Търсене

Начало История Католическото присъствие в миналото на Разград
Католическото присъствие в миналото на Разград
10 May 2019

Апостолическото посещение на папа Франциск I в България е добър повод да се припомни католическото присъствие в историята на Разград. Това присъствие отдавна е заминало в хрониките, но е полезно и родолюбиво да се възстанови тази страница от миналото на града.

Католици в Разград, макар и малко, в миналото е имало. Е, папа не ги е посещавал, както сега, но пък често гост им е бивал тогавашният католически епископ по нашите земи. Той пък е идвал често и се е задържал задълго, защото брат му е бил...разградчанин. Ето и повече за тази малко известна на широката публика частица от разградската история...

10_05_2019_katolici_4.jpg

10_05_2019_katolici-1.jpgНа 11.IX.1640 г. Петър Богдан Бакшев (1601-1674), който бил католически епископ на Галиполи (сега в Турция, Източна Тракия) и помощник на софийския католически епископ посещава Аранград (Разград). За града пише, че се намира на 1 миля от Хасанлар (дн. Гецово). В Аранград (Разград) той намира 10 католици търговци от Дубровник. Православни схизматици (т. е. българи – б. м.) има около 150 къщи или 800 човека с две дървени църкви. Турците били около 1700 къщи (близо 7000 човека) с три джамии. Имало и 70 арменски къщи – около 460 човека. Така за Петър Богдан Разград има доста голямо население и още тогава си е типична касаба. За него Разград изобилства с лозя и житни поля. Градът е бил без крепостни стени. Сред трите по-забележителни джамии една е доста голяма и е истински шедьовър на изкуството, а другите са с прости структури. Когато Петър Богдан извършвал своята голяма обиколка в Северна България и Влашко през 1640 г., той взел със себе си Филип Станиславов, като лице, запознато с тези страни. Петър Богдан написва на латински „За древността на бащината земя и за българските дела“. Ръкописът е от 1667 г.

10_05_2019_katolici-2.jpgТочният текст за Разград от ръкописа е: „На 1 септември 1640 година, посетих града Аранград, разположен в една равнина между хълмове, без стена, място изобилно с житни храни и лозя, около града няма толкова, но по селата е изобилно с добитък, лук и чесън. Няма църква на католици, но свещенослужението се извършва по къщите със страх, католици за причастие 10 души, по народност дубровчани; няма никакъв католик от страната. (Има) одежда и чаша, понякога идва дон Филип да извърши богослужба и да ги причести. Къщи на схизматици има 150, с около 800 души, имат две дървени църкви, по народност са българи. Близо една миля до града има едно село, наречено Добра вода, и в него има 1700 къщи схизматици българи. Около този град има големи български села, както по цялото царство, но схизматици, та затова не е нужно да се указват. Къщи на турци има 1600, които правят около 7000 души. В този град има три прекрасни джамии от бял камък, но между другите тази, която е най-голяма, е построена с преголямо умение и добре разположена. Има също и други, но по-незначителни, къщи от арменска народност има около 70, които правят повече от 460 души, те също нямат църква, всички са занаятчии и дърводелци, сиреч строители на къщи“.

Дубровчанинът от унгарски произход Георг Март Рагузиум е оставил едно от най-старите описания на българските земи от ХVI век (Петър Миятев (подбор, превод и коментар), Маджарски пътеписи за Балканите 16-19 век, 2 том, 1976). През 1598 г. град Никопол е административен център на санджак. Георг Март Рагузиум споменава и за Търново, който е бил столица на Второто българско царство: „В Никополския санджак съществуват следните места: Никопол, силна крепост, оградена с каменна стена и седалище на бег, по нататък Рахова (Олеховице), Свищов (Суишово), Туртукай (Тетрехан) и Русчук; те лежат на Дунав. На юг от Дунав се намират: Шумен, Ески Стамбул (Константинополивечио), Разград, Търново (Тарнова), някогашна столица, Ловеч /Лунциа), Плевен (Плеуглие), Враца (Враз), Берковица и Карвуна (Хиаруен).

10_05_2019_katolici_3.jpg

Като албанци по народност са определени в дубровнишките документи няколко търговци на кожи от Разград още през 1567, 1579, 1582 г. Това са Дедо Кузма, Яни Михали и Лека Гини. Дубровничани купували кожи в този град и от Стойчо Гьоков. Също албанци и българи продавали към края на ХVI век в Разград кожи и на Бенедето Рести. Търговията на дубровничани в Разград е продължила да бъде интензивна и през XVII в., когато пише доклада си Петър Богдан. Размяната ставала на пазара в Разград до голямата джамия Ибрахим паша.

Известният дубровнишки (тогава Дубровник се нарича Рагуза) търговец Бенедето Рести - Venedetto Marinodi di Resti или Benedetto Marino di Resti (умр. 1606) основал в Разград търговска къща, съществувала между 1590 и 1606 г. Рести купувал тук различни видове кожи и продавал платове. Може да се види и сметководната книга (на италиански език) на Бенедето Рести, живял в София през 70-те години на 16-ти век до 1605 г. Книгата дава богата информация за изнесени и внесени в българските земи стоки и суровини. В нея има важни сведения за стопанския облик и търговската дейност на районите, в които е съсредоточена дейността му (Libro dei conti. Benedetto Marino di Resti (MDXC–MDCV), т. 1). В книгата „Age, Marriage, and Politics in Fifteenth-century Ragusa“, Oxford University Press, с автор David Rheubottom, пък се посочва, че името Бенедето Рести е свързано с епископския род Resti.

По-късно, през 1622 година, дубровнишкият търговец Бенедето Наталич от Провадия търгувал в Разград с Пано Янев, Нико Йоргов и Стати Кузов. Според различни документи дубровнишките търговци са посещавали Разград до 1673 г. До края на XVI век те преобладавали във външнотърговския обмен на балканските провинции на Османската империя, както в организационно отношение, така и в износа, и във вноса. През 1677 г. на дубровнишките търговци им било предявено искане за много голям данък, посланиците на Рагуза били хвърлени в затвор в Истанбул и търговията замряла. Отгоре на всичко Дубровник бил сполетян през същата година от силно земетресение. Като се добавят разбойническите нападения над търговските кервани, то картината става ясна – търговията претърпява крах.

В доклад от 10. I. 1595 г. на П. Джорджевич (дубровнишки търговец от втората половина на XVI в.) до трансилванския княз Сигизмунд Батори (управлявал 1582-1602) се казва, че в Делиормана има следните по-големи селища – Преслав, Разград, Русе и Силистра.

През 1658 г. Петър Парчевич (1612-1674) станал католически епископ на епископат с център Марцианопол (Девня). През същата година той дава сведения за Разград, че се състои от 1700 къщи, 4000 турци и е седалище на мюфтия.

Писмо/послание до Рим от 4. II. 1659 г. е пратено от Никопол с подател Филип Станиславов (1608/10-1674). Той пише: „ В Хразград католическите домове са 5, включително двата дома на рагузките (дубровнишките) търговци. Католиците са общо 30 човека, нямат църква и капелан. Тази функция изпълнява дон Станиславов в собствения си дом. Турските домове са 1700, около 4000 души. Има седем джамии. Има мюфтии като старейшини или техни епископи, които освен религиозните си нрави имат и правни и обществени функции. Домовете на българските схизматици (източноправославни) са 100, около 350 души с гръцки ( православен – б.м.) ритуал. Имат две църкви“.

Филип Станиславов е български католически епископ, книжовник и културен деец. Пише на български (българо-илирийски, т.е. българо-хърватски), италиански и латински език. Автор е на книжката „Абагар“, отпечатана в Рим през 1651 г., за която авторът пише в послеслова, че я „подарява на своя български народ“. Това всъщност е първата печатна книга на новобългарски език. „Абагар“ се състои се от 5 листа с ширина 44.5 см и височина 33.5 см. Текстът е отпечатан само върху едната страна на листовете, има няколко илюстрации. Съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми. Това принуждава Конгрегацията на пропагандата в Рим да премълчи своята фирма като издателство. В езика на „Абагар“ се вмъкват някои новобългарски елементи, личи и влиянието на сърбохърватския език. Заглавието, с което е известна книгата, идва от включеното апокрифно послание на едеския цар Абагар (Авгар) до Исус. Според древно предание Исус го излекувал чрез силата на Божието слово и чрез Убрус – кърпа запазила образа на Христос. Този текст, смятан за апокрифен още през IV век, заляга в основата на множество амулетни (апотропейни) текстове разпространявани из цяла Европа. Другите апокрифи са също с амулетен характер (за помощ при болест, за зачатие, за закрила по време на път, спасяващи от „всякаква злина“, 72-те имена на Господа и др.). Един екземпляр от книгата се пази в България, в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Има мнения, че ръкописът на книжката „Абагар“ е възможно да е писан в Разград. Филип Станиславов се задържал често в Разград и поради това, че в Никопол плащал тежки данъци, за да може да присъства в града като епископ. Като радетел за освобождението на своя поробен народ, епископ Филип Станиславов е преследван от османската власт. Като българин със силно изразено народностно самочувствие и като един от нашите първи книжовници, той си спечелил и недоволството на Римската църква. След 1662 г., когато по нареждане на папата бил отстранен от длъжността никополски епископ, той прекарал дълго време в Чипровци, където работил с Петър Богдан. Изглежда, че по същото време в Чипровци се установили и други членове от фамилията. След смъртта на епископ Франческо Соймирович, през 1673 г. той отново е никополски епископ, но умира година по-късно. Н. Милев в книгата си „Католическа пропаганда в България през XVII век“, С. 1914 г., пише, че 1662 г. Филип Станиславов се установява в Русе и за известно време става свещеник в малка римокатолическа църква. Прескачал и до Разград за църковни служби.

Известно е, че една от основните причини Филип Станиславов да се установява в Разград от време на време е, че брат му имал дом в града. Затова и Филип Станиславов е може би по-точен от Петър Богдан за броя на населението на Разград– общо около 4500 човека. В посланието градът е наречен Hrazgrad civitas и се споменава още, че има мюфтии като старейшини или техни (на турците – б.м.) епископи, които управляват освен религиозния морал, но имат правни и обществени задължения.

Тук искам да направя едно уточнение, което е важни и необходимо. То е, че братът на Филип Станиславов има двама сина, от които, ако не двамата, то поне единият е роден в Разград. Братята се казват Иван и Михаил Станиславови. По-късно те стават едни от водачите на Чипровското въстание от 1688 г. Иван е вожд (dux, vocatus), а Михаил е знаменосец (vexillarius) на въстаническата войска. Самият Филип Станиславов често прескачал и до Шумен, за да провежда служби на тамошните католици. Носел със себе си одеждата и чашата за причастие.

В текста на Филип Станиславов са дадени сведения за някои села и за следните градове: Ловеч, Враца, Плевен, Видин, Търново, Червен, Русе, Силистра, Шумен, Провадия, Варна, Каварна, Констанца, Измаил и др.

За Русе пише: „Град Руси. На река Дунав. Католическите търговци от Рагуза са вписани 9, а католиците жители са 80. Няма църква, която да ги ръководи. Епископът прави службите в частен дом. Турските къщи са 6000, джамиите са 16. Българскитe схизматици от гръцкия разкол са 300 къщи, общо 1500 човека“.

За Варна: „Варна е град на Черно море. Епископията е наричана Диксиополис. Епископските обреди са гръцки. Градът е търговски за всички стоки и за източните области на Европа и на Азия. Има много широко и красиво пристанище. Има само две къщи на католици търговци от Рагуза, нямат църква, нито капелан. Другите католици са 25. Литургията е в частен дом. Къщите на гръцките схизматици са 400, а жителите в тях са 1700. Църквите са осем. Турските къщи са 1500, а жителите в тях са 4000. Джамиите са седем“.

Както се вижда, по това време Варна не е много по-голям град от Разград и дълго време още ще е така. Тук не мога да се въздържа и да не отбележа, макар и в рамките на шегата, че тази тенденция се променя чак след Освобождението, когато Варна бурно се развива, но то пък може да е благодарение и на факта, че първите /и много успешни/ кметове на града тогава са или разградчани, или разградски зетьове!...

След 1677 г. католици в Разград няма, или поне няма данни за това. Има обаче още един твърде любопитен факт. Сред многото гостилници и кръчми в Разград към края на XIX в. се откроява една, която е със собственик някой си М. Папищаш. Тя била евтина и популярна за клиенти с малки доходи. Папищаш е диалектна дума за католик. Идва от рум. papistaş, което ще рече папистки, католически. Тъй че нищо чудно този М.Папищаш да е бил един от последните българи католици, населявали колоритния някогашен Разград...


Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ

 

Чипровското въстание от 1688 година е сред най-сериозните опити за освобождението на България от османското владичество. В организацията и провеждането му участват предимно българи католици. Сред водачите са Иван и Михаил Станиславови - племенници на епископ Филип Станиславов, синове на брат му. Поне единият от тях е роден в Разград, а може би и двамата. В средата на 17-ти век в Разград семейството има къща, която служи и за богослужения на трийсетината българи католици, тъй като нямали свой храм.


Епископ Филип Станиславов – автор на „Абагар“. Посещава често Разград, тъй като в града живее брат му заедно с още трийсетина българи католици. В едно писмо до Рим от 1659 г. оставя интересно описание на Разград и на други близки населени места.


Герб на рода Станиславови. Р. R.E.F. е съкращение на латинския израз Pro Rege Et Fide, което на български език се превежда: „За Краля и Вярата!“.


„Абагар“ - първата печатна книга на новобългарски език, един екземпляр от която се пази в Народната библиотека. Твърде възможно е ръкописът да е правен в Разград, тъй като преди отпечатването авторът задълго се задържа в града.


Чипровското въстание от 1688 година е сред най-сериозните опити за освобождението на България от османското владичество. В организацията и провеждането му участват предимно българи католици. Сред водачите са Иван и Михаил Станиславови - племенници на епископ Филип Станиславов, синове на брат му. Поне единият от тях е роден в Разград, а може би и двамата. В средата на 17-ти век в Разград семейството има къща, която служи и за богослужения на трийсетината българи католици, тъй като нямали свой храм.