Търсене

Начало История Как делиорманският и световен шампион по борба Кара Ахмед бе погребан жив в Истанбул
Как делиорманският и световен шампион по борба Кара Ахмед бе погребан жив в Истанбул
22 March 2019

Кара Ахмед е познат на специалистите и любителите на борбата не само в Турция, но и у нас. В България се организират турнири в негова чест, което показва, че споменът за него живее. Не всички обаче знаят за перипетиите в живота на световния шампион по борба във всички категории от Париж през 1899 г. Тези промени в съдбата на големия делиормански борец са неочаквани, а в края на живота му и трагични.


22_03_2019_pehlivan-1.jpgКой е Кара Ахмед (1870-1902)? В много материали за него пише, че е роден в Разград. Това не вярно, защото той е роден в с. Омур бей, сега Захари Стояново, Поповско. Баща му Узун Али ага го водел на борбите в Торлак (сега Цар Калоян) още от петгодишен. Разбира се, че се влюбил в борбата...

В Торлак Кара Ахмед се среща с бореца Делиорманли Ибрахим Махмуд, известен като Ергелчи Ибрахим, който по-късно в Турция става негов учител в борбата...

22_03_2019_pehlivan-2.jpgПочти нищо не се знае за годините, прекарани в родния му край. Ако има нещо известно, то това е, че от ранните си години той се вписва успешно в традиционните мазни борби на Делиормана. Мазните борби, познати в България като пехливански борби, са вид спортни борби. Те водят началото си от Османската империя, а после и в Турция, където се считат за национална традиция. Включени са в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното нематериално културно наследство, чрез провеждащия се всяка година в Одрин турнир по пехливански борби „Къркпънар“. Този вид състезание е близък до борбата „кураш“, която е традиционна за тюркските народи. Участниците в тези прояви се наричат пехливани (думата е персийска и може да се преведе като „герой“ или „шампион“). Да си пехливан е престижно звание. Тогава, а и сега, пехливаните се считат за образцови фигури в обществото с качества като щедрост, честност, с особено уважение и придържане към традициите и обичаите.

Кара Ахмед още в юношеските си години започва да се отличава със страхотно и стройно телосложение, силни мускули и физическа привлекателност, а освен това е природно интелигентен и винаги усмихнат. На 20-годишна възраст се установява в Разград. За израстването Кара Ахмед и на Ергелчи Ибрахим като борци помага известният Дели Хафиз Пехливан от с. Торлак. През една от изселническите вълни, през 1892 година, Кара Ахмед заминава за Истанбул (може би със семейството си). Отсядат в Тахтакале Леблебичи хан, построен през 16-ти век, който сега е напълно занемарен и е започнал да се руши, макар че е в центъра на Истанбул. За постоянно Кара Ахмед се заселва в истанбулския квартал Kabri Eyüp, който се намира на южния бряг на Златния рог.

22_03_2019_pehlivan-3.jpgЗапочва да участва в мазни борби по панаири и градове, включително и в престижните състезания в Къркпънар. Според легендата за Къркпънар, през 1357 година по време на похода, организиран от Орхан Гази за превземането на Румелия, брат му Сюлейман паша, след като завзел град Одрин, тръгнал с 40 войници да проучи околностите на града. При завръщането им обратно в град Одрин за отмора, те лагеруват в Самона, намираща се в днешна Гърция. Тези 40 бойци премерват сили с борби по време на лагеруването. Според преданията, в продължаващите с часове борби последни остават двамата братя Али и Селим. В един пролетен ден на поляна двамата братя отново се захващат с борба , която продължава цял ден, а през нощта се борят на свещи. Борбата им е толкова ожесточена, че накрая и двамата падат мъртви от преумора. Войниците ги погребват на същото място под едно смокиново дърво и се оттеглят оттам. След години войниците отиват на същото място, където са погребани двамата братя и с удивление установяват, че под дървото са бликнали 40 извора. За мюсюлманите числото 40 е свещено. В чест на погребаните на това място, народът именува местността Къркпънар (40 извора). Традицията на мазните борби там е от 1362 г.

В Истанбул Кара Ахмед попада в средата на изселници, борци от Делиормана и от други краища. Щастливата среща е с Ергелчи Ибрахим, който става негов наставник и треньор, но не в мазната борба, а в класическата (гръко-римската). Те са почти неразделни и ги свързва трайно приятелство. В класическата борба състезателят трябва, с помощта на определен набор от разрешени технически средства (хватки), да извади съперника от равновесие и да притисне гърба (лопатките) му към тепиха. В нея, за отличие от свободната, са забранени действия с краката (захващане, спъване, подсичане), както и захващане на крака с ръце.

22_03_2019_pehlivan-4.jpgТук идва ред да кажем нещо повече за Ергелчи Ибрахим (1862-1917). Роден е в с. Езерче и отначало е пастир на стадо мулета с баща си, откъдето идва и името Ергелчи. Участва в мазни борби в Делиормана. Изселва се в Османска Турция, но годината не е известна. Там става мазен борец, но под френско влияние овладява класическата борба. Той въвежда в този вид борба Кара Ахмед. Именно под неговото вещо ръководство Кара Ахмед печели титлите си в този вид борба. Ергелчи Ибрахим е удостоен със званието „баш пехливан“ през 1914 г. Умира в Саръмеше, село близо до Измит, основано от преселници от района на Цар Калоян, Езерче и Ветово.

През 1897 г. Кара Ахмед за първи път заминава за Европа със своя учител Ергелчи Ибрахим и печели всичките си борби. В периода от 27 ноември до 6 декември 1899 г. Кара Ахмед с треньора си участва във Втория световен шампионат по класическа (гръко-римска) борба в Парижкото казино. Първенството е в три кръга. На 27 ноември, Кара Ахмед не се класира на първите места. На 3 декември е втори, вече на 6 декември, 1899 г., Кара Ахмед е световен шампион с мерки: височина 180 см., тежи 95 кг. Втори е Лоран Бокероа, а трети Констан Буше. За победата си Кара Ахмед получава 3000 френски франка и златен медал.

Това обаче съвсем не е всичко. Следва романтична история, която е направо покъртителна. Церемонията по награждаване е в парижкото кабаре „Фоли Бержер“ в подножието на Монмартр. Там той среща модела мадам Жулиет, или по други източници мадам Жанет, произхождаща от богато и аристократично семейство.

Красивото, нежно миньонче и блестящият борец Кара Ахмед се влюбват тотално и втори поглед не необходим. В науките, които преподавам, това се нарича „промяна на поведението от пръв опит“. Много бързо стигат до решението за женитба, но има едно препятствие. Жулиет е християнка католичка, а нашият Ромео е мюсюлманин сунит. Но като се казва, за любовта пречки няма. Храбрата Жулиет се отказва от религията си. В Османското посолство в Париж се провежда церемония и в присъствието на консула Жулиет става мюсюлманка. Получава името Айше Зарифе, което ще рече Елегантната Айше. Zarife в превод на български означава „елегантна“, а Айше означава „щастливо живееща“, така че всичко е наред. Оженили се в Истанбул и настъпило семейно щастие.

През 1900 година Кара Ахмед отново е в Европа и спечелва 37 победи. Награден е с шест златни медала и други призове.

Какво става по-нататък? Следващите редове не са за читатели със слаба психика...

На 24 май 1902 г. Кара Ахмед си пие спокойно кафето в кафенето на борците в квартал Синекли Баккал, Аксарай. Внезапно получава сърдечен пристъп и инстинктивно се улава за железния парапет на терасата на кафенето. От болка огънал девет железни пръчки от парапета, които след това не могли да оправят. Вследствие на инфаркта Кара Ахмед изпаднал в кома. Преглеждат го набързо и немарливо, без съответните проверки, установява се смърт и на следващия ден е погребан зад джамията на Еюп Султан.

През нощта след погребението стъписаните минувачи чуват звуци и тъпи удари, идващи от гроба. Властите правят ексхумация и установяват, че Кара Ахмед е бил погребан все още жив. Когато идва в съзнание, той с ужас установява, че е в гроб и започва да вика, да драска, да се мъчи да се измъкне. От усилията му гърдите, ръцете и лицето му са целите одраскани с нокти. Уви, всичко е напразно и Кара Ахмед умира след неописуеми мъки. Погребан е наново и положен пак на същото място, заградено с желязна ограда. Удавена в мъката си, Елегантната Айше е самотна и нещастна в големия град. Какво й остава да прави? Тя се прибира в Париж при родителите си. Отказва се от исляма, става отново християнка и пак приема името Жулиет.

Това е накратко историята на делиорманския юнак, който записа името си като световен шампион по класическа борба и победител в многобройни схватки на тепиха.


Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ



Кара Ахмед


Ергелчи Ибрахим и Кара Ахмед


Кара Ахмед (вдясно) в схватка


Световният шампионат от 1899 г. в Казиното в Париж