Търсене

Начало История За разградското читалище „Развитие“ и за първия четвърт век от развитието му...
За разградското читалище „Развитие“ и за първия четвърт век от развитието му...
27 March 2019

Случи се така, че книга, издадена в самото начало на ХХ век, разгърнах 115 години по-късно. От своя страна, до голяма степен книгата пък хвърля светлина върху събития и личности от края на ХІХ столетие. Не бих продължавал да разпалвал любопитството на читателя и затова ще посоча, че става въпрос за „Юбилеен сборник по случай 35-та годишнина на разградското читалище „Развитие“ (1869-1904)“.

27_03_2019_razvitie.jpg

Издаден е през 1904 година в Разград. Зад изданието – като редактори и автори (евентуално и като съставители) стоят Анастас В. Изворов и Велико Йорданов. Разбира се, днес не знаем от какви съображения са се водили двамата при включването на текстовете, а дори и да имаме някакви въпроси относно нещо в подбора, вече сме в невъзможност да ги зададем и да получим отговор. На темата, присъстваща в заглавието, са посветени няколко статии и текстове. Първият от тях – „Исторически преглед на разградското читалище „Съгласие“ - „Развитие“ от 1869 до 1904 г.“, съвсем заслужено заема първо място. Обзорът, който Изворов и Йорданов правят на 35-годишното съществуване на тази културно-патриотична институция, съчетава в себе си добросъвестността на изследователя и емоционалността на хора, отдали се на родолюбива кауза.

27_03_2019_razvitie1.jpgПри подобен преглед обикновено се следва един и същ път – разказ за възникването на една идея, проследяването как тя е осъществена, споделянето на трудностите, спънките, успехите при реализирането й... Авторите сполучливо вмъкват цитати, посредством които се засилва документалната сила. На първо място това са редове от дописки и съобщения във възрожденската ни преса, където се засягат първите стъпки на читалищното дело в Разград – в „Македония“ (26 януари 1870 г., вероятен автор Никола Живков), „Право“ (броеве от 9 ноември 1879 и 19 април 1871). Още по-интересни са приведените откъси от водените протоколи, за които ще стане дума по-късно. На второ място са включени спомени на читалищни дейци (Димо В. Хранов, Павел Каракулаков). Читалището, по думите на Хранов, си поставя за цел „да работи за умственото и нравственото развитие на членовете си и гражданите, да обедини всички български граждани в едно и им вдъхне самосъзнание на български дух в тях, като поддържа библиотека, доставя разни книги, получава списания и вестници, урежда сказки“... Приведени са и по-просторни цитати от дневниците, водени ог Никола Сукнаров – учител.

Изведени са и имената на основателите на читалище „Съгласие“: Димо В. Хранов, А. С. Цанов, Н. Хр. Сукнаров, Г. Згурев и П. С. Каракулаков. (Списъкът значително се различава от днешните твърдения - Димо В. Хранов, Никола Димитров, Петър Икономов, Стефан Михов, Гани Ив. Арабов, Димитър Стоянов, Кънчо Жеков, Саул Велинов, Христо Нойков, както прочее са изписани основателите и от акад. Анание Явашов в неговото знаменито историческо изследване за Разград, издадено през 1930 година тъкмо от читалище „Развитие“).

Ценността на протоколите и дневниците е безспорна, заради силата им на документ. А от тях има какво да се научи: за изнесена сказка на тема „Науката и художествата – гръцки ли са?“, изнесена на 15 септември 1871 г. от председателя Андрей С. Цанов; за решаването да се подпомогне с 5 турски лири Българското читалище в Цариград (17 октомври 1871 г.), за къщата на Петър Икономов, предоставена като дом на читалището (26 септември 1871 г.). Няколко от заседанията са посветени на един интересен въпрос – читалището може ли да контролира... училищата в селата около Разград. На 17 октомври 1871 г. се преценява, че силите на читалището са ограничени и няма кой да изпълнява подобни отговорни функции. Изглежда грижите за българското образование се били взети присърце, защото обсъждането продължило и на 7 ноември. Едва на 21 декември на Димитър Г. Бърнев била възложена мисията да наглежда просветното дело в разградската провинция. След няколко месеца той докладва, че е срещал редица спънки в осъществяването на контрола и си подава оставката.

27_03_2019_razvitie2.jpg

В очерка е отбелязан следният любопитен факт. В началото на 1874 година Климент Бранитски - протосингел на русенския владика (всъщност това са духовният сан и светското име на Васил Друмев!), посещава града по църковни дела. Научава, че след като във второто полугодие на отминалата година А. Цанов е напуснал Разград и тъй като е бил не само най-деен читалищен деец, но и председател, в дейността на читалището настъпила криза. Затова насрочва извънредно заседание, на което за председател е избран Тодораки Николов. А цитираният протокол е написан лично от Климент Бранитски.

Научаваме, че във втората половина на 1879 година читалището е преименувано от „Съгласие“ на „Развитие“; че за изграждането на сградата му еснафските сдружения на града са подсигурили терена, а средствата са били осигурени главно по метода „волни помощи“, т.е. била открита подписка за набиране на средства, така че към 1890-1891 г. читалищният дом бил завършен...

Авторите, в желанието си да покажат многопластието в читалищната дейност, споменават и тематиката на изнесените сказки и извеждат заглавия на пиеси, поставени на читалищната сцена („Иванку“ – т.е. „Иванко“ от В.Друмев, „Нещастна фамилия“ по повестта на В. Друмев, „Невянка и Светослав“ от Константин Величков, „Разбойници“ от Шилер). Разбира се, с тези четири заглавия не се изчерпва репертоарът, който разградчани са имали възможност да проследят през тези първи десетилетия на съществуване на читалището), но е и поставен акцент, че през 1894-1895 г. тук дебютира Матей Икономов, който впоследствие оставя ярка следа в националния театър. Посочено е също така, че през 1897-1898 г. към читалището е създаден музикален оркестър. Отделено е внимание и на нещо, което към 1904 година е и актуално, и новост – провеждането на безплатен 4-месечен общообразователен курс, при който са изнесени 19 лекции...

Когато разгърнах таблиците (за някои от тях използваният от мен глагол отговаря напълно на вложения смисъл, тъй като са отпечатани по нестандартен начин и са сгънати на пластове до размера на книгата), оцених с каква прецизност авторите са се отнесли към своята задача. В таблицата за приходите и разходите или в таблицата за прочетените книги няма нито едно „закръглено число“! Списъкът на получаваните в читалището вестници и списания свидетелства за интересите на читателите, но едновременно с това дава възможност за обществен контрол по какъв начин народната пара е изразходвана.

В друга таблица са изведени имената и длъжностите на читалищните дейци, заемащи ръководни постове: председател, подпредседател, деловодител (писар), касиер (съкровищник), библиотекар (книгохранител), съветници, домакин (такъв е назначен чак в началото на ХХ век). (Спазвам изписването на длъжностите така, както са в очерка, т.е. думите в скоби, които за нашето ухо звучат някак старинно, действително са на второ място, а не обратно – използваният термин да е обяснен с по-съвременен). Друга таблица пък дава сведения за социалния статус на читалищните дейци – учители, чиновници и офицери, със свободни професии, търговци и занаятчии. Именно тук ми направи впечатление, че в една от колоните фигурира едно-единствено име – Вацслав Труничек (Вацлав Трунечек,1864-1922), и е отбелязано, че е е почетен член, т.е. към годината на издаването на книгата той единствен е удостоен с това признание. Учителят по рисуване Трунечек рисува върху театралната завеса Аврора – древноримската богиня на зората. Най-вероятно тази е и причината за присъждане на високото отличие.

В третия раздел - „Допълнителен отдел“, като приложения са дадени пълните текстове на „Устав на разградското читалище“, „Правилник за вътрешния ред“ и „Правилник за театралния комитет“. По такъв начин – заради автентичността, се постига още по-голямо въздействие. Пък и самите документи са любопитни от всякаква гледна точка, понеже носят и духа на времето на създаването им, и изказа, който за нашето ухо понякога е непривичен... В текста „Биографични бележки за някои председатели“ са представени в кратки бележки животът и дейността на Д. В. Хранов (1848-1915), Андрей С. Цанков (1842-1933), Никола Сукнаров (1849-1894), Георги Згурев (1857-1941), Павел Каракулаков (1861-1926), Радко Радославов (1841-1894).

Известният не само на разградчани Анание Ив. Явашев (1855-1934) е автор на обзора „Исторически бележки за Разград“. Мястото му в първия раздел на книгата – „Исторически отдел“, е естествено, тъй като самото читалище е част от историята на града и по-точно – от историята на неговата култура. Естествено тук се вписват и спомените на Д. В. Хранов „Няколко страници от миналото“ и съобщението на Вел. Йорданов „Един разградски ръкопис от началото на 19 век“.

Неочаквано за мен (предполагам, че това би изненадало и други) в юбилейния сборник има спомени и кратки статии, които по никакъв начин не се свърват с читалище „Съгласие“ / „Развитие“ или Разград. Обратно, в други географски области биха се заинтересували от подобни публикации: габровци – от „Тържествено празнуване в Габрово в 12 февруари 1872 година избора на първия български екзарх Негово Високопреосвещенство Иларион Ловчански“ на Р. М. Каролев; търновци – на „Едно писмо по второто опитване на капитан Георги Стойчев Мамарчев Буюкли за вдигане възстание в Търново през 1835 година“; плевенчани – на „Спомени от Освободителната война“ (на Д. В. Хранов)... Допускам, че като автори, които са дейци на читалището, родени или по някакъв начин свързани с Разград, са привлечени и други – държавници, общественици, дейци на културата и изкуството... При съставянето на сборника А. В. Изворов и Вел. Йорданов не са предявили някакви тематични ограничения и всеки един от включилите се сам преценил с какъв текст да участва, кое от неговите спомени или проучвания би заслужавало да бъде предложено на вниманието на читателите...

Вторият раздел, носещ наименованието „Обществено-литературен отдел“, в още по-голяма степен е разностилен. Тук са поместени стихотворения, разкази, статии, а авторите са един истински букет – от национално утвърдени творци до слабо известни литератори. Също и материалите са от такова естество, че нито един не е в някаква връзка нито с предхождащия го, нито със следващия го. В една от публикациите се прокрадва мисълта, че авторът бил поканен да се включи в юбилейния сборник, което може да се разпростре и за останалите творци. Но въпроси като „Защо подборът е такъв?“, „Защо се е отишло по-далеч от темата за читалище „Развитие“?“, „Защо не била потърсена връзката на тема и сюжети с Разград?“ и пр. останат без свои отговори.

Не твърдя, че „Юбилеен сборник по случай 35-та годишнина на разградското читалище „Развитие“ (1869-1904)“ е неизвестен – напротив, той е познат от някои специалисти, а отделни цитати от техни публикации впоследствие са мултиплицирани от чужди изследвания. Твърдя обаче, че той не е много познат, а особено в годината, в която се отбелязва 150-годишнината на читалище „Развитие“, е особено нужно да вниманието да бъде насочено и към изследвания, посветени на читалищното дело в Разград, или към биографии на разградчани, заслужили за читалищното дело. Юбилейният сборник е именно една от тези основи, върху които се изгражда читалищният летопис. А колкото до моята връзка със сборника, то несъмнено разказът за нея би носил пространното заглавие „Екземпляр от книга, издадена през 1904 година в Разград, носещ печат на библиотека в Силистра, след Букурещкия договор (1913 г.) намира сигурен подслон в София“.

 

 

Живодар ДУШКОВ, Русе


* Така изглежда първата собствена сграда на НЧ „Развитие 1869“. Тя е завършена през 1891 г. В нея има театрален салон, две актьорски стаи, библиотека и бюфет. Парцелът е подарен от еснафските сдружения в града. За окончателното довършване на сградата е сключен ипотечен заем с БНБ, който е изплащан 20 години. Освен това сериозна сума е дарила Разградската постоянна комисия, събрани са дарения и от повечето местни търговци и еснафи.

* Малко известен факт е, че и митрополит Климент Браницки има участие в разградското читалищно дело. Това всъщност е известният Васил Друмев, автор на първата българска повест „Нещастна фамилия“ и на първата българска драма „Иванко“, който по-късно приема духовен сан. След Освобождението е депутат в Учредителното събрание и първото Велико народно събрание, два пъти министър-председател, Търновски митрополит, председател на Българското книжовно дружество /БАН/.

През 1874 година Климент Бранитски, когато все още не е митрополит, а е протосингел на русенския владика, идва в Разград и насрочва извънредно събрание за избор на нов читалищен председател, тъй като Андрей Цанов е напуснал и в дейността на читалището настъпва криза. Протоколът от събранието е написан лично от Климент Браницки.

* Разградските класни учители в края на 19-ти век. Повечето от тях, разбира се, са били и активни читалищни деятели. По средата на третата редица е чехът Вацлав Трунечек, художник, учител по рисуване, който е признат за почетен член на читалище „Развитие“. Възможно е признанието да е за това, че е автор на първата театрална завеса в Разград. Чехът е приятел от студентските години в Прага на Анание Явашов, който всъщност се жени за сестрата на художника и така и той идва в Разград. Трунечек е от ония чешки интелигенти, които след Освобождението оказват огромно влияние върху развитието на българската духовност и за създаването на нашите културни институции. В Разград той е не само сред активните читалищни дейци, но е и съосновател на спортното дружество „Делиормански юнак“ и на други местни обществени организации. В Разград Трунечек е учител на Никола Ганушев и Максим Цанков, които години по-късно стават едни от най-големите български художници.