Начало История За разградчаните, които писаха първата Конституция и после избираха българските князе
За разградчаните, които писаха първата Конституция и после избираха българските князе
13 February 2019

Навършиха се 140 години от свикването на Учредителното събрание, чиято главна задача е да изработи основния закон на Княжество България. По този повод накратко ще припомним разградското участие както в Учредителното събрание, изработило Търновската конституция, така и в последвалите Велики народни събрания, когато се избират българските владетели.


Учредителното събрание

13_02_2019_sabranie_1.jpg

в Търново /10 февруари 1879-16 април 1879/ е първото Народно събрание на България след Освобождението. Свикано е на основание чл. 4 от Берлинския договор между Великите сили и Османската империя. Състои се от 229 български народни представители: избрани от гражданите, назначени от Временното руско управление (ВРУ) и по право като висши администратори на ВРУ, както и представители на няколко обществени организации – Рилския манастир, Одеското българско настоятелство, Виенското българско общество „Напредък“, Българското книжовно дружество и Кишиневското българско общество.

Задачата му е да изработи основния закон на Княжество България.

Открито е от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков. След промените от Берлинския договор (13 юли 1878) и закриването на Свищовската губерния в началото на управлението на княз Дондуков-Корсаков, в страната има 7 губернии с 47 окръга, от които 5 губернии с 33 окръга в Северна България (в това число и Джумайския окръг, който по-късно е предаден на Османската империя) и 2 губернии с 14 окръга в Южна България. Разград е окръг в Русенска губерния до юли 1882 г.

Седмина са участниците от Разградско, като трима са избрани, а четирима са назначени по право.

13_02_2019_sabranie_3.jpgОт Разградския окръг са избрани: Никола Икономов (свещеник), Георги Попов (първи кмет на Разград), Петър С. Куюмджиев (банкер).

Влезли по звание от квотата председатели на съдилищата и управителните съвети: Никола Неделчев (тогава председател на Разградския окръжен съд), Никола Петров (тогава председател на Разградския окръжен съвет), Васил Попов (тогава председател на Разградския градски съвет) и назначеният от Императорския руски комисар Ахмед Ефенди Дущубаклъ (тогава мюфтия в Разград, а след това (1880) в Русе, родом от с. Дущубак (сега с. Ясеновец).

За съжаление, техни изказвания не са отбелязани в дневниците на събранието.

В крайна сметка дейността на Учредителното събрание повече от успешна и завършва с приемането на Търновската конституция – една от най-модерните за времето си в Европа.

13_02_2019_sabranie_5.jpg

Първото Велико Народно събрание

във Велико Търново се провежда от 17 април до 26 юни 1879 г. Заседава обаче един ден. На 17 април 1879 година то избира за първи монарх на Княжество България принц Александър Батенберг под името княз Александър I. Поради натиска на Великите сили волята на депутатите бива ограничена. На 26 юни 1879 година княз Батенберг полага клетва в читалище „Надежда“ в Търново, на която се заражда лозунгът на българската държавност „Съединението прави силата“.

13_02_2019_sabranie_4.jpg
 

Първият разградски кмет след Освобождението Ангел Попов е сред създателите на Търновската конституция. Освен в Учредителното събрание е участник и в Първото Велико Народно събрание, което избира за княз Александър Батенберг.

Биографията му е показателна за това какви качества са притежавали първите наши депутати. Роден е на 15 октомври 1833 г. в Разград в семейството на свещеник Атанас поп Димиев. Две години е учил при Никола Икономов /който пък е друг разградски участник в Учредителното и Първото ВНС/. От 1848 г. до 1850 г. е учил в Шумен при Сава Доброплодни. На 21/05/1852 г. заедно с брат си Кръстьо преминава Дунава с лодка при Силистра, за да се запише доброволец в Руската армия. През 1853 г. по време на Кримската война е участвувал под командването на генерал Ушаков в обсадата на Силистра. През 1856 г. се завръща в Разград, където започва търговска дейност. Новаторски реформира търговията по европейски образец.

През 1860 г. активно се включва в акционния градски общински комитет по построяването на църквата “Св. Никола“. Избран е за първи църковен настоятел. През 1866 г. се премества в Русе, където е участвувал в основаването на русенския таен революционен комитет при читалище „Зора“.

Починал е в Разград през юли 1917 г.

Разградските делегати са: Георги А. Попов, Никола Икономов, Петър Куюмджиев, Никола Неделчев, Никола Петров, Васил Попов, Ахмед Ефенди Дущубаклъ, Петко Вълнаров, Бърни Г. Бърнев, Неделчо Попов, Тодор Николов.

Първите седмина са разградските участници в Учредителното събрание, останалите четирима депутати са нови. Както и при първото събрание, така и сега, може да приемем, че разградските участници са повече видни, успели и почитани граждани, отколкото ярки представители на политически сили. Политизирането, разбира се, се налага постепенно, със всеки следващ състав...

Между другото, по това време руският император Александър III смятал Княжество България за обикновена руска губерния, а българския княз Александър Батенберг – за генерал-губернатор.

 

По време на

Трето Велико Народно събрание,

започнало през октомври 1886 година и протекло в три сесии до началото на август 1887 година, делегати от Разград са: Кънчо Жеков, Цанко Марков, Илия Пенев, Стани Велчев, Хаджи Недю Генев, Димитър Раданов, Димитър Бърнев, Иванчо Денев, Хюсеин Алиев, Хаджи Ибрям Халилов.

Тогава е избран принц Валдемар Датски за български княз. Поканата е отклонена два дни по-късно от бащата на Валдемар, крал Кристиан IX. Руският кандидат за престола - княз Николай Мингрели, е отхвърлен от българска страна.

Ето какво пък е разградското участие в избора на 7.VII.1887 на Фердинанд Кобургготски (Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария, Принц Сакс-Кобург-Готски и Херцог Саксонски,) за български княз.

 13_02_2019_sabranie_2.jpg

Гани Иванов Чернев /1840-1922/ е бил член на Либералната партия на Пeтко Каравелов. През 1896 г. става член на Демократическа партия (каравелисти). Уважаван гражданин на Разград, основател и председател на Тайния революционен комитет /1872 г./ в града. Бунтовният му дух си проличава и в дейността му като депутат.

Той е от делегатите на Разград за избора на княз Фердинанд в Третото Велико Народно събрание. Депутат е като член на Либералната партия и в Четвъртото Народно събрание. Тогава Гани Чернев се „прочува“ с участието в един твърде разгорещен спор между политически опоненти. На 7 декември 1884 г., заедно с Атанас Насалевски (от Трън), и Петър Николов (от Варна) нанасят побой в заседателната зала на Никола Шивачев (депутат от Троян). Особено активен бил Гани Чернев, пишат тогавашните вестници.

Между другото, в свои спомени Константин Иречек нарича Никола Шивачев /противника на Гани Чернев/ „въшльо“, „пеcоглавец“, „непоносим младеж със сини очила“.

От днешна гледна точка постъпката на нашия съгражданин може да не е „политически коректна“, но май наистина е имал основание да напердаши Шивачев и то така, че той чак хукнал да се жалва на княза.

Шивачев влязъл в парламента по втория начин. За да има имуществен ценз /това било задължително условие тогава, за да станеш депутат/, консерваторите му купили две ниви в Троян, а след изборите си ги взели обратно.

Юрист по професия, Шивачев правел ужасно дълги и доста отегчителни изказвания и доста послъгвал. Затова след разправията и последвалия бой Гани Чернев бил подкрепен дори от дядо Петко Славейков, който в типичния си стил мъдро отсякъл: „Да носиш вода в решето и да се препираш с г-на Шивачева е едно и също“...

Избраните народни представители за Третото Велико Народно събрание от целия район, т.е. от Разград и трите околии (Разградска, Поповска и Кеманларска) са: Кънчо Жеков, Цанко Марков, Илия Пецев, Станю Велчев, х. Недю Генев, Димитър Раданов, Бончо Раданов, Иванчо Денев, Димитър Бърнев, Хюсеин Алиев, Ибрям Халилов, Рали Тодоров, Маню Петков, Марко Дамянов, Юрдан Димитров, Тодор Николов, Иван Трифонов, Колчо Колев, Анание Явашов, Афъз Байрактаров, Станю Недялков, Гани Чернев, Ахмед Мехмедов Дралфалъ, Юмер Хюсеин Пачаджи.

Русия, османският сюзерен и великите сили не признали избора. През 1894 година в двете държави настъпват политически промени, които благоприятстват за повторното им сближение. През октомври в Русия умира цар Александър III. Наследникът му Николай II се показва далеч по-отзивчив спрямо българските постъпки, водени от княз Фердинанд и правителството на Константин Стоилов. Междувременно, в България са отстранени от власт противниците на Русия – през май Стамболов, а през декември и Радославов. При посещението на българска делегация, начело с председателя на Народното събрание Теодор Теодоров, в Русия е уговорено основното условие за помирението. На 2 февруари 1896 престолонаследникът Борис е покръстен в православието. В отговор Русия признава Фердинанд за законен български владетел, последвана от останалите Велики сили и Османската империя.

Признаването става между Осмото обикновено Народно събрание /септември 1895 г./ и Деветото обикновено Народно събрание /септември 1896 г./

Делегати от Разградско в Осмото народно събрание са: д-р Константин Стоилов (тогава министър-председател), д-р Васил Радославов, Бончо Раданов, Петко Каравелов, Сава Иванчев (адвокат, доктор по право, подпредседател на Народното събрание за периода 1889 – 1900, радославист от Либералната партия, родом от В. Търново).

Делегати в Деветото обикновено Народно събрание от Разградския край са: Цони Георгиев, Саул Камбосев (майор, а след това и търговец от Разград, потомък на стара разградска фамилия), Етем Хасанов.


Проф. Пламен РАДЕВ



* Момент от заседанията в първия български парламент. Разград тогава е бил по-добре представен от сега – от 229 депутати в Учредителното събрание разградчаните са били 7, днес са 4 от 240-членен състав...

* Сградата на бившия конак в Търново, където заседава първото българско Народно събрание, днес е музей