Начало Оживление Милко Ведев – един славен разградски спортист и артист
Милко Ведев – един славен разградски спортист и артист
25 February 2019

От 60-те години на миналия век Милко Ведев, една от колоритните на Разград, живее по неговите думи „в София и по света“. Няма нищо снобарско в това му твърдение, в което ще се уверим като си припомним неговото житие до осемдесетата му годишнина, която ще чества след два дни.


25_02_2019_vedev_2.jpg25_02_2019_vedev_3.jpgРоден в Разград на 27.02.1939 г., макар и с музикални дарования от ученическите си години, той беше по-известен с баскетболните си умения и прозвището Милко Шопа. Майка му Донка /починала твърде рано/ е от стар разградски род Гамджалиеви, интелигентна и с музикални увлечения. А баща му бай Иван Ведев /така го наричаха в града ни/, има любопитна съдба. В алманаха за македонското освободителното движение срещаме името му като най-младия /14-годишен/ участник в заверата на солунските атентатори, взривили в тогавашната Турска империя Солунската отоманска банка. Бяга в България и с помощна на държавата завършва педагогическо училище в Казанлък, а по-късно и висше образование по финанси в Берлин. Винаги се е чувствал българин и е приятел с поборниците за каузата „Велика България“ Борис Сарафов, Тодор Александров, Мара Бунева от солунското време. След завършването в Берлин се изкачва по кариерата до поста на главен ревизор на акцизите на България. След 9 септември 1944 г. е репресиран от комунистическата власт, защото отказва да се пише „македонец“ според тогавашните изисквания. Семейството е въдворено в Разград и по-старите разградчани си спомняме високата фигура и представителна външност на бай Иван като финансист в Градския съвет. Почина през 1962 година...

25_02_2019_vedev_4.jpg25_02_2019_vedev_5.jpgМилко като ученик в София почва да играе баскетбол в спортния клуб „Славия“, а по-късно като гимназист в I гимназия в Разград в юношеския и мъжки отбор на „Лудогорец“, заедно с Неделчо Петков /Еско/, Владимир Софрониев, Добрин Попов, Богомир Стефанов, Иван Бозаджиев и др. Той е силен играч с боен дух и сред тези, които имат основен принос за изграждането на силен тим с победи над отборите от Североизточна България. Сред състезателите е и на първото участие на разградски отбор в турнир-квалификация за „А“ група в София през 1961 година. Милко е един от най-ефективните баскетболисти при победата на мъжкия тим на „Лудогорец“ в първата му международна среща с „Хеми-хале“ от ГДР. В София играе в отбора на Кремиковци, но в края на 60-те години на 20-ти век приключва със спортната си кариера.

25_02_2019_vedev_1.jpgИ ако спортната му кариера е сравнително скромна, то певческата му определено го нарежда на първо място сред разградските певци – професионалисти. Тя започва от трудовия ансамбъл на Строителните войски. С тази си професия Милко е участник в концерти на Държавната хорова капела „Светослав Обретенов“ за 17 години в Европа, Скандинавия, СССР, Канада, САЩ и Япония. Работи с най-големите диригенти на 20-ти век като Херберт фон Караян, Клаудио Абадо, Рикардо Мути, Евгени Светланов, Генадий Рождественски, Зубин Мета и др. в най-прочутите зали в света – „Ла Скала“ - Милано, „Музикферайн“ – Виена, „Чайковски“ – Москва, „Плейел“ – Париж, „Карнеги Хол“ Лондон, „Бунка Кайкан“-Токио. Чест за него и гордост за Разград /той започва певческата си кариера в хор „Железни струни“ в Разград/, че е единственият наш съгражданин, пял с тези велики диригенти и в тези престижни световни зали.

До ден-днешен той не се срамува, а се гордее и изтъква при всеки повод, че е българин и разградлия.

Да, винаги е подчертавал, че е разградлия и даже преди няколко години с доста хумор сподели наблюденията си за това как живеещите в столицата разградчани са се преобразили покрай успехите на „Лудогорец“. „След националните и международни победи на футболистите от разградския тим, всички наши съграждани, живеещи в София, вече се гордеят с месторождението си, докато преди време мнозина гузно се свиваха, като им се напомняше, че са от някакъв си там затънтен град в дълбоката провинция. Сега нашият „разградски софиянец“ не само че не се свива и озръща /сакън, да не му напомни някой, че е дете на Делиормана!/, ами се е накокошинил като петел на боклук и само чака някой да подхване приказка за „Лудогорец“, че веднага гръмко да се похвали пред всички откъде е. Даже някои взеха да послъгват, че уж са „по-вътрешни“ до клуба, че да изглеждат по-авторитетно пред „обикновените“ софиянци, когато стане дума за футбол“, написа тогава Милко Ведев в един отзив за „Екип 7“...

В кариерата си има концерти, спектакли и записи с големите световни певци: Борис Христов, Николай Гяуров, Лучано Павароти, Райна Кабаиванска, Катя Ричерели, Гена Димитрова, Ана Томова, Жоан Съндерланд.

След 1990 година след конкурс почва работа в „Гранд Театър“ в Женева. Тук работи до 2004 година, когато се пенсионира на 65 години с швейцарска пенсия, „блян за български пенсионер“. В Женева по същото време в операта пее и друга наша съгражданка – Мима Шишева, която вече не е между живите.

Вече като пенсионер гастролира в Европа със световноизвестната група „Донски казаци“, продължител на известния белогвардейски хор „Жаров“, създаден през 1921 година в София от Михаил Жаров. С октета „Донски казаци“ е пял в Германия, Холандия, Австрия, Франция...

Повече от 45 години Милко Ведев е щастливо женен за Нели Слънчева – Ведева, магистър фармацевт по образование. Дъщеря им Мирела Ведева-Рио е професор по контрабас в Музикалната академия на Женева и Валенсия, Испания. Тя е единствената жена контрабасист, лауреат финалист на световния конкурс за контрабасисти „Ботезини“, който се провежда в град Кремона, Италия. Концертира по цял свят и прави майсторски класове в Италия, Испания, Германия, Франция, Израел, Китай и др.

Внучката им Александър Рио /бащата е швейцарец/ учи в най-престижни лицеи, които подготвят кадри за дипломати и висши държавни служители. Говори 5 езика и поназнайва и български.

На юбиляря пожелаваме здраве, щастие и дълголетие. Неговите разградски приятели не забравяме, че той е бас, а точно басите изпълняват православното песнопение „На многая лета“. Милко също го е пял, а ние го поздравяваме с една наша редакция:


Благоденственное и мирное житие

здравье же и спасенние

и во всем благое поспешение

Подаж, Господи,

благочестивому и православному християну

Милко Ведеву

и сохрани его

на многая лета!

Многая лета!


Росен ЛИЦОВ



1960 година, Велико Търново, баскетболният „Лудогорец“ играе квалификации за „А“ група. Клекналият в средата е Милко Ведев.