Търсене

Начало Култура Художникът Христо Велчев остави много нещо в разградската културна история
Художникът Христо Велчев остави много нещо в разградската културна история
10 April 2019

Артистите, поетите и художниците влизат в театъра, поезията или живописта с искрената идея, че именно те са призвани да извършат велики дела и това наистина понякога се случва... Примери много! Но вече към старите си години на повечето от тях им остана единствената утеха,че поне техните съвременници ще ги запомнят и докато могат, ще разказват за делата им.


12_04_2019_hristo-velcev32.jpgТия мисли ни споходиха около годишнината от смъртта на художника Христо Велчев, за когото миналата година даже не разбрахме, че е починал, както стана междувпрочем с много местни творци.

А за Христо има какво да се каже и има за какво да се благодари за годините му в Разград и нека то да се знае, поне докато някога някой като професор Радев, Божидарка Златарева и прочее изследователи на разградската история изровят отново фактите и събитията от пожълтелите страници на местните стари вестници.

Роден е през 1940 година в град Свищов. Завършва художественият отдел на Висшия педагогически институт в Велико Търново, специалност „Приложна графика“. После работи като уредник в редакцията на русенския вестник „Дунавска правда и на него за първи път най-популярният ни художник, карикатурист, плакатист, автор и на останали до днес запазени марки, както и на знамето и герба на Разград /в съавторство/ Велко Велков, още ученик в Русе, носи първите си карикатури, нарисувани с химикалка върху страници от ученическа тетрадка. Христо Велчев го запознава с работата с туш и различните техники, той го подготвя и поощрява за кандидатстване във Великотърновския университет...Пак той го вика в Разград да му помага при рисуването на украсата на различните средношколски празненства в Младежкия дом и модерното за онова време рисуване по сивите жилищни градски „калкани“. Което, освен всичко друго, носеше и доста солидни хонорари - направо манна небесна за току-що завършилия и безработен бивш студент. И така, докато Велко получи временно жителство тук и тук си остана...

12_04_2019_hristo-velcev3.jpg

Но за Христо говорим. През 1956 година, като сътрудник на свищовския вестник „Дунавско дело“ е командирован в столицата на среща с големия художник и карикатурист Александър Божинов /също свищовлия/. Между другите разговори именно Александър Божинов дава идеята за една национална изложба – само за млади карикатуристи!

Приел поръката като задължение към стария творец, Христо търси първо подкрепата на свищовските ръководители, но те сметнали, че това е голяма лъжица за тях... В Съюза на художниците казали, че това е трудна работа... Във Велико Търново и Варна – също...

В Разград, вече години по-късно, се срещнал с първия секретар на ОК на ДКМС Анастасий Дончев, който сметнал, че подобно събитие е чудесно допълнение към ежегодния традиционен младежки карнавал „Младост, радост, красота“ в града, съгласувал идеята с първия секретар на ОК на БКП Бончо Митев и заявил на Христо:

- Ако можеш за един месец да организираш всичко, що се отнася до участието на карикатуристите от страната на изложбата, от нас - другата организация и средствата!...

...И речено – сторено!

Така на 30 септември 1972 г. се открива първата изложба, а първите наградени са вече познатите, но по-късно – едни от най-популярните карикатуристи в страната – Стефан Десподов, Панайот Гелев, Николай Пекарев – от София, Герасим Петров – Варна, Анри Кулев – София, Иван Кънев – Варна, и Христо Велчев – специална награда.... Така до последната – на 5 май 1989 г., когато времената се промениха, но вече се промени изяло и обликът на българската карикатура въобще. От двете нарисувани с туш човечета, които си говорят нещо, предназначени за забавление във вестниците, до изложбените акварелни и изработени със цветен туш нюансирани и гротескови творби, които даже не ставаха за пресата, поради тогавашната допотопна печатарска техника....

Други имена, които тук направиха първите си изяви, са Иван Кънев от Габрово, Рачо Рачев от София, Велко Велков, още студент в Търново, Радой Гердов – Петрич, Ириен Трендафилов – Пловдив, Слави Петрински – Горна Оряховица, Ишхан Негохосян от София, Тодор Тодоров – Разград и пр.

Достатъчно е да кажем, че само от Разград и областта участници в различни изложби имаше над 14 души!

Мнозина от първите после се отдадоха на живопис, Анри Кулев стана известен анимационен и кинорежисьор, Фико Фиков – академик и преподавател, Николай Николаев и Владислав Велков от Разград – известни художници в Германия, Венелин Петков от Разград – аниматор в едно от най известните холивудски студия за анимационни филми, Борислав Златанов и Рачо Рачев дълго време водеха злободневни карикатурни рубрики във вестниците „Труд“ и „24 часа“, Валери Пощаров – директор на Художествената галерия в Добрич, Тодор Тодоров от Разград – също.... Или както след години ни каза в Кубрат на Кубратския национален конкурс за хумор и сатира Петко Петков от Габрово /един от старите участници в нашите изложби/: „Имам чувството, че Разград навремето така и не разбра, какво значимо събитие точно е сътворил!“...

....А Христо Велчев мина на заден план. Рисуваше карикатури за местния печат, участваше в национални и международни изложби за плакат, сатирични рисунки, малки графичви форми, илюстрации и художествена фотография. Самоинициативно успя да направи още едно издание на някогашната си рожба в Разтрад, не успя да намери подкрепа за второ.... Издаде няколко броя на вестник за хумор и сатира – пак не успя... Беше и председател на групата на разградските художници към СБХ, докато постепенно премина в забвението, разболя се и почина сам и забравен....

И дано поне тия ни редове да са казали онова, което не можахме да кажем за него миналата година. Мир на праха му!


Дулинко ДУЛЕВ