Търсене

Начало История Жените на Разград и дългия им път към еманципация
Жените на Разград и дългия им път към еманципация
04 February 2019

Началото на заглавието отвежда към мита за сътворението на човека, когато Бог създаде първата жена от реброто на първия мъж. Много векове жените се намират в подчинено положение /въпреки матриархата/, на тях се гледа само като на съпруги и майки.

Но идва Възраждането и с него нещата полека-лека започват да се променят. Постепенно територия на жената вече не са само пелените и кухнята.


04_02_2019_jeni_1.jpgПървата лястовица е Станка Николица Спасо-Еленина. Още осемнадесетгодишна тя издава преведените от нея повести на сръбския просветител Досидей Обрадович „Две прикаски за славните жени и за Аза человекомразеца“ /1853 г./. В „Обявление“ в началото й тя пише:„Мили еднородни Българки! От няколко годинки насам, слава Богу! Почувстваха ползата от просвещението и за женския род и в нашето любезно Отечество България. И, благоже! Каквото се чува, нийде не е останал град или градец без женско училище. Но едно нещо е достойно за въздишане – редкостта на съставяне учебни книги...“.

И тя предлага своята книжка в това отношение, която е въведена „като спомагало за свободен и разбран прочит“ в много девически училища според просветителя Илия Блъсков.

Станка Николица Спасо-Еленина става и първата българска поетеса с четиристишието, поместено в края на книжката й. „Желателката за женското просвещение“, както сама се подписва в „Обявлението“, е първата учителка в девическото училище в Разград. Разбира се, не трябва да се пропуска от внимание насърчението, което получава и за книжката, и за жизнения си път от съпруга си – възрожденеца учител Никола Икономов /Жеравненеца/.

Когато семейство Икономови заминава в Русе да учителства, учителка в девическото училище става Николина Стоянова от Шумен. Шуменка е и следващата учителка Неранза Георгиева, благодарение на която през 1870 г. в Разград е създадено женско дружество „Майчина грижа“. Първа негова председателка е Неранза Георгиева.

През същата година, на годишните изпити в девическото училище, е представена втората по ред сценка в Разград „Дечка и Еленка“, в която авторът Димо Хранов развива идеята за еманципацията на жените, като се застъпва за образованието на девойките.

04_02_2019_jeni_4.jpg

Женското дружество „Майчина грижа“ работи неуморно за просвещението на девойките. То изпраща на свои разноски девойката Хриса Карапеева да се учи в Габрово. След завръщането си в Разград тя става учителка и е първата, която изпълнява женска роля в театрално представление по време, когато женските роли са се изпълнявали от мъже. Учителки в последните години преди Освобождението са били и Дочка Николова /първородна дъщеря на семейство Икономови/ и Станка Славчева Николова.

А през 1874/1875 г. в Киевската гимназия постъпва друга дъщеря на семейство Икономови - Стефана, която след Освобождението е първата гимназиална учителка във Варна /вече като Стефания Мирска, съпруга на Кръстьо Мирски – виден български учен, общественик, политик и публицист/, будителка, преводачка, общественичка.

04_02_2019_jeni_3.jpgСлед Освобождението настъпва нов подем в събуждането на жените за нов живот. На 1 декември 1885 година е учреден женски клон на дружество „Червен кръст“ в града. Присъстващите 18 граждани избират чрез тайно гласуване за председателка Дочка Вълнарова /първородната дъщеря на семейство Икономови/.

В брой 3 на списание „Съвременник“ /1889/ се съобщава за публично заседание на учителското дружество „Даскал“, на което учителката А.Радева държи прочувствена реч за неудовлетворителното състояние на жената. „Нашите жени, казва тя, би трябвало да земат участие в политический живот, да четат политически вестници, защото са въспитателки на бъдъщи свободни граждани“.

На 1 декември 1889 година в брой пети на същото списание четем, че по инициатива на учителките в девическото класно училище е основано женско дружество „Майчина грижа”. В неговите цели е влизало умствено и нравствено развитие на жените в града, помагане на бедните, откриване на забавачница. При основаването членките на дружеството са били 51.

Наскоро, през 1890 г. в Разград е открита първата забавачница с 25 деца, една от първите обществени детски градини в страната. Първата учителка е Райна Икономова, дъщеря на семейство Икономови. До края на века в града са открити и други забавачници.

04_02_2019_jeni_2.jpgВсе по това време развива дейност Сава Даскалова, по мъж Бабаджанова, учителка в девическото класно училище, участничка в любителската театрална трупа към читалище „Развитие“ и боркиня за еманципация на жените. Авторът на хумористичната история на града „Разградска прослава“ Николай Ил.Икономов пише:


Помня я когато

Сказките държеше,

Млада, енергична

Тя тогава беше.

Разградлийки всички

Равноправки бяха

И дружества разни

В града основаха...

 

С налъми или боса ходи и една друга бележита разградчанка, която Григор Попов обезсмъртява в своите „Купешки приказки“. Тя ходела винаги с речник на чуждите думи в джоба на вълнената си фуста. Когато била в София да й слагат инжекции поради ухапване от бясно куче, тя видяла „ужасно много нации да циркулират из улиците“.

За жените по това време пише след много години в спомен за читалище „Развитие“ Сава Бабаджанова: „Навремето Разград беше един от най-хубавите провинциални градове. Имаше мъжка и девическа гимназия, читалище, окръжен съд, хор. Създаденото още през турско иго женско дружество „Майчина грижа“ се оживи. Плахите и неграмотни жени започнаха да идват на сказките, уреждани от читалището. То им отвори очите...“.

Разбира се, не всички жени в Разград са ходели боси или по налъми, а само по-бедните. Имало е и по-заможни. Съпруги и дъщери на по-богатичките занаятчии, на чиновници, както и интелигенцията. Има едно знаменателно свидетелство от вестник „Разградски новини“ от 1906 г. Тогава на вечеринката по случай деня на освобождението на Разград 16 януари /по стар стил/ присъствал един френски инженер. И той казал, че разградските дами не отстъпвали по тоалети на французойките. Явно не само от френска галантност са били изречени тия думи, а такава е била истината.

04_02_2019_razgradsko-slovo_2.jpgЗа една друга вечеринка разказва писателят земляк Христо Миндов в книгата си „Повест за родния град“, пак по същото време – първите десет години на ХХ век. Вечеринката била на Никулден, на най-богатото еснафско сдружение – бакалското. Музиката свирела валс и в салона на читалището се понесли феерични двойки. Девойките били с бели рокли или бели блузи, бели обуща, бели ръкавици, с ветрило в лявата ръка, часовниче с тънка верижка на пазвата, цвете в косите. И Миндов пише: „Сякаш това не бяха нашите момичета, които срещахме по улиците, а нимфи, слезли от гората да танцуват, сякаш бели пеперуди летяха в салона“. Мъжете и момците били с широки райе панталони, бяла жилетка, сако или жакет. Родителите на девойките били седнали или прави отстрани и наблюдавали красивата гледка. В антракта всички отивали при бюфета и кавалерите черпели дамите си и техните майки с лимонада и рахат локум. В салона били и местният фотограф и един лекар със съпругите си. И двете дами били с големи предизвикателни деколтета.

През зимата е имало и друго забавление – катока, както наричали ледената пързалка извън града. За нея споменава Малчо Николов в книгата си „Житейски и литературни спомени“. На катока са се пързаляли с кънки офицерите, някои от офицершите и младежите.

Жените участвали активно в културния живот на града. С идването си в Разград в средата на 80-те години на ХІХ век съпругата на Анание Явашов Анна Явашова застава начело или е в основата на множество културни начинания. Тя е първата пианистка с академично образование в града. С учителя Павел Каракулаков и г-ца Сапова при тържествени случаи, концерти, литературно-музикални вечеринки изпълнява творби на Б.Сметана, Ф.Менделсон и Фр.Супе. По-късно, през 1891-1894 г. е акомпанирала на аптекаря Богдан Торчанов в пиеси на А.Дворжак и Х.Виенявски.

Още през 90-те години в театралната трупа участват Сава Даскалова и Мария Вълч. Кубадънова. През 1933 година те са избрани от читалищното настоятелство за почетни членове на читалище „Развитие“ за дългата си актьорска дейност. През 1905 година в представленията на новоучредената театрална дружина участват госпожиците Живка Ботева, Неделчева, В.Икономова, Н.Куюмджиева, Е.Д.Попова, Гана Чиплакова, г-жа Стефанка Арабова.

В Разград за пръв път е забелязана музикалната дарба на известни по-късно не само в България оперни певици. Така вестник „Гражданско съзнание“ на 3 май 1914 г. съобщава за концерт, в който участва и съвсем младата Райна Килифарска, която направила силно впечатление със своя „дивно мелодичен глас“. На 19 февруари 1921 година вестник „Разградска камбана“ пише за изнесена оперета от музикално дружество „Железни струни“. На артистите в нея е помогнала вече завършилата висше образование Райна Килифарска. По-късно години наред тя се изявява като чудесно колоратурно сопрано с редки качества във Франция и в кралската опера „Ла Моне“ в Брюксел.

За концерт на „Железни струни“ четем на 17 януари 1932 г. във вестник „Разградско слово” При соловите партии изпъкнали г-ца Хорозова и ученичката Бърдарова. „Тая последната има много сочен и плътен глас, който ако се постави от вещо лице, обещава да стане една отлична певица”. А на 19 август 1938 г. „Разградско слово” дава ласкав отзив за концерт на Надя Бърдарова в Разград, която вече е завършила Музикалната академия. Творческият й път е свързан със Софийската опера.

Че Разград е имал чудесни женски гласове, говори и една информация в „Разградско слово“ от 18 февруари 1937 година за изнесена комична оперета „Уляна“. С появата си на сцената Иванка Б.Захариева е станала център на вниманието.

Жени и девойки участват в дружество „Железни струни”, в народния смесен хор, в църковния хор.

Не само читалище „Развитие“ работи за пробуждането на жените. През 1904 година вестник „Разградски новини“ пише за прекрасната инициатива на основните учители от града да открият вечерни училища за мъже и неделни училища за жени. През 1905 година, на 18 март, същият вестник съобщава за организиран курс по бродерия, едномесечен, с новите шевни машини „Гритцнер“, в който участвал 50 ученички „богати и сиромаси“.

На 15 септември 1927 г. е открито девическо стопанско училище. Има девическа гимназия. Не могат да се изброят имената на всички учителки в разградските училища.

През 20-те години градска лекарка е д-р Мария Громова-Белчева, която има заслуги по уредбата на медицинската служба в града. Главно на нея се е дължало популяризирането на медицината сред турското население. Известна е и д-р Дора Явашева, клонка от голямото семейство на Анание и Анна Явашови. По-късно се изявяват д-р Юлка Захариева и д-р Кръстинка Златева, едната градска, другата общинска лекарки.

За родилките още през 20-те години се грижат три акушерки на общинска служба и частна практика. Но според „Разградско слово“ от 18 юли 1922 г. все още имало доста родилки, които се обслужвали от невежите баби. Сигнализират се санитарните власти в града да решат тоя проблем, защото акушерките били достатъчни.

А на 26 януари 1938 г. „Разградско слово“ разказва за Бабинден в града, на който е била чествана 25-годишната акушерска дейност на акушерката Райна Ив.Гяурова.

На интересни мисли навежда уводната „Майчин дом“ във вестник „Вести на Разградската градска община“ от 1 ноември 1919 г. Авторът, вероятно кметът на града, бъдещият лекар и хуманист Георги Панов, пише, че майките родилки в много семейства се нуждаят от грижи. „Дайте ни „Майчин дом“ – завършва статията. – Дом, дето отрудената, безпомощната гражданка-майка, да намери подслон и истински майчински грижи. Това общество дължи на всички майки. Върху този въпрос общината да се замисли“. Но това остава само едно пожелание.

Активна дейност развиват дружествата „Червен кръст“ и „Майчина грижа“. Дружество „Червен кръст“ работи за отваряне трапезария за стотина бедни ученици от началните училища. През 1932 г. вестник „Разградски новини“ съобщава на 26 февруари, че комитетът за устройство и поддържане трапезария за безплатни закуски за бедните ученици от гимназията е решил да дава и обед. Добри дами предложили услугите си да съдействат на комитета, като обходят семействата и заведенията в града и съберат помощи.

Жени участват и в комитета за поддържане и устройство на лятната колония, в която бедни, гладни, изтощени и болничави деца ученици са летували години наред на гара Разград. През 1934 г. комитетът изказва голяма благодарност на учителката Теофана Райчева за проявените й грижи към тия деца.

„Разградско слово“ пише на 23 май 1941 г. за дружество „Червен кръст“, което е подпомогнало минаващите през града германски групи, откъснати от своите части. То е дало вечеря и закуска на 60 германски войници. За целта е било подпомогнато и от дружество „Майчина грижа“, добруджанското културно дружество и женската кооперативна гилдия.

Впрочем, още през 1913 г., на 6 декември, вестник „Гражданско съзнание“ съобщава за благотворителна акция на разградското дамско дружество „Сирота“, което събира и раздава известна сума на бедните сирачета на загинали войници през Балканската и Междусъюзническата война.

Някогашните вестници си позволяват да критикуват и някои прояви на жените. Така например през 1915 г., на 2 май, вестник „Гражданин“ отбелязва, че във време, когато много дружества и организации работели за патриотичното възпитание на народа, из града шествали висопоставени дами със сръбски шапки фасон „Лепа Сава“. И никой не дръзвал да смъкне шапките на тия несъзнателни българки!...

На 1 август 1922 г. „Разградско слово“ повдига въпроса за проституцията в града, която вземала широки размери. Едни се отдавали на този порок от мизерия, а други от охолство и за удоволствие. Вестникът предупреждава, че ако последните не се опомнят, ще изнесе на показ деянията им.

Акушерката от Сеново Севд.Ц.Бакалова - Вачкова публикува на 10 декември 1943 г. в същия вестник статията „Едно социално зло“, посветена на факта, че жените не искали да раждат повече от 1-2 деца и с каквото безгрижие и лекота отивали на хорото, също тъй отивали да се освобождават от бременност.

Постигнатото през годините до 1944 г. за пробуждането на жените не е малко. И все пак, за какво говори например фактът, че едва през януари 1937 г. с нов избирателен закон жените получават право да гласуват в избори. При това ако са навършили 21-годишна възраст и ако са омъжени, разведени или вдовици. Неомъжените нямали право на глас... Така през 1937 г. жените гласуват в общински избори, а през 1938 г. в парламентарни. За сравнение – в Швеция жените участват в общински избори от 1862 г., в законодателни от 1914 г., в Англия – съответно от 1869 и 1918 г., в Русия – от 1917 г., в Чехия, Австрия, Германия и Холандия – от 1919 г.

На 23 февруари 1938 година „Разградско слово“ запознава с публично събрание с участието на Димитрана Иванова, председателка на Българския женски съюз. Тя говорила повече от час по темата „Ролята на жената в предстоящите избори“. Подробно били анализирани непълнотата на даденото избирателно право на жените, поддържаното от мнозина убеждение, че жената не е за обществения живот и политиката, а само за семейството и други проблеми. Речта на Димитрана Иванова била често прекъсвана от бурни ръкопляскания от многобройните слушатели, предимно жени. В Разград е имало дружество към Българския женски съюз с председателка П. д-р Николова.

Всъщност, истинска еманципация /понякога даже с отрицателен знак/ жените получават в следващите исторически периоди на страната ни.


Божидарка ЗЛАТАРЕВА


Б.р. Статията е част от подготвяната за печат книга на Божидарка Златарева за стария Разград




Сава Бабаджанова /вляво/, общественичка, председателка на женското дружество „Майчина грижа“ /около 1907-1910 г./


Ученички с учителката си в Градския парк


Градски дами през 1915 година. Изглеждат блестящо – красиви, хубаво облечени, по модата от онова време. Намират се обаче и критикари, на които изтъкването на дамите и появата им в обществото никак не се харесва. В броя си от 2 май 1915 година разградският вестник „Гражданин“ отбелязва, че във време, когато много дружества и организации работят за патриотичното възпитание на народа, из града шестват висопоставени дами със сръбски шапки, фасон „Лепа Сава“. И никой не дръзвал да смъкне шапките на тия несъзнателни българки!...


Адвокатът Георги Белчев и съпругата му – д-р Мария Громова-Белчева, първата дипломирана лекарка в Разград, завършила медицина през 1901 година в Нанси, Франция.


Всички отрицателни явления сред жените са подлагани на критика и обществено порицание. Тогавашната преса бичува леките нрави и проституцията. През 1922 г. „Разградско слово“ повдига въпроса за проституцията в града, която вземала широки размери. Някои жени се отдавали на този порок от мизерия, а други от охолство и за удоволствие, пише вестникът и дори предупреждава, че ако последните не се опомнят, ще изнесе на показ деянията им.