Търсене

Начало Искам думата Защо сме бедни, или закономерната непрактичност на една общинска администрация
Защо сме бедни, или закономерната непрактичност на една общинска администрация
29 March 2019

На 18 март в град Исперих отново, за пети път в рамките на две години, осъмнахме с трупове по улиците на отровени бездомни кучета. Но голямата разлика този път беше, че за кучетата бяха изхарчени пари на данъкоплатците. Убитите животни бяха обхванати от задължителната за всяка община „Програма за овладяване на популацията от бездомни животни“, която е „рецепта“ за свеждане на уличните кучета до санитарен минимум и така улиците на града ни да си отдъхнат от глутниците.


Умишлено няма да акцентирам на престъплението и да говоря за морал и съвест, за да насоча вниманието към простите сметки, които красноречиво показват липсата на визия и елементарна подреденост в действията на общинската администрация в Исперих по отношение прилагането на прословутата горепосочена Програма.

От 1 май до 8 октомври 2018 г. по документи Община Исперих е усвоила бюджетни средства за кастриране, чипиране и обработване с необходимите по закон ваксини за 47 бездомни кучета. Голяма част от тях са вече изчезнали (вероятно убити или изнесени от града), а на тяхно място се отвори ниша за новите, изхвърлени от хора кучета. Новите кучета са вече по улиците, като за част от тях са усвоени още средства за кастриране и обработване с ваксини. Като към всичко гореизброено прибавим и ресурсите, които Районно управление-Исперих изразходва вече пет пъти за разследване на престъпленията срещу животни (човешки ресурс и разходи за аутопсии на отровените кучета), се обрисува една картина на отчайваща некомпетентност по отношение подходите и начините за това прословуто овладяване на популацията на бездомни животи. „Наливат“ се пари в нови и нови бездомни кучета, без първоначално повсеместно да се обхванат в регистър домашните кучета, които захранват улицата с бездомни. Не се правят регулярни проверки и не се налагат санкции на стопаните, чиито домашни кучета са нерегистрирани. Не се увеличава таксата в община Исперих от 2 лева на година за притежаване на домашно некастрирано куче, за да бъде стимулиран собственикът да го кастрира, вместо да плаща ежегодната такса. Обхващането единствено на уличната популация от кучета е преливане от пусто в празно, имитиране на дейност, имитиране на загриженост за средата, в която живеем, имитиране на управление. Само не е имитация харченето на парите на данъкоплатците, „лекувайки” симптома, но не и болестта. Хаотичните опити на местната администрация да овладее проблем, който сама си създава, отказвайки да предприеме мерки срещу първоизточника му, няма да променят ситуацията. Те единствено ще допринесат за нуждата от отчисляване на нови средства, които ще потънат като вода в пясък, така както ви разказах. А относно морала, съвестта и трезвата преценка за причините, последствията и жертвите на едно престъпление, на тях в днешно време все по-малко обръщаме внимание. Нищо, че жертви сме всички ние.

Радмила КОВАЧЕВА