Търсене

Начало История Иван Куюмджиев – един разградски поборник за свободата на Македония
Иван Куюмджиев – един разградски поборник за свободата на Македония
18 February 2019

В случая става дума за разградчанина Иван Драганов Куюмджиев (1880-1927). Роден е в Разград на 25 май в семейството на бедния, но родолюбив занаятчия Драган Куюмджиев. Неговият род няма нищо общо с известната разградска фамилия Куюмджиеви – лихвари, златари и банкери. Учи в града до 7 клас, а след това работи при баща си и изкарва службата си в 19-ти пехотен полк.


18_02_2019_haramia_2.jpgОще като ученик се увлича по движението за освобождение на Македония и се включва във ВМРО. През 1903 година влиза в Македония и става най-младият участник в чета на македонските революционери до Охридското езеро. Тогава Охридският район е принадлежал към Битолския революционен окръг. Участва в Илинденско-Преображенското въстание (2 август (нов стил) – 12 септември 1903 г.). Независимо от края на въстанието, Иван Куюмджиев стои в Охридско до 1905 г.

Връща се в Разград, но сладката делиорманска дрямка на града не е за буйния му нрав. Миризмите на касапниците на края на града и воденичките на Лома нямат очарованието и магията на Охридското езеро, което го зарежда с енергия.

18_02_2019_haramia_4.jpgПрез 1906 година се връща в легналата на сърцето му Македония. Подвизава се в Охридско и Ресенско до Балканската война. По време на войната е в редовете на македонското опълчение. Македоно-одринското опълчение е специална българска военна част, действала по време на Балканската (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913). То е създадено на 23 септември 1912 година, в навечерието на Балканската война. Съставено е предимно от доброволци от териториите на Македония и Одринска Тракия (14 670 души), които поради факта, че са наскоро избягали от пределите на Османската империя, не са зачислени в редовната армия.

В опълчението се включват и българи от Северна Добруджа и Поморавието, над 500 доброволци от други страни (руснаци, чехи, румънци и други), в това число и една цяла арменска рота съставена от 274 души.

18_02_2019_haramia_3.jpgСлед края на войните за национално обединение ветераните от Македоно-одринското опълчение формират Съюз на македоно-одринските опълченски дружества, който развива културно-просветна дейност. Иван Куюмджиев обаче не е привлечен от тази перспектива. Той продължава участието си в Първата световна война. Последното му сражение в тази война е в битката при Добро поле, състояла се на 15 септември 1918 година на платото Добро поле в Македония между български и противникови сръбско-френски военни формирования. Битката завършва с поражение за България и пробив на фронта, в резултат на който България е принудена да иска примирие и да излезе от войната. Добро поле е на 120 километра по права линия от ГКПП Кулата, на 1876 метра височина в планинския масив Нидже планина, по билото на която минава гръцко-македонската граница. Добро поле нито е „добро“ нито е поле, а каменист връх и едноименно високопланинско блато.

След катастрофата на Добро поле Иван Куюмджиев отново се връща в Разград, но здравето му вече е сериозно разклатено.

18_02_2019_haramia_5.jpg

След края на Първата световна война, през 1919 година Тодор Александров, заедно с генерал Александър Протогеров, Петър Чаулев и Коце Ципушев, възстановява ВМРО. В изключително сложната обстановка на вътрешни борби и отчаяние Тодор Александров успява да възстанови структурите на организацията и се издига като неин ръководител с голям авторитет сред бежанците в България и населението във Вардарска Македония. Основна цел на организацията е обединение на отделните части на Македония в една автономна, а в дългосрочен план и независима единица като единствен начин за запазване на българщината в нея.

На 40-годишна възраст Иван Куюмджиев се отзовава на призива на Тодор Александров и отново е в Македония. През 1920 година той участва във възстановената от Тодор Александров ВМРО. От 1921 година е начело на чета и войвода в Солунско, а през 1922 година е избран за окръжен солунски войвода. Един разградчанин да стане окръжен войвода на Солун сред македонската конкуренция е голямо признание за качествата на личността му! Участва в много сражения с гръцката войска, със сръбски контрачетници и други изменници на ВМРО. Заради брадата си има две прозвища – Попето и Дедото.

Иван Ат. Кулев във вестник „Македония“ от 15 април 1929 година, твърди, че Иван Куюмджиев е човекът, убил предателя и родоотстъпник Илия Пандурски на 28 юни 1925 г. по нареждане на Иван /Ванче/ Михайлов (1896-1990). За смъртта на престъпника Илия Пандурски, който е сръбски, а след това и болшевишки наемен агент, убил много легални дейци на ВМРО, има и други версии. Те са, че е ликвидиран от Христо Вангелов Стоев (Ристо Дерижабо) или от Христо Костадинов.

През 1924 година се води тежка битка на Бутковското езеро (сега езеро Керкини, Северна Гърция). След двудневен бой, Иван Куюмджиев се простудява и заболява. Въпреки противенето му, той насила е изпратен на лечение в София. Умира след три години на 14 април 1927 г. в столицата, без повече да види родния Разград, свидните си другари и земите, за които се е бил.


Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ

 


* Иван Куюмджиев като солунски войвода през 1922 г. Въоръжен е с т. нар. „българска манлихера“ (калибър 8,2 мм). На кръста се вижда характерният кобур за пистолет „Маузер“, с кутия за пълнител, стоящ пред спусъка.


*Иван /Ванче/ Михайлов, ръководител на ВМРО, починал в Рим на 5 септември 1990 г. на 94 години. Безпощаден в битките с враговете на българите в Македония, той и през годините на изгнание от родината дава пример за несломим дух и патриотизъм. „Македония без българи – огън да я гори!“, произнася паметната фраза Иван Михайлов две години преди смъртта си в Рим.

Разградчанинът Иван Куюмджиев е негов близък сподвижник и неслучайно през 1922 година става окръжен войвода на Солун – една от възловите длъжности във ВМРО.

През 1925 година Иван Михайлов заповядва да бъде наказан със смърт Илия Пандурски, който действа като малешевски войвода, но заради злоупотреби е отстранен от ВМРО, след котето застава на страната на враждуващите с ВМРО федералисти и комунисти. През март 1923 година се предава на сръбските власти, които го назначават за войвода на контрачета също в Малешевско. Пандурски започва последователно да изтребва видните легални дейци на ВМРО в областта и насилствено мобилизира местни младежи в четата си, заради което получава и смъртна присъда по правилата на ВМРО. Според една от версиите, оповестена от вестник „Македония“ през 1929 година, предателят е убит над малешевското село Негрево тъкмо от войводата Иван Куюмджиев.

*На 40-годишна възраст Иван Куюмджиев се отзовава на призива на Тодор Александров и отново е в Македония. През 1920 година той участва във възстановената от Тодор Александров ВМРО. На снимката е четата на Тодор Александров по това време.