Търсене

Начало Интервю В момента е на мода младите да работят, дори напук на родителите
В момента е на мода младите да работят, дори напук на родителите
08 May 2019

През 80-те години, когато Иван Радоев е писал пиесата „Таралеж“, родителите казваха на децата си „Учи, за да не работиш“. Така ли е сега?

Джанет Али: Моята героиня Боряна си е намерила работа като коминочистач, за да бъде свободна и независима. Родителите ѝ я спират, защото искат тя все още да е зависима от тях. Всеки родител го прави, когато не осъзнава, че неговото дете е самостоятелен човек и трябва да продължи по пътя си.

08_03_2019_impuls-3.jpg

Освен това родителите на Боряна се интересуват от мнението на другите, искат да я сравняват с децата на съседите си, искат да могат да се хвалят с нея и да се показват пред обществото. Затова смятат, че не е престижно тя да работи като коминочистач. В сегашно време има и деца, които предпочитат да получават от родителите си наготово, но има и такива, като Боряна, които искат да работят, а родителите им ги спират. В края на пиесата самата тя прощава на родителите си, защото разбира, че са го правили преди всичко от загриженост за нея.


Бащата получава инфаркт заради това „какво ще си кажат хората“, или заради нещо друго? Ники, силен човек ли е твоят герой Геро Геров?

Николай Пенчев: Моят герой е високопоставеният директор, а по телевизията е излъчен репортаж как неговата дъщеря чисти комини. Днес за младите е престижно и модерно да си намерят работа за през лятото или дори през учебно време, макар че това пречи на ученето. Даже се самоинициират да работят напук на родителите, които им забраняват това. Но Геро не получава инфаркт когато вижда този репортаж, а когато се среща с най-големите си страхове, въплътени от кошмара Коко. Тези страхове го бодат като таралеж, провалят отношенията му с близките и водят до фаталния му край. Страхът, че лош приятел е подвел дъщеря му в неправилна посока, че дъщерята ще го злепостави, че работата ѝ на коминочистач ще я изцапа и в преносен смисъл ще изцапа неговия престиж. Но той е силен човек и затова твърде дълго се опитва да запази спокойствие въпреки стреса на работа и вкъщи.


Журналистката в „Таралеж“ знае за проблемите в семейство Герови, но прави оптимистичен репортаж в стил социалистически реализъм. Ако случката се разиграваше днес, какъв щеше да бъде репортажът?

Кристина Янакиева: Според мен тази репортерка е мечтателка и също като Боряна иска да работи. Да направи репортаж, какъвто обществото иска да чуе, е нейният шанс и тя ще им даде това, което искат. Тя се идентифицира с работещото момиче Боряна. Ако аз бях тази журналистка, но в наше време, изобщо нямаше да интервюирам бащата, а направо щях да говоря с дъщерята, която е коминочистач, защото това е много по-интересно. Но не бих изкарала кирливите ризи на семейството, както правят някои съвременни медии, защото това би съсипало един човешки живот.


Лори, ти играеш майката, но в реалния живот какво би предпочела – да работиш като коминочистач, или твоите родители да ти платят екскурзия до Испания, каквато е дилемата пред дъщерята в пиесата „Таралеж“?

Лорияна Драганова: Да ме изпратят в Испания (смях). Но аз работя като аниматор през лятото и нашите ми позволяват и даже се гордеят, че работя на тази възраст. Майката, която аз играя – напротив – демонстрира слабост във всеки момент, постоянно плаче колко е засрамено семейството от това, че дъщерята работи. Постоянно сравнява дъщеря си с децата на съседите и семейните приятели. Но когато дъщерята изчезва от стаята си на третия етаж, без да е излязла през вратата, майката открива себе си. Едва тогава става достатъчно силна, за да каже на бащата, че не трябва да се притеснява от това, какво ще си кажат съседите и дори казва „изяж го този цимент“ по повод на жилищния им блок.


Божидара, кой е прототипът на този жизнеутвърджаващ образ, който ти донесе награда за женска роля? Защо бабата не защитава сина си?

Защото се е превърнал в кариерист. Той и жена му гледат какво правят другите и не са щастливи, а бабата е щастлива, защото има всичко, което обича - селото, козите, винцето, посреща холандци и шведи на селски туризъм, вижда, че внучката й става като нея. Тя иска да възпита всички да се борят за това, което искат, да се борят за любовта си. Прототип на този жизнен образ е баща ми. Той е човек, който иска да живеем спокойно и да се забавляваме, без да се корим за ежедневни сблъсъци и бабунки, а да гледаме по-голямата картина.


Стилияне, ти играеш въплътеният кошмар на генералния директор. С какво се гавриш?

Стилиян Николов: Най-големият му страх е как ще се развие животът на дъщеря му след репортажа, че студентката по агрономство работи като коминочистач. Геро получава инфаркт и аз, кошмарът, му показвам видение за живота след десетилетия - хората с образование, например инженерите, не работят по специалността си, а стоят вкъщи и правят мухи за риболов. Авторът на пиесата Иван Радоев всъщност е прозрял бъдещето – вече са минали няколко десетилетия от написването на пиесата и кошмарът на Геро се е сбъднал – висшистите вместо да работят по специалността си, „правят мухи, защото от това се печели повече“. Аз мисля, че моят образ е на Архангел Михаил, който показва на героя живота му и му помага да постигне катарзис. Последните думи на директора „аз съм жив“ означават, че най-накрая е оценил живота заради самия живот.

 

Даниела НЕДЕЛЧЕВА