Търсене

Начало Култура Книга за Рада Спасова написаха най-известните ни театрали
Книга за Рада Спасова написаха най-известните ни театрали
05 June 2019

Книгата „Спомен за Рада. Бележки към един живот“ бе представена на 2 юни 2019 г. в рамките на Международния театрален фестивал във Варна. Изданието е опит за портрет на актрисата Рада Спасова /1945-2008/, директор на театрите в Разград, Шумен, Варна в различни периоди от живота си. Преди това книгата бе представена и в Шумен.

05_06_2019_rada_1.jpg

В книгата са събрани спомени на 28 съвременни български режисьори и актьори, които познават работата на Рада Спасова като актриса и директор. Идеята за подобно издание е на нейния съпруг Спас Спасов.

„На сцената беше мощна фурия. Нищо не подсказваше, че животът й е минал из провинциалните театри. Жена с характер. Актриса, която търси промяна... Смела, рискуваща, понякога ловко балансираща, но винаги с идеи и план за действие. Рада Спасова не се отказа да води своята трупа в трудните битки за оцеляването на театъра. Притежаваше интуиция за път и посока“, пише редакторът Георги Тошев в предговора към книгата.

На представянето във Варна той каза още, че тя има важна роля в българския театър през 90-те години и е пример за добър мениджър с визия и широк поглед за театъра. Свои спомени за работата си с Рада Спасова разказаха Василена Радева, Илко Ганев, актрисите Стефани Лечева от Шуменския театър и Грациела Бъчварова за периода, в който Рада Спасова е била директор на Варненския театър – „когато трупата е в период на криза“.

Сред от 28-те автори на спомените за Рада Спасова, събрани в книгата е разградчанката Мая Кисьова – актриса и драматург, която сега живее и работи в София, както и известната рижисьорка Възкресия Вихърова, също разградчанка.

Книгата „Спомен за Рада. Бележки към един живот“ запознава читателите с личност, която не е толкова медийно популяризирана приживе, а професионалистите в сферата на театъра и особено заемащите ръководни постове могат да почерпят известен опит.

Сериозният път в театъра на родената в Смолян Рада Спасова започва от Разград, където тя идва през 1972 г. Първата й роля на разградска сцена е на Валерия в „Женитба с препятствия“ на Панчо Панчев, постановка на Юксел Чаушев. После играе Големанова в пиесата „Големанов“ на Ст.Л.Костов и участвува в създаването на „Младежка сцена 123“ към Окръжния младежки дом. Първоначално дублира колежката си Йорданка Попмилачкова, а после стана основната изпълнителка в сложната роля на Малама /едва 29-годишна, играе възрастна и властна жена/ в пиесата на Антон Страшимиров „Вампир“, в постановката на Христо Кръчмаров през 1974 г.

По-нататък почти няма спектакъл в театъра на Разград без нейното участие. Така е до 1991 година и след нея, когато стана първият директор на Драматичен театър „Антон Страшимиров“, който бе издигнат от средите на неговия колектив и преминала всичките стъпала на театралната йерархия с общо 24 години творчески стаж на разградска сцена - до 1996 г.

Беше дълги години председател на дружеството на Съюза на българските артисти в театъра, след Разград беше директор на Варненския театър и завърши житейския си път в Шумен, където за заслуги към местната култура като директор на театъра бе обявена за почетен гражданин на града през 2005 г.

Беше известно време общински съветник в Разград и председател на комисията по културата и духовните дейности в Общинския съвет.

Възстанови и задълбочи в града ни връзките на театралния колектив с театъра на град Орел /после продължи това и в Шумен/, установи контакти с Нов български университет - театрален департамент, и с него представи пред разградската публика „Домът на Бернарда Алба“ на Лорка, постановка на режисьорката с разградски корен Възкресия Вихърова, и пр.

С ръководения от нея Шуменски театър, тя се появи отново в Разград през 2003 година с постановката на Димитър Шарков „Криворазбраната цивилизация“, като по тоя начин отново се вписа в историята на театъра ни, като довела тук първия колектив от чужд град на сцената на новия ни театър.

Почина внезапно през 2008 година в Шумен.

Рада Спасова - с нейния творчески и организаторски талант и труд - отдавна вече не се приема само като театрал от Разград или Шумен, а е име в българския национален театър! Това е и основният смисъл на книгата за нея.