Търсене

Начало История Какво видя Феликс Каниц при пътешествието си в Разград и Разградско?
Какво видя Феликс Каниц при пътешествието си в Разград и Разградско?
27 February 2019

Големият приятел на българите Феликс Филип Емануел Каниц (1829-1904) е австрийски и австро-унгарски учен (археолог, етнограф, географ) и художник. Той посещава българските земи осемнадесет пъти. За пръв път стъпва на българска земя на 11 юли 1860 г. Резултат от пътешествията му са уникални трудове с исторически, етнографски и географски характер.


27_02_2019_kanic_8.jpgНай-значителното произведение на Каниц е книгата му „Дунавска България и Балканът“, излязла в периода 1875-1877 г. В нея авторът широко пропагандира историческата правда за народа ни в три тома, излeзли в периода 1875-1877 г. В трети том авторът описва посещението си в Разград и региона.


През средата на май 1874 година Феликс Каниц посещава Разград. Пристигнал в града от Езерче и Хюсенче (с. Осенец). Настанил се в разградския кервансарай до джамията „Ибрахим паша“. Според автора, кервансараят приличал повече на запустял селски двор, отколкото на място за подслон на пътници. Собственикът весело посрещнал Каниц, но скоро се разочаровал, като разбрал, че конете ще бъдат върнати в с. Кацелово, Русенско, и няма да припечели нещо повече от фуража.

По време на престоя си австрийският пътешественик разгледал архитектурните детайли на джамията. За него старото архитектурно произведение било грациозно и живописно, въпреки масивността на сградата. Измерил и надморската височина – 208 метра.

27_02_2019_kanic_7.jpgКаниц не дава други подробности за центъра на Разград в неговото османско състояние: каменната ограда на джамията, кораническото училище (вдясно от джамията), двора на училището, шадравана пред джамията, тоалетните (откъм пътя), тюрбето на улема (учен в областта на теорията и практиката на исляма) до джамията „Ибрахим паша“, моста над р. Бели Лом, публичната кухня, часовниковата кула. Някои от тях сигурно вече ги е нямало (тюрбето, тоалетните, кухнята, оградата), за да не го впечатлят. Обикновено часовниковите кули се забелязват от пътешествениците по българските земи, но Каниц нищо бе пише за разградския часовник, който е пред казалийското управление. Не споменава за другите джамии и църквата. Явно не е отделил повече време да разгледа по-обстойно града.

Близо до джамията се намирал конакът с пристроена до него градинка, дело на Мидхат паша. Феликс Каниц бил приет от „младоликия“ каймаканин (управител на каазата, т.е. околията –б.м.). Каймакаминът помогнал да му бъдат издадени документи и за охраната му назначава един възрастен онбашия (десетник). По време на разговора с каймакамина влязъл военен с богато украсена униформа, който се нарекъл „алайбег“ (войскови командир - б.м.). Точно тогава той инспектирал заптиетата (стражарите) в Разград.

27_02_2019_kanic_6.jpgАлайбегът разбрал, че Каниц се интересува от джамията и го завел в нея. Старият муезин (мохамедански служител, който призовава от минарето за молитва – б..м,) ги посрещнал навъсено. Било му казано, че строежът е завършил през 1614 г. и му обяснили кой е Ибрахим паша. Казали му, че джамията като център на вакъф получавала 7000 златни лири от 7 разположени наблизо села. Въпреки тази сума, джамията изглеждала неподдържана с течащ покрив.

Тук Каниц упоменава тълкуването на името на Разград от Джозеф Фрейхер фон Хаммер-Пургстал (1774-1856) в един от томовете на десеттомния му труд История на Османската империя (френски превод от 1844 г.). Хаммер писал, че „град на български означава дворец, а Хесарград –хиляди дворци“. Каниц направо заявява, че етимологията на името е съмнителна, защото от хилядите дворци няма никаква следа. Австрийският географ и историк обяснява съдбата на Разград с превземането му от граф (Николай Михайлович) Каменски (1776-1811) по време на Руско-турската война (1806-1812) през 1810 г. и опожаряването на града и Арнауткьой от граф (Александър Фьодорович) Ланжерон (1763-1836) през същата година. Феликс Каниц разказва и за Руско-турската война от 1828-1829 г. когато идващият от Русе Хюсеин паша се опитал да вдигне местното население срещу руските войски, което естествено не се случило и той бил прогонен отново в Русе от руския генерал Кройц. Всъщност става дума за граф Киприян Антонович Крейц (1777-1850) който по време на тази война е бил командир на кавалерийски корпус. Що се отнася до Хюсеин паша, то неговото име е Ağa Hüseyin Paşa (1776-1849). От управител на Одрин през 1827 година, той бил назначен за пазител на Шумен и на Балканите, както и за сердар (началник) на руската балканска граница през април 1828 г.. На 28 януари 1829 г. Ага Хюсеин паша, пазителят на Балканите, е освободен от това задължение и е заведен на служба в Русе като „sevâhil seraskeri“, което ще рече главнокомандващ охраната на града. След войната е за втори път управител на Одрин.

27_02_2019_kanic_5.jpgСпоред официалните данни, които събрал Феликс Каниц, през 1874 г. Разград имал 1860 турски и български къщи и наброявал около 10 000 жители. Околията (за Каниц окръг) имала 114 селища. Той явно се поразходил и из центъра. Според него градът има добро бъдеще, защото извършва значителна търговия със суровини, а чаршията е оживена и една най-добре организираните в страната. Ако се излезе малко настрана от темата, то мога да отбележа, че по време на реформите на Мидхат паша от 1860-1868 г. в разградската чаршия се извършва модернизация. Всички дюкяни по чаршийската улица се правят по един тертип. Махат се старовремските наклонени кепенци и се поставили „чупени врати и прозорци“. Бояджии от Влашко боядисали дюкяните с една боя. По същото време се обновила и администрацията. Дотогава казалийското управление, съдилището (кадийството) и затворът се намирали в конака и в двора на каймакамина.

27_02_2019_kanic_4.jpgСпоред Ф. Каниц по-бързият възход на града би бил възможен, ако ж.п. гарата е по-близо до града. Колите са изпитвали сериозни трудности и преодолявали редица пречки по стръмния път към нея. Щастливец е тоя, който премине стръмнината на кон. Друга неприятност, освен пътя за гарата са многото кервани от биволи, които се придвижват мъчно и вдигат невъобразим шум. Около гара Разград, Феликс Каниц видял много по-малки ханове и складове отколкото на гара Шумен. Спекулативни предприемачи и тук обаче построили големи хамбари и магазини, които носели много печалби. Самото помещение на гарата разполага с малка сграда. Тук ще посоча, че по-старите разградчани си спомнят схлупената постройка със звънчева сигнализация за пристигащите влакове с парни локомотиви, която бе срещу сегашната сграда на гарата.

27_02_2019_kanic_3.jpgПри по-подробно проучване на гара Разград, Феликс Каниц попаднал на група италиански работници, които копаели артезиански кладенец, поради това, че гарата не е водоснабдена. Работниците били изкопали 84 метра дълбочина, но вода още нямало. По дълбочини геологията показала: 1-ви пласт – 3 м хумус, 2-ри пласт – 6 м глина, 3-ти пласт – 14 м льос, 4-ти пласт – 7 м порьозен варовик с петрефакти (вкаменелости – б.м.), 5-ти пласт – 14 м варовик с примесен силекс (силикатна скала – б.м.), 6-ти пласт – 40 м сив шифер (шистови скали – б.м.).

На гара Разград Феликс Каниц пренощувал в квартирата на чиновниците Караставели и Саул Китринопулос. На следващата сутрин той потеглил към Килли куюджик (за него Кирли Куюнджик), което ще рече Киченица. По издигащия се дим се ориентирал към селата Липник, Суютли (?), Дикилиташ (Побит камък), Топчу (Топчии). Това за Каниц бил абсолютно неизследван район. Охраната по пътя се осигурявала от беклемета (постройки за стража на път или граница), създадени за безопасност на движението за панаира в Ески Джумая (Търговище). В случая обаче беклеметата били обикновени навеси, под които подбраните за пазачи местни мюсюлмани, със средновековно въоръжение пиели кафе и пушели страстно. По пътя от Килли куюджик към с. Топчу открил неочаквана индустриална дейност – 30 пещи за изготвяне на печен варовик (вар – б.м.), който се изнасял за Шумен, Търново и Осман пазар (Омуртаг). Феликс Каниц направил рисунка на с. Топчу, с която си спестил труда да опише „физиономията“ на селото. Колкото и бегла да е била скицата на с. Топчу, той смята, че селото е чисто българско, със 150 двора, и спада към най-заможните в областта.

27_02_2019_kanic_1.jpg

Минавайки през селата Каменово и Равно (със сбъркани донякъде имена в текста) и гъстите стада от добитък, Каниц и ругаещият му придружител намират мухтаря (селски първенец и кмет – б.м.) на с. Гюзелдже алан (с. Каменово). Той бил черен като абаносово дърво и им дал съпровождач – циганин до село Лоджово (Глоджево). С набързо отрязан тояга за оръжие, за да ги пази от кучетата, съпровождачът ги закарал до Лоджово, населено с турци и черкези, но то било пусто, поради току-що приключилия „акшъм“ (акшам – вечерна молитва – б. м.). През лабиринта от глинени къщи намерили мухтаря. Той ги настанил в мусафирлика (стая за гости – б.м), където дошъл да ги види офицер от османската армия с роднини от селото. След приятелска вечеря, кметът на Лоджово дал на Каниц великолепен кон с цена от 15 златни лири, купен от Кюстенджа. Тръгва към с. Дреновча (сега с. Дряновец, община Бяла, Русенско), но се спрял в с. Балбунар (сега град Кубрат). В Балбунар за Ф. Каниц имало 150 турски и 15 черкезки къщи. Тук е мястото да вметна, че черкезите са кавказки етнос, произлизащ от областта Черкезия, като основната част от него е изселена оттам по време на проведения от Русия черкезки геноцид след завършилата през 1864 година Кавказка война. Те са мюсюлмани сунити. През 1866 г. хиляди черкези пристигат във Варна. Жителите на Варна трябвало да ги хранят, да им построят къщи и накрая да снабдят всяко семейство с чифт волове, една араба (товарна дървена кола) и житни семена. Други черкези си построяват села в горите, които покриват склоновете на Стара планина, а Варна става мястото им за пазар. Черкезите са били горди със своите грабежи и никой не ги уважавал – хората се обръщали да ги плюят, когато минават покрай тях. Черкезите често не се подчинявали на управляващите и отговаряли с оръжие на опитите на властта да налага правосъдие. В българските земи се заселват общо около 200 000 черкези, много от които фанатични мюсюлмани, желаещи „да си отмъстят за страданието“ (понесено в Русия) „върху всички, които носят името християни“ и играят значителна роля в българските кланета от 1876 г.

В Балбунар Ф. Каниц отсяда в наемния дюкян на някой си разградчанин Петър – лихвар и гешефтар. Посещава някои полупресъхнали реки и дерета в района, като и села – например Завуткьой (Завет), където пренощувал в мусафирлика. Според него в турската махала на селото имало 120 турски и 40 черкезки къщи. В Завет Феликс Каниц чул за Демир боба теке и се отправил натам. Видял текето, аязмото и огромните железни обувки на бобата. Запознали го с легендите за мястото и главния герой в него. Верен на своя рационализъм, разбрал, че основният мотив в чудесата на Демир боба Пехливан била липсата на вода, а оттам и желанието на духовните спекуланти да печелят пари с историите му. Феликс Каниц обаче бил впечатлен от високия саркофаг на мъртвеца, заобиколен от светилници, покрит с килими и реликви. Ф. Каниц оставил своя дар в тюрбето и видял как местният шейх Ахмед оценил високо щедростта му. Позволили му да влезе в къщичката до тюрбето, нещо като приемна стая, която приличала на тези в българските манастири. В нея имало много дарове и цитати от Корана. Измерил и надморската височина – 159 метра. Каниц преспал в текето и на 17 май (стар стил – б. м.) потеглил към с. Кокарджа (Кючук Кокарджа, т.е. с. Малък Поровец – б.м.), където преброил 50 турски и 30 черкезки къщи. Оттам минал през с. Хюсеинлер (с.Драгомъж) и продължил към с. Арсланкьой (с. Лъвино), което било с 60 турски и 16 черкезки къщи. В селата, които посетил Ф. Каниц, видял и някой и друг магазин, държан от българин, грък или арменец с разхвърляни рафтове, На тях стояли кафе, захар, мастика, свещи, кибрит, въжета, сапун, лопати, пирони, конци и пр. Оттук пътят му продължил към станция Шейтанджик (с. Хитрино).


Проф. Пламен РАДЕВ


*Феликс Каниц

*Оригиналната гравюра на Феликс Каниц на кервансарая в Разград от немското изданието на книгата му Donau-Bulgarien und der Balkan, Historisch-geographisch-ethnographische Reisestudien aus den Jahren, 1860–1879. Кервансараят е бил на мястото на изгорялата след време къща на Д.Бъчваров

*Казалийското управление /конакът/ на Разград. Сградата е строена по времето на Мидхат паша, след Освобождението е Околийско управление. Днес на това място е Окръжният съд (бивш Градски съвет)

*Оригиналната гравюра на Феликс Каниц на селски двор в село Топчии

*Гравюра от Феликс Каниц на Хасан Демир боба Пехливан теке

*Оригинална гравюра от стаичката на текето. Вдясно е самонарисувалият се Феликс Каниц

*Според Ф. Каниц за развитието на Разград е щяло да бъде много по-добре, ако гарата е била по-близо до града. Пътят до гаровия район бил труден и освен това биволските кервани по него вдигали невъобразим шум. Пътешественикът забелязал и описал построените складове и магазини, някои от които бяха сравнително запазени и след повече от век /снимката е от 1984-85 година/...