Търсене

Начало Оживление Ники Антонов: От 10 месеца съм чист, знам, че не искам никога да се връщам в онази фуния
Ники Антонов: От 10 месеца съм чист, знам, че не искам никога да се връщам в онази фуния
28 January 2019

След прекарани шест месеца в център за борба със зависимости, най-бързият бял човек на планетата Николай Антонов отново е на стартова линия, а този път целта му е да вземе житейския златен медал.

Кое състезание е по-трудно – да надбяга Карл Люис или собствените си страхове и пороци, на този въпрос още му е рано да отговори. Но е така устремен към тази си победа, че изобщо не я подлага на съмнение.


Потърсих го преди няколко дни с молба, когато се върне в Разград, да срещнем, да поговорим и да напишем материал за него в „Екип 7“, този път хубав, защото в последните години името му влизаше само в криминалните ни новини – заради въоръжени грабежи, кражби, побоища, арести...

Оказа се, че го заварвам в любимото му кафене „Посейдон“ на Ларгото, на поканата ми откликна незабавно: „Сам съм на масата, заповядай, ако ти е удобно сега“.

Десет минути по-късно вече си говорехме, а аз още със сядането разбрах, че срещу мен стои друг човек – не онзи, който накъса куп салфетки над главата ми в дискотеката без да ме познава, просто защото беше надрусан. Тази история той призна, че не помни, аз обаче не съм забравила колко много ме уплаши онази нощ, още помня погледа му.

Сега очит28_01_2019_talanta_2.jpgе му са други, докато говори сякаш целият му живот минава през тях като на филм. Филм, който вече се е научил да гледа хладнокръвно и без да се разстройва от драмите в него.

 

След серия публикации във вестник „България Днес“ и благодарение на екипа на изданието, Таланта беше одобрен да участва в риалити поредицата „Не/Зависимите“ на предаването „Преди обед“ по Би Ти Ви. Това му даде възможност в продължение на шест месеца да се лекува напълно безплатно в Терапевтичен център за борба със зависимостите „Жива“ в София. Стъпките, които са му начертали специалистите там, продължава да следва и да изпълнява една по една и след излизането си от клиниката.

„Махам се от Разград и това не ме притеснява по никакъв начин, даже съм щастлив и спокоен, че го правя. 20 години тук не ме оцениха, а в София напълно непознати хора ми подадоха ръка и съм им много благодарен за това. Работя за господин Васил Бакърджиев, 86-годишен строителен предприемач. Той е бивш атлет- скачач, след като е прочел статия за мен в „България Днес“ дни наред се е опитвал да ми намери телефона безуспешно. Накрая се сеща да звънне в редакцията на вестника, откъдето му дават мобилния ми и човекът се свързва с мен да ми предложи работа“, разказва Ники с респект и уважение за благодетеля си.

До края на месеца той ще започне работа като управител на малко хотелче, построено наскоро от Бакърджиев в Своге, със задача да го разработи.
Да напусне родния Разград го посъветвали в клиниката, това да се откъсне от миналото, от пагубната среда и приятелите по чашка тук, е една от важните стъпки за лечението му.

Върнал се в града, тъй като трябвало да мине на ТЕЛК, за да му подновят експертното решение за отпускане на пенсията по болест, с която се издържа в последните години. 

„Явявам се периодично, защото съм с биполярно разстройство, имам няколко операции от херния, освен това си счупих крака при една катастрофа до „Сохо“ и имам сериозни проблеми с него. Но не ти се оплаквам, сега съм много по-добре, ще се справя и с биполярното разстройство, защото аз вече обичам болестта си и се грижа за нея. Пия си хапчетата, спазвам всичко, което трябва и са ми казали. Преди или не ги взимах, или ги пиех в комбинация са алкохол, с много алкохол, с дрога, и ставаше голяма кочина, не знам как съм издържал на това“, не спестява нищо шампионът. Нито на мен, нито са себе си.

Специалистите от центъра го зарадвали с добра новина – благодарение на това, че дълги години е спортувал активно, организмът му е успял да се съхрани максимално, въпреки всички изтезания, на които Ники го е подлагал години наред. Черният му дроб бил само малко увеличен, но с това се живеело. 

28_01_2019_talanta_7.jpg28_01_2019_talanta_11.jpg28_01_2019_talanta_10.jpg

  „Добре, че е бил спортът, иначе отдавна да съм умрял, нали разбираш“, шегува се той и после пак се фокусира в новото начало. Споделя ми, че сега, като се върне в София, започва да си прави зъбите, а след това една по една ще направи и всички операции, които отдавна отлага.

„Като ги смятам, три-четири са – на хернията, две на колянната става и една друга по-малка операция, но тя не е толкова важна, имам план“, чертае на глас близкото бъдеще Таланта.

Докато си говорим, обръща поглед към съседната маса, на която явно стои стар негов приятел по чашка. 

„О, Плами, ромче ли джаскаш? Браво!“, прави кратка пауза в разговора ни Ники и се засмива. Питам го не му ли се допива и на него, как издържа в правия път.

Признава, че все още понякога му се появяват такива импулси, но той се справя с тях, в момента който ги усетел - ставал и си тръгвал. Като цяло вече не му пречело останалите да пият, а той да ги гледа.

„Знам, че вече никога не искам да се връщам в тая фуния. Ще си използвам миналото като учебник, за да се приземявам винаги и да се сещам, че ако не вървя по правилния път пак ще потъна и ще върна там. Важното е да намирам баланс“, мъдро обяснява Ники и говори така сякаш се е научил да гледа на себе си отстрани, да се владее и да си слага сам спирачката, когато се наложи.

Как е влязъл във „фунията“, както нарича най-черните години от живота си, обяснява кратко и без много да увърта.

„Посягал съм към дрогата и пиенето заради разочарования, от гняв, само негативи имаше около мен, постоянно оставах без работа, без пари. Аз последно съм работил 2005-2006 година, тогава баща ми ми помогна да ме назначат по СПОЗ, бях общ работник на стадиона, после пазач на общински гаражи. По това време едни приятели откриваха дискотека „Версус“ и ме повикаха да работя там, но се скарахме и скоро пак останах на улицата. И пак се почна – пиене, грабежи, наркотици, глупости...

„Дали от приятели, дали от връзки с жени, защото аз съм много влюбчив и в същото време съм чувствителен, но много съм страдал. Беше ми по-лесно да забравям всичко това като друсам. Мн28_01_2019_talanta_5.jpgого хора, приятели ми обърнаха гръб, когато се отказах от спорта, изпаднах в депресия. Бях решил тогава, че ще пия и ще харча. А аз тогава имах много пари, няколко коли, имах имоти преди да ги продам. 300 000 долара ги похарчих ей така“, разтваря пръстите на ръката си и помахва Ники.

„Сигурно 1.5 млн. долара съм загубил от глупост, само договорът ми с „Найк“ беше за 200 000 долара, участвах в много комерсиални турнири, абе, имаше пари. Пръснах всичко по кръчми, жени, хазарт. Но да го мисля какво щеше да е, ако не бях хванал тоя път, няма смисъл, това вече е минало“, приключва кратката версия на живота си атлетът. Налага се пак да го върна назад във времето, за да ми разкаже верни са градските легенди за това, че е залагал медалите си.

„О, да, имах много медали, дори не знам колко. Играх си веднъж да ги тегля, 18 килограма бяха, една купа пълна с връх, ще ти покажа после какво е останало в нея, ако имаш време да се качим до вкъщи. Повече от половината ги няма, някои съм ги подарявал, даже не помня на кого, други съм ги продавал по 10-20 лева. Европейският ми някой го открадна от нас, както беше с кутията. А най-ценният ми медал – световната титла, го заложих при Йордан Панчев. Хем аз да взема пари, че ми трябваха, хем той да го съхрани, да не направя по-голяма глупост. Обещал ми е да го даде на дъщеря ми, когато навърши 18 години. Тя сега е на 15. Разчитам на мъжката му дума, но ако успея да събера пари, скоро ще му се издължа. Иначе наскоро един медал успях да си го върна“, разказва Ники и ме гледа спокойно и право в очите, без да трепва, дава ми да 28_01_2019_talanta_9.jpgразбера, че вече си е простил за 28_01_2019_talanta_6.jpgтези неща.

 

За дъщеря си говори с много любов, казва, че имат дълбока връзка, независимо от това, че той десетки пъти я е разочаровал. Споделя, че никога не я е лишавал от внимание и грижи, само с финанси не можел да й помага много: „Луда глава бях, докато стигна до нея и парите свършваха. През годините се е случвало да има периоди, в които не се виждаме, ама аз големи кочини правех. Опитвал съм да се чистя от алкохола и дрогата, но не издържах дълго, десетина дни най-много. В тези момента, 28_01_2019_talanta_8.jpgкогато бях добре, се срещах с нея“.

Питам го сега колко е издържал и посягал ли е към алкохола и дрогата след излизането от центъра. Отговорът му започна с въпрос: „Днес 22-ри ли е? Да, значи от 10 месеца и два дни съм чист!“.

За всяко ново покорено тримесечие без грешки от центъра Ники получава своеобразен медал – ключодържатели с щампа: „Чист и смирен от 6 месеца“, „Чист и смирен от 9 месеца“. Горд е, че скоро ще вземе такъв и за 1 година.

Благодарение на предаването, и след връщането в реалния живот Таланта участва в редовните сбирки на две групи - на анонимните алкохолици и на анонимните наркозависими. Събирали се в католическата църква в София, 30-40 души, споделяли си и били напълно честни един с друг, което им помага да се справят със зависимостта. По-рано ходел на тези срещи всеки ден, сега по-рядко, когато му останело време и усети нужда.

„Дал съм 12 обещания за промяна и растеж и спазвам стъпките. Много чета, чета книги за саморазвитие. Скоро даже имах главно изказване, 40 минути сигурно говорих пред новите хора в центъра28_01_2019_talanta_1.jpg, в който аз бях настанен и се лекувах, целта е да видят добрия пример, какво съм постигнал, да повярват, че промяна е възможна. А тя наистина е възможна. Аз влязох в клиниката на 19 март миналата година, излязох ноември. През всички тези месеци бях в защитена среда, всеки ден спазвах 38 правила, режим, медитация, без телефони и връзки с външния свят, ставах рано. Не ми беше трудно, за цялото време веднъж ме наказаха да бърша прах от прозорците, защото не бях гладко обръснат. Там и половин милиметър брада не ни позволяваха да оставяме, по-бетер от казарма беше. Но много ми помогна“, спомня си Ники.

Сега има ясна визия за живота си. Търси подходящи и позитивни хора, с които да се обгради. На тези, които са му неприятни, поставя бариера, тръгва си от тях, но подчертава, че го прави без да обижда, без да се кара и да влиза в излишни обяснения и спорове.

Сред най-близките му приятели в момента е млад актьор, който бил в класа на Стефан Данаилов. Запознал се с него о28_01_2019_talanta_4.jpgтдавана, когато Крум бил тук за гостуваща на Разградския театър постановка.

А плановете на Таланта съвсем не свършат с хотела в Своге. Намислил е, ако нещата там му потръгнат, да си вземе къща и да изтегли майка си при себе си.

„Канят ме да консултирам деца в частен атлетически клуб в София, имам идея да развивам спорта в Своге, шефът ми ме поощрява за тези неща. Отделно съм говорил с приятели - атлети да идват при нас да си правят лагерите и да отсядат в хотел, така ще допринеса за разработването му“, разкрива Ники.

Взел е решение в близко бъдеще да не влиза в нова връзка с жена, за да не си създава сам поводи за разочарования на прага на новото начало.

Разкрива ми обаче, че историята на живота му има всички шансове да се превърне в бестселър. От две години насам биографична книга за него пише бившият главен редактор на вестник „Спорт“ Иван Нанков. Дори при това му идване в Разград именитият журналист бил тук с него да работят по текста.

Стигнали сме до 1992 година, има още доста да се пише, в нея ще бъде събрано всичко за мен – от детството, през спорта, постиженията, възхода, падението, бандитизма, самоубийствата, а сега вече и възхода ми, той не беше в плана, радвам се, че книгата ще има хепиенд. Шефът ми, господин Бакърджиев ми е обещал да плати за издаването й. Планирам да е поне в 5000 тираж, с твърди и хубави корици, говорил съм с хора в чужбина и имам уверенията им, че ще бъде преведена и издадена и на други езици. Смятам да отделя процент от продажбата й за добра кауза – било в помощ на наркозависими, било нещо друго.

Сигурен съм, че ще се получи нещо много добро, защото животът ми става и за холивудски сценарии. Между другото, вече съм намерил сценарист и режисьор, които са съгласни да работят и по филм за мен. За него ще събирам собствени средства и ще търся съдействие от спонсори. Мисля, че ще се получи нещо изключително интересно“, казва Ники и вярва, че има много хляб в историята му.

Казва, че сле28_01_2019_talanta_3.jpgд толкова месеци въздържание, умът и сетивата му са се избистрили дотолкова, че вече открива и нови дарби у себе си.

„Оказа се ,че мога да пея, да пиша, виждаш, постоянно поствам във фейсбук разни мисли, някои от тях вземам от книгите, които чета, но повечето са си мои, аз ги измислям. Казват ми Таланта заради постиженията ми в спорта, но всъщност установих, че имам и други таланти“, щастлив е от откритията, до които е стигнал в процеса на самоопознаване.

И все пак срещата ни завърши в духа на спорта, славното минало и радостта от това, че хората все още помнят и уважават върховете, които е покорил и с които е прославил страната ни.

Спомените от всичко, което постигнал, оживяват за секунди когато прекрачиш прага на стаята му – масата е отрупана с купища спортни вестници, на които снимката му е на първа страница, а върху гардероба е алеята на купите, завоювал от състезания.

За световния шампион в спринта на 200 метра, за белия мъж, успял да победи Карл Люис, Бен Джонсън и Линфорд Кристи, не са забравили и колегите му ЦСКА, в най-силните си години Ники се е състезавал именно за армейците и е прославял клуба.

Като жест на уважение към това, докато все още е бил в клиниката, при Таланта с подаръци идва спортният директор на ЦСКА Пламен Марков. По случай 70-годишнината на клуба му носи луксозен юбилеен сборник и тениска на клуба с №1 и името на Николай Антонов.

Да победи фунията, да си върне отново осанката на шампион и да реализира всички свои проекти му желаем и ние от „Екип 7“. Успех, шампионе!


Мила КЮЛЮМОВА