Търсене

Начало История Д-р Димо Куюмджиев – един забравен разградски лекар и поборник
Д-р Димо Куюмджиев – един забравен разградски лекар и поборник
10 April 2019

Сред малкото изключителни личности, които е дал Разград преди Освобождението /не говоря за живелите и работилите такива в града за този период/, безспорно се откроява забравената фигурата на д-р Димо Стойчев Куюмджиев /1846-1908/.

Какво се знае за него?

Първото, което е сигурно, че е роден в Разград, в семейството на занаятчията Стойчо Куюмджиев.

12_04_2019_doktor_6.jpg

12_04_2019_doktor_5.jpgТази сигурност идва от паспорта му, издаден през 1877 г. в Кладово (сега градче в Сърбия на десния бряг на р. Дунав). В него за възрастта си Димо Куюмджиев посочва, че е на 31 години /т.е. роден е през 1846 г./, но има изследователи, които въз основа на други податки твърдят, че е роден през 1844 г. Началното си образование получава във взаимното училище в Разград, а след това продължава в класното училище в Шумен. Тук възниква един от многото въпроси, свързани с живота на Димо Куюмджиев. Шуменското мъжко класно училище в доста неразвит вид е разкрито през 1846 г. от Сава Филаретов. След него учителства Сава Доброплодни в два периода - 1847-1852 и 1856-1859 г. През 1856 г. Сава Доброплодни основава четвъртокласно /I, II, III, IV клас/ училище по австрийски образец, защото е учил в Австрия. Новооткритото училище се нарича „Шуменско-преславска полугимназия“. Именно първо там постъпва Димо Куюмджиев след обучението си в Разград. Освен Сава Доброплодни, учители са Йосиф Майзнер, Параскев Дамянов, Симеон Хаджи Енчов и Мехмед ефенди /по османо-турски език/. От полугимназията Димо Куюмджиев отива в горното класно училище - „гимназията“, която е с три класа /тогавашни V, VI, VII, или сегашни X, X, XI клас/. Защо се налага това уточнение? През 1859 г. учител в мъжкото класното училище става Добри Войников. Той учителства в Шумен до 1864 г., т.е. Димо Куюмджиев е възпитаник не само на Сава Доброплодни, но и на Добри Войников.

През 1860 г. Имперското медицинско училище в Истанбул заявява прием на шест момчета от български класни училища. От Шумен са записани Ангел Димитров Пискюлев и Велико Костов Дюкмеджиев. Велико Дюкмеджиев се отказва и неговото място заема Димо Куюмджиев. Той обаче прави една „шашарма“ и се записва с името на Велико Дюкмеджиев. С това име учи, с това име завършва, с това име са и дипломите му. Двамата ученици (Димо/Велико и Ангел) обаче не са приети веднага да учат медицина. Шуменското образование не е достатъчно, а и не е признато. Те трябвало първо да запишат т. нар. „идадие“- т.е. гимназия /Galatasaray Sultanisi/Mekteb-i Sultani/, да завършат курса на обучение в нея и чак тогава да бъдат записани за медицинското си образование.

Истинският Велико Дюкмеджиев поема съвсем друг път на развите. Той се изучил в Дрезденската консерватория, работил е като музикален деец и е създател на тамошния хор „Родни звуци“.

Ангел Пискюлев завършва медицина в Истанбул през 1871 г. От 1871 г. е военен лекар в турската армия, работи и във военната болница в Шумен. По време на Руско-турската освободителна война е санитарен капитан в Сеница, Босна. След Освобождението е окръжен лекар в Габрово /1879-1880/ и първи управител на Габровската второразрядна болница. През 1881 г. той се установява във Варна и започва работа като градски лекар. Става два пъти кмет на Варна.

12_04_2019_doktor_4.jpg

Сега обаче да се върнем на Димо Куюмджиев. Той е дипломиран като лекар през 1872 г. Не приема кротко съдбата си като Ангел Пискюлев. Вследствие на образованието му е дадено званието „юзбашия“ – ротен командир на 100 войници. За да не влезе в Османската армия, Димо Куюмджиев заявил, че ще продължи да учи в Париж. Свързва се с революционно настроени млади българи, но османските власти разбират това. Издава се заповед да бъде арестуван, но на няколко пъти избягва ареста. Най-накрая бива заловен и изпратен за заточение в Диарбекир през 1873 г. за неявяване на военна служба.

Разградският юнак обаче успява през 1875 г. да избяга от крепостта затвор със 75 бойни кули.

Димо Куюмджиев подкупил един от пазачите и се озовал извън стените. Бягството му е било разкрито и охраната на крепостта предприема гонитба като ранява беглеца в бедрото. Д. Куюмджиев успява да се измъкне, извървява с неистова сила пеша стотици километри до Черно море и по неведоми пътища стига в Браила. По това време градът е пълен с български емигранти, много от които революционери. Скоро пристига и Филип Тотьо, който търси четници за четата си.

Димо Куюмджиев наема една стая с Петър Пармаков. Капитан Петър Николов Пармаков /1850-1876/ е български революционер, роден в сливенското село Градец. През 1870 г. заминава за Цариград, след това отива и в Одеса. Там през 1875 г. завършва Одеското военно училище и се записва на служба в Руската армия, по-късно я напуска. Още тогава вече е в Браила и се включва в дейността на БРЦК. След това се връща в България и участва в подготовката на Априлското въстание. Действа в Търновския революционен окръг, като на 28 април 1876 г. е определен за военен командир на четата на поп Харитон, а на 2 май 1876 г. поема и командването. Умрял е в бой с турските войски на 7 май 1876 край Дряновския манастир.

12_04_2019_doktor_3.jpg

Браилската полиция узнава за д-р Димо Куюмджиев и го арестува. Предава го на Османското консулство в Браила. Консулът му предлага или доброволно да се върне в Османската империя, или под охрана да го върне в Истанбул, където да бъде съден отново. Докторът уж се съгласил с предложението и поискал няколко дена да се разплати с браилските търговци. Консулът, разбира се, не му повярвал и за гаранция поискал всички документи, с които разполагал Куюмджиев. Не го пускат в квартирата и съквартирантът му Петър Пармаков ги донесъл. По предварителна договорка, Пармаков изстъргал името Велико Дюкмеджиев от дипломата за завършено образование. След като се разбира, че Димо е в опасност, браилските му приятели поискали помощ от румънското Министерство на външните работи. Една част от тях оградили резиденцията на Консулството, като дали ултиматум Куюмджиев да бъде освободен. Румънците пратили телеграма, че той е чиновник в Министерството и трябва да бъде освободен. Така докторът бил отново на свобода. Междувременно настъпват шеметни събития. Сърбия и Черна гора обявяват война на Османската империя на 16 юли 1876 г. Към Сърбия се устремяват множество български доброволци. Основна точка на тяхното събиране е сръбският град Кладово. Там се създават българските чети. Д-р Димо Куюмджиев е също в Кладово и е зачислен като военен лекар в щаба на четата (IV-а Българска чета от 240 бойци) на Тодор Велков /1828-1904/ и руския офицер Григорий Филипович Зандриг. Участва в бойните действия в северозападните български земи.

12_04_2019_doktor_1.jpgСлед примирието формированието се установява последователно в Крагуевац, Смедерово и отново в Кладово. Разпуснато е на 4 април, 1877 г. След като получава сръбски паспорт, документите му са на името на Велико Дюкмеджиев. Връща се в Румъния и става член на Българското опълчение. Участва в боевете на Шипка. След Руско-турската освободителна война се връща в Разград и става окръжен лекар на 1 юни 1878 г. В Ески Джумая /Търговище/ нямат лекар и на 6-ти ноември отива там като окръжен такъв. През пролетта на 1879 г. се връща отново в Разград, но като аптекар, защото имал и специалност и като фармацевт.

През юли 1880 г. Димо Куюмджиев дава дипломата си потвърждение от Върховния медицински съвет в Княжество България. Дипломата му е с чуждо име и започва нова сага. Иска се справка от Медицинското училище в Истанбул. Дипломата не е легализирана и през 1882 г. Димо Куюмджиев е подведен под съдебна отговорност за документна измама. Налага се негови състуденти да потвърдят, че той наистина е учил в Медицинското училище, но под друго име. Размяната на имената потвърждава и самият Велико Костов Дюкмеджиев, тъй че проблемът е уреден.

Докъм края на живота си Димо Куюмджиев е аптекар в София, в Александровската болница. Умира в Разград през октомври 1908 г. Погребан е в старите разградски гробища. Дъщеря му Божана, която живеела в Русе, не била съгласна костите му да лежат в Разград и го препогребва в крайдунавския град. Сега името на д-р Димо Куюмджиев е вписано в Пантеона на българските възрожденци в Русе. Името му се вижда и на Докторския паметник в София.


Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ


/Основен източник: Бакърджиева Т. (2007). Димо Куюмджиев – лекар, опълченец, патриот, Сборник доклади от Национална научна конференция с международно участие „Освобождението на България и първи стъпки в изграждането на общественото здравеопазване“, София/

*Крепостта Диарбекир – затвореният в нея разградчанин бяга, при преследването го раняват, но той успява да се добере до Браила, където се влива в редовете на революционната емиграция

*Д-р Димо Куюмджиев в униформа на доброволец в Сърбия като военен лекар - майор

*От ляво надясно: Тодор Велков, Филипович-Зандриг, Димо С. Куюмджиев, Иван Н. Бобевски, Христо Векилов, Петър Генков Дюлгеров и Н. Ив. Станчев.

*Димо Куюмджиев /в средата/ като аптекар

*Българи, воюващи за свободата на Сърбия и Черна гора, във въстанически униформи. Д-р Димо Куюмджиев е вдясно, 20 юни 1876 г.