Търсене

Начало История Няколко щриха из славното минало на разградското колоездене
Няколко щриха из славното минало на разградското колоездене
01 April 2019

Вече имах възможността да посоча, че разградското колоездачно дружество е основано на 4 май 1903 г. по инициатива на колоездачите Драган Данаилов (1873-1948), А. Маркович, Ат. Георгиев, Ив Кънчев и др. Целта на дружеството е да поддържа и разпространява колоездачния спорт за телесното развитие, бързо съобщаване и закрепване на другарския и национален дух у членовете. На 21 май 1903 г. е приет уставът на дружеството и утвърдено ръководството: председател В. Боженски, войвода Др. Данаилов, подвойвода поручик В. Русев, секретар Ив. Кънчев, касиер Илия Стефанов.

01_04_2019_kolo_13.jpg

Тъй като председателят и касиерът се местят в други градове, то през септември за председател и войвода е избран Др. Данаилов, подвойвода става поручик В. Русев, секретар – касиер Ив. Кънчев.

Членовете са 20, но неорганизираните колоездачи са повече. Тогава най-популярните марки велосипеди, карани и в Разград, са „Адлер“, „Диамант“, „Континентал“, „Марс“, „Гритцнер“, „Вандерер“. Разградската спортна конфедерация обединява колоездачното дружество и дружество „Делиормански юнак“. Това става на 19 февруари 1904 г. Конфедерацията се ръководи от триумвират в състав председател Др. Данаилов, подпредседател А. Изворов, секретар Г. Ключаров. Именно конфедерацията успява да склони дружество „Лес“ за колодрума и игрището в средата му.

01_04_2019_kolo_9.jpg

01_04_2019_kolo_4.jpgЗа построяването на колодрума от утъпкана пръст голяма заслуга има Парашкев Павликянов – строителството е по негов проект и изчисления. Това уникално за времето си съоръжение е строено от 1903 до 1907 г. Без да се притесняват от недовършения строеж, разградските колоездачи провеждат състезание на 12 юли 1904 г. като карат във вътрешния плац на колодрума. На същата дата през 1907 г. е първото неофициално международно състезание на завършения колодрум. Официално той се открива на 15 юни 1908 г. На 26 април 1909 на пръстения колодрум в Разград се провежда първият шампионат на писта. Победител е Пано Панчев. Сегашният бетонов колодрум е открит на 7 ноември 1963 г.

Независимо от силното начало, дружеството почти се разпада и на 21 март 1905 г. се налага да бъде възстановено. Председател и първи предводител е Драган Данаилов, тогава учител по рисуване в Разград. По-късно е директор на гимназията и кмет на Разград (1934-1935). Втори предводач на дружеството от 1905 г. е А. Марковски. Тогава се прави и първият колопоход - до с. Осенец.

За 1907 г. в Разград и околията са преоброени 81 колоездачи.

През 1921 г. председател на колоездачното дружество за малко е П. Димитров, секретар е П. Дацков. Следва промяна на ръководството и председател става В. Змеев, а секретар Д. Възелов. Първи войвода е Иван Рашков, а втори войвода - Г. Ракаджиев. Членовете на дружеството са 30 човека, но има много неорганизирани велосипедисти. Оттогава до 1927 г. се проявяват най-изявените спортисти колоездачи от града. През същата 1927 година организираните колоездачи в Разград са 67. От 1929 г. колоездачното дружество не действа, като за известно време се пробужда през 30-те години на миналия век.

А сега за състезанията.

01_04_2019_kolo_11.jpg

На 4 юни 1922 г. в парка се провежда градинско увеселение с игри, надбягване на колодрума и шосейно състезание на 36 км. На шосе първи е Г. Абаджиев, втори е брат му Колю Абаджиев, а трети е Т. Кюранов. В състезанието на 30 обиколки на колодрума първи е Б. Димчев (1899-1970), втори е Г. Абаджиев, а трети Никола Абаджиев. В дисциплината „американски екип“ на 60 обиколки първи е Т. Кюранов (награден с тогавашните 500 лв.), втори Г. Абаджиев (награден с 300 лв). трети Б. Димчев.

01_04_2019_kolo_14.jpg

Нека сега да погледнем изявите на колоездачите състезатели от дружество през най-силните му години.

Ще посоча първо Георги Абаджиев (1892-1972) – най-видния разградски и български колоездач за времето си. Започва да язди велосипед със спортни цели през 1919 г. През 1922 г. става съюзен шампион по издържливост на писта. На Х-ти колоездачен събор през август 1923 г. в Пловдив, на местния колодрум Г. Абаджиев в дисциплината „издържливост от 30 обиколки“ е първи в първа серия с време 27 мин. и 8 сек. В трета серия първи е новата изгряващата звезда на разградското колоездене Борис Димчев с време 30 мин. и 39 сек.

01_04_2019_kolo_12.jpg

На 28 август се провежда пробегът Пловдив-Перущица Георги Абаджиев е втори.

На 6, 9, 10 и 12 май 1924 г. в Разград се провеждат предолимпийски състезания на колодрума, както и два пробега - до Шумен и до Попово. Разстоянието до Шумен се изчислява на 45 км. Времето е много лошо, но на този пробег Г. Абаджиев е втори с постижение 1 ч. 34 мин. и 31 сек. Осми е третата нова звезда в разградското колоездене – Илия Кубадинов. В състезанието Разград – Попово и обратно, Г. Абаджиев е трети, а Илия Кубадинов е пак осми. В общото класиране за двата пробега Г. Абаджиев е втори, а Илия Кубадинов е седми. На колодрума в Разград се провеждат следните състезания. В дисциплината „бързина“ първи е Борис Димчев. На надбягване с дължина 50 км първи е Борис Димчев. В надпреварата от 40 обиколки първи е следващата звезда в разградското колоездене – Петър Златев. Тогава той е само на 17 години.

01_04_2019_kolo_3.jpg

Следва друго предолимпийско състезание в София, където на шосе (35 км), Г. Абаджиев е трети, а Б. Димчев е осми. На софийски колодрум се провежда състезание с обиколки, които имат 68 км дължина и Г. Абаджиев е четвърти.

За VIII-те летни Олимпийските игри в Париж, провели се от 4 май до 27 юли 1924 г., в колоезденето от нашата страна участват Борис Димчев, Георги Абаджиев, Атанас Атанасов, Продан Георгиев, Михаил Клайнер, Борислав Стоянов, Михаил Георгиев. Самите състезания по колоездене са били от 23 до 27 юли.

01_04_2019_kolo_1.jpg

На 23 юли 1924 г. се провежда състезание на 188 км на Olympic Stadium в Париж. Г. Абаджиев участва индивидуално и е 53-ти. М. Клайнер е 57-ми. На Municipal Velodrome в Париж в датите за старт на 26 юли (спринт на писта) участва Борис Димчев. За него в протоколите пише, че е елиминиран в квалификациите на първия кръг. Участвал е в трета серия в компанията на Wally Coppins (Aвстралия) и Willy Falck Hansen (Дания). Изобщо не стартира. В отборното състезание на шосе Георги Абаджиев, Атанас Атанасов, Михаил Георгиев, Михаил Клайнер започват състезанието, нo не финишират. В протоколите пише „Did not finish“ (DNF). За нашите участниците в състезанието на 50 километра е отбелязано също DNF.

01_04_2019_kolo_7.jpg01_04_2019_kolo_6.jpg01_04_2019_kolo_5.jpg01_04_2019_kolo_8.jpg

В горещото пладне на 21 август 1924 година пред Народното събрание малка група се готви да потегли на път. С въздълги гащета, стигащи почти до колената, с разноцветни фланелки, с малки торбички през рамо, с препасани на кръст около гърдите резервни гуми, някои с вдигнати на челото големи авиаторски очила - всеки от тях стои до своя велосипед. Почват състезанието 21 на брой. Били са истински смелчаци, защото са знаели какво ги очаква - дълги, изнурителни 1833 километра сред потискащ зной и палеща жажда по безкрайните прашни пътища, или по-точно подобие на пътища. И участници, и изпращачи дори не подозират, че поставят началото на една знаменита традиция, макар че завършват само 13 човека. Известно е, че в тази първа обиколка има двама победители – К. Дюлгеров от Русе и нашият Георги Абаджиев. Двамата са изминали разстоянието от 1833 километра за 85 часа, 46 минути и 30 секунди. Не всички знаят, че четвърти в обиколката е Илия Кубадинов. Не всички знаят, че Георги Абаджиев и Илия Кубадинов карат немски спортни велосипеди „Гьорике“ (Göricke). Не всички знаят за наградите, които получават Георги Абаджиев и Илия Кубадинов. Г. Абаджиев получава 3000 лв., а представителите на Göricke му даряват два нови велосипеда и един употребяван от същата марка. Ил. Кубадинов получава един нов и един употребяван велосипед „Гьорике“.

През 1926 г. колодрумът е ремонтиран, като му са поставени пейки, бараки и ограда. Наградата при състезания е връчване на знамето на дружината. През 1925 г. Борис Димчев донякъде се реваншира за провала си в Париж като става републикански шампион по дисциплината „издържливост“ на колодрума в Бургас и шампион отново на издържливост през същата година на Колоездачния събор във Велико Търново. Борис Димчев спира спортната си кариера през 1927 г., когато е шампион в дисциплините по бързина на Варненската колоездачна област.

Друго уникално явление в разградското колоездене е Стефан Градинаров – Чолака (1901-1992). Според статистика за 39 години състезателна дейност участва в 686 състезания на шосе и писта. Въпреки физическия си недъг (с една ръка) той дава пример за воля и устойчивост в състезанията. Той се беше сраснал с велосипеда си и даже пеша, ходеше с него. Бай Стефан беше без една ръка, загубена при нещастен случай през детството му. Според К. Арнаудов състезателната дейност на Чолака започва през 20-те години на миналия век. По това време надали някъде в света е имало еднорък колоездач. Стефан Градинаров е притежавал много голяма стратегическа и тактическа хитрост в шосейните състезания. Въртял е в края на колоната, но преди всеки финал с бурен спринт е изпреварвал другите. Поради участие в обиколката на Румъния му се наложило да си постави протеза. Тя била много сполучлива, но Чолака не бил свикнал с нея и я захвърля по пътя. Легенди се носят за комбинативното му въртене заедно с Алекси Николов (царя на педалите), за да осигури победа на изключителния Марин Николов, който е роден в Пороище. Стефан Градинаров е съден от т. нар. „Народен съд“ като разградски легионер. След като излезе от затвора, до края на живота си бай Стефан продаваше зеленчуковата си стока на пазара.

Друг виден представител на разградското колоездене е Григор Добрев – Горчо (1913-1984). Той е един от тримата синове на разградския борец бай Добри Инджето Другите двама са Калчо и Йордан – също колоездачи. Състезава се през периода 1933-1949 г. Печели различни купи. През 1949 г. заедно с брат си Калчо Добрев участва в Пробега на мира Берлин-Прага-Варшава. След завършване на треньорска школа става треньор на националния отбор по колоездене от 1955 до 1956 г.

Вече няколко пъти споменах прекрасния колоездач от с. Пороище Марин Николов (1901-1944), който е убит без съд и присъда след 9 септември 1944 г.. През 2016 г. в. Екип 7 публикува две статии за живота му и извади името му от забравата. Носител е на много награди. Тук само ще посоча, че печели Втората колоездачна обиколка на България през 1935 година. Прекратява достойно състезателната си дейност през 1937 г. като отборен победител в първия пробег „Белград-София“.

Не трябва да се забравя и за друго колоездачно величие. Става въпрос за Стоян Георгиев, роден в Разград. Той бе член на колоездачния екип на „Локомотив“ /София/. Стоян Георгиев е сочен като един от най-елегантните и най-техничните български колоездачи. Спечели обиколката на България през 1955 г., винаги бе сред първите в международните обиколки на Египет, изкачи се на почетната стълбичка на победителите в Пробега на мира Прага-Берлин-Варшава и други големи международни състезания. Стоян Георгиев прослави родината чак в далечна Индонезия, където се класира трети в Игрите на ГАНЕФО. Многократен републикански шампион на шосе и писта, рекордьор, има 10 участия в обиколките на България.

В статия в „Екип 7“ Роден Лицов отбелязва, че през 60-те години на миналия век мъжкият колоездачен отбор на „Лудогорец“ при една силна конкуренция от столични и провинциални тимове на два пъти беше републикански отборен шампион на писта. Под ръководството на доказания специалист Васил Ставрев в шампионски стил се състезават: Бончо Новаков, Денчо Новаков (и двамата братя са родом от с. Недоклан), Запрян Запрянов, Денчо Момчилов, Митко Тотев, Петко Дечев, Никола Василев, Васил Димов, Васил Милев, Йордан Христов, Иван Табаков и др. Юношеските състави на града също бяха класни, което продължи и при съществуването на спортното училище в Разград през 70-те и 80-те години под ръководството на треньорите Христо Петров, Георги Димитров и Красимир Крумов. Това бяха едни от най-високите пикове на разградското колоездене в близкото минало.

 

Проф.Пламен РАДЕВ

 

* Строежът на колодрума

* Едноръкият колоездач Стефан Градинаров (Чолака) от Разград със семейството си. Класирал се е шести с една ръка във Втората колоездачна обиколка на България през 1935 г. В тази обиколка победител е Марин Николов от Пороище. Снимката е от 30-те години на 20-ти век.

* Посрещане на Обиколката на България в Разград през 1934 година.

* Състезание на колодрума

* Колоездачното дружество през 1908-1909 г.

* Пред арката на съдиите

* Георги Абаджиев

* Борис Димчев

* Илия Кубадинов

* Марин Николов