Търсене

Начало История Разград на границата между XIX и началото на XX век
Разград на границата между XIX и началото на XX век
29 March 2019

Едва ли ще открия Америка, като отново ще повторя, че замогването и просперитетът на България, на нейните жители, в края на XIX столетие, се дължи преди всичко на стабилизацията в икономиката на страната, на българския лев, които от своя страна са породени от възходящия подем на фабричната индустрията, на търговията, на банково-кредитното дело.

29_03_2019_epoha_2.jpg

29_03_2019_epoha_3.jpgНезависимо от политическите боричкания, пораждани от стремеж за преразпределение на пазарите и сферите на икономическо влияние, държавното управление също се отличава със стабилитет.

От данните в Алманаха за Разград и прилежащите му околии можем да добием представа за управляващите, населението, бюджета, за структурата на икономиката, просветата и културата и за по-първите хора в тях.

Поименните свидетелства в Алманах за 1897 г. започват със сведенията за града и окръга Разград /навсякъде е запазен автентичният правопис/.

Окрѫженъ бюджетъ, приходъ: 93.000 лева.

Окрѫженъ градъ: Разградъ.

Народонаселение: 13.915 жители.

Бюджетъ на градския съвѣтъ, приходъ 154.999 л.

Окрѫженъ управитель: П. Пеевъ.

След това продължават с хората и институциите, като са дадени имената на „по-главнитѣ“ чиновници, промишленици и търговци.

Сѫдилища. Разградский окрѫж. Сѫдъ: Предсѣдатель: Георги Мартиновъ; Членове:М. Кубадиновъ, Ник. Милановъ, Хар. Ангеловъ, Хр. Попповъ; Сѫд. Следователи: К. Симеоновъ, Ст. Тодоровъ.

Нотариусъ: Ив. Свирачевъ.

29_03_2019_epoha_1.jpgПрокуроръ: Д-ръ П. Дюкмеджиевъ; Помощникъ (прокуроръ): Хр. Върбановъ.

Директоръ на Разградский окрѫженъ затворъ: Ст. Господиновъ.

Лѣкарь: Д-ръ Д. Пенчевъ.

Мировий сѫдия: Пав. Мишковъ

Адвокати: С. Божиловъ, С. Бабаджянъ, Я. С. Батуловъ, Н. Д. Вѫзеловъ, П. Вълнаровъ, Д. Г. Казанакли, Д. Н. Икономовъ, С. А. Кюлджиевъ, С. Кѫнчевъ, Н. Ненчевъ, Д. Стояновъ.

Земледѣлческа касса: контрольеръ: Йв. Спасовъ, Кассиеръ: Д. Ив. Митевъ.

Медецински лѣкари: Д-ръ С. Арновлиеввчь, Влади Мановъ, Дим. Ненчовъ Юр. Юр. Севвовъ

Ветеринаръ: Г. Д. Гевджевъ.

Аптекари: Даниилъ Димитровъ, Иосифъ Сребровъ, Богданъ Торчановъ.

Училищенъ Инспекторъ: Т. Дечевъ.

В предишни публикации съм посочил по-главните промишленици и търговци на Разград, поради което тук няма да ги цитирам. Следва представянето по околиите в Разградско, като естествено започва със самата Разградска, последвана от Поповска и Кеменларската /Исперихска/ околии.


Разградска околия

Околийски началникъ: Тодоръ Джизаковъ.

Околийски мировий сѫдия: П. Пенчевъ.

Поповска околия

Народо-население: 4644 жит.

Бюджетъ на градския съвѣтъ, приходъ: 16.720 лева.

Окол. нач.: М. В. Козлевъ.

Мировий сѫдия: Хр. Ивановъ.

Кеманларска околия

Народонаселение: 3.861 жители.

Окол. началникъ: X. Вл. Киряковъ.

Мировий сѫдия: Ив. Медаревъ.

29_03_2019_epoha_4.jpg

Прави впечатление в сравнение с предходните години, че в края на XIX век в администрацията и съдебната система няма нито един представител на т. нар. „малцинства“, на чужденци, макар и временно пребиваващи, както и от друга етническа народност освен българи.

С трудност могат да се търсят паралели в това отношение сред сведенията от Алманаха за 1903 г. Но за изминалия, близо 5 годишен период, тази тенденция се променя в околиите, като оставя постоянна в последващите години. Турският етнически елемент все още не е съвсем равностойно представен в административното управление на Разградско, Кубратско, Исперихско, а в Поповско паритетът българи-турци е изцяло с превес на българския етнос.

Поради ограничения обем за една такава публикация се ограничавам да посоча само с една „представителна извадка“ за околиите /респективно общините/, които влизат в региона на днешната Разградска област.

В Балбунар, днешният град Кубрат, справката посочва главно чиновниците от правосъдието, също и търговците, и чиновниците от Земеделската каса, а кметът е от турския етнос: М. Късогледъ - мир. Сѫдия, П. Краснаровъ секретарь (мир. Сѫдия), Ст. Брѣдовски архиваръ (мир. Сѫдия), Ж. Ивановъ сѫдеб. Приставъ, Г. Бояджиевъ секретарь (сѫдеб. Приставъ); Д-ръ Тиквориянъ ок. Лѣкарь; Л. Трифоновъ фелдшеръ; Сулиманъ Ахмедовъ кметъ...

Ф. Миленковичъ дър. бирникъ

Интересно е посочването в този „Алманах“ за Разградска околия, която включва района около гара Разград и близките до нея селища, а самият център – Разград, е представен съвсем отделно.

Характерното при гара Разград, че в този район най-значително е струпването на търговците-житари. Зафиксирани са 14 такива, а със сигурност към тях вървят и многобройните им складове, силози, стопански постройки. Лесно е обяснимо поради близостта на евтиния и удобен железопътен транспорт. С тях вървят и многобройните им „сателити“, разните гостилничари, бакали, изкупвачи на яйца /яйчари/. Все свързани със „земледелската продукция“ са тези хора. И отново ни звучи познатият паралел с днешното ни съвремение. И днес, недалеч от гарата, е един от най-мощните стопански субекти на Разградско, пък и в страната, заводът „Амилум България“, лидер в Югоизточна Европа в производството на подсладители от царевични продукти.

Ето и данните за по-важните личности в различните области на живота в Разград през 1903 година.

По администрацията: Иванъ Свирачовъ окръженъ началникъ, Иванъ Богдановъ секретаръ окръж. началникъ, Иванъ Байрактаровъ приставъ

Общински чиновници: Х. Б. Атанасовъ кметъ, М. Молечковъ пом. кметъ, С. Стефовъ секретаръ.

Учитѣли въ мѫжката гимназия „Йосифъ I": Ю. X. Петровъ директоръ, Ф. Гиневъ, И. Лѣсичковъ, П. Икономовъ, Д-ръ Т. Янковъ, Н. Бобочевъ, Хр. Мазневъ, А. Атанасовъ, Ат. Георгиевъ, П. Атанасовъ, К. Георгиевъ, Д. Иоцовъ, Хр Витановъ, Г. Казанджиевъ, Д-ръ Ив. Парлапановъ, Марковичъ, В. Юрдановъ, М. Стояновъ, Д. Райковъ

20-ий пѣх. Доброджански полкъ: [Георги] Тодоровъ полковник, командиръ, Русевъ подполковник, пом. команд.

V кавалерийски дивизионъ: [Петър] Митровъ подполк. комад. див., Калчевъ ескадр. командиръ

Артилер. Арсеналъ: капитанъ Кѫневъ нач. арсен

Медици: д-ръ Н. Банковъ уп. II кл. б., д-ръ Тр. Ивановъ ок. Лѣкаръ, д-ръ В. В. Моневъ гр. Лѣкаръ, д-р Мария Бѣлчева волнопр., д-ръ Н. Бѣлелиевъ ок. вѣт. лѣк.

Аптекари: З. X. Василиевъ болниченъ, Б. Торчановъ частенъ, Л. Сребровъ частенъ

Адвокати: Георги Маржиновъ, Д. Н. Икономовъ, Н. Ненчевъ, Г. Бѣлчевъ, П. Вълнаровъ, Ив. Табаковъ, С. Бабаджановъ, Б. Ханджиевъ, Ст. Божиловъ, С. Поповъ, Д. Стояновъ, Н. Д. Възеловъ.

Манифактураджии: Бр. Дацкови, Бр. Мирчеви, П. Златевъ, Юрд. Пеневъ, Бр. Върбанови, Н. Трифоновъ, А. Геронъ и С-ие, В. Ненчевъ и С-ие

Търг. и колониални стоки: Ст. Пончевъ, Ив. Димитровъ, Ив. Миндовъ, Т. Ивановъ и С-ие, Ц. Симеоиовъ и С-ие, X. К. Дачевъ, Хр. Добревъ, Ст. Белчевъ, Бр. Георгиеви, Бони Димитровъ, Ив. Тодоровъ, Бр. Рашеви, Д. Пеневъ и С-ие, Г. Николовъ, Ил. Арнаудовъ, П. Манчевъ, Н. Василевь.

Печатари и книжари: С. Икономовъ, Ив. Поповъ.

Банкери: П. Куюмджиевъ, Цанко Марковъ, Поповъ и Шишковъ, Иосифъ Геронъ, А. Финци, Б. Радановъ.

Тютюнни фабриканти: X. Ив. Кулевъ и Ц. Георгевъ, Хр. Сапунджиевъ, Ст. Добрѣвъ

Дрѣхари: Димо Поповъ, Билчо Станевъ, Никола Марковъ, Бр. Чобанови, Бр. Бончеви, Андонъ Бонченъ, К. Кѫнчевъ и С-ие

[Разни други]: Ев. Сумпуровъ фотографъ, Ст. Куюмджиевъ керестеджия (производител на дървени градежни материали), Илия Ст. Спасовъ житарь, Андр. Г. Поповъ бръснаръ, Петръ Рашевъ табакъ, Никола Неновъ кафеджия

Това общо-взето е „каймакът“ на разградското общество, „бомондът“, встъпващ в новия XX век. Все още скромно, без пищен лукс и блясък, с предприемачи и по-едри търговци, с начеващи индустриалци, които предпочитат да не се показват „в лъчите на прожекторите“. Не че нямат какво да демонстрират, какво да покажат пред света. Отсъства лустрото и аристократизмът на Русчука, например, но преобладава здраво стъпилата на земята прослойка на земеделските производители, на занаятчиите и манифактурджиите, на войскарите. Налице е една професионална администрация и една будна интелигенция из учителското и адвокатското съсловие, които внасят свежата струя на младостта, на будния и търсещ дух.


Красимир Г. КЪНЧЕВ


В архивите за 1893 г. срещаме сред посочваните за златари в Разград /а те всъщност са лихвари и зародишна форма на банкери/ името на Васил Жеков [Куюмджиев], а неговият син Петър е продължител на професията и е отбелязан по-късно в данните за 1903 г. На снимката са бащата и синът /правият/.


Полковник Георги Стоянов Тодоров /1858-1934/, командир на 20-ти пехотен полк в края на 19-ти и началото на 20-ти век – неговата голяма кариера във войската тръгва от Разград. Полкът се нарича Добруджански, но всъщност е дислоциран в Разград през 1897 година и квартирува в града до 27 май 1904 година, когато е преместен във Велико Търново. Георги Тодоров е бивш опълченец от I-ва рота на VII опълченска дружина. Произхожда от рода на български преселници в Бесарабия. Брат е на академик Александър Теодоров Балан и на софийския кмет Марин Тодоров /от 8 юли 1905 година до 21 март 1908 година/. Участник в Съединението на Княжество България и Източна Румелия и последвалата Сръбско-българска война. Полковник от 1896 г. През 1890 г. довършва Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. От 1910 година е генерал-майор, от 1915 г. - генерал-лейтенант. На 15 август 1917 година е повишен в най-високото звание - генерал от пехотата /само 19 висши офицери са достигали до това звание у нас, като с него се числят във войската и владетелите цар Фердинанд и цар Борис Трети/. Участник в Балканската и Междусъюзническата война. От февруари 1917 година поема командването на III-та българска армия /до декември 1917/ на Добруджанския фронт. От края на юни 1918 година генерал Тодоров е помощник-главнокомандващ, а от 8 септември, поради заболяване на генерал-лейтенант Никола Жеков, е главнокомандващ на Действащата армия. След демобилизацията е генерал-адютант на цар Борис III.


Иван Свирачев, политик, журналист и общественик, редактор на вестник „Разградски бюлетин“ /1903/ и на още няколко издания през различни периоди. За биографията на Иван Свирачев (или Свирачов) пише в няколко публикации в „Екип 7“ Божидарка Златарева. Наред с обществената и културно-просветната му дейност е отбелязана и борбата срещу управлението на Стамболов, както вероятно и борбата срещу правителството на Константин Стоилов. Свирачев, както посочва Златарева, е околийски началник на Разград през 1895-1898 г., той е и окръжен началник в 1902-1903 г. Многобройни са заслугите на Иван Свирачев като администратор и общественик. Освен всичко друго той е и основател на дружество „Лес“, заради което признателните потомци от Разград през 1972 година вдигат негов паметник в Градския парк.