Търсене

Начало История Забравена днес разградчанка е сложила началото на незабравимо дело
Забравена днес разградчанка е сложила началото на незабравимо дело
08 April 2019

Една забравена разградчанка е свършила нещо незабравимо. Това е учителката Николина Г.Попова. Тя е дъщеря на Георги Илиев, който 40 години е бил свещеник в Разград, десет от тях е бил и архиерейски наместник. Завършила е първоначалното си образование в Разград и девическа гимназия във Варна.


08_04_2019_delo_3.jpgЗапочва учителската си кариера в с.Торлак /сега град Цар Калоян/, след това учителства в селата Скрът и Крупник, Благоевградско. Омъжва се за учител, но скоро остава сама. По-късно 13 години е учителка в с. Борозан /Тръбач/, в с. Чудомир и училище „Христо Ботев“ в Разград и в с. Липник.

Като учителка в Тръбач тя започва да пише във вестник „Разградско слово“. Първото й появяване е на 2 февруари 1930 г. с „Най-чистата вода“. В следващите два броя тя отново се появява. Сътрудничи и на списание „Педагогическа практика“.

Имала е дарба да разказва, за което говорят творбите й – главно разкази и легенди. Определението е съвременно, при публикуването им жанрът им не е отбелязан. Може би изключение прави само споменът „Из недалечното минало“ /1 януари 1931 г./, посветен на македонските революционери, на техните гибелни междуособици и самоизтребване.

На майчината любов и неправилното възпитание е посветен разказът „Без път“. Любовни и семейни проблеми, пороците в обществото разглежда „Кой е виновния“. Магия за обич, направена от циганка, не проработва, а помага обръщането към Господ в „Магия“. Като легенда за силата на любовта звучи „На Луната“. За живота под турско робство разказва покъртителният „Люлека цъфтеше тогава“. Не е възможно да се посочат всички творби с белетристичен характер на Николина Г.Попова. Някои от тях звучат малко мелодраматично, други дидактично, но налице е едно живо перо, което иска да разкаже много на своите съвременници.

08_04_2019_delo_1.jpg

Специално внимание заслужава това, което Николина Г.Попова прави за откриване и популяризиране сред разградчани подвига на Таньо войвода и четата му. Тя не само е преподавала на децата, а и подготвяла литературно-музикални програми, организирала екскурзии. Една от тях става знаменателна. Учителката води деца в Русе, в къщата на Баба Тонка. И тук те срещат сина й Никола Обретенов, който казва: „Вие, жители на Разград, имате своя светиня, но какво направихте, за да се разбере, че почитате ония, върху костите на които поникна свободата на България?“.

08_04_2019_delo_2.jpg

Николина Г.Попова пише в по-късната си статия:„Аз се засрамих, защото винаги съм имала пред себе си съзнанието за горещото чувство на отечествена любов и признателност, които трябва да пълнят сърцето на всеки българин...“.

След връщането си в Разград тя написва статията „Таню Войвода“ във вестник „Разградско слово“ от 25 май 1935 г., в която споделя разказаното от Никола Обретенов. Статията има голям отклик. Заинтересувани са видни граждани. Образуван е културен комитет. Обиколени са селата и местата, където четата води боеве, разпитани са стари хора... Плод на тези изследвания е брошурата „Помен за Таню войвода и четата му“.

А на 7 юли 1936 година в Разград се състояло импозантно тържество-помен за Таньо войвода и неговите другари. На Руския паметник е поставена паметна плоча с имената на загиналите борци от четата.

По този повод Николина Г.Попова написва в „Разградско слово“ статията /по-скоро репортаж/ „Празненствата в Разград по случай 60 г. от славната смърт на Таню войвода и неговите другари“. Вълнение предизвиква краят на репортажа: „Особено трогателен бе момента, в който учащите се понесоха на ръце двамата мастити герои: дядо Никола Обретенов и дядо Геро Василев /единственият останал жив по него време разградски опълченец/ и всред нестихващо мощно българско ура, високо издигнати, ги понесоха между народа. Тоя символичен жест беше колкото величествен, толкова и възпитателен: Ето ги! Вижте ги героите! Техния девиз бе: „Всички за родината! Нека се поучим от тях!“...

А на тържеството Никола Обретенов говори /записано от Николина Г.Попова/: „Днес нищо повече не желая. Когато ме посрещне моята майка – баба Тонка, заобиколена от своите чеда-революционери: Ботев, Левски, Тане, братята ми и други, аз ще издържа погледа й и с спокойна съвест ще им кажа: „Идете вижте разградци! Те заслужено се радват на свободата си, защото сърдцата им са съединени в любов и отплата. Другари, с златни букви разградци написаха нова страница в историята си и закърмиха децата си с свещенния огън на вашите чисти идеали!“.

И Николина Г.Попова се обръща към своите съграждани с думи на благодарност, загдето са накарали дядо Никола Обретенов да заплаче и да каже: „О, разградци в културно отношение са изпреварили много други... Господ да ги поживи!“...

Всичко това може да се прочете в броя на „Разградско слово“ от 18 юли 1936 г.

Началото, поставено през 1936 година, има своето славно продължение от следващите поколения. Краеведът изследовател Борис Илиев, почетен гражданин на Разград, издава четири книги – първата през 1968 г. , последната през 2010 г. – „Четата на Таньо войвода. В помощ на Априлското въстание през 1976 г.“. Те са плод на дългогодишни изследвания. В тях той маркира бойния път на четата, установява биографиите на повечето от 28-те четници /от толкова души се е състояла четата/. В нея е имало и един четник от Разградско – Йовчо Кеяпенчев от с. Голям извор. Друг четник след Освобождението се заселва в Кубрат – Петър Иванов - Комитата.

А от 1986 г. ежегодно от 30 май до 2 юни се организира поход „По стъпките на четата на Таньо войвода“.


Божидарка ЗЛАТАРЕВА


На мавзолея костница в Разград има две паметни плочи. Едната е поставена през 1932 година от местното опълченско поборническо дружество и на нея са изписани имената на загиналите поборници и опълченци от района и на руските воини, починали в Разград. През юли 1936 година, след патриотичната инициатива на Николина Попова, признателното гражданство поставя и втората плоча с имената на загиналите четници на войводата Таньо Стоянов.


Всяка година през различни селища в областта преминават участниците в традиционния поход „По стъпките на четата на Таньо войвода“. Едно от местата за поклонение в Разград е пред паметната плоча на войводата, поставена във Вароша. Наистина си заслужава в такива моменти да си припомним думите на Никола Обретенов, казани по повод на това, че разградчани тачат героите си и им отдават нужната признателност: „...със златни букви разградци написаха нова страница в историята си и закърмиха децата си с свещенния огън на вашите чисти идеали!“...