Търсене

Начало Интервю Росица НЕДЕЛЧЕВА: Арттерапията е много ефективна при работа с хора с проблеми, особено деца
Росица НЕДЕЛЧЕВА: Арттерапията е много ефективна при работа с хора с проблеми, особено деца
05 April 2019

Росица Неделчева е част от екипа на ДЦВУ (Дневен център за възрастни с увреждания) в Кубрат. От 8 години ръководи артработилницата на центъра. За първи път я видях преди няколко години, когато покрай служебен ангажимент се озовах в центъра. Видях я надвесена върху глинена фигура, рисуваше съсредоточено. Наблюдавах я и се възхищавах (признавам, не ми се отдава рисуването) - ръката й се движеше леко, без колебание се спираше на определен цвят и продължаваше, все едно танцуваше с четката.


05_04_2019_art-1.jpgТака стана запознанството ни и породилото се сътрудничество. Пет години активно партньорство между ДЦВУ и Клуб „Емпатия“ при МКБППМН - Кубрат, пет години съвместни емоции на деца и възрастни от ползотворното ни сътрудничество. Заради уменията й сред децата е позната като „Кака Роси-сръчните ръце“.

Росица Неделчева е завършила ШУ „Епископ Константин Преславски“, специалност „Биология и химия“. От малка всички дейности свързани с творчество я привличат – свирила е на китара, пиано и акордеон, дълго време пее ,танцува, а през свободното си време се занимава с ръкоделие - плете, шие и така до ден днешен не оставя куките. Има опит и като учител, от който пази хубави спомени. Пази и горчивина, налага се да напусне не по собствено желание. Професионалният й опит е свързана с хора с проблеми. В работата си избира индивидуалния подход към всеки. Признава, че никак не е лесно и невинаги се получава, но дори и там, където не успява, се старае да запазя добрия тон в отношенията. Част от учениците й, макар и вече много пораснали, все още я поздравяват и си говорят като приятели.

 

 

Роси, какви са дейностите на артработилницата в центъра?

Керамика, тъкачество и плетиво, градинарство. Поради невъзможността голяма част от потребителите да се справят с дейностите, от горните групи имаме едни занимания в обща група „Приложни изкуства“ - оцветяване на картинки, рисунки на стъкло, работа с природни материали и изработване на картички, включително квилинг техника.


Проявяват ли интерес клиентите на центъра към рисуването, как ги мотивираш?

Всеки изисква строго индивидуален подход, време и постоянство от моя страна, много търпение. Не успявам с всички, с много старите няма как, а с някой няма смисъл, но по-младите съм привлякла в заниманията и не се отказват. С голям интерес в ателието ни рисуват децата от Клуб „Емпатия“ към Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни в Кубрат, с които имаме доста добро приятелство и така имаме дни, в които деца и възрастни рисуват заедно и това допълнително ги стимулира и мотивира.

05_04_2019_art-2.jpg

Ежедневието ти е пречупено през много съдби, част от които не толкова леки, отразява ли се това върху творчеството по някакъв начин?

Абсолютно. Настроението на всеки от тях дори личи в това, което работят през деня с мен. В багрите, линиите, обема на работа, разговорите ни. Голяма част от работата ми е психологическа, всеки от тях изисква най-вече внимание и то такова сякаш всеки е единствен.


Родител си, на какво учиш сина си?

Основно на това винаги да отстоява себе си, да бъде търпелив, да се старае да бъде толерантен, но да не позволява никой да го накара да забравя кой е, какво може, какво иска той за себе си.


Като майка, какви страхове изпитваш?

Всякакви - от всички опасности, които дебнат съвременните младежи, а и хората изобщо, от лошотията на хората, от глупостта, която обсебва обществото и често надделява и от какво ли още не, но се опитвам да надделявам над тях, да не се държа като майка закрилница и да му създавам условия да се изгради като уверена в себе си личност.


Рисуването теб самата как те зарежда и как определяш мястото на арттерапията при работа с деца с проблеми ?

Успокоява ме. Работата с глината е едно невероятно емоционално преживяване, сливаш се с нея, сякаш ги няма ръцете ти, а сте едно цяло с парчето глина. Много е успокояваща работата с глина. Оцветяването е процес, който поне за мен носи друга емоция - там е по-жизнено, по-зареждащо, работата с цветовете е различна от работатa с формите. Трябва да опиташ, за да го почувстваш. Наистина препоръчвам на всеки, който има каквато и да е възможнoст за работа с керамика, да опита. Мисля, че това отговаря и на последния ти въпрос, напълно подкрепям арттерапията като форма на помощ при деца с каквито и да е проблеми и съм убедена в нейната ефективност.

 

 

Д-р Нади КАРАГЬОЗОВА