благополучно. Нещастен град.“


1928 година

 

Подобно е положението с празника и през тази година според „Разградско слово“ от 31 януари. Всички дюкяни и учреждения били окичени със знамена. Божествена литургия била отслужена в църквата „Св.Никола“, а след това в параклиса „Св.Георги“ /в гробищния парк/ - панихида за Царя Освободител и за безименните герои, паднали за освобождението на България.

На площада пред Руския паметник бил отслужен благодарствен молебен за живите ветерани. Опълченците били приветствани от кмета на града. Състоял се церемониален марш на военните от гарнизона. Начело с военната музика, кметът, съветниците, шефове на учреждения и организации отишли в общинското управление на обяд. Там пак били приветствани останалите живи опълченци.

25_01_2019_den_3.jpg

 

1931 година

 

Летописец на тази и всички последващи години е пак „Разградско слово“. С подобаваща тържественост е бил отбелязан денят на Освобождението. Отслужен бил молебен пред паметника на освободителите в присъствието на официални лица, войсковите части, учениците, различните дружества и много граждани. Директорът на гимназията Иван Попов произнесъл подходяща реч и се играли народни хора. Съобщава се, че и по случай празника разградската дружба в София е устроила литературно-музикална танцувална вечеринка. Публикувана е поздравителна телеграма на дружбата до кмета на Разград и чрез него до всички разградчани.

 

 

1932 година

 

След молебена в присъствието на войската, поборниците, официалните лица, учениците и множество граждани е следвала реч. Учителят от гимназията Васил Маринов припомнил най-съдбоносните моменти от Освобождението.

25_01_2019_28-ianuari4.jpg

 

1938 година

 

На площад „Цар Освободител“ били отслужени панихида за загиналите и молебен. Присъствали официалните лица, начело с началника на гарнизона полковник Ракаров, командира на 19-та пехотна дружина подполковник Димитров, командира на 8-ма конна група подполковник Антонов, околийският управител Бончо Чобанов, помощник-кмета Иван Ненов, войници, ученици, граждани. Прочувствено слово произнесъл директорът на гимназията Петко Дацев.

 

 

1939 година

 

След Божествената литургия на площад „Цар Освободител“ били отслужени панихида и молебен. Присъствали официалните лица, офицерите от гарнизона, войскови части, ученици, голям брой граждани. За значението на празника говорил учителят Андрей Кънчев. Войсковите части и учениците били поздравени от пребиваващия в града дивизионен началник полковник Айрянов.


Божидарка ЗЛАТАРЕВА


Б.р. Статията е част от подготвената за печат книга „Разград и животът – големият и малкият“ на Божидарка Златарева.


*Участници в тържеството за 50-годишнината от Освобождението на Разград, 28 януари 1938 година

 

*Момент от празника за 28 януари на Александровския площад, най-вероятно 1927-1928 година.

 

*Парад на войската в чест на Освобождението през 30-те години на миналия век

 

*На площада пред Руския паметник винаги се отслужва благодарствен молебен за живите ветерани. На снимката са трима опълченци от Разград през 1926 година.

 

*Не само в края на януари, но и по други поводи разградчани отдават почит на освободителите и героите си. Снимката е запечатала манифестация пред паметника-костница през 1930 година, най-отпред е запасният офицер Петър Драгийчев.

 

*В наши дни честването е не по-малко тържествено от миналото. Паради сега няма, защото поделенията в града отдавна бяха закрити. Приемът на кмета за по-видните граждани пък замества някогашните „закуски“ и „танцувални вечеринки“...