Търсене

Начало Интервю Росен АВРАМОВ: Да си социален работник е призвание
Росен АВРАМОВ: Да си социален работник е призвание
25 March 2019

Директорът на Центъра за обществена подкрепа в Разград Росен Аврамов е тазгодишният индивидуален носител на наградата „Почетен знак за принос към развитието на социалните услуги в община Разград“. Той беше удостоен с приза заради дългогодишната си професионална и последователна работа в сферата на социалните услуги. Росен Аврамов от години работи и се ангажира със социалните проблеми на хората в неравностойно положение. Той е специалист в сферата на закрила на детето, в социалното подпомагане и социалните услуги.


25_03_2019_rosen-avramov.jpgГ-н Аврамов, Вие сте новият носител на наградата „Почетен знак за принос към развитието на социалните услуги в община Разград“, как приемате това отличие?

Приемам тази награда с гордост, благодарност. Социалната работа е екипна работа, затова приемам отличието и като оценка за работата на Центъра. Наградата е признание както за моите усилия, така и за целия екип на ЦОП, които влагаме много сърце и професионализъм в това да помагаме на децата и семействата в криза. Сърдечно благодаря на своите колеги за тяхната всеотдайност в работата и за тяхното добро отношение. Тази година се навършват точно 20 години откакто работя в социалната сфера. През всичките тези години съм се стремил да помагам в разкриването и развитието на социалните услуги, като алтернатива на домовете, които заварих в първите години от кариерата си. Много работа бе нужна през годините за тази промяна, предстои обаче още много работа, за да може всяко дете в област Разград да заживее в сигурна семейна среда.


Заедно с екипа на СНЦ „Жанета“ сте създател и директор на първата социална услуга за деца и семейства в риск - Център за обществена подкрепа в Разград. Бихте ли обяснили какви социални услуги се предоставят в Центъра?

Дейностите в Центъра в Разград започнаха през 2006 година по проект и бяха насочени към подкрепа на деца, преживели насилие и техните семейства. От началото на 2008 г. социалната услуга е одобрена за бюджетно финансиране като делегирана от държавата дейност. В Центъра се предоставят комплекс от услуги за деца и семейства, с цел предотвратяване на изоставянето на деца в специализирани институции, превенция и корекция на рисковото поведение, превенция на отпадане от училище, превенция на насилието, деинституционализация и реинтеграция на деца в биологично семейство, обучение в умения за самостоятелен живот и социална интеграция на деца от институции, консултиране и подкрепа на деца и семейства в риск, оценяване, обучаване и подкрепа на приемни родители и осиновители, социално, педагогическо, психологично консултиране и подкрепа на деца с поведенчески проблеми и прояви.

През последните години интензивно работим със семейства в развод или раздяла, обикновено става въпрос за критични ситуации, когато има скандали или пререкания за родителски права. Наблюдава се нарастване също на броя на случите на родителско отчуждаване, при които децата са въвлечени и стават жертва на своите родители в процеса на развод, а и след това.


С колко потребители работи Центърът и на каква възраст са те?

В момента Центърът за обществена подкрепа в Разград работи по 63 случая, като от тях 17 са родители. Средногодишно през Центъра преминават 130 деца и родители без ограничение на възрастта, като от създаването му досега подкрепа от специалистите са получили хиляди потребители.


Оказвате подкрепа на деца, жертви на насилие и техните семейства. Успявате ли да им помогнете?

Насилието над деца е изключително сериозен проблем, значимостта на който се определя както от неговото разпространение, така и от тежките последици, които може да окаже върху детското развитие. Неоспоримо право на всяко дете е да израсне в спокойна и здравословна среда, обградено от обич, без насилие. За съжаление случаите на насилие над деца не са изключение и за нашата община. Насилието обаче продължава да бъде скрит проблем. Затова влагаме доста усилия за него да се говори открито, институциите да са открити и да споделят, хората да са по-чувствителни и да не се прикриват случаи. Много е важно работата по насилие да е своевременна, защото последствията са много тежки, преживяното насилие носи редица проблеми за децата и семействата им.

Подкрепата на Центъра е насочена към детето, преживяло насилие, семейството, родителя, който е насилник, може да включва също работа с родителя-насилник. Тя започва от първоначалния контакт с детето и семейството и преминава през оценката и изработването на конкретна терапевтична програма. Осъществяват се изслушване – осигуряване на подходяща среда и подготвен специалист за изслушване на детето-жертва или свидетел на насилие. Консултираме родителите какви поведенчески проблеми трябва да очакват, какво могат да направят за да облекчат проблемите, как да са по-чувствителни и толерантни към детето. Специалистите на Центъра оказват също психологическа подкрепа на детето за преодоляване на последиците от преживяното насилие. Работи се и в подкрепа на семейството – за повишаване на капацитета му за справяне и третична превенция на насилието чрез включване на родителите към подходящи терапевтични и превантивни програми, организират се родителски групи за взаимопомощ и училище за родители.

С децата, преживели насилие се работи продължително, докато не се убедим, че семейството може вече да се справи само.


Основоположник сте на приемната грижа като вид алтернативна грижа в община Разград. Колко са приемните семейства, които получават наблюдение и подкрепа от специалистите на ЦОП и какви са трудностите при работата по приемна грижа?

Приемната грижа беше едно от приоритетните направления в моята работа и в тази на колегите ми от отдел „Закрила на детето“ в началото и след това и от служителите от ЦОП. То бе продиктувано от стремежа да не виждаме повече деца да попадат в институции, а да се настаняват при приемни родители. През 2003 година създадохме контакти с представители на международна организация, които дойдоха в Разград и проведоха въвеждащо – първо обучение на нашите специалисти. Резултатите не закъсняха и през 2005 година вече имахме първото настанено дете в приемно семейство в Разград. През следващите години приемната грижа се разви много бързо. Статистиката показва, че от 2006 до 2017 година сме подкрепяли средно около 27 приемни семейства, в които периодично се настаняваха деца. Имаме дори приемно семейство, през чийто дом са минали 11 деца през различни периоди. В момента приемната грижа е на областен принцип и се предоставя по проект „Приеми ме“. За щастие Центърът остана в услугата и на този етап подкрепя 70 приемни семейства, като екипите ни провеждат обучения, осигуряват непрекъсната подкрепа и консултиране на приемните родители, прави се индивидуална супервизия. За съжаление обаче, както в национален мащаб, така и в Разградско, се отчита недостиг на семейства, желаещи да станат приемни родители. Причините разбира са най-различни, но основната според мен е това, че хората осъзнаха колко отговорна и трудна е тази професия. Изоставянето на деца обаче продължава, има и доста деца, настанени в резидентните услуги, които също се нуждаят от семейства. Така че приемната грижа ни остава приоритет, продължаваме да работим, да подпомагаме областния екип по приемна грижа, да помагаме с нашия опит и знание.


Центърът предлага също социални услуги в подкрепа на осиновяването, както и обучение на кандидат-осиновители. Кои са основните проблеми, с които се сблъскват най-често кандидатите за осиновители?

С кандидати за осиновители работим от самото създаване на ЦОП, като до момента специалистите са обучили и подкрепили над 70 семейства. Обучението, през което преминават кандидатите е организирано по специална програма. Те обхващат основни моменти в родителстването, неща, с които осиновителите трябва да се запознаят. Трудностите, които срещат осиновители, са доста. На първо място това е адаптацията на детето. На следващо място са поведенческите проблеми, изграждането на доверие в отношенията. Това, на което много наблягаме е да не се създава тайна на осиновяването. Всяко дете има право да запази своята идентичност, да знае своя произход. Темата за осиновяването трябва да се разкрива пред детето още от ранна възраст по щадящ и разбираем начин, близък до неговия свят – с помощта на приказки, песнички, снимки, филмчета. По този начин то приема осиновяването като нещо напълно естествено. Преди време темата за осиновяването беше обвита в табута, родителите трудно споделяха това с децата си, но днес не е така. Родителите все повече осъзнават колко е важно да са открити и да създават здрава връзка на доверие с децата си, без тайни и недомлъвки.

Специалистите от Центъра подкрепяме осиновителите, гордеем се, че сме създали група за обмен и взаимопомощ с участието на осиновители и кандидат-осиновители, които се събират и дискутират наболели проблеми и постижения.


Моралът, етиката и мотивацията на служителите на Центъра за обществена подкрепа ли е ключът за успеха му през всичките тези години?

Смятам, че най-важният ресурс за качеството на услугите са специалистите. Неслучайно това е тема на дискусии, форуми и кръгли маси през последните години - как да привлечем, мотивираме и задържим качествени кадри. Не е тайна, че заплащането в сферата не е фактор, поради който хората се насочват към тази професия. По-скоро тора е нагласа, призвание, морал. Социалната работа е предизвикателство, задължения, професионализъм и много доброта. Тя е отговорност за решаването на човешки съдби и отдаденост на професията в името на нуждаещите се. Предизвикателствата на професията изискват воля за справяне, желание за подкрепа, висок професионализъм, много доброта и вяра, че ще успееш. Когато видиш усмивката на детето, върнато на майката и очите, пълни с благодарност забравяш за всички бариери, които си преодолял и продължаваш с много вяра и горещо сърце, за да се опиташ да сътвориш следващото ново добро за хората...

 

Садет КЪРОВА