Търсене

Начало Интервю Теменуга А. Попова-Иванова: Младите имат апостолска сила и от тях зависи победата над забравата
Теменуга А. Попова-Иванова: Младите имат апостолска сила и от тях зависи победата над забравата
20 February 2019

Госпожо Иванова, Вашата прабаба е видната разградска будителка Станка Николица Спасо-Еленина. Много знаем за тази наша съгражданка и за съпруга ѝ – Никола Икономов, виден възрожденец. За тях напомня къщата музей, събрала това, което времето е съхранило. Бихте ли споделили с нас факти, които са по-малко известни за тази силна и интересна жена или не са ставали достояние до днес?


20_02_2019_temenuga.jpgТрудно е да се посочат малко известни факти за живота на Станка. Най-значимият труд на Станка е преводът й на две повести на Досидей Обрадович, които тя включва в книжка под заглавие „Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца“. Защо именно Досидей Обрадович? Той е сръбски писател и публицист, радетел за женското равноправие, убеден привърженик на необходимостта от образование за жените. И ето първият известен факт, който ни помага да изградим образа на разградската възрожденка. Очевидно е, че тя възприема неговите идеи за образованост на жените, защото само добре образовани, жените могат да бъдат добри майки, съпруги и „възпитателници“. А това неминуемо води до духовното израстване на целия народ.

Може би малко известен е фактът, че книжката е въведена като помагало в девическите училища, тъй като по това време такива помагала няма. И както отбелязва в спомените си Илия Блъсков, тази книжка има благотворно влияние върху обществеността - променя отношението към жените и утвърждава необходимостта от образование и за тях. Обявлението към книжката, което е обръщение на Станка към нейните сънароднички, тя подписва с: „Желателка на женското просвещение, С.Н. Спасо-Еленина“. В него тя, убедена в своята правота, че жените трябва да се образоват, се осмелява да ги подканва, да ги пробужда: „всяка според силите си да стори нещо за своите дружки“. Тя вдъхва вярата си, че и те могат да направят нещо за другите, а и за себе си. А е само на 18 години!

Нещо повече за името. Трудно е да се каже защо Станка е избрала този начин за самопредставяне. Можем да предположим,че към собственото си име тя прибавя освен името на съпруга си (Никола) и имената на родителите си (Спас и Елена). Така остава в историята ни като единствената българка, дръзнала да се противопостави на обезличаването. Още един известен факт, прибавен към образа на Станка, който потвърждава духовната сила, необикновеността и дързостта на тази обаятелна българка. Тези факти са известни и са напълно достатъчни, за да се поклоним мълчаливо и да се гордеем, че имаме такава съгражданка. И пак казвам - тя е само на 18!


На семейство Икономови се раждат девет деца и всички те са високо образовани. Каква майка е била Станка Николица?

Отговор на този въпрос намираме в решението на семейството да изпрати една от дъщерите си, Стефания, да учи във Фундуклеевата гимназия в Киев. Това е взето с безусловното съгласие и на майката, която съзнава, че отделя още невръстната си дъщеря (Стефания е на 12 г.) от дома. Само всеотдайна майка, желаеща най-доброто за детето си, ще се съгласи то да бъде отделено за толкова дълго. Стефания се завръща у дома след 8 години и става учителка. И Станка още веднъж потвърждава убедеността си за добро образование и на момичетата. Затова децата в семейството (повечето момичета) са с добро образование.


Станка Николица е една забележителна българка, символ на разкрепостения дух на българската жена – майка, поетеса, преводач; първата учителка в Разград; участва активно в женското движение; една от основателките на женското дружество „Майчина грижа“. Знаете ли как е успявала да съчетава толкова много дейности? През какви препятствия е преминавала тази изключителна будителка на българските жени?

Различните епохи ни изправят пред различни предизвикателства. Съчетаването на много дейности е възможно, когато човек е сигурен, че прави необходимото. Така е било тогава, така е и сега, така и ще бъде. Желание, убеденост и воля - това дава сили за преодоляване и на най-непреодолимите препятствия. Станка Николица Спасо-Еленина е силна личност и е успяла да преодолее най-тежко препятствие - загубила е две от децата си и все пак е намерила сили да продължи да се бори.

 

Във вестник „Екип 7“ от 04.11.2016 г. проф. дпн Пламен Радев предлага на общинските съветници на Разград на своя специална сесия да гласуват въздигането на паметна плоча на безспорните будители на града през периода на Българското възраждане. Интелектуалецът споменава имената на Никола Икономов и това на Станка Николица Спасо-Еленина. От разстояние на времето каква е Вашата оценка на това предложение към разградските общински съветници?

Предложението е уместно. Не съм сигурна дали разградските общински съветници са го разгледали и дали има някакво решение. Станка и Никола Икономови имат барелеф на входа на къщата музей. В училище „Н. Икономов“ също има барелеф на Икономов. Академик Иван Радев, авторът на книгата „Никола Икономов и духовно просветният живот в Разград през 19 век“, предложи да бъде направен паметник на Никола Икономов, но това засега не е осъществено. Идеята за паметна плоча на всички разградски будители е добра, но трябва да бъде подкрепена от цялата общественост на Разград.


За местната възрожденка Станка Николица Спасо-Еленина и нейния съпруг напомня къщата музей, събрала това, което времето е съхранило и един скромен гроб. В началото на 2016 г. започна инициатива за възстановяване на надгробния паметник, разположен в двора на църквата „Св. Николай“. На 2-ри ноември същата година в гробищния парк на старите градски гробища в Разград е осветена новата надгробна паметна плоча. Набирането на средства продължава и след това, защото не е платена цялата реконструкция. Следва благотворителен базар. Към днешна дата успяха ли да се съберат необходимите средства?

Надгробният паметник на Станка Спасо-Еленина бе изграден и осветен на 2-ри ноември 2016-та година. Събрани бяха дарения от индивидуални дарители, Регионалния исторически музей, гимназията по автотранспорт, ОУ„ Никола Икономов“. Най- съществен бе приносът на Федерацията на жените в Разград с председател г-жа Любка Стоянова. Организиран бе благотворителен концерт и половината от събраната сума бе дарена за каменната плоча. Останалата дължима сума на фирмата изпълнител бе изплатена от семейството. Инициативният комитет благодари на всички дарители.


Литературните празници „Поетични хоризонти на българката“ са посветени на прабаба Ви и започват да се провеждат в Разград от 1975 г. Какво е Вашето участие за поддържането духа на тези традиции?

Литературните празници са една чудесна традиция. Организирането им е поверено на специалистите от библиотека „ Проф. Боян Пенев“, които са много добри професионалисти. Обикновено семейството е гост на празника.


В днешно време Вие и други наследници на този голям род имате ли традиция да се събирате, да правите родови срещи?

Организирането на родова среща изисква много време и усилия. Трудностите идват донякъде от факта, че наследниците на рода са разпръснати из цяла България, а вече и в чужбина. В Разград е само част от моето семейството. Преди години моят баща Ангел Попов организираше тези срещи. Проведени са общо пет, като последната е след неговата смърт. Тук е мястото да подчертая, че причината да знаем за семейство Икономови е именно баща ми. Той е син на Григор Попов, най-малкото дете на семейството. В продължение на над 40 години той издирваше, систематизираше и описваше всичко, което успяваше да открие за възрожденците.


Госпожо Иванова, не сте ли мислили всичката тази информация да бъде изпратена и към екипа на свободната енциклопедия Уикипедия? В нея материалът за личния и обществения живот на С. Н. Спасо-Еленина е кратък, непълен, а и неточен.

Да, мисля, че това е много добра идея. Смятам, че сборникът, който споменах, може да стане добра основа за осъществяването и, разбира се, със съгласието на авторите. Отправям предизвикателство към вашия клуб - направете опит, за да осъществите тази ваша идея. Предполага се, че боравите добре с инструментите на новите технологии. Опитайте. Младост, сила, информация - всичко това го имате. Добре е авторите да осъществяват идеите си.


Получавате ли покани от училища за срещи с класове, на които да разказвате за живота и делото на своята прабаба?

Да, получавам покани и винаги се отзовавам. Обикновено това са ученици и млади хора, което е много радостно. Това за мен е голяма чест и е най-малкото, което мога да направя за нашите предци. А след това, надявам се, някои от моите деца и внуци да го приеме не само като свят дълг, но и като чест и да продължи.


Какво послание бихте искали да отправите към младото поколение българи?

Младите винаги са носители на най-новите идеи, но най-важното е, че те имат апостолската сила да преведат през времето знанията, опита, заветите на предците. Затова бих пожелала на младите да живеят със съзнанието, че от тях зависи победата над забравата. И още - нека се гордеят с миналото, да сътворят такова настояще, на което да се опре бъдещето ни, че да накарат другите да се съизмерват с нас.

Искам да завърша с думи на Станка Спасо-Еленина, които са много важни за мен: „Освобождението ни донесе слънцето. Много видох оттогава насам и много се радвам, че посяното семе в ония мътни и горки времена даде изобилен плод на България. Па колко чудеса станаха, какви открития всеки ден стават. Сега и ние ще имаме електричество. Аз помня коги си светехме с газеничета, с лоени свещи, с лампи със стъкла, а и какво ли още има да видим. Хората са едни и същи, с каквато и светлина да ги осветляват… САМО ДАНО НЕ СЕ ПОКВАРЯВА ТЯХНАТА ДУША!“. Тези думи Станка изрича, когато е на 83 години. Това нейно послание - да пазим чистотата на душите си - отправям към всички.

Ще си позволя да отправя още едно предизвикателство към вашия клуб. Преди няколко месеца ми се обади г-жа Петя Цолова, авторката на романа „Падна есенес звезда“. Тя предлага разградската общественост да помогне за преиздаването му, като изданието се посвети на 140-тата годишнина от Освобождението (2018). Има и друга важна годишнина. През 2020-та година се навършват 100 години от смъртта на Станка Спасо-Еленина. Издаването на книгата ще бъде контрапункт на смъртта. Да, тя е починала, но чрез книгата споменът за нея живее.


Интервюто подготвиха

Джелил ХАСАНОВ, ученик в НПТГ „Ш. Петьофи“ – Разград

Цветалина ЗАНКОВА, ръководител на клуб по гражданско образование



На снимката са Теменуга Иванова и нейната дъщеря Венета Василева