Търсене

Начало Интервю Валентина ПЕТРОВА, ръководител на ТК „Валенс“: Танцът е сценична магия и начин да изразиш себе си
Валентина ПЕТРОВА, ръководител на ТК „Валенс“: Танцът е сценична магия и начин да изразиш себе си
29 May 2019

Валентина Петрова живее и работи в Кубрат. Учител е в най-голямото общинско училище - „Хр.Ботев“. От 22 години преподава физика и астрономия. Детската ѝ мечта е да стане лекар, но съдбата я отвежда в ШУ „Епископ Константин Преславски“, където завърша химия и физика. По-късно по време на педагогическата практика, сърцето ѝ подсказва, че е направила правилния избор и днес с гордост заявява –желая да бъда учител, с една дума не аз избрах професията си, тя избра мен.

29_05_2019_tanc_1.jpg

Днес се чувства добре като учител. За да се реализира още по-добре, надгражда непрекъснато. Завършва РУ „Ангел Кънчев“, където става магистър по информатика и информационни технологии в образованието с професионална квалификация -учител по информатика и информационни технологии. Във ВСУ „Черноризец Храбър“ завършва квалификационен курс за „Ръководител на танцови и вокални състави за автентичен фолклор“. Участва в Националната учителска програма за обучение на учители, преподаващи физика и астрономия в Европейския център за ядрени изследвания – Женева (ЦЕРН), 2013 г. Има над 30 квалификационни курсове и участия в конференции- национални и с международно участие, свързани с обучения в областта на образованието.

29_05_2019_tanc_4.jpg

От няколко години името ѝ стана още по-популярно сред кубратската общественост покрай танцовата група „Валенс“, удостоена с отличието „Нациoнален лауреат, 1-ва степен“ в две възрастови групи 5-7 клас, 8-11 клас по време на Националния фолклорен фестивал „Бъдност за талантите на България“ , който се проведе в София на 10.05.-12.05.2018 г. и Grand Prix на Шестия интерфорум за изкуства „Черноморски перли в Албена“, 2018 г. с международно участие. С една дума ТК „Валенс“ е сформиран едва преди две години, но вече с богато творческо фолио.

29_05_2019_tanc_2.jpg

Магията на танцовото изкуство, популяризирането на фолклора сред подрастващите, вдъхновението на танца, стана предмет на нашия разговор малко след като Танцовият клуб се върна с медал и сертификат за най- масово участие от фестивала „Децата на България пеят и танцуват в Охрид“- Северна Македония.


Госпожо Петрова, как се роди идеята за създаването на танцов клуб „Валенс“ и какво ще разкажете за първите стъпки на клуба, от къде започнахте?

Аз обичам да танцувам. В ученическите си години съм участвала в Ансамбъл за руски песни и танци при НЧ „Св. Св. Кирил и Методий - 1891“ в Кубрат с ръководител Веселин Костов. Спомените ми за тази школа, за участията ни в концертите, са завинаги в сърцето ми. Още от тогава е обичта ми към танцовото изкуство, а и не спира и до днес. Това породи и желанието ми да сформирам клуб по танци за децата в училище, които обичат да танцуват. Тази възможност ни беше предоставена във връзка с проекта „Твоят час“, който определям като успешен. Първоначално клубът ни по танци се посещаваше от около 20-25 ученици. За две години групите са вече три, учениците 53 и това ме прави щастлива.

29_05_2019_tanc_3.jpg

Как успяхте да привлечете учениците, как ги запалихте към народните танци?

Обичта ни към нашата България запалва още повече желанието ни да танцуваме български народни танци. Ние не само танцуваме, ние общуваме, споделяме и се забавляваме.


Фолклорът, народното творчество е не само национално богатство, но и силно възпитателно средство – как го използвате в образователно-възпитателния процес?

Танцът е възможност да изразиш себе си. Когато обаче танцуваш в клуб ти представяш не само себе си, а всички. Винаги казвам на танцьорите си: Когато танцуват трябва да личи желанието им да го правят. Има ли желание, с труд и постоянство всичко се постига. Децата за първи път сами се определиха като нашето голямо семейство „Валенс“. Разбира се, че за добрите отношения между всички нас са нужни взаимно уважение, доверие и толерантност. Фактът, че през тази трета година сме все повече и заедно показва, че успяваме!


Магията на танца, в какво се състои?

Хората, танците, не са само едни стъпки в определена последователност. Трябва да ги усещаш със сърцето и душата си и да умееш да предадеш своята емоция от танца на публиката. Танцът е необяснима красива магия! Ако можеше да се разкаже, нямаше да може да се изтанцува.


Много участия има формацията за краткия ѝ професионален път - национални и международни, разкажете нещо повече за тях.

Всяко участие е незабравимо прекрасно вълнение преди сцената, на сцената, след сцената….Това са мигове, които ще ни сгряват в годините при всеки един спомен за тях. Гордост е да видиш резултата от труда си. Гордост е да чуеш думичките браво от публиката- позната и още повече и от непозната. Гордост е да настръхнеш от аплодисментите, когато танцуват твоите танцьори. Гордост, че дори и от малък град нашите деца смело танцуват и на голямата сцена. И няма по прекрасно чувство от усмивките на хората.

Какво забелязвате, веднъж запалени учениците променят ли отношението си към танца, фолклора…как ги мотивира самият танц…

Всяко участие ни прави по- уверени, по- сплотени, по- желаещи,по- силни и по- щастливи!


Учител сте дълги години. Какво е важно в отношенията учител-ученик и какво не спирате да правите в тази посока?

В днешно време не е достатъчно да си само учител. Трябва и да си приятел, а това се постига с взаимно доверие.


Добрата атмосфера в класа е необходима. Как ръководите вашия клас и какво не спирате да казвате на вашите възпитаници?

Моят призив към нашите ученици е да бъдат себе си. Всеки от нас е значим, полезен и нужен на някого. А желанията на учениците да се развиват, да растат, да надрастват себе си трябва да се подкрепят и толерират. Надявам се, че успявам да го правя!


Какви творчески изяви и предизвикателства предстоят на ТК „Валенс“ оттук нататък?

Мечтата ми беше един ден танцьорите на ТК „Валенс“ да се почувстват горди българи и в чужбина. Сбъднахме я всички заедно! А това беше възможно благодарение на нестихващото желание на децата да танцуват, подкрепата и доверието на техните родители, подкрепата на Община Кубрат и СУ „Христо Ботев“, за което съм безкрайно щастлива и им благодаря! На 16 април получихме и протокол за участието ни в Северен централен квалификационен етап „Бъдност за талантите на България“. С гордост споделям, че ни е присъдено званието „Лауреат 1-ва степен“ на Северен централен квалификационен етап и класиране отново за Националния етап в София. Просълзих се и силно се развълнувах и от факта, че ръководството на фондация „Бъдност за талантите на България“ и екипа на Български арт и фолклорен център „Нестия“ ме удостояват със званието „Радетел на българското“ за високи творчески постижения и запазване на българския фолклор. Пожелавам на всички ни да сме живи и здрави, за да вървим смело напред към следващите ни щастливи мигове заедно!


И в края на нашия разговор искам да попитам, как си отпочива Валентина Петрова извън училище извън тренировъчната зала?

Почти нямам време за почивка. Липсват ми моментите, в които да си почета спокойно книга, да се разходя без да бързам, да покарам колело… Надявам се през отпуската си да имам време и за себе си. За момента свободното ми време е споделено с родителите ми. Те имат нужда от това. А за мен семейството ми е всичко!


Д-р Надие КАРАГЬОЗОВА - Нади