Начало Оживление Приключенията на един разградчанин в най-футболния град на Европа
Приключенията на един разградчанин в най-футболния град на Европа
11 March 2019

Знам, че мнозина ще оспорят в началото твърдението в заглавието на този материал, но се надявам, че в края му ще съм ги убедил в правотата си. Наистина защо Дортмунд, а не Милано, Манчестър, Ливърпул, Мюнхен, Мадрид или Барселона? „Борусия“ /Дортмунд/ няма успехите на „Милан“, „Интер“, „Манчестър Юнайтед“, „Ливърпул“, „Байерн“, „Реал“ и „Барселона“ на европейската сцена, нито е хегемон във вътрешното първенство, подобно на изброените отбори.

11_03_2019_germaniq_2.jpg

11_03_2019_ivan-nenov.jpgУспехите носят славата, но има много други фактори, които създават футболната атмосфера в един град, а тя може единствено да се изживее, но не и да се опише. Основният от тях е безграничната любов към любимия отбор. Неслучайно логото на „Борусия“ гласи Echte Liebe, което ще рече „истинска любов“.


Преди да тръгна за Дортмунд, в доказване на твърдението си се обърнах към сухата статистика, отнасяща се до успехи на клуба, футболисти играли за него, стадион, публика. На домашна сцена „Борусия“ е осем пъти шампион в Първа Бундеслига, четири пъти носител на Купата на Германия и пет пъти носител на Суперкупата на Германия. В Европа постига най-доброто си постижение през сезон 1996/97 г. когато печели Шампионската лига, побеждавайки на финала с 3:1 „Ювентус“ /със Зинедин Зидан, Дел Пиеро и Виери/ на олимпийския стадион в Мюнхен. Тези, които са гледали този финал, няма как да не си спомнят за фамозния трети гол за „Борусия“ след прехвърлящ удар от далечно разстояние, отбелязан от Ларс Рикен. Отборът печели и последвалия финал за Междуконтиненталната купа срещу бразилския „Крузейро“ с 2:0. През 2013 година „Борусия“ отново достига финал за Шампионската лига, но губи от „Байерн“ /Мюнхен/ с 2.1. Клубът печели и несъществуващата вече Купа на носителите на купи през сезон 1965/66 г. като на финала побеждава „Ливърпул“ с 2:1, след продължения.

11_03_2019_germaniq_3.jpg

И тук вече наистина ми се ще да помечтаем. След като преди година в Разград видяхме европейски гранд като „Милан“, защо пък следващият да не е „Борусия“? В момента немците са начело в Бундеслигата, първото място им се оспорва само от „Байерн“, като и двата отбора са доста напред пред останалите. Във всички случаи „Борусия“ ще играе в Шампионска лига и не е невъзможно да е един от съперниците на „Лудогорец“ в някоя от фазите на най-престижния европейски турнир. Условието, разбира се, е разградският тим също да играе в него – нещо, в което не се съмняваме. Тъй че нищо чудно и много други разградчани да видят един от най-големите стадиони в света „Сигнал Идуна Парк“, както миналата седмица сторих и аз, за което разказвам с тези редове.

11_03_2019_germaniq_4.jpgЗа клуба от Дортмунд са играли едни от най-известните германски футболисти в т.ч. участниците в отбора на Германия, спечелил световната титла през 1990 година и впоследствие европейската през 1996 година – Андреас Мюлер, Юрген Колер, Томас Хеслер, Карлхайнц Ридле /последният е само световен шампион/. В отбора е играл и носителят на Златната топка за най-добър футболист в Европа за 1996 година – Матиас Замер. В наше време две имена на жълто-черните правят впечатление. Първото е на ексцентричния настоящ треньор на „Ливърпул“ Юрген Клоп, извел „Борусия“ до две последователни шампионски титли на Германия през 2011 и 2012г., Купата на Германия през 2012 година и Суперкупата на Германия през 2008, 2013 и 2014 г. В редиците на настоящия състав на „Борусия“ играе Марио Гьотце – голмайсторът на бундестима, отбелязал единствения гол във финалния мач на световното първенство в Бразилия през 2014 година, където Германия триумфира за четвърти път на световния футболен връх след победа над отбора на Аржентина.

В „Борусия“ е играл и един български футболист - Димитър Рангелов, който преминава в клуба през 2009 година, но записва само 11 мача и един вкаран гол.

„Борусия“ играе мачовете си на най-големия стадион в Германия „Сигнал Идуна Парк“ /бивш „Вестфаленщадион“/. Стадионът официално е наречен така по договор за спонсорство, който изтича през 2021 година, като правата върху името му се държат от застрахователната компания „Сигнал Идуна Груп“. Според официалната статистика той предлага места за 80 667 зрители /според други източници 81 264/ и по този показател дели седмо-осмо място в Европа. Като изключим „Камп Ноу“ в Барселона /99 354/ и „Уембли“ в Лондон /90 000/ останалите стадиони преди „Сигнал Идуна Парк“ събират между 82 300 и 81 000 зрители. Иначе казано, стадионът в Дортмунд е с капацитет приблизително два пъти по-голям от Националния стадион „Васил Левски“ и почти 10 пъти по-голям от нашия „Лудогорец Арена“. Да, разградският стадион е направо бутиков в сравнение с този в Дортмунд по отношение на местата, но пък не отстъпва по условия, според скромното ми мнение.

11_03_2019_germaniq_5.jpg

„Сигнал Идуна Парк“ има най-голямата единична трибуна в Европа с капацитет 24 454 места. Тя е известна с атмосферата си и с името „Жълтата стена“, заради цветовете на шалчетата и знамената на феновете на „Борусия“. На стадиона са играни мачове по време на двете световни първенства, на които Германия е била домакин – през 1974 и 2006 година, както и на финала за купата на УЕФА през 2001 година. „Сигнал Идуна Парк“ е един от 10-те стадиона, на които ще се играят мачове от европейското първенство в Германия през 2024 година.

Накрая малко статистика и за публиката. Всъщност май оттам трябваше да започна. Като цяло Бундеслигата се радва на голяма популярност и мачовете се следят с огромен интерес, което може да се обясни със сравнително ниските цени на билетите в сравнение с другите големи национални шампионати, както и с великолепните стадиони. „Борусия“ /Дортмунд/ е най-гледаният на живо отбор в Европа през последните години. За сезон 2017/2018 година има средна посещаемост от 79 496 зрители /виж капацитета на стадиона му по-горе/. Това означава, че пълняемостта на стадиона за въпросния сезон е 98,5% /!/. Феновете със закупени сезонни карти никога не падат под 50 000. Затова мнозина смятат, че „Борусия“ /Дортмунд/ има по-голяма средна посещаемост на мачове от всеки друг клуб в света. Да посетиш домакински мач на „Борусия“ от Шампионската лига е нещо като епизод от филма „Мисията невъзможна“. Затова бях на седмото небе от радост, когато се снабдих с билет за втория мач от осминафиналния сблъсък от Шампионската лига между „Борусия“ /Дортмунд“ и „Тотнъм Хотспърс“.

11_03_2019_germaniq_1.jpg

В деня на мача потеглихме от Франкфурт за Дортмунд в отлично настроение и в очакване на нещо, което трудно се забравя. В групата, освен двамата със сина ми, беше неговият колега Карстен, кореняк дортмундчанин, който влезе в ролята на гид по време на пътуването и на целия ни престой в Дортмунд. Така докато пътувахме успях да науча някои любопитни подробности за града и отбора. Дортмунд притежава най-голямото в Европа пристанище, свързано с изкуствен канал със Северно море. Със своите шест пивоварни завода се е превърнал в една от столиците на бирата в Германия. Изложбеният, конгресен и спортен комплекс „Вестфаленхален“ включва осем самостоятелни зали. Най-голямата е с капацитет 16 500 души и през годините е била арена на 37 световни първенства по различни видове спорт, в т.ч. хокей на лед, фигурно пързаляне, тенис на маса, бокс, спортна гимнастика и др. Това е поредното доказателство, че спортът като цяло е на особена почит в Дортмунд. Друг любопитен факт, който ни беше споделен, е, че за някои европейски страни, като Англия например, най-популярният немски клуб не е „Байерн“, а „Борусия“. Това го приех с известна доста скептицизъм, но го отдадох на местния патриотизъм на нашия спътник

Дортмунд ни посрещна мрачен и дъждовен. Градът се намира на река Емшер в провинция Северен Рейн-Вестфалия и с близо 600 000-те си жители е осми по население в Германия. Той отдавна се е утвърдил като център на производството на въглища и стомана. В противовес на това производство голяма част от града е покрита със зелени площи и паркове и по този показател Дортмунд се е превърнал в един от най-зелените градове в Германия и си е спечелил име на зелен метрополис. Отличителната атракция в градския пейзаж и символ на града е църквата „Св.Рейнълд“, кръстена на покровителя на Дортмунд Рейнълд със своята 104-метрова кула. Сред забележителностите на Дортмунд са Вестфаленпарк, Старото кметство, ботаническата градина Ромбергпарк, зоологическата градина, Музеят на пивоварната, Индустриалният музей Цолерн, Музеят на изкуството и културата, Футболният музей на Германия.

Последният от изброените музеи беше първият в списъка за разглеждане. Открит е съвсем наскоро през 2015 година. Мястото на музея явно не е избрано случайно – в непосредствена близост до гарата. По този начин всички гости на града първо ще видят тази забележителност и няма как да не я посетят. Сградата, в която е разположен, е на три етажа и впечатлява с визията си. Част от експозицията, включваща над 1600 експоната, е посветена на успехите на бундестима, а друга – на клубния футбол. В музея освен традиционните исторически вещи и снимки могат да се видят и интерактивни и мултимедийни експонати. В първото направление тежестта пада върху извоюваните четири световни титли през 1954г. в Швейцария, 1974г. в Германия /тогава Федерална република Германия/, през 1990г. в Италия и през 2014 г. в Бразилия. Изложени са четирите спечелени купи от тези първенства, от които три са оригинали и само първата е реплика. Тук може да се види футболната топка, с която е игран финалният мач за титлата през 1954 г. в Берн, спечелен сензационно от Германия срещу отбора на супер фаворита Унгария с 3:2. Любопитното в случая е, че в групите Унгария разгромява Германия с 8:3. Всичко това дава основание това световно първенство да се нарече „Чудото в Берн“. Подобна сензация отборът на Германия сътвори и на първенството през 2014 година, не толкова заради извоюваната четвърта световна титла, а заради впечатляващата победа с 7:1 над петкратния световен шампион и домакин на турнира отбор на Бразилия. Друга тема, която е засегната, е финалът за титлата през 1966 година, където ФРГ губи от домакина Англия след спорен гол, който още предизвиква коментари.

В музея очаквано е разположен магазин за сувенири. Между другото, любителите на сувенири, като моя милост, ще бъдат презадоволени в пълния смисъл на думата. Едва ли има друг футболен гранд в Европа, който да има толкова много и толкова големи фен-магазини. „Борусия“ има няколко големи магазина, които се намират в целия град. На самия стадион фен-шопът е на два етажа. Най-големият от всички обаче - Borussia Megastore, се намира в югоизточната част на града и предлага всичко, за което може да се сетите. В деня на мача от него е осигурен безплатен транспорт до стадиона. Иначе във всички дюкянчета и будки за вестници и цигари може да се намери всичко, свързано с клуба.

Докато се придвижвахме към стадиона, срещнахме огромни тълпи в жълто-черно, които пият бира и пеят. Имаше и също толкова ентусиазирани групи от англичани, за които предварително се знаеше, че ще бъдат около 5 хиляди. Така, смесвайки се с тази необикновена палитра от възторжени фенове, неусетно стигнахме до стадиона. Умишлено държах да отидем няколко часа по-рано, за да мога да го разгледам отвън. По разбираеми причини нямаше как в деня на мача да се запишем за традиционния тур за разглеждане, но и това, което видях, надмина в пъти очакванията ми. Трудно може да се разкаже за мащабите на това грандиозно спортно съоръжение. Посетителите се допускат през 103 турникета /!/. За осветлението на стадиона се използват 78 прожектора. Стадионът е оборудван с четири видеотабла на трибуните и едно по-малко табло на външната страна на северната трибуна /28 кв.м/. Капацитетът му през годините е редуциран няколко пъти, като най-голям е през периода 2003-2005 година – 83 000 души, включително и правостоящите. Честно казано, изпитах и нотка на разочарование, защото знаех, че на международни срещи се използват само 65 718 места. Но колкото и впечатляващ да е един стадион, публиката е тази, която му вдъхва живот и го прави неповторим. Неслучайно вестник „Таймс“ го обявява за най-добрия футболен стадион заради изключителната му атмосфера по време на провеждащите се мачове.

Открит е за световното първенство по футбол през 1974 година. Любителите на футбола от средното поколение може би си спомнят, че отборът на България изигра тук единия от мачовете си в предварителната група срещу големия фаворит за титлата и бъдещ финалист Холандия, водена от неподражаемият Йохан Кройф.

След загубения първи мач от осминафиналния сблъсък от Шампионската лига в Лондон от „Тотнъм“ с категоричното 3:0, очаквах протоколен реванш и демотивирана публика. Нищо подобно не видях. Точно обратното. Усетих една непоколебима вяра в крайния успех, неистова подкрепа от жълтото море от хора, подкрепящи „Борусия“, сред които съвсем спонтанно се приобщих и аз. Когато видях всичко случващо се около мен, изпаднах в едно особено състояние, което мога да определя само с една дума – транс. Величествен стадион, екзалтирана публика, фантастична хореография, класни отбори. Десетки хиляди опиянени пеещи хора, подкрепящи един отбор, една кауза, една любов. Неописуемо!

Когато почувствах тази атмосфера, неволно си спомних за една знаменита фраза, която се приписва на Гьоте и която гласи „Виж Неапол и умри“. Самият израз всъщност е една объркваща двусмислица, но е придобил популярност в буквалния си смисъл. След всичко, което видях и усетих, ще го перифразирам по следния начин, визирайки истинския футболен фен „Виж мач на Борусия на стадиона в Дортмунд и …“

Е, аз го видях.

Сега очаквам да се сбъдне и другата ми мечта: да гледаме „Борусия“ /Дортмунд/ на „Лудогорец Арена“ и „Лудогорец“ на „Сигнал Идуна Парк“ в Дортмунд...


Иван НЕНОВ

Дортмунд, Северен Рейн-Вестфалия