Търсене

Начало История Андрей Шульговский – един от строителите на съвременната разградска и българска култура
Андрей Шульговский – един от строителите на съвременната разградска и българска култура
15 May 2019

Много е писано за дейността на учителя Андрей Владимирович Шульговский в Разград, но малко хора познават номадския му житейски път и учителстването му в други градове на България. Андрей Шульговский е роден на 12 март 1863 г. (ст. стил) в град Чернигов в Северна Украйна. Фамилията Шульговские е вписана в дворянските родове на Чернигов (Милорадович Г. А. Родословная книга черниговского дворянства. Т. I. Части 1 и 2 (родословной книги). СПб., 1901).


15_05_2019_aleksei_1.jpgНяма сведения къде е кога е завършил средното си образование. Следва в Санктпетербургската консерватория. По време на обучението на А. Шульговский, класовете са били в сградата на ъгъла на крайбрежната река Мойка (приток на Нева) и Демидовската алея (сега зданието не съществува). Един от учителите му (по теория на композицията и инструментировката) е бил руският композитор, диригент и музикален педагог Николай Римски– Корсаков (1844-1907). Директор на консерваторията по негово време е бил Карл Юльевич Давыдов (1837-1889) – композитор и известен руски виолончелист. В Санкт Петербург Шульговский получава солидна музикална подготовка, но не известно кога е завършил и дали е дипломиран. В тогавашната руска столица става член на народническата революционна организация „Народная воля“. Тя организира покушението срещи руския император Александър II на 1.III. (13.III) 1881 г. След атентата емигрира, за да не бъде арестуван, и се установява за две години в Румъния.

През 1883 г. се установява в Княжество България и на 1. 10. (ст. стил) става учител по музика и пеене в Самоковското рилско-богословско училище. През есента на 1881 г., поради ученически бунтове училището било преместено в Лясковец, но само две години по-късно – през 1883 г., то отново е върнато в Самоков. Тогава в него отива и Шульговский. Преподава и в класното училище на града.

През учебната 1884/1885 г. Алексей Шульговский е вече учител по музика и пеене в Разград. През есента на 1885 г. участва като доброволец в Сръбско-българската война, предводител на е разградска доброволческа ученичесска чета и се връща в Разград с кръст за храброст /подробна статия за това публикува през 2015 г. покойният журналист Дулинко Дулев – б.а./. Стои в мъжкото петокласно училище до края на учебната 1886/1887 г. когато е уволнен, поради това, че се къпал с ученици в р. Бели Лом – нещо дръзко и неприемливо за тогавашните нрави в малкия провинциален градец.

Отива във Великотърновската мъжка гимназия за учебната 1887/1888 г. Връща се в Разград и отново е учител в града от 1888 до 1891 г. След това се мести в Ловчанското трикласно училище за учебната 1891/1892 г. От Ловеч отива в Севлиево и става учител в местното петокласно училище от 1892 до 1894 г. Не го свърта в Севлиево и заминава отново за В. Търново, където учителства мъжката гимназия до 1898 г. От В. Търново Шульговский се премества във Варненската девическа гимназия за учебната 1899/1900 г. През 1900 г. в Русе се основава и първият професионален салонен оркестър, ръководен отначало от капелмайстора Кубичек, а по-късно от Франц Щрос и Алексей Шульговский. От Варна А. Шульговский отива в Пловдив и става учител в Пловдивската девическа гимназия за учебната 1900/1902. Отново се мести и от тази гимназия става учител Пловдивската мъжка гимназия за учебната 1902/1903 г. През учебната 1903/1904 г. е учител в Станимака (Асеновград). В следващата учебна 1904/1905 г. е учител в Чепеларското трикласно училище. Идва мигът, в който този неуморим скитнически дух се пенсионира през 1905 г. на 41-годишна възраст, след двадесет годишен трудов стаж. Запален по Родопския край, Алексей Шульговский се занимава със събирателска и изследователска работа по родопските песни. Той обикаля южната част на Родопите (даже и по тогавашната турска територия). Събира и нотира около 500 песни. През 1906 г. публикува в сп. „Родопски напредък“ текстове на 23 песни.

Шульговски е новатор – той въвежда нива методика и техническо средство за записване (фонограф). Използва събирачи на песни, които изслушват песента от един-двама човека и я нотират. Шульговский канел най-добрия певец, който заедно с още 10 човека (също добри певци) изпълнявали песента, записвана на фонограф с восъчни цилиндри. След това записва и текста. Фонографът е звукозаписващ апарат, който записва чрез резец, изменящ дълбочината на пътечка, разположена по винтова линия върху цилиндър (валяк). След нотирането от фонографа, Шульговский изсвирвал мелодията с цигулка пред същите певци. Те му пригласяли и ако има им грешка, го поправяли. Едновременно на всяка песен се поставяло темпото с метроном. Така ритъмът и темпото на мелодията излизали верни.


Родопски песни

15_05_2019_aleksei_4.jpg

Записал Алексей Шулговски (1903 г), в селата Богутево, Чокуркьой (Забърдо), Чепеларе,

Пашмакли (Смолян), Девин и Дряново

1. Гльодай ма, гльодай, любе ле мое. Чепеларе, 1903 г.

Помашки песни – II Китка

- Гльодай ма, гльодай, любе ле мое,

днеска сам тука, ютре ма няма,

ютре ща ида на Бяли града,

града да градем, кяр да кярувам.

- Ти ку ми идеш града да градиш,

здрав да ми идеш, здрав да ми дойдеш.

Пак ку ми идеш моми да галиш,

здрав да ми идеш, болен да дойдеш.


Шульговский изучавал ирмология – литургичната книга на Православната църква, съдържаща богослужебни текстове, предназначени за пеене в църквата. Това е показано в Археологическия музей при Духовната академия в Киев. Изследването продължило и в България, като целта му е била да открие следи на старобългарското пеене у местното население в Родопите. Все още в разцвета на силите си Шульговский намира учителско място в София. Става учител от 5.02.1907 г. в Софийската девическа гимназия. От 1.01.1907 г. до 24.09.1911 г. е учител във Враца, в местната Девическа гимназия. След това е изпратен за учител по музика и пеене в Старозагорската девическа гимназия до второто му пенсиониране на 1.09.1916 г.

15_05_2019_aleksei_2.jpg

Алексей Шульговский е бил буйна натура. Наказван е както следва: в Разград за съвместно къпане с ученици в реката – 1887 г.; в Търново за неизпълнение на нареждане на директора и на Министерството на народното просвещение – уч. 1898/99 г., с лишаване от учителски права; в Пловдив е наказан с мъмрене с министерско предписание, защото не поздравява директора, дори в присъствието на ученичките – 1902 г.

Освен музика и нотно пеене, А. Шульговский е преподавал: рисуване, краснопис, гимнастика, руски език, а понякога и Закон Божи. Почти във всички градове, където е учителствал, създава ученически и църковни хорове, някъде основава певчески дружества, камерни оркестри, струнни квартети. Урежда и кабинети по пеене в класните училище. По спомени на негови ученици, кабинетът по пеене в Разградското класно училище представлявал една класна стая с няколко реда чинове, голяма широка маса отпред, отстрани по-малки масички с книги, ноти, цигулки и лъкове. Черната дъска била с бяло петолиние, а над нея били окачени картони с по-главните правила по пеене, написани саморъчно от Шульговский с печатан шрифт.

15_05_2019_aleksei_3.jpg

Хорът му в Разградското класно училище от 25-30 човека (дисканти, алти, тенори и баси) изпълнявал български, руски и украински песни - „Хубава си моя горо“, „Птиченцето труд не знае“, хумористичната руска песен „Бабина сланинка и пр. Хорът е пял на тържества не само в Разград, но и в Русе, Велико Търново, Търговище и редица села. Камерният оркестър на Шульговски в Разград се състоял от 17 човека – граждани и ученици със струнни инструменти, медни и дървени духови инструменти. С хора си от Велико Търново Шульговский обикалял Княжеството и развивал издателска дейност. Печатал на цинкографска машина украински и руски песни с красив ръкописен шрифт. През 1901/1902 г. А. Шульговский е диригент на Пловдивското певческо дружество. В Станимака основава през 1903 г. певческо дружество, певчески любителски хор и струнен квартет от учители, в който участва и той. Във Враца Шульговски поставя основите на стабилно музикално образование, в Стара Загора основава хор, който пее не само в театъра на града, но и в храм-паметника Шипка. През периода 1912 до 1914 г. хорът на Шульговский в театъра на Стара Загора пее заедно с оперната прима Христина Морфова (1887-1936) при нейните гастроли в града.

Шульговский оставя ценни архиви, но не знаем тяхната съдба. Що се отнася до събраните от него песни, те са откупени през 1909 г. от Българското книжовно дружество, а през 1921 г. Светият синод изискал всички събрани материали по старобългарско пеене от притежателите им, между които е и Шульговский.

Не знаем много и за личния му живот. В. сп. Българска музика“, бр. 5 от 1961 г. пише, че не е създал семейство. В друг източник (тогавашен ДОДА – Разград, Ф. 142-К, оп. 1, арх. ед. 69) е упоменато, че при представяне на хористи от Разград в София през 1926 г. е посетен софийския дом на Шульговски. Той бил болен и твърде несдържан,а жена му се оплакала от него. Все пак Шульговский подарил на диригента на хора камертона, с който дирижирал Разградския хор на 5 и 8 юли 1887 г. в Русе.

Алексей Шульговский умира в София на 7 октомври 1926 (акт за смърт № 368 от 1926 г. в сегашната община „Средец“).

И все пак, можем да се попитаме – познаваме ли добре живота на учителя Алексей Шульговский, учителствал в 12 града на България – Самоков, Разград, Ловеч, Севлиево, В. Търново, Враца, Варна, Пловдив, Станимака, Чепеларе, Стара Загора, София.


Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ

 



Алексей Шульговский


Родопски песни, записани и нотирани от учителя


Песни, записани от Шульговский


Любителският струнен оркестър в Разград с диригент Алексей Шульговский /1885-1887 г./