Търсене

Начало История „Българчетата с европейски свирки“, или началото на симфоничното дело в Разград
„Българчетата с европейски свирки“, или началото на симфоничното дело в Разград
16 April 2019

От всичко писано за Разградския симфоничен оркестър може би есенцията би могла да се синтезира с две изказвания, направени в различни години. Едното е на многозаслужилия Стефан Вачев: „Симфоничното дело е най-голямото духовно богатство на Разград“. Другото е на критика Никола Боздуганов: „Разград е градът с най-стари традиции в симфоничното дело у нас, поддържани ревностно от разградската общественост“.

17_04_2019_muzika-2.jpg

Едва ли всички ще се съгласят с тях, но те показват едни от най-важните особености на музикалното дело в нашия град. Дело заслужаващо и заслужило адмирации от доста поколения разградчани и приличащо на митичната птица феникс, която всякога и след най-тежките изпитания се възраждала от пепелта.

Първо писмено свидетелство за наличието на музиканти с „европейски свирки“ в града е дописка във вестник „България“ от 25 юни 1862 г.:

В сряда на 13сего ся празнува и тука годинътъ на възпевваннето на Нег.Имп.Величество Султан Абдул-Азиса върху царския престол. Мехкемето и конакът бяхъ осветени с безброй кандила; тъй и градът и чаршията. От икиндия до сред-нощ ся хвърляха много фишеци и пушки. Сичко беше натруфено и весело; а Българчетата с бандътъ си от различни европейски свирки разхождахъ ся по чаршията с хора и викове: „Да е жив Царът...“.

17_04_2019_muzika-3.jpg

Интересно е, че дописката продължава с описание на първото честване в Разград на празника на светите братя Кирил и Методий. Но всъщност, друго е важното в тези няколко реда: не конкретният повод за веселието, не верноподаническият възторг, а фактът, че в Разград е съществувал оркестър „с различни европейски свирки“. Жалко, че неизвестният за нас кореспондент не е посочил имената на „българчетата“, но не бива да искаме невъзможното от него.

Акад. Анание Явашов в своя монументален труд за Разград изброява имената на участниците в тоя оркестър – Бърни Г.Бърнев, Цанко Марков, Кънчо Жеков, Димитър Филков, Христофор Чалгаджията и други. Крум Денев в непубликуваната си книга за музикалното минало на Разград изброява пет имена на младежи в тоя оркестър: Бърни Бърнев – първа цигулка, Цанко Марков – втора цигулка, Кънчо Жеков – цимбал, Димитър Филков – кларинет и Петър Саев – тромпет. По-късно към оркестъра се включва и Христофор Чалгаджиев, получил музикално образование в Европа. За известно време той е ръководител на тази музикална формация.

17_04_2019_muzika-4.jpg

17_04_2019_burnev.jpgСпоред книгата на Анание Явашов оркестърът свири на сватби и тържества „модна музика“, участва и в представленията, давани от любители граждани.

След Освобождението особено внимание заслужава делото на Алексей Шулговски, благодарение на който се ражда към читалище „Развитие“ струнен оркестър от 10 души. В него е имало цигулки, чело, контрабас, тромпети, тромбони, кларинет, флейта, пиколо и ударни инструменти. Разучен бил разнообразен репертоар от маршове, полки, валсове, хора, ръченици. Младите оркестранти ентусиасти развиват богата концертна дейност.

Следва малка пауза и отново птицата феникс се възражда. Към читалището през 1897 г. се основава под ръководството на аптекаря Богдан Торчанов струнен оркестър от около 25 души. Закупени са нови инструменти. Понеже оркестрантите за пръв път се запознавали със своя инструмент диригентът Богдан Торчанов ги обучавал почти всяка вечер на 1898 година. Помагал му синът му Тодор цигулар, бъдещият професор в Музикалната академия. Подготвен бил репертоар от маршове, валсове, полки, някои увертюри, хора и танцова музика. Оркестърът участвал в даваните от читалището вечеринки и представления. Постепенно репертоарът се обогатявал с по-сложни пиеси. Ентусиазираните поклонници на музиката изнасят концерти пред гражданството.

От началото на 1902 г. към читалището остава да работи оркестър в намален състав от 12 души под диригентството на Максим Стоянов. От 1908 г. в него се включва като цигулар и гимназистът Илия Бърнев.

Този оркестър съществува до Балканската война/1912 г./, когато почти всички оркестранти са мобилизирани.

Специално внимание заслужава делото на Илия Бърнев за музикалните постижения и традиции на Разград. Всъщност, чрез бащата Бърни Господинов Бърнев се предава щафетата на малкия възрожденски оркестър отпреди Освобождението към хор „Железни струни“ с диригент синът му Коста Бърнев и към първия симфоничен оркестър в града, създаден от другия му син Илия Бърнев.

Не са се запазили много свидетелства за първия концерт на симфоничния оркестър, който самият Илия Бърнев по-сетне определя като началото на симфоничния оркестър в града. Първите оркестранти са били над 40 души - граждани, военни и ученици от гимназията. Участници в оркестъра са: Борис Дяков – първи концертмайстор, Владимир Николов – чело, Георги Тасев – флейта, Божимир Вълчев – цигулка, д-р Любен Киров – цигулка, д-р Михаил Бозаджиев – чело, д-р Венеслав Попов – обой, Стефан Куртев - чело, Николай Бояджиев – цигулка, д-р Владимир Чифчиев – цигулка, Боян Христов – цигулка и др. На първия концерт прозвучават увертюрата „Егмонт“ от Л.В.Бетховен и Симфония № 8 /„Недовършена“/ от Фр. Шуберт.

Ако трябва синтезирано да се характеризира апостолското дело на Илия Бърнев, то навярно най-точни биха били понятията любов, талант и величие. С много любов и талант като учител по музика в Разградската гимназия той работи за издигане на музикалната култура на не едно поколение разградчани, за оформяне на множество млади инструменталисти. Тези млади инструменталисти се превръщат в златен фонд за оркестъра. А с изнасяните концерти Илия Бърнев създава богати традиции, формира публика, за която симфоничното изкуство означава много.

През 1925 г. съставът на оркестъра е вече пълен симфоничен – с обои, фаготи, тимпани и т.н. След посещение в Разград музикалния критик Иван Камбуров пише в столичния вестник „Ек“, оттам препечатана във вестник „Разградско слово” от 25 януари 1925 г.“ статия за музикалната култура на града. В нея специално се подчертава „доволно сносния оркестър под управлението на младия и енергичен музикант Илия Бърнев и един солист-цигулар - артилерийския полковник Христов, далеко надхвърлящ провинциалните изисквания за такъв“. За да завърши с риторичния въпрос: „Колко оркестри и музикални дружества имаме в столицата...“

Илия Бърнев основава през 1927 г. в гимназията и ученическото музикално дружество „Михайлов Стоян“, обединяващо симфоничен оркестър, духов оркестър и голям смесен хор.

Успоредно със симфоничния оркестър от 1932 г. концертна дейност развива и салонен оркестър от 15-20 души с диригент отначало Димитър Когларов, а впоследствие полк. Боян Христов.

По предложение на Илия Бърнев симфоничният оркестър и съществуващият Народен хор образуват музикално дружество „Разградска филхармония“ със задача да изнасят съвместни концерти и оперети.

В упорит труд преминават годините, съпътствани с концерти в града и в по-близки и по-далечни селища. Концертите в Разград са посветени на В.А.Моцарт, Л.В.Бетховен, Ф.Менделсон, Фр.Шуберт, Й.Хайдн и т.н. Има и немалко други изяви - литературно-музикални вечери, оперети с участието на музикалните формации.

На 6 април 1942 г. е изнесен юбилеен концерт по случай 20-годишнината от създаването на симфоничния оркестър. Той е съвместно с ученическото музикално дружество „Михайлов Стоян“, дирижира Илия Бърнев. Съставът на оркестъра е от 55 музиканти. Изпълнени са „Егмонт“ и „Недовършената симфония“ на Шуберт /явно, за да се припомни началото, когато са прозвучали тези велики произведения/, а също „Военна симфония“ на Й.Хайдн и „Сватбен марш“ на Ф.Менделсон. Към Илия Бърнев са отправени много приветствия. Крайно развълнуван той заявява, че е работил само с мисълта и възможностите за музикалното възмогване на своя роден град Разград. А вестник „Разградско слово” пише в информацията за концерта: „...тази вечер ние чрез музиката почувствахме Бога”.

На следващата година, на 26 април Разград чества 30-годишната и 25-годишната педагогическа дейност на Илия Бърнев. Първата част на честването – утрото – е открита от сборен хор /обхващащ певци от дружество „Железни струни“, църковния хор и хора при дружество „Михайлов Стоян“/, наброяващ около 200 души. В програмата участва ученичката на Илия Бърнев Надя Бърдарова – певица в Софийската опера. С местни солисти и оркестъра е изпълнена Ода на радостта от Деветата симфония на Бетовен Вечерта на честването се е състоял внушителен симфоничен концерт с участието на нашата съгражданка оперната певица Раля Килифарска-Тончева.

На многобройните приветствия трогнатият Илия Бърнев отговаря с кратки прочувствени думи. Вестник „Разградско слово“ посвещава цял брой на делото на Илия Бърнев.

А това дело е наистина забележително. Илия Бърнев продължава традициите на своите предшественици, издига ги до големи висоти и създава представата за Разград като град на музиката. Разградският симфоничен оркестър е известен с качествата си сред няколкото любителски оркестри в страната до 1944 година.

И съвсем закономерно през 1947 г. Разградският симфоничен оркестър става един от първите в страната държавен симфоничен оркестър.

 

Божидарка ЗЛАТАРЕВА


Б.р. Материалът е част от подготвената за печат книга „Разград и животът - големият и малкият“




Любителски оркестър в Разград с диригент Алексей Шулговски, около 1885-1890 г.


Оркестърът при читалище „Развитие“, 1910 г. Формацията съществува до 1912 година, когато избухва Балканската война и младите оркестранти заминават на фронта.


Юбилеен концерт по повод на 20-годишнината от основаването на Разградския симфоничен оркестър на 6 април 1942 г. На първия ред в средата е диригентът Илия Бърнев – човекът, който развива симфоничното дело и създава представата за Разград като град на музиката...