Търсене

Начало Искам думата Пак е време за смяна на образите върху новите гербове
Пак е време за смяна на образите върху новите гербове
30 January 2019

Още от детските си години от уроците по история и от легендите и апокрифите знам, че основният камък на старата българска къща е положен на мястото, където Ювиги Хан Аспарух забил копието си с конската опашка и постановил: "Тук ще бъде България!"


dimitar-alexiev1.jpgГрадежът й започнал около Ханския аул - върху непогребаните кости на прабългарските войни след битката с византийския император Константин IV Погонат и продължил над хиляда и триста години. В нейните основи са вграждани едновременно материалната сила и духовната мощ.


Та това е къщата на духовността и на духовете...


През вековете къщата многократно е била прекроявана, пристроявана и надстроявана. Моите съвременници също сложиха няколко тухли в градежа й. Съхранила е в себе си светогледа на много поколения българи. Архитектурният й стил е отражение както на изкуството и културата, така и на икономическото равнище на българската държава през различните етапи на градежа. През вековете къщата често сменяла собствениците си. В нея се раждали, живели и формирали като обществени личности представители на властващата висша аристокрация и хора от простолюдието. По стара традиция всеки властващ висш аристократ изографисвал на фасадата фамилния си герб. Доскоро по стените личаха гербове с нарисувани лъвове, орли и други силни и царстващи животни, но неотдавна ураганен вятър ги отвя заедно с гербовете. След урагана къщата на материалната сила и духовната мощ се превърна в

 

 

Къщата на духовете


От урагания вятър оцеляха само гербовете на властващата висша аристокрация с изобразените върху тях вълци, чакали, лисици, белоглави лешояди и други хищници и мършояди. Те се приспособиха най-бързо към новите условия на местните местообитания. Всички бяха изтипосани с владетелски атрибути в ръцете. Остана и още един герб, на който се чете девизът на нашето Ново село: "Ми смо си ми", което на литературен български език ще рече: "Ние сме си ние". Според вещи тълкуватели на иносказателното слово девизът означава: "Ние сме съвършени и не подлежим на развитие. И занапред ще ви събличаме голи и ще ви разпъваме на Кръста. Правили сме го много пъти и умеем да го правим най-добре". Поставено беше началото на нов, по-съвършен модел на обществено устройство, което ще рече нов модел на подражание и чуждопоклонничество. Къщата загуби националната си идентичност и се превърна в един архитектурен тюрлюгювеч.

През годините къщата бавно, но безвъзвратно се обезлюдяваше. Първи избягаха децата, а след тях и родителите им. Последният й обитател беше именит музикант, известен като човекът-оркестър. За да закърпи съдрания си семеен бюджет, човекът-оркестър отиде на Хавайските острови да забавлява с музика пасажерите на круизен кораб. На концерта, при раздялата си с публиката, той свири "Българска рапсодия Вардар" от Панчо Владигеров, без диригент. По волята на земните богове предният ден си беше отишъл от недоимък Маестрото, диригентът на симфоничния оркестър. Без диригента си, оркестърът вместо тържествена рапсодия изсвири една съвършено изпипана от всякаква гледна точка какофония. Оркестър без диригент е като племе без племенен вожд. Всяка работа си иска майстора.

...Къщата занемя и запустя. В нея започнаха да се случват странни неща. Всяка нощ през помътнелите от прах и паяжини прозорци се процежда светлинка от пламтящо огънче. Никой не намери разумно обяснение на необичайното явление. Когато явленията нямат обяснения с човешките познания, те се обясняват с духове, караконджули и таласъми. Нарекоха я къщата на духовете. Според времето, събитията и обществените нрави по-късно я наричаха още къщата на носталгията и спомените, родния дом на сквернословието, апатията и отчуждението, домът на раздора и омразата. Всички наименования отразяваха състоянието на духа, свързан със заобикалящия ни материален свят. Материалният свят на нашата къща се движеше пряко волята ни по други коловози и в други посоки Хората избягваха да минават покрай къщата. А минаващите наблизо старци се кръстеха, целуваха кръстосаните си пръсти и казваха: "Възродил се е злият дух на непогребаните Аспарухови войни".

 

 

Отговорът на загадката с огънчето


Отговорът на загадката с огънчето научих от група деца с червени и сини връзки на вратлетата, играещи си на отсрещния тротоар. Те, милите, още не знаеха, че за голямата игра дебели чичковци бяха разделили малкото им общество на две команди - на червени и на сини, според цвета на вратовръзките. "Ние влизахме в къщата на духовете, казаха децата. Нищо мистично и необичайно няма в нея. Тя е пълна с книги. Научихме се да четем и ще бъдем вечно свободни /бяха прочели книгите на афроамериканския писател и хуманист Фредерик Дъглас, роден като роб/. Вече знаем какво да направим и ще го направим, когато пораснем големи. А пламъчето е от Свещеният огън на книгите. То не излъчва топлина и не изгаря. Само осветява тъмнината. В него е нашата надежда за бъдещето". Така казаха децата и продължиха да си играят детската игра по техните си правила. Без да се съобразяват с голямата игра на дебелите чичковци.

 

 

Оптимистичен епилог

 

 

Потърсих отново същите деца след тридесет години. Те вече бяха надживели възрастта на разпнатия Христос и имаха свое собствено разбиране за промените в заобикалящия ги свят. Исках да узная житейското им кредо. Намерих го в личния им профил във Фейсбук. В представянето си бяха цитирали думите на Махатма Ганди: "Бъди промяната, която искаш да видиш в света!"

И още нещо намерих като лична гражданска позиция на анонимен автор: "Ситуация в метрото, която е абсолютно отражение на реалния живот - за да се качат на ескалатора, чакат сто човека, по стълбите драпат трима. Всеки сам може да си направи изводите". От себе си мога да добавя само призива: премахнете ескалаторите, докато се научим да драпаме по стълбите!

Дошло е времето за промяна! Дошло е времето за смяна на поколенията и за смяна на образите върху гербовете!

 

 

Димитър АЛЕКСИЕВ