Търсене

Начало Култура Духовната връзка между „Железни струни“ и читалище „Развитие“
Духовната връзка между „Железни струни“ и читалище „Развитие“
03 April 2019

В края на миналата година се навършиха 140 г. от началото на хоровото пеене в града ни. През 1878 година са първите изяви на ученическия църковен хор, ръководен от учителя в Разградското окръжно училище Павел Каракулаков. За пръв път той въвежда в училище изучаването на нотното пеене. След него щафетата поема учителят по пеене Алексей Шулговски.


03_04_2019_jelezni_1.jpgХорът е издигнат на по-високо стъпало, в репертоара му освен творби с църковна са включени и такива със светска тематика. Изнасят се концерти в Разград и други градове... Ученическият хор всъщност е традицията, която „Железни струни“ ще развие и издигне до висините на художественото майсторство.

115 години е възрастта на музикално дружество „Железни струни“. Почетна, респектираща, впечатляваща. Но колко други хорове са изчезнали поради превратностите на времето и по ред други причини има живи примери и от историята на Разград, и от националната история. Още с името „Железни струни“, без сам да знае това, бъдещият лекар Марко Сапарев, сякаш орисва дружеството да бъде дълговечно. И все пак това не е толкова съществена особеност. Жизнеутвърждаващи са се оказали ентусиазмът и волята за творчество, предавани като щафета от поколение на поколение. И още, благотворната среда и традициите. А когато се говори за благотворна среда и традиции, не бива да се подминава ролята на читалище „Развитие“.

Общоприета практика след възникването на читалищата е към тях да се създават хорови, симфонични, театрални състави. Подобна е практиката и в Разград. За това свидетелстват струнният оркестър, създаден от Алексей Шулговски, струнният оркестър, ръководен от Богдан Торчанов, впоследствие от Максим Стоянов, читалищният театър, по-късно читалищната „театрална дружина“.

В началото на ХХ век бъдещият голям български литературен историк и критик Боян Пенев, тогава ученик в Разградската гимназия, създава „таен мъжки певчески хор“. Това е предходникът, първообразът, така да се каже, на „Железни струни“. И през 1904 г. този хор става вече явен. Ражда се певческо дружество „Железни струни“. Като самостоятелен културен институт. Защо не към читалището може само да се гадае. Може би защото младостта иска да бъде свободна, да не се влияе от авторитети, иска да открие Америка. Всяка младост открива своята Америка. А може би заради предизвикателството, свойствено пак преди всичко на младостта, да се хвърля искра в „глухото, тягостно провинциално ежедневие“, според спомените „Първи стъпки на Марко Сапарев. „В нас гореше силно желание за ползотворна работа, водена искрено, вдъхновено, с много обич, жар, твърда воля и младежки ентусиазъм...“, продължава Марко Сапарев.

03_04_2019_jelezni_3.jpg

Фактите от това време свидетелстват, че читалище „Развитие“ посреща раждането на „Железни струни“ с отворено сърце и го кани на първо бойно кръщение – тържественото честване на 35-годишнината от основаването на читалището. Би ли могло да бъде иначе след като основна цел и на двете културни институции, на двете духовни огнища е културното израстване, духовното издигане на гражданите на Разград. Тези основни цели обуславят и несекващата духовна връзка между читалище „Развитие“ и дружество „Железни струни“.

03_04_2019_jelezni_5.jpg

Много по-късно един от изявените диригенти на хора Евстати Димчев ще напише в спомените си: „Цялата своя дейност „Железни струни“ развива ръка за ръка с читалище „Развитие”. А в статията „Бележки по историята на читалище „Развитие“, публикувана в юбилейния вестник „90 години читалище „Развитие”, се казва: „Читалището подпомага създаването и укрепването на певческото дружество „Железни струни”.

Нека се върнем пак в първите години. Нека разгърнем непубликуваната книга на Крум Денев „Разград и неговото музикално минало /1844-1944/“, съхранявана в Държавния архив в Разград. Авторът посочва: „Читалище „Развитие“ беше център на всички културни начинания за града, то беше неизчерпаем вдъхновител на всякакви идеи...“. В страниците за „Железни струни“ пък изтъква: „Няма къща в града, където да няма млади хора... чиновници, ученици, обущари, дрехари /панталонджии/, печатари, железари, домакини, писарки, машинописки и пр., които да не са членове в „Железни струни“ от основаването му 1904-1920 г.“...

03_04_2019_jelezni_4.jpg

Създателят на цяла епоха в музикалната култура на Разград, учителят по музика Максим Стоянов, е дългогодишен читалищен деец. През 1892 г. е касиер на читалищното настоятелство, през 1899-1900 г. – подпредседател, от 1901-1903 и от 1908-1911 г. е председател на читалищното настоятелство. Между 1932-1935 г. той е подпредседател. А през 1934 г. е провъзгласен за почетен член на читалището. Максим Стоянов е вторият диригент на „Железни струни“, заместил Коста Бърнев, след като той отива да отбие военната си служба. Според книгата на акад. Анание Явашов „Разград. Неговото археологическо и историческо минало“, през 1929 година Максим Стоянов е председател на настоятелството на „Железни струни“. Вероятно не една година той е бил на този пост.

Един от основателите на „Железни струни“, може би най-щастливият, защото доживява до дълбока старост, Йосиф Узунов, е бил член на читалище „Развитие“ преди основаването на певческото дружество, като секретар на читалищното настоятелство е участвал активно в отпразнуването на 35-годишнината на читалището. Казва се, че е участвал в съставянето на юбилейния сборник по случай 35-годишнината на читалището. Може само да се съжалява, че е бил принуден да напусне Разград, когато „Железни струни“ е на 4 години.

03_04_2019_jelezni_2.jpg

През 1909 г. разградският вестник „Гражданско съзнание“ защитава на страниците си „Железни струни“ от тенденциозни и недобросъвестни писания в първия брой на излизалия кратко време местен вестник „Струя“. В противовес на калната струя от нагли лъжи, с които си служи писачът, „Гражданско съзнание“ /вероятно редакторът му Деню Добрев/ посочва, че дружеството се ползва в тогавашния момент пред разградското общество с много по-големи симпатии, отколкото всеки друг път. За това свидетелствал големият успех, който имало дружеството в редица концерти пред гражданите. Този успех показвал, че „Железни струни“ не само че не пропада, а цъфти и крепне. Може би малцина знаят за Деню Добрев като журналист, книжар, издател на книги. Като председател на настоятелството на читалище „Развитие“ /1914-1919 г./, той е дал идеята да се основе фонд „Постройка на нов читалищен салон“. Тази идея разградчани изстрадват и осъществяват в продължение на повече от 40 години.

Евстати Димчев, оставил трайна диря в историята на „Железни струни“, става през 1920 г. хорист в дружеството и оттогава е бил последователно хорист, оркестрант и диригент на хора. От същата 1920 г. той е член на читалище „Развитие“.

Христо Чехларов, оставил също трайна следа в историята на „Железни струни“, пише: „От 1920 г. съм непрекъснато член на читалище „Развитие“. Три години председател на контролния съвет, 3 години член на ръководството, 3 години член на строителния комитет /за построяване на нов читалищен салон/... От 1919 до 1945 г. съм бил непрекъснато член на музикалното дружество „Железни струни“ и негов редовен хорист, а от 1932 до 1945 г. председател на настоятелството му.

В юбилейния вестник за 100-годишнината на читалище „Развитие“ той си спомня: „Като дългогодишен председател на музикалното дружество „Железни струни“ хвърлих мост между него и читалището... Настоявах приходите от много наши концерти да се внасят във фонда „Постройка на нов читалищен салон“.

Георги Бозаджиев, също много забележително име в историята на „Железни струни“ от 1923 г. десетилетия наред е хорист, а също диригент, помощник-диригент, председател и член на ръководството в художествения съвет. Паралелно с това е член на читалище „Развитие“.

Редакторът на вестник „Разградско слово“ Григор Попов е читалищен деец още от края на ХІХ век. През 1934 г. е провъзгласен за почетен член на читалището. Един от най-активните сътрудници на вестника, учителят Венелин Иванов е хорист в „Железни струни“. Вестник „Разградско слово“ е истинска енциклопедия на живота в Разград за периода 1922-1944 г. На неговите страници подобаващо място намират всички концерти, чествания и други изяви на „Железни струни“. Синът на Григор Попов – Ангел Гр.Попов – продължава традицията. Той е дългогодишен хорист в „Железни струни“ и същевременно активен читалищен деец.

Любомил Иванов, един от стълбовете на „Железни струни“ в по-ново време, още през 1947 г. е избран /тогава е бил студент/ за един от съветниците в настоятелството на читалището. Преди това, през 1943 г., той свързва живота си с „Железни струни“. Любов, продължила над половин век. При Любомил Иванов е налице и една много силна семейна приемственост на традициите. Баща му, Кръстьо Иванов, е дългогодишен многозаслужил читалищен деец. А синът му, Красен Иванов, от 1995 г. е диригент на хора.

Ето само от проследяването на факти от биографиите на някои емблематични личности и творци на „Железни струни“ става ясна и връзката между дружеството и читалището. Вероятно и в „Железни струни“, и в читалището са членували в различни години още много и много разградчани. Членството в единия и другия културен институт не е дело формално, а свободен избор, израз на уважение към дейността на традициите им. Разбира се, и отговорност, а навярно и извор на вдъхновение и творчество.

Могат да се посочат и други личности – Трифон Сербезов /дядо на Емил Камиларов/, Стефан Куртев, Стефан Вълчев, Иван Кочетов, Илия Бърнев, Димитър Котларов... Създатели на една постоянна приемственост в музикалния живот на Разград. Чрез училищата, читалището, хора се създава един затворен цикъл на подготовка и възпитание на все нови и нови поколения музикални личности – хористи, оркестранти или просто музикално просветени граждани. Освен това, оформят се и израстват творци от национална и международна величина – Райна Килифарска, Петър Райчев, Надя Бърдарова, Влади Симеонов...

Винаги съм твърдяла, че най-голямото богатство на Разград са неговите хора. Тези, които са творили настоящето, което постепенно е ставало история. Тези, които са създавали традициите, останали като златен фонд в съкровищницата на времето. Тези, които чрез децата си, чрез идващите след тях са създали едно вечно движение и перспектива. През времето, през изпитните и подемите, през радостите и скърбите му. За да остане делото на знайни и незнайни разградчани записано завинаги в паметта на града. Затова започнах с личностите, с двигателите на движението напред и на „Железни струни“, и на читалище „Развитие”.

Духовната връзка между тези две духовни огнища има още две посоки. Едната е прояви, свързващи „Железни струни“ с читалище „Развитие”. Другата – ролята на читалището в културния живот на града.

Вече посочих, че първата проява, свързала трайно двата културни института, е тържественото честване на 35-годишнината на читалище „Развитие“. Според непубликуваната книга на Крум Денев първата част на тържествената литературно-музикална вечеринка на 24 октомври 1904 г. се открива с песента „Пляскай, пляскай, море Адрианско“ от Хайдрих, изпълнена от хора, дирижира Максим Стоянов. Участват и любителски струнен оркестър, ученически мандолинен оркестър и др. Хорът изпълнява още марш, „Китка от български песни“ от Букурещлиев и „Лека нощ“ от Машек.

Данни за прояви, свързващи двата културни института, се съдържат в годишните отчети на настоятелството на читалище „Развитие“. Така например, през 1933 г. „Железни струни“ изнася концерт в полза на фонда „Постройка на нов читалищен салон“. На 2 януари 1937 г. дружеството изнася вокален концерт, който е отбелязан в годишния отчет на читалището. За този концерт пише в „Разградско слово“ капелмайсторът Димитър Кильовски: „Изобщо „Железни струни”, подпомогнат от един добре уреден оркестър, би могъл да изнесе с голям успех не само концерти, но и оперети и по-леки опери. Ето защо дълг се налага на разградското гражданство да подпомогне от все сърце най-добрата ни хорова организация, тъй като същата само работи и от нея може да се очаква истинско музикално творчество“. През 1933 г. настоятелството на „Развитие” се обръща към всички корпорации /вероятно организации/ в града, на брой 35, за да дадат своята лепта за фонда „Постройка на нов читалищен салон“. Откликват 8 и внасят своята лепта. Сред тях е дружество „Железни струни“, което внася 1000 лева. А може би това е бил приходът от изнесения концерт, за който стана дума малко по-рано.

Нека не забравяме, че всички концерти на „Железни струни” са били изнасяни в читалищния салон. Едва през 30-те години за тази цел се използва и салонът на училище „Цар Борис“ ІІІ /сега „Васил Левски“/.

Специално внимание заслужават честването на годишнини на „Железни струни”, освещаването на Музикалния дом, които се превръщат в празници за Разград.

10-годишнината от своето създаване отбелязва „Железни струни“ на 15 май 1914 г. с разкошно по своята програма утро в полза на читалищната каса. Всичките номера от програмата с изключение на два били изпълнени много добре. За това съобщава вестник „Гражданско съзнание“ на 22 май 1914 г.

На 9 септември 1934 г. дружеството чества своя 30-годишен юбилей. Вечерта се е състоял концерт. Преди започването му почетният председател Димитър Бъчваров открива тържеството и дава думата на председателя на дружеството Христо Чехларов. После А.Балканджиев обрисува музикалния живот в Разград от Освобождението до съвременността и конкретно за дружеството през 30-годишния му път. За почетни членове са обявени останалите живи основатели на дружеството. Прави впечатление добрият състав на хора /60 души/. Дирижира Евстати Димчев. Програмата е трудна, но хористите с голяма вещина изпълняват всички пиеси от български и чужди композитори. „Може да се каже, че концертът беше един от най-добре изнесените досега“ – заключава неизвестният автор, вероятно редакторът Григор Попов, във вестник „Разградско слово“ на 14 септември 1934 г.

На 28 май 1935 г. същият вестник пише за изнесения с голям успех голям хоров концерт на „Железни струни“ на 25 май. На него за пръв път е изпълнен химнът на дружеството по текст на Димитър Загорски от Шумен и музика на М.Шекерджиев от София. Публикуван е и текстът на химна, за да могат всички читатели да се запознаят с него.

Забележително културно дело е и изпълнението на част от Деветата симфония на Бетховен през 1938 г., за пръв път извън София. Според данни на Емил Бобчев, това става от „Железни струни“ и симфоничния оркестър под диригентството на Илия Бърнев. Хорът е от 120 души. Солисти при изпълнението на „Ода на радостта“ са Сийка Трифонова – сопран, Надя Бърдарова – мецосопран /малко по-късно тя става солистка на Софийската опера/, Коста Стефанов – тенор и отец Капанджиев – баритон. Можем само да си представим това вълнуващо събитие. Над света вече е надвиснала сянката на Втората световна война, а в нашия Разград ентусиасти пеят „Прегърнете се, милиони...“. Какъв по-ярък пример за силата на изкуството и за вечния стремеж на човеците към добро и красота.

На 5 май 1940 година е тържественото освещаване на новопостроения Музикален дом. И отново „Разградско слово” с голяма душевна съпричастност описва случилото се. Особено впечатляващи са думите на дарителя Димитър Бъчваров: „Този дом не е за мен, а за всички“. Тези „всички“ са не само ентусиастите от „Железни струни“, а и гражданите на Разград, погледнато в по-широк план. Няма съмнение, че това културно събитие е празник не само за „Железни струни“, а и за читалище „Развитие“, както и за целия град. Неслучайно в него участват няколко стотици граждани.

Третата посока, по която мисля, че може да се почувства духовната връзка между двата културни института, е ролята на читалище „Развитие“ в културния, в духовния живот на Разград. Малко са по това време читалищата в страната, които могат да се похвалят със своята толкова добре уредена библиотека. През 1930 г. „Разградско слово“ пише, че тя по богатство на книжен фонд е втора след плевенската. Читалищното настоятелство и библиотекарите са имали грижата да закупуват книги с висока художествена и научна стойност от всички области на знанието, включително и нотни издания. Естествено е да се предположи, че те пряко са служели на ръководството и хористите на „Железни струни“ в тяхната благородна деятелност.

Подобно е положението с т.нар. народни четения или изнасянето на сказки, казано на по-обикновен език, които читалище „Развитие“ организира всяка година. Неслучайно за тях писателят Добри Немиров в своите бележки „Из България“ във вестник „Развигор“ още през 1927 година казва, че твърде малко градове в България се радват на подобни народни университети... Броят на сказките достига до 30-40 на година. Лектори са местни учители, лекари, интелектуалци, както и известни учени като проф. Асен Златаров, проф. Димитър Михалчев и др. Сред широката им образователна палитра има сказки на музикална тематика – „Прекрасното в музиката“ и „Най-новото наше музикално творчество“ от софийския музиковед Иван Камбуров, „Езикът на музиката и неговото социално значение“ и „Чайковски и неговата Патетична симфония“ от Владимир Стоянов от Разград и т.н. Няма съмнение, че всички тези сказки са привличали хората с по-високи духовни стремежи, сред тях са били и членовете на „Железни струни“.

В Разград съществуват още няколко хорове, но за по-кратко време. В гимназия „Йосиф І има голям смесен хор, който заедно със симфоничния оркестър образуват под ръководството на Илия Бърнев ученическото музикално дружество „Михайлов Стоян“.

Съществува Народен хор, член на Певческия съюз в България, който през 30-те години на миналия век изнася оперетите „Запорожци зад Дунава“, „Скитникът циганин“ от Вилсон, „Уляна“ от Стеценко и „Майска нощ“ /„Удавница“/ от Лисенко.

На голямо внимание от страна на разградчани се радва Детската музикална китка, която изнася 16 оперетки от български и чужди автори, сценки, балети, утра, литературно-музикални забави и др.

През 1939 г. „Железни струни“ изнася с голям успех оперетата „Кармозинела“ от В. Холендер.

Проявява се и църковният хор, който през 1932 г. представя операта „Камен и Цена“ от Ив.Иванов под диригентството на Стефан Вълчев.

Дейността на тези хорови формации се нуждае от отделно изследване.

Фактите, посочени дотук, красноречиво доказват, че винаги двете духовни огнища на читалището и на хор „Железни струни“ са вървели ръка за ръка, сърце до сърце. Защото и ръководителите, и редовите членове и активисти на двата културни института са осъзнавали, че вършат своето високоблагородно, високопрофесионално и ентусиазирано дело не за себе си. А за своя град и неговите хора.

През тези 115 години се е променял съставът на хора. Променял се е репертоарът му. Променяли са се и химните на дружеството. Неизменна, вечна е оставала една песен, определяща емоционалната същност на живота и дейността му – „Родна песен нас навек ни свързва“. Наистина навек. Но ако перифразираме този крилат израз, би могло да се каже така – „Роден Разград нас навек ни свързва“. И „Железни струни“. И читалище „Развитие“. Досега, сега и завинаги. Докато има Разград...


Божидарка ЗЛАТАРЕВА


Професор Боян Пенев, който основателно е смятан за най-големия български литературовед и до днес, като ученик в разградската гимназия създава мъжкия певчески хор, който прераства в Железни струни“

Честването на 10-годишнината на хора – 1914 г.

Съставът на „Железни струни“ през 1924 година

Хор „Железни струни“ след концерт на 24 май 1984 година. Мъжът в средата на първия ред, с ордена, е диригентът Димо Халачев, от двете му страни са тогавашните ръководители на Разград.

Много поколения разградски интелигенти са били в състава на хора от създаването му досега