shadravan.jpg abonament1.png
 
 
брой от 18.02.2019 г.
ekip7-small-2019-2-18.png

Търсене

Вход






Забравена парола
baner_2019_170x236.png
 
Начало
За историята на последното оцеляло разградско издание за култура
11 February 2019

Преди около година единственият доказан с качествата си и безпристрастността си анализатор на местното разградско литературно творчество Мариета Илиева - Пигелер написа похвална дописка за родолюбивото дело на поета Иван Дойнов за дългогодишното издаване на единствената в провинциалния печат литературна страница „Светлик“...


11_02_2019_svetlik-2.jpgПо същото това време се обадих на някогашния щатен председател на Клуба на дейците на културата Иван Радушев, който е с право да оспорва подобри твърдения, но той отдавна е в други сфери и всякаква литературна суетност му е чужда.

Просто ми рече: „Че ти нали знаеш каква е истината, това стига!“... Което пък ме кара една година по-късно да си помисля, че си е имал достатъчно друга работа в областната управа, за да са се занимава с дребни разградски поетични подробности и просто ми е теслимил правото си на отговор...

Цялата истина е такава. Като председател на Клуба на дейците на културата и автор на само два публикувани разказа в местния печат /не че не е написал повече, но само два е публикувал/, които се помнят още, Иван Радушев в най-мътните времена на Промяната организира издаването на вестник за литература, изкуство и култура „СветЛИК“,

11_02_2019_svetlik-3.jpgКато безработен по това време и изкушен от поезията, ме покани за щатен редактор на изданието със заплата от днешни 10 лева, които обаче са достатъчен повод като „наемен работник“ да не претендирам за съорганизаторство, и първият брой на тоя вестник излезе през януари 1994 г. Ще рече - точно преди 25 години.

Идеята за името даде поетесата Румяна Горанова, която вече беше проспериращ адвокат и вложи собствени средства от 2000 лева /тогавашни/, които май си и останаха единствените... Автор на рисунъка на заглавието бе Велко Велков /безвъзмездно/, който го направи и разградско за вечни времева като запазена марка, както излиза и до ден-днешен.....

Аз бях и уредник, по днешному графичен дизайнер, и понякога метранпаж в печатницата, и член на редколегията от двама ни с Радушев. Наплив на творби не липсваше, колкото и вече да не се плащаше хонорар за тях, тъй че проблеми и недостатък от такива не сме имали!....

ivan-radushev3.jpgdulinko-dulev2234.jpgПървият брой бе приветстван от кмета Узунов и двата тогавашни разградски вестника, но излязоха шест броя /1 път месечно/ и Иван Радушев, вместо да обяви фалит, потърси „Екип 7“ с идеята да плаща чрез клуба за всяка страница в него, но как са протекли преговорите - нямам представа, факт категоричен, все пак, е, че и до ден днешен „Светлик“ излиза всяка сряда...

Първият брой някога излезе с програмното антрефиле „Делото по спасяване на разградските културни традиции е в ръцете на самите разградски дейци на културата!“. Перифразирано, ама точно!

В същия тоя брой имаше нещо като уводна статия на Джени Маджаров „Лудогорие ли сме или още Делиорман“, стихове на Емилия Пройнова, Любка Стоянова, Георги Харитонов, Емил Енев, Румяна Горанова и прочее... Имаше и публикация на Мариета Илиева за издадения тогава разградски сборник „Поетични хоризонти на българката“ с участието на 26 разградски автори... В бр. 3 Мариета имаше и стихотворение....

Във втория или третия брой се появява и информация за Иван Дойнов като издател на „Антология на българската любовна лирика“...

Имаше театрални вести спомени и факти, рецензии за художествени изложби и концерти, исторически проучвания, информация за новите книги в Разградската библиотека, имаше и хумор – нещо, за което не можах тогава да се въздържа да го няма!...

Общо взето, опитали сме се тогава да направим нещо полезно и интересно с около 1000 бройки тираж... Което абсолютно противоречи на пазарната икономика, но романтично го направи Иван Радушев и аз му помагах доколкото мога, а на „дизайна“ си без никакъв компютър наоколо, а с изчислителна линийка в ръката, направо си се радвам!...

Самият аз, като Божидарка Златарева, професор Пламен Радев и другите краеведи и професионални историци, ровя из старите вестници и търся незнайни или забравени истини за разградското историческо минало, но съм все още жив и смятам, че трябваше да кажа това, което казах...

Маже би и то трябва да се знае, все пак!

 

 

Дулинко ДУЛЕВ

 

 

* Първите броеве на „Светлик“

* Иван Радушев и Дулинко Дулев – първата редакционна колегия