Търсене

Начало История Разградчанинът Георги Рашков – един от спасителите на българските евреи
Разградчанинът Георги Рашков – един от спасителите на българските евреи
20 March 2019

На 7 март във фоайето на Народното събрание бе открита документална изложба „1943: Преследване и защита – съдбата на българските евреи“. Заедно с експозицията бе представена и книгата „Краят увенчава делото“ – сборник с материали от международна научна конференция „Спасяването на българските евреи – събития и личности“, провела се във Великотърновския университет на 15 и 16 юни 2018 г.


20_03_2019_raskov.jpgНа откриването на изложбата присъстваха и авторите на научните доклади от сборника. Сред тях бе и Дарина Колева, гл. експерт в Държавен архив в Разград, също автор на статия в книгата. Колева участва в конференцията, организирана от Историческия факултет на ВТУ „Св.св.Кирил и Методий“ в партньорство с Клуба на приятелите българи и евреи (КПБЕ) и Българо-еврейския научен институт (БЕНИ) с доклад на тема „Георги Рашков и евреите в Разград – 1941-1944 г.“.

„Докладът ми представлява допълнителен поглед към събитията в годините на Втората световна война в рамките на един провинциален град и административен център – Разград“, разказа Дарина Колева. Тя обясни, че проучването й е основно върху документални източници, съхранявани в Държавния архив в Разград и в Централния държавен архив, като по думите й ценен източник на информация е и местната преса, която отразява политическия климат в града за периода.

20_03_2019_georgi-raskov.jpg„В опитите за осуетяване депортирането на евреи в концлагерите в Германия, около 25 000 евреи са разселени в провинцията, предимно в градове от Северна България.

В Разград са интернирани евреи на два пъти – през юни 1943 и година по-късно, през юни 1944 г. Така в края на Втората световна война в града живеят над 2200 евреи. Списъците с имената и адресите на интернираните в града евреи са запазени във фонда на Община Разград. Документите говорят за известно генериране на напрежение в града, но не се стига до крайности. Многото ограничения, наложени на „лицата от еврейски произход“ включват достъпът им до образование, до библиотеката на читалището, до киното, разселени са от центъра на града в покрайнините и др. Въпреки тези щрихи от обстановката в Разград, като цяло населението радушно приема евреите“, обяснява Колева. Тя посочва, че не всички са подвластни на деструктивните настроения през тези години.

Зад евреите в Разград застава Георги Рашков, депутат от XXV Народно събрание, крупен предприемач в района по онова време /само през 1939 година е експедирал от гара Разград 70 вагона с яйца и птици, изкупени от областта/. Благодарение на влиянието си той успява да спаси няколко евреи от изпращането им в концентрационни лагери на принудителен труд и да облекчи положението на редица други. Сред тях е Моско Бакиш, брат на Хаим Бакиш, прочут през тези години фабрикант на гумени изделия в София и други членове на тяхното семейство, както и на редица други евреи. Пренебрегвайки обстановката през тези години, Георги Рашков отсяда в дома на Хаим Бакиш в София, въпреки надписа Еврейско жилище“. Георги Рашков помага и на евреи, свързани с фирмите „Експрес“ и „Интерконтинентал“. С тези фирми е имал делови отношения в съдружието на търговците износители. Застъпва се за двама служители евреи пред министъра на вътрешните работи. Впоследствие спасените от Георги Рашков евреи застават в негова защита, което е видно от документите на втори състав на Народния съд, заседавал в София по дело № 2 за редица лица, сред които и бившият народен представител и индустриалец от Разград.

20_03_2019_evrei-4.jpgПоказанията на един от спасените евреи - Лазар Давид Герон, осветляват дейността на Рашков през тези години. Той се обръща към народния обвинител: „...С чувство на голямо морално задължение и особена признателност към човека Георги Рашков, бивш народен представител от последното народно събрание, се обръщам към Вас, за да дам израз на тези мои чувства и да засвидетелствам човешкото разположение на Георги Рашков към мен - евреин и към всички мои еднородци в тъмното минало на нашето гонение от озлобения фашистки режим“.

Георги Рашков помага на 15 еврейски семейства да останат в Разград, вместо да се върнат при развалините, които ги очакваха след бомбардировките в София. Така е трябвало да стане по силата на нареждане на Комисарството по еврейските въпроси. В защита на Рашков Лазар Герон отбелязва още, че добрите си чувства към евреите разградчанинът обръща в дела, които „...ще останат да живеят в моето сърце и в сърцата на много евреи“.

На процеса срещу Георги Рашков евреите, софийски жители - Майер Леви, Буко Меламед, А. Ешкенази и др. застават в подкрепа на своя благодетел. Те представят декларация, в която посочват „... благодарение на неговото застъпничество ние, евреите в Разград, бяхме поставени във всяко направление по-добре от нашите събратя в другите градове и селища“. За тези събития в защитата си пред Народния съд Рашков скромно отбелязва: „Помагал съм на евреите, когато са били интернирани в Разград ...“.

20_03_2019_evrei-3.jpgНезависимо от безспорните доказателства за липсата на каквито и да е престъпления, независимо от свидетелствата за благородната помощ, която е оказал на преследваните евреи, Георги Рашков е осъден от Народния съд, лежи в Шуменския затвор. По-късно е помилван, умира в Разград през 1962 г., заявява Дарина Колева. Тя допълва, че Рашков отказва да бъде съучастник на случващото се и да наблюдава отстрани. Тези, които са помагали на евреи по време на Холокоста, независимо от това, дали са успели да спасят само един или десетки обречени, показват, че дори и в най-критичните обстоятелства можеш да направиш своя избор. От изборът на всеки зависи да не се прекрачи тънката линия между цивилизования свят и престъпленията, пояснява Колева.

20_03_2019_evrei-5.jpg

Тя отбелязва, че Разград не е типичният пример за град с компактно еврейско население. В града обаче съществува еврейска община преди Освобождението до 40-те години на XX век. От демографска гледна точка броят на евреите в града не е голям, но еврейската общност води пълноценен живот и нейни представители дават своя положителен принос в стопанския и културен живот на Разград. Най-много евреи в града има в края на 19-и век – около 300. В периода на войните техният брой намалява, тази тенденция се наблюдава и в други градове. През 1944 г. в сведения на Комисията по еврейските въпроси са посочени 69 евреи, жители на Разград, казва Дарина Колева. Тя обяснява, че от септември 1944 г. повечето от българските евреи на няколко етапа напускат страната и заминават за Палестина. Сред разградските евреи също преобладава тенденцията към емиграция в Палестина. Те започват да се изселват още с първата вълна през 1944 г. В града остават само няколко семейства, които впоследствие също го напускат.

„В заключение искам да подчертая, че този дух на съпричастност след повече от седем десетилетия е все още жив в града. Много хора се откъснаха от ежедневните си рутинни ангажименти, за да ми помогнат в търсенето на наследници на последните представители на евреите от Разград. След толкова години успях да се свържа с трима преки наследници на разградските евреи, които се отзоваха с разкази, спомени, снимки. Техните свидетелства откриват нов пласт в местната история“, обобщава Дарина Колева.


Садет КЪРОВА


Георги Рашков


Георги Рашков с дъщеря си


Декларация на Хаим Бакиш в защита на Георги Рашков, документът е представен когато разградчанинът застава пред Народния съд


Декларация на група софийски евреи, в която описват как Георги Рашков им е помогнал да оцелеят


Дарина Колева, гл. експерт в Държавен архив в Разград, един от авторите на книгата „Краят увенчава делото“ за спасяването на българските евреи и приноса на българи като Георги Рашков