Търсене

Начало История Просветените народи са богати и господари, а простаците – сиромаси и слуги
Просветените народи са богати и господари, а простаците – сиромаси и слуги
20 May 2019

Преди 1882 г. разградчани събират средства и започват строеж на ново училище в двора на църквата „Св. Николай – Чудотворец“. Предвиждало се в него да учат малките ученици от отделенията (чиновете) и по-големите от класното училище. Откриването е било сигурно през май 1873 г., защото в русенското повременно (периодично – б.м.) духовно списание за нравствено образование и умствено развитие „Слава“ от 1-ви юли 1873 г. излиза напечатано словото на учителя в класното училище Андрей С. Цанов (1842-1933) по този повод.


20_05_2019_canov_1.jpgТой станал учител в Разград веднага след като завършил колежа „Хамилтън“ в Ню Йорк през 1871 г., където изучава астрономия, анатомия, физиология и богословски науки. Стоял като учител до края на учебната 1873 г. Цанов е съосновател и председател на разградското чителище „Развитие“ /първоначално „Съгласие“/, което тази година чества 150-годишнина.

По-долу представям словото на А.Ст.Цанов пред събралата се разградска общност в двора на църквата. Явно на откриването са присъствали и турските първенци, защото в текста си Цанов пробутва и някои ласкателни думи към султанското управление, което е дало разрешение за постройката. Словото предавам с известни съкращения, с оригиналния правопис и пунктуация.

20_05_2019_canov_3.jpgЧестно събрание! Преди 6 месеца ние ся събрахме на това голо място да турим основата на едно здание назначено за свята цел и ся помолихме Богу да благослови това свято и народно предприятие за да свърши предприятието тъй радостно както ся и начна. Ето сега на това място ние радостно гледаме едно хубаво здание, което се възвишава над всички други здания в града, като един народен памятник за ученолюбието на гражданите. Тази сутрен ние сме се събрали да посвятим това здание на службата, за която изначално е назначено училище за въспитанието на младежите. Какво свято дело! И какви приятни и радостни усещания дохождат в сърцето на всякой ученолюбив и родолюбив Българин и Българка, и на кой да е человеколюбец като гледа това свято заведение, въздигнато чрез толкоз къси средства? И какво по-голямо доказателство, че наший народ люби науката, и жъртвува всичко що може да ся придобие.

Поч. Граждане! Похвалявам усърдието ви в това свято дело, защото с това вие сте сторили голяма заслуга на чадата си, дело, за което Бог стократно ще ви заплати. Признавам, че е имало мъчнотии в искарванието на това здание, както за пари тъй и за друго нещо, но нали ся искара, нали то ся свърши и днес го отваряме за да почне делото си, то всякой гражданин не само трябва да ся радва, но и да се гордее.

Зданието е направено доста добре, ако и да не е без недостатки. То е рахатлия и ще може свободно да събере 450 ученика, а в нуждно време и више от 500 ученика може да събере. Освен това, то има една стая за читалище, което не е друго освен едно училище за търговците както и за всички други занаятчии. То е на хубаво място, има един хубав и широк двор, в който учениците ще могат да имат телесни упражнения. Това е много добро, защото училище без добър двор е почти една затворница за децата. Двора е важна част за всяко училище. С няколко думи всичко, колкото за зданието е добро“.

След това А. Цанов говори за важността на начина, по който трябва да се управлява училището и за ползите от науката.

20_05_2019_canov_2.jpg

„Ако някои ся съмняват за ползата на науката, то нека само да сравнят състоянието на простите народи с онова на просвещените и ще ся убедят че науката е сила: че тя прави чудеса. Гледайте Англия, на Германия, на Франция, на Америка и на другите просвещени народи. Гледайте на техните чудеса, железните им пътища на вапорите им, на телеграфите им, на фабриките им и на другите произведения. Какво сме ние според тях? Не дзяпаме ли на всяко тяхно произведение като на чудо. А как могат те да правят тез неща? Отговорът е лесен, само и само чрез науката чрез нищо друго. От това е за дето те са богати и господари, а простаците сиромаси и слуги.

Но да не сравняваме себе си с другите народи, нека да сравним себе си със себе си, нека сравним селените с гражданите. Има ли разлика между едните и другите. Това всякой знае. А защо? Защото едните се наричат селени, а другите граждане ли? Не! Самата причина е: защото гражданите са по учени от селените. Когато един човек е ученичък, то не вреди да живее. Мястото не прави человека, человек прави мястото. Германия не направила германците, но германците направиха Германия. Да не сравняваме нито селените с гражданите; нека сравним граждане с граждане. Кой търговец върши работата си по добре, онзи ли който знае да чете и пише и да си прави сметките добре, или онзи, който ся моли на другите хора да му напишат писмо и да му направят хесапа…

Сега какво трябва да ся върши за да може това училище да принесе желаемата полза? Това питание е едно от на важните.

В отговор вкратце ще забележа.

1. Трябва да има едно добро, разумно и родолюбиво училищно надзирателство, което да преглежда щото в училището да отива добре…

2. В училище трябва да има добри и способни учители…

3. Учениците трябва да ходят на училище редовно…

4. В училище трябва да има ред…

Без тези четири неща това голямо и хубаво здание не ще принесе голяма полза на града. Парите които сте дали за него щяха да отидат на вятъра. За това Поч. Граждане, както сте били толкоз добри и родолюбиви да съградите това красно здание, то също бъдете още по добри да го снабдите с потребните му. С направата на зданието не се свършва работата, делото е само начнато и от сега има да ся работи. Бъдете, прочее едно тяло и един гроб в това свято дело. Нека всякой да гледа към това народно заведение с топло сърдце, с сърдце пълно с любов; нека всякой да го има като свой дом дето неговите мили , или братията му, или роднините му ся приготовят за достойни синове; нека всякой да гледа към него, като към заведение, което разсява своите просвещающи зари по вси страни, и чрез делото на което ние ся избавяме от мрачно невежество. Подкреплявайте го, защищавайте го, молете ся Богу за него; с всякой начин работете за неговия добър напредък.

Две думи за Читалището и Ж. Дружество. Целта на тези дружества е свята и родолюбива; тя е за просвещението на бъдний наш народ. Народа трябва да гледа към тез дружества с добро око и да ги насърдчава в доброто им дело. Но дружествата трябва да помнят целта си. Имя без дело е мъртво нещо. Едно нещо с което Читалището и Ж. Дружество биха заслужили на града е да отворят вечерно или празднично училище, в което да ся учат чираци и всички в които работата им недопрощава да ся учат в делнични дни. Има надежда, че зимъс Читалището ще отвори такова училище за мъжкий пол, и дано Ж. Др. да отвори за женский пол. Знаем че ще има мъчнотии и препятствия, но трябва да знаем, че нищо добро без труд се не добива.

Остава ни да кажа че днес в Разград няма младеж, който не може да не ся научи поне да чете и да пише, ако не повече. В днешното състояние на работите, които в Царски дни и с Божия помощ в града има свободни училища с врата отворени за сиромаха както и за богатия, за жената както и за мъжъ, за стария както и за младия, за селени като и за граждани, в такова время, казвам всякой може да ся научи по нещо от наука.

Младежю! Ако останеш в простота, ти струваш голям грях, за когото не можеш да дадеш никакво праведно извинение. Дали са от един пол или от друг, не прави разлика. С това ти струваш неправда на себе си, защото като простак непременно ще страдаш, или, най малко не ще можеш да живееш както щеше ако да бе въспитан; струваш грях против народа, на когото си един уд /остар. - част на тялато, в случая част от обществото, член на обществото/, защото, ако да бе въспитан, ти щеше да си много по полезен на тоя народ, щеше да си по достоен член на обществото, нещо за което всякой е длъжен да ся труди; струваш грях и против Бога, защото Той ти дал ум за да го обработваш, дал ти и материял чрез който да изостряш този ум, а ти засияваш този драгоценен дар в земята дето изгнива. Ти имаш время и можеш да ся учиш. Ти можеш всякой ден да напредваш, към светлина, самото нуждно нещо е воля и решителност. Ако не повече, защото може да си художник или търговец, то може да иждивяваш в учение поне по един час всяка вечер и всяка сутрин. Помни че днес е 19-ий век, века на живост и светлина, век в когото всяка жива душа гледа да на напред и в когото простака не е достоен освен за прост слуга. Затова, събуди ся и върви напред. Братия, стига сме спали в мрачна простота, стига сме били доволни с това си долно положение, стига са ся подигравали другите с нас. Нека ся покажем че сме хора живи и достойни за работа, нек’ся ползуваме от привилегите, които честното ни Правителство ни дава и да ся избавим от тая мрачност. Время е да ся запретнем здраво за да излезем от онова положение, което прилича на народ способен. В дните на Добрий си Цар нека да вървим на напред!“.


Училището в двора на църквата „Св. Николай Чудотворец“ събира учениците от двата пола до 1885 г. След като се построява пансионът, мъжкото класното училище отива в него, а сградата остава за началното и класното девическо училище. Съборена е през 40-те години на миналия век.

Самият А.С.Цанов има интересна съдба по-нататък, след като напуска Разград.

През 1879-1880 година е народен представител, като се кандидатира от Поповска околия, която тогава е в Разградски окръг. През 1914 г. пътува до САЩ, където държи речи в подкрепа на българската кауза за обединение на страната ни в нейните етнически територии. Днес е незаслужено забравен, но навремето е много известен е със своите литературни творби, преводаческа дейност и със списването на няколко евангелистки списания.

През 1887 г. написва една много популярна книжка: „Партиите в България. Напомняне на някои уроци из народната ни история и посочване на няколко вредителни пороци“. Книгата е посветена на тогавашните партии и партийната система у нас. По-скоро Цанов анализира партиите откъм „злата им страна, когато те стават средство за постижението на користолюбиви и тщеславни цели; когато партизаните /б.р. - партийните активисти/ се подбуждават от властолюбие, сребролюбие, завист, отмъстителност и други подобни; когато те турят частните си интереси, недоразумения, и инати в обществените работи, и ся стараят да препятствуват на това или онова народно дело, защото не ся върши от тях или тяхната партия; когато партизаните действуват тъй или инак главно, защото си пресмятат, че по този начин те ще ся облажат или от повечко левове или от чиновничество и слава“.

Думите на Цанов, с които той анализира обществената среда, както и политическата и гражданската култура на българите преди 130 години, звучат ужасно актуално и днес. Да, тези думи наистина са твърде неприятни, но пък са свидетелство за напредничавото и демократично мислене на автора им, който, за наша радост и гордост, е сред основоположниците на модерното образование и на културното дело в Разград.


Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ