Търсене

Начало История Първите хора на Разград, или „кой кой е“ в края на XIX век?
Първите хора на Разград, или „кой кой е“ в края на XIX век?
06 February 2019

На страниците на разградския флагман на свободното печатно слово, в. „Екип 7“ (бр. 7 /4307/ от 18 януари 2019 г.), леко „зачекнах“ засилващата се тенденция за популяризирането на хората от различните региони на страната, които допринасят за утвърждаването и на българското национално съмосъзнание, и на българската култура, на българската държавност. Докато през 1892 г. първият български Алманах дава превес изцяло да популяризира лицата от държавната власт, на юристите, като бегло споменава само някои от по-първите разградски предприемачи, търговци и занаятчии, то в последващите издания и години това положение коренно се променя.

06_02_2019_istoria-1.jpg

Новите годишнини (IV и V) на българския Алманах за 1895 и 1896 години, внасят много корективи и отстраняват допускани в предишните издания грешки в имената на хората, на занятието им. Явно е обаче едно: земеделските и промишлените производители, занаятчиите, търговците, оценяват значението на рекламата и бързат, срещу прилично все пак възнаграждение за издателите, да намерят място на тези своеобразни „жълти страници“.

„Кой кой е“ все пак в Разград през 1895 г.? Нека „дам думата“ на четвъртия български Алманах, където между страниците 165 и 167 /запазили сме правописа/ ще срещнем:


06_02_2019_istoria-2.jpgРАЗГРАДЪ.

Списъкъ на по-главнитѣ чиновници и търговци.


Частни лица


адвокати

В. Икономовъ, Н. Ненчевъ, Д. Казанакли, П. Драгулевъ, Я. Батуловъ, Ст. Божиловъ


аптекари

Б. Торчановъ, И. Сребровъ


банкери

П. С. Куюмджиевь, Хр. Поповъ и с-ие


б06_02_2019_istoria-3.jpgижутери

К. Семелилянъ


брашовани

Ив. Николовь


бакали

Г. Катранджиевъ, Ц. Симеоновъ и Стойковъ, Г. Атанасовъ , Ст. Панчовъ, Ив. Кѫнчевъ, К. Петровъ, Ламби – Георги Георги Гоцевъ, Хорозовь и Куюмджиевъ, Братя Георгеви, Мавр. Х. Гьоковъ, Ив. Арнаудовь, Д. Радановъ, Нѣдю Мегкаревъ


бакарджии

П. Николовъ, И. Малчовъ, Д. Иедѣлчовъ, Бр. Ив. Ж. Стоянови


винодѣлци

Кр. Крьстевъ, П. X. Рашевъ, Н. Радановъ


гостилничари

Димитръ Кумита, Ник. Наумовъ, Ю. Миховъ


шивачи

Юрд. Христовъ, Н. Хр Марковъ, М. Андрѣевъ, Ст. Николовъ, Тр. Клисаровъ, Д. П Поповъ, Бѣлчо Станевъ, А. Бончевъ


железари

Т. Ивановъ, П. Николовъ, М. Аристовъ, Арм. Пашиянъ


златари

Ст. Дуковъ, Г. Андриинополи, В. Жековъ


земледѣлци

Ю. Ю. Чобановъ, П. Спахлорли, Ю. Тусчиолу, А. Тусчиолу, Д. Бобчоолу


книжари печатари

С. Икономовъ, С. Калифорскнй, Ив. Семрачевъ


манифактураджии

Д. Нойковъ, И. Павловъ, М. Ганчевъ, Ст. Митевь, Р. Финци, А. Ардитн, Н. Върбановь, Я. Меламедъ, Д. Марковъ, Бърневь и Ненчевъ, П. Йоцевъ, Н. Трифоновъ, Ю. Продановъ


печаторѣзци

М. Векелеръ


рибари

Д. Дацковъ, Хр. Палигоровъ


складове за строит. материалъ

К. Куюмджиевъ, Ив. Куюмджиевъ, Кр. Ивановъ, Г. Катранджиевь


фабрики за тютюнъ

Ив. Кулевъ и Ц. Георгиевъ, X. Недю Геновъ, Хр. Сапунджиевъ


фабрики за спиртъ

Тончо Радославовъ


складове за бира

Ат. Чаневъ


хотелджии

Жековъ и Илиевъ, Ерикоглу, Чоневъ


часовникари

Ад. Апфелбергъ, К. Самелиянъ, Афузъ Дервишъ


сладкари

Дим. Касамаковъ, Хаджимъ Морено


тютюнопродавци

Исмаилъ Юсуфовъ


предприемачи

П. Н. Сапунджиевъ, П. Куюмджиевъ, Хр. Ив. Кулевъ


житари

Гено Добревъ, Стефанчо Анастасовъ, Бърни Г. Бърневъ, Алекси Василевъ, Коста Спирдоновъ, Антонъ Бонфилиусъ, Петръ Мерджанлиевъ


бакали-житари

Христо Катранджиевъ, Михалъ и Стефанъ Василеви, Бр. Ст. Спасови


кръчмари-готвачи

Н. Хр. Чолаковъ, Георги Ив. Газаровъ, Петръ Хаканларски


кафеджии

Софияно Софиянидисъ

 

Направи ли Ви впечатление колко многобройна е групата на т. нар. земеделски производители. Не ѝ отстъпват и гилдиите на занаятчиите-манифактуристи и на разните търговци. Личи си, че интелигенцията, а и държавните служители, нямат достатъчно средства да се впуснат в тази „рекламна надпревара“, затова те са представени тук толкова малочислено.

Надмогнал се финансово, явно и с държавна подкрепа, т.е. субсидия и от индивидуални такси и абонамент, през 1896 г. вече едноличният редактор, той е и „ступанин“, т.е. вероятно собственик още от т. IV-ти, Петър А. Петров, в съдружие с брат си Ст. Петров, издава юбилеен том V на българския Алманах. В него между с. 572 и 579 е събрана информацията за Разград и неговите по-първи хора.

Информацията в него е структурирана по нов начин. Разград първоначално е представен с кратък исторически очерк от най-далечното минало до съвремието. Дадени са пояснения за евентуалното създаване на селището, за произхода на името му, развитието му през вековете на османското присъствие и до Освобождението. Сведенията са извлечени от популярните навремето сведения в „Българска историческа библиотека“ и други източници, преимуществено от неспециализирани издания.


РАЗГРАДЪ.


Града Разградъ е расположенъ по двата брега на реката „Белий Ломъ“, който пресича надлъжъ плодородната бѣлоломска долина, укичена по край реката на двѣте страни, около града съ лозя и ниви. Долината се простира отъ ю.-и. [юг-изток] къмъ с.-з. [север-запад] поради което града е запазенъ отъ силните сѣверни ветрове. Той отстои на 5 километра отъ Руссе-Варненската железница, съ която е съединенъ съ добро шоссе.

Гр. Разградъ, на местото, гдѣто сега се намира, по всѣка вѣроятность требва да е основань следъ завоеванието на България отъ Турцитѣ. На источната страна на гр. Разградъ въ мѣстностьта наречена „Хисарлѫкъ“ и на ю.-з.[юго-запад] въ мѣстностьта „Юртлукъ“, които местности сѫ отдалечени отъ града, първата на около 1.500 метра, а втората на около 2.500 метра, се намиратъ стари сѣлища, гдето по предание се говори да е билъ старий Разградъ, но на кое именно, неизвѣстно. Важното е само това, че отъ намерените тамъ стари римски монети, черепнинци и други сторинни вѣщи, се установява, че и двете тия селища са съществували въ едно и сѫщо време. Какви имена сѫ имали те, кога сѫ били основани и кога разорени и преобърнати въ градини и ниви, не е извѣстно.

Отъ направените раскопки въ крепостьта при първото cѣлище сѫ открили основи на разни римска постройки и два надписа, отъ които става явно, че крѣпостьта е съществувала въ времето на римските императори Валериана и Адрияна. Сегашното име отъ, кого е дадено, не е извѣстно; казва се да е било образувано отъ Радинъ-градъ, но по всѣка вѣроятность, както споменува и Раковски въ своите списания е дадено отъ Турцитѣ и пренесенъ отъ името на мѣстностьта „Хисарлѫкъ“, „Хезаръ градъ“, „Разградъ“. Следъ завладяванието на България отъ турцитѣ, по всека вероятность, българското население се е распиляло и името на местностъта се е забравило, та и завоевателите другояче не се и казвали, освѣнъ Хисарлѫкъ.

По предание се говори, че старото селище въ местностъта „Юртлукъ“ се е казвало „Доброва“, което се е принесло и на една махала въ сегашния Разградъ, „Доброшка“, на която жителите, приказва се, да сѫ заселени отъ тамъ. До първата четвъртина на това столетие, българското население въ града е било твърде малко и се е ограничавало само въ махалитѣ „Доброшка“ и „Башбунарска“; населението на които махали, упорито се държи и неизоставя нито на родното си облекло, нито своитѣ обичаи, нито пъкъ поради своя твърдъ характеръ и пропуща нѣкои нововъведения въ своя животь. По голама часть отъ сегашното българско население е заселено отъ 1828 до 1856 година, отъ търновскитѣ, габровскитѣ и други планински мѣста, за това и въ Разградъ, говоримия диалектъ доста много се различава отъ Ески-Джумайский и Шуменский. Твърдѣ малко граждани има, на които дедите и бащитѣ да сѫ се родили въ града Разградъ. Съ една дума; ядрото на сегашното българско население на града, освень казаните две махали, е сгропирано отъ пришелци отъ всичките планински места на Северна България. Това се потвьрдява и отъ запазените мѣжду турцитѣ предания, за голѣмата джамия „Ибрямъ-Паша", което казватъ се споменувало и въ фермана и, издаденъ отъ тогавашните султани. Ето що се говори: Прѣзъ 1614 година, когато било съзидано и доискарано великолепното и монументално здание на голямата джамия, построена огъ нѣкой си Ибрямъ Паша — тогавашний управитель на града Разградъ и околностьта, за поддържанието й, се опрѣделятъ отъ него особни приходи въ недвижими имущества, като десятъчно даждие на града и седемъ села, ливади и воденици, то казаний Ибрямъ Паша, освѣнъ това установилъ, щото ако би приходите на тия имущества единъ денъ се покажатъ недостатъчни, то да се продаде едно гяурско чѣдо отъ селото Арнаудъ, което село е било засѣлено отъ къмто Албания, само и само да не се допусне да угасне послѣньото кандило въ новопостроената джамия. Отъ това става явно, че българи прѣзъ първитѣ времена, наблизо е нямало, и за да можеше тогавашния всесиленъ паша да завещае една разградска гяурска душа за подпомагание подържанието на джамията, тръбяло е да търси и опрѣдѣля отъ друго мѣсто.

Разградъ въ началото на настоящето сталѣтие, въ едио и сѫщо врѣме съ Пазвантоглу въ Видинъ се е повдигналъ противъ сулатнското цариградско правителство и на чело съ Хасанъ Ефенди упорито се е защищавалъ срѣщу султанскитѣ войски. Въ това врѣме, тоя сѫщия Хассанъ Ефенди е обкопалъ съ ями цѣлия градъ, но не е успѣлъ да ги съзиди съ камъни, защото е билъ принуденъ да бѣга кѫдѣ Видинъ, съ една часть отъ привържениците си и е билъ закланъ въ Берковица.

Въ настоящето столѣтие градътъ Разградъ не малко премеждия е прекарвалъ и неедно кратно е билъ съсипванъ и до край изгарянъ отъ русситѣ. Ир-Ьзъ 1829 гонина Хюсеинъ Паша, който е защищавалъ Разградъ и околностьта му, срйщу русския генералъ .йрайце, защото се опиталъ да повдигне българското население противъ руссигЬ, станалъ е причина да бжде града обсаденъ и превзетъ отъ полководеца Графа ТГаменский въ 1830 година и въ сжщата година, при отст&цванието на русската войска която е завдигнала и отвела съ бебе си една голяма часть отъ градското население, къмъ Бабадаа и въ Влашко, града е билъ изгорйнъ отъ генералв Лангерона. Достопамятно е обстоятелството, че Разградъ прѣди 1828 година е билъ доста насѣленъ съ търговци ерменци, които сѫ живели въ махлата „Варушъ“ и която въ турскитѣ актове са казва „Ермени махлеси“ Освѣнъ това, едни отъ сегашните лозя се наричатъ „Ерменски“. Тѣхнитѣ тогавашни, гробища, сега служатъ за погребение на българското население, отъ които надгробните камъни сѫ извадени и употребени за построявание на българската църква презъ 1860 година. Отъ тогавашните ерменци, ни едно семейство не е останало. Освѣнь единъ надгробенъ камъкъ, ископанъ въ старите основи на старата църква прѣзъ 1860 година и сега се намира зазиданъ въ сегашната църква на южната страна на който добре се чете и надписа. Никакъвъ другъ писменъ старъ актъ не сѫществува за града Разградъ.

Презъ освободителната война, Разградъ е билъ неколко време центръ на турските войски, които дѣйствуваха на „Черний Ломъ“ подъ предводителството на Мехмедъ-Али, Абдулъ-Керимъ и Сюлюманъ паша, срещу тогавашний русский престолонаследникъ. Следъ едно малко сбивание отъ височините около града, между русската авангарда и турската сдавателна ариергарда, Разградъ е билъ превзетъ отъ руссите на 16 Януарий 1878 година отъ генерала Дондуковъ Корсаковъ.


В следващите страници на Алманаха за 1896 г. вече се вижда една пълна картина на разградския „елит“, като са представени имената на най-видните жители, групирани по професии. Една значителна част от тях се срещат и в предишните издания, но тук има много нови сведения за управлението на войсковите подразделения в града, за учителския състав в трите училища, за другите държавни служители и съда. Едва след тях, като частни лица, са посочени адвокатите, печатарите, книжарите, занаятчиите, земеделските производители, дори и склададжиите и фабрикантите.

Очаквано сред разградския „бомонд“ през тези години фигурират значителен брой чужденци, най-вече от многобройна за времето си чешка колония, която и тук намира топъл и сърдечен прием от българите.


Списъкъ на по-главнитѣ чиновници и търговци.


Пo администрацията

Д Коджабашовъ окр. управ., Д. Куртевъ секретаря, Хр. Велизариевъ окол. Начал. , Ст. Нидѣлчевъ секретарь


Общински чиновници

Д. Стояновъ кметъ, Л. Бояровъ пом. кмета, Д. Дамяновъ секретарь, Ив. Буффа инжинеръ, Д-ръ Закаровь гр. лѣкаръ


Окр. постоянна комисия

Атанасъ Поповъ прѣдседат., Тод. Николовъ чл. Кассиеръ, X. Неджибъ Бей членъ, С. Стефовь чл. секретарь


Инжинери

Ханевский, Вайссъ, Ив. Поповъ землед. Кассиеръ, Д. А. Марчевъ окр. Инжин., Д-ръ Арновлъевичъ ок. лѣкар.


По финансовата часть

Ст. X. Добриевъ ковчежюнсъ, Ив. Добревъ контрольоръ, Н. Петровъ финан. чиновникъ, Р. Поповъ фин. Помощникъ, М. Ваволовъ фин. помощникъ

А. Жуауновь горский инспект., Хр. Янчевъ помощннкъ [горский инспект.]


Народна банка

Жековъ & Илиевъ агенти


По правосѫдието

Д-ръ Н. Трановъ предсѣдат. окръж. сѫд, М. Драндаровъ [член окръж. сѫд], Ив. Г. Крофти [член окръж. сѫд], Паскалевъ [член окръж. сѫд], А. Николаевъ прокуроръ, Д-ръ П. Дюкмеджиевъ пом. Прокуроръ, К. Симеоновъ сѫд. Слѣдоват., Н. Вѫзеловъ [сѫд. Слѣдоват.], П. Мишковъ мир. Сѫдия, Ив. Хорозовъ секр. окр. Сѫдъ, А. Поповъ подсекр. [окр. Сѫдъ], Митевъ [подсекр. окр. Сѫдъ], Ив. Аджаровъ секр. мир. сѫд. I, Д. Чомовъ сѫд. Приставъ,

П, Карапѣевъ пом. сѫд. прист.


По просвѣщеието

А. Явашовъ разгр. уч. Инспекторъ, П. Вълнаровъ поповский уч. инспекторъ


V-то класно мѫжкo училище

Я. Бръшляновъ директоръ; учители - П. Шишмановъ, Ю. Рашѣвъ, Ст. Николовъ, Д. Киряковъ, Т. Мариновь, Ю. Николовъ, М. Стояновъ, Ж. Сапунджиевъ, П. Недѣлчевъ, В. Антоновь.


Дѣвическе III-то класно училище

Г. Кьопрюбашиевъ - и. д. Дирѣктор, учители - Д. Беделевъ, Ж. Фичевъ, В. Робертовичъ, Албертина Робертовичъ


Основни училища

В. Поповъ - главенъ учителъ; учители - Ил. Сапунджиевъ, Н. Върбановъ, К.Василевъ, Г. Стаматовъ, Н. Михалевъ, Ат. Христовъ, С.Зидаровъ, Райна Икономова, Сарафка Попова, М. Вълчева, М. Тодорова, А. Маринова, П. Икономова, С. Чехларова


По духовната часть.

Димитровъ - арх. Намѣстн., Свѣщенници - Н. Икономовъ, Анастасъ М. Поповъ


По пощитѣ и телеграфите

А. Ангеловъ нач. т. п. станц., К. Ивановъ приемачъ, П. С. Грамадовъ [телеграфистъ], Ив. Захариевъ [телеграфистъ], Н. Паскалевъ [телеграфистъ]


По военното ведомство

Отъ 20 пѣх. добружански полкъ

Подполк. Минковъ - ком. полка.....


15 резервенъ полкъ

Подполк. Beлевъ - ком. полка...


Артилер. складъ

Капитанъ Камбоссевъ - нач. складъ


Частни лица

Адвокати

В. Икономовъ, Н. Ненчевъ, Д. Казанакли, П. Драгулевъ, Я. Батуловъ, Ст. Божиловъ


Аптекари

Б. Торчановъ, И. Сребровъ


Банкери

П. С. Куюмджиевъ, Хр. Поповъ и c-ie


Бижутери

К. Семилиянъ


Брашовани

Ив. Николовъ


Бакали

Г. Катранджиевъ, Ц. Симеоновъ & А. Стойковъ, Г. Атанасовъ, Ст. Панчевъ, Ив. Кѫнчевъ,

К. Петровъ, Ламби - Геори Георги Гоцевъ, Хорозовъ & Куюмжиевъ, Братия Георгиеви, Мавр. X. Гъоковъ, Ив. Арнаудовъ, Д. Радановъ, Нѣдю Мечкаревъ


Бакѫрджии

П. Николовъ, В. Малчовъ, Д. Нѣделчовъ, Бр. Ив. Ж. Стоянови


Винодѣлци

Кр. Кръстевъ, П. X. Рашевъ, Н. Радановъ


Гостиничари

Димитръ Кумита, Ник. Нayмовъ, Ю. Миховъ


Шивачи

Юрд. Христовъ, Н. Хр. Марковъ, М. Андрѣевъ, Ст. Николовъ, Тр Клисаровъ ,Д. П. Поповъ,

Бѣлчо Станевъ, А. Бончевъ


Железари

Т. Ивановъ, П. Николовъ, М. Христовъ, Арм. Пашиянъ


Златари

Ст. Дуковь, Г. Андринополи, В. Жековъ


Земледелци

Ю. Чобановъ, П. Спахлорли, Ю. Тусчиолу, А. Тусчиолу, Д. Бобчолу


Книжари печатари

С. Икономовъ, С. Килифорский, Ив. Семрачевъ


Манифактурджии

Д. Нойковъ, Н. Павловъ, М. Ганчевъ, Ст. Митевъ, Р. Финци, А. Ардити, Н. Върбановъ, Я. Меламедъ, Д. Марковъ, Бърневъ & Ненчевъ, П. Йоцевъ, Н. Трифоновъ, Ю.Продановъ


Печаторѣзци

М. Векелеръ


Рибари

Д. Дацковъ, Хр. Палигоровъ


Склад[ове] за строител. материалъ

К. Куюмджиевъ, Ив. Куюмджиевъ, Кр. Ивановъ, Г. Катранджиевъ


Фабрики за тютюнъ

X. [хаджи] Ив. Кулевъ & Ц. Георгиевъ, X. [хаджи] Нѣдю Геновъ, Хр. Сапунджиевъ


Фабрики за спиртъ

Тончо Радославовъ


Складове за бира

Ат. Чаневъ


Хотелджи

Жековъ и Илиевъ, Ерикоглу, Чоневъ


Часовникари

Ад. Апфелбергъ, К. Самелиянъ, Афузъ Дервишъ


Сладкари

Дим. Касамаковъ, Хаджимъ Морено


Тютюнопродавци

Исмаилъ Юсуфовъ


Предприемачи

П. Н. Сапунджиевъ, П. Куюмджиевъ, Хр. Ив. Кулевъ


На Разградската гара

Н. Ив. Юрдановъ - нач. тел. пощ. станция, Антонъ Б. Филевъ - нач. гарата, Величко С. Попова чин. [гарата], Иванъ Гарвановъ [чин. гарата]


Житари

Гено Добревъ, Стефанчо Анастасовъ, Бърни Г. Бърневъ, Алекси Василевъ, Коста Спирдоновъ, Антонъ Бонфилиусъ, Петръ Мерджанлиевъ


Бакали-Житари

Христо Катранджиевъ, Михалъ и Стефанъ Baсилиеви, Бp. Ст. Спасови


Кръчмари-готвачи

Н. Хр. Чолаковъ, Георги Ив. Газаровъ, Петръ Хаканларски


Кафеджии

Софияно Софеянидисъ


Дано да ме простят Господ и редакторът, но при целия ми стремеж да бъда максимално кратък не успявам, а и честно казано, нямам и особено желание, да съкратя информацията от излишен баласт. Защото сведенията, които дават тези алманаси от края на XIX век са изключително интересни и нека послужат за обогатяване познанията ни за миналото на града, най-паче на младото поколение, което нищо не знае дори и за по-близката ни история. А ако се поразрови човек в историята на всеки от цитираните по-горе разградските жители, из родовите хроники на тези наистина ярки личности, може да напише не една и две книги за разградската история. Вероятно съставителите на българските алманаси не са безгрешни, сигурно има допуснати много грешки в имена и събития. Но пак повтарям, информацията дори и в този си вид е изключително ценна. „Черешката на тортата“ в този род информации предстои да видим в едно, вече международно, издание на Алманах на България, с което се отбелязва завършването на формирането на прослойките в българското общество в прехода към новото столетие.


Красимир Г. КЪНЧЕВ


Граждани и военни пред Разградския артилерийски склад в края на 19-ти век. По това време началник на склада е разградчанинът капитан Камбосев

Един от сладкарите, споменаван в регистрите след 1890 година, е Дим. Касамаков. Сладкарството става семеен бизнес, с който Касамакови са известни дълги години след това, а сладкарницата, видно от снимката, се е намирала в центъра на града, между читалище „Развитие“ и днешния Панчоолу мост...

По сведенията в Алманаха от 1896 година могат да се напишат цели книги за старите разградски фамилии...