Търсене

Начало Оживление Неприятните и щастливи мигове на г-жа Латинка, или как животът се оказа най-добрият писател
Неприятните и щастливи мигове на г-жа Латинка, или как животът се оказа най-добрият писател
25 February 2019

Имаше едно време такава народна приказка.

Двамата братя, Юнак Мони – баш-юнак, и Юнак Ристе, като изпили ракията и виното в къщата си и им свършило мезето, решили да го ударят на юначество и къде да го сторят те туй нещо?... Решили жива мечка да хванат в Балкана и насред хорото на площада в селото си да я теслимят вързана, та да се знае и помни един път за инаги кой там е юнак над юнаците и кой не е!


И – речено, сторено!....

Изпъплили как да е по урвите, стигнали до гъстите гори Балкански, Юнак Мони баялдисал, седнал под една шарена сянка и извадил неприкосновения си запас от глава лук, парче сланина и павурче с троянска сливова, ама на Юнак Ристе юнашко му сърце не трае, мигом се напъхал из дъбака и не след дълго се развикал:

- Бате, бате, ела бързо, щото да знаеш ква мечка стръвница съм фанал, ум ще ти зайде!

Понадигнал глава батето, отпил от павурчето, па му рекъл:

- И що ми крещиш? Доведи я!

- Ама не ще да тръгне!

- Кат не ще, пусни я, по живо по здраво да си оди. Друга ше ти фана!....

- Ама тя се много инат, бе, бате!,...Аз я пускам, тя не ме пуска!.....

... Долу-горе същата тая приказка, сме я писали в „Екип 7“ преди 20 години, ама в метафоричен вариант – в смисъл, че ако те гепи веднъж „Топлофикация“ - имаш парно, нямаш парно в апартамента си, изяжда те тя в съда, барабар с жилището, лихвите и съдебните разходи....

Което може и да е било вярно някога си, но с напредването на демокрацията и появата на Пчеличката Мая Манолова и Бате Бойко на българския небосклон, всичко си е ептен саащото, само че саавсем дуруго“, дето вика Бат Сали!

Още повече, че не познавахме тогава госпожа Латинка, чиято нова и съвсем съвременна история звучи като белетристика чиста, но не ни бива за белетристи и тъй като знаем, че наши приятели пишат документални разкази, просто им даваме любопитни подробности за сюжета на евентуалното им бъдещо художествено произведение, базирано на истинския живот. Творение - с непредполагаема завръзка и развръзка, поанта и неочакван край....

1. Госпожа Латинка е действително съществуващо лице. Тя живее с 220 лева учителска пенсия. Има климатик, има и акумулираща печка в наследство от миналото, но не ги пуска, защото токът е скъп.... Има нафтова печка, но и нафтата е скъпа... Има печка на твърдо гориво, но няма дърва, защото няма и парно, но него трябва да си плаща най-редовно, заради тръбите, и живее като в Ленинград по време на обсадата му от немците... Гори световната класика, криминалетата, фантастиките, архивите и творбите на съпруга си, гори стари мебели, клечки от улицата и стари кашони от контейнерите...

2. Госпожа Латинка е внучка на царски фронтови офицер от трите ни войни – полковник, окичен с медали и ордени за храброст, но тримата му синове се оказват непрокопсаници и се замесват в някакви глупави завери срещу Негово Величество Борис Трети Обединител..... Дъщеря му и тяхна сестра Здравка, обаче, му е вярна, и когато след някакъв провал в някаква разградска конспирация, единият й брат с друг по-върл конспиратор, потърсили убежище в дома й в София, тя, изпълнявайки своя верноподанически дълг, уведомила полицията за събитието.

Заради което брат й и конспираторът влезли в затвора, а тя пък получила социална помощ за сътрудничество в размер, който й позволил от крайните къщи на „Редута“ да се премести в аристократичния квартал и да си купи апартамент в абсолютния център на София – до „Орлов мост“...

3. След преврата, въстанието или окупацията, тримата братя се поиздигнали в йерархията и гък не рекли на сестра си, но забранили в домовете им да се споменава, че са имали някога сестра. И тъй вървели работите, та чак потомците им даже не знаели, че имат леля и първа братовчедка в София, докато през 2018 година първа г-жа Латинка /дъщеря на един от братята/ получава Известие от Софийски районен съд, с което тя се уведомява, че заедно с братовчедите й /известни и неизвестни, от страната и чужбина/, че поради смърт на длъжника на „Топлофикация“ Веселка еди коя си, те са нейните законните наследници. И дължат на дружеството сума в размер на /....... лв./ заедно със законна лихва, лихва за просрочване на плащането и разноски по делото.... За което е заведено ново дело срещу тях!

...И тука оставяме на евентуалния белетрист да поукраси нещата около звъненето на телефони и братовчедските срещи, обжалване на решението в двуседмичен срок /едната седмица вече е изтекла/, наемането на адвокати и прочее. Важното е, че софиянците, като по-окумуш, веднага проучили въпроса на място и се оказало, че истинският наследник е квартирантът на въпросната тяхна братовчедка Веселка, с когото тя си пиела вечер пиенето... Посбивали се понякога от любов и преспивали нощем заедно, но все пак, макар и по-млада, подписала в миг на проблясък с него договор за дарение срещу отглеждане и грижи до дълбоки старини чрез завещаването на имот... И му направила услуга, като умряла малко след това...Той пък от мъка забравил, че му е завещала и дълговете си, в това число – и на майка си.

И толкова за житейския сюжет, в който, ако се задълбае човек и още нещо може да излезе, но се задоволяваме с едно предложение и една благодарност /понеже делото „Наследници“, след ново проучване и ново заседание на съда било прекратено/.

1. Щом вътрешното разузнаване на „Топлофикация“ постига такива забележителни успехи, защо то не бъде наето на хонорар от полицията, прокуратурата, съда и другите властови организации? За нула време няма да остане нито едно издирвано лице неоткрито!

2. Благодарността ни е по молба на госпожа Латинка. Като редовен добросъвестен платец на организацията и собственик на „Сградна инсталация“, тя от все сърце благодари на своите крепостни владелци за щастливите мигове с нейните отдавна забравени братовчеди. Сама разправя, като бивша литераторка, че когато хвърлила в печката Делото, промълвила просълзено:

- Боже, боже, колко радост и справедливост има още на тоя свят, боже!....


Дулинко ДУЛЕВ