Търсене

Начало Искам думата Как дърварят стана голям бял вожд, а туземците бяха изпързаляни...
Как дърварят стана голям бял вожд, а туземците бяха изпързаляни...
22 February 2019

Неотдавна съветът на старейшините на малко балканско кралство избра за крал един дървар. Детската мечта на дърваря беше не само да стане крал, но и да влезе в кралското си владение на бял кон. За да изпълни мечтата си, той замени кралството за едно туземско племе, обуто в мокасини от еленова кожа и за един бял кон. След като се качи на белия кон поданиците му заговориха, че вятърът го веел на бял кон. Но това се случи чак в самия край на настоящата история.


dimitar-alexiev1.jpgСъветът на старейшините трансформира длъжността „Крал“ по тогавашното кралско щатно разписание в длъжността „Велик бял вожд“ и го преведе в съответствие с новото племенно щатно разписание. С встъпването му в длъжността „Велик бял вожд“, пред дърваря и пред неговото племе се разкриха нови хоризонти и безброй много пътища и посоки на движение към надеждата.


Как великият бял вожд избра пътя на племето


От многото пътища пред племето имаше само един път със забранителен знак - „Забранено е завиването на ляво“. Великият бял вожд, както ще наричаме отсега нататък дърваря, трябваше да избере един от пътищата, водещи към целта на движението. Избран бе пътят без изход. Вождът страдаше от глаукома и не видя пътния знак. Всички останали пътища водеха към богатите на дивеч ловни полета.

 

 

Хайката за вълци


Преди началото на дългия път управлението на Великия бял вожд ще се запомни с голямата суматоха и с организираната хайка за вълци.

Когато хайката за вълци завърши и отстреляните животни бяха изложени на мегдана за овации на ловците и за възхвала на Вожда, се оказа, че не са били избити вълците, а са били избити расовите ловни кучета, кучетата пазачи на юртите и егреците и кучетата водачи на незрящите висши племенни сановници. Вълците бяха избягали от гората и се бяха скрили в душите на хората. Още тогава един от племенните мъдреци рече: „Когато вълците се преселят от горите в душите на хората, следва омраза, мъст и накрая убийство“. Друг мъдрец го допълни: „Човек невинаги е там, където е капата му. А при суматоха изобщо не може да се разбере под коя капа какво има“.

Никой не чу мъдреците, или никой не искаше да ги чуе. Важното беше да се преброят дивите зайци от двете страни на мрежата за улов. Чу ги само Вожда, който за фалшиви новини натири всички мъдреци да копаят картофи в далечната нива. Така племето остана без зрящи водачи, без мъдреци и без пазачи. Местата на вълците в племето се заеха от хиените. В природата, в т.ч. и в човешкото общество празни пространства не съществуват. Въпросът е с какви шапки се запълват изпразваните периодически обществени пространства. И как по време на суматоха се избират шапките по съдържанието под тях.

Някой нарекоха хайката за вълци „ловът на вещиците“. Нищо подобно не се случи! Чисто и просто хайката беше една подмяна на старите капи с нови по образ и подобие на капата на Вожда.

Сега племето живее в резерват, намираш се в най-затънтената част на гората. В центъра на селището поставиха като музеен експонат привързания балон на Йордан Радичков. С този балон племето беше извършило някога несполучлив опит за летене. Не успя да полети. С привързан балон не може де се лети...

Както вече казахме, преди години босоногите туземци бяха обути с мокасини от еленова кожа, произведени в обувната фабрика „Сърп и чук“. Тъй като сърпът и чукът, като средства за производство не отговарят на разбиранията за съвременни промишлени технологии и тъй като магаретата в племето бяха обосяли, някой предложи да се извърши

 

 

Голямата икономическа реформа.


Табелата с името на фабриката „Сърп и чук“ беше свалена и на нейното място поставиха друга табела с надпис „Високотехнологично предприятие за производство на магарешки подкови и клинци“. Така магаретата в племето се обуха в нови подкови, а туземците обосяха. Обосяването бе обяснено като неизбежно следствие от така наречената експроприация на експроприаторите или още като обективна неизбежност при първоначалното натрупване на капитала. Босоногите не разбраха за какво става дума, но се съгласиха без апелации. След като магаретата се обуха, фабриката бе продадена за скрап. И другите фабрики бяха продадени или подарени на свои и чужди. Остана вятърната мелница. Но от мливото й излизат само трици и паспал. От паспала се вдига голяма пушилка, покрива земята с бял прах и скоро може да превърне в бяло петно територията на бившото кралство. Вятърната мелница вече не служи дори за вентилатор, защото се образуваха турбулентни течения от силните ветрове по посока от Изток на Запад и от Запад на Изток.

Великият бял вожд даде под аренда плодородните племенни земи за производство на магарешки тръни и гръсти, а пасищата - за развъждане на диви зайци. Баирите бяха отдадени на концесия, за да се пързалят туземците през зимата на бос крак. Сега по баирите се пързалят само пришълци, обути в ски „Атомик“, а туземците бяха изпързаляни. За арендата и концесията получиха стъклени мъниста, шарени дрънкулки и други финтифлюшки за украса на лицеви фасади.

След голямата икономическа реформа много непрани смрадливи гащи виснаха по просторите на туземското селище.

„А сега какво да правим?“ - попитаха туземците и изпаднаха в дълбока депресия.


Вместо отговор – един цитат от Йордан Радичков и една препоръка:


„Когато баща ми умря и тогава продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове а жъна зайци, но после престанаха да се смеят и взеха да ме гледат накриво. Откъде накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да садя леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще срещнеш спокойно лъва. Бог да те благослови!“.

Но преди сеитбата трябва, разбира се, да се научим да различаваме семената на лъвовете от семената на вълците и на хиените. И да познаваме добре технологията за отглеждането на лъвове. И още нещо е нужно за отглеждане на лъвовете - здрави и чисти гащи.

Докато сеем лъвове, ще поддържаме жива искрата на нашата надежда.

 

 

Димитър АЛЕКСИЕВ