Търсене

Начало История Още нещо за разградските бойни светини и за тяхното спасяване
Още нещо за разградските бойни светини и за тяхното спасяване
07 June 2019

На 11 май 2019 година се навършиха 100 години от връщането на спасеното бойно знаме на 19-ти пехотен полк в щаба на бойната част в Разград. По този повод миналия месец разградчани имаха възможността да видят спасеното бойно знаме, което беше изложено за няколко часа в Художествената галерия.

07_06_2019_zname_1.jpg

Нека да припомним нещо, което вече бе отбелязано по този повод в „Екип 7“ преди показването на знамето. Спасяването на бойните знамена през есента на 1918 г. е масова практика на фронта, за да не попаднат в чужди ръце. Тогава, след пробива при Добро поле, България подписва примирие и излиза от войната (септември 1918 г.), но се съгласява на унизителни условия. Едно от тях предвижда цели български военни части да останат заложници на Антантата. Сред тях са и около 3500 войници от 19-ти Шуменски полк /официалното наименование е „Шуменски“, но това всъщност е разградският полк, защото винаги е бил дислоциран в града и в него служат мъжете от района/, начело с подполковник Марин Куцаров. Именно като заложник на силите на Антантата командирът проявява героизъм при спасяване на полковото знаме. Вместо да предаде знамето, както е задължен, той инсценира изгарянето му, а всъщност го навива около кръста си и така го съхранява няколко месеца и го спасява от позорен плен.

07_06_2019_zname_2.jpg

Случаят става много популярен през 20-те години на миналия век, офицерът е награждаван и поздравяван от военни и граждани за подвига си.

През 1928 година Куцаров става генерал-майор и до пенсионирането си през 1934 година е командващ Втора армия в Пловдив.

07_06_2019_zname_4.jpg07_06_2019_zname_3.jpg

След 9-ти септември 1944 година спасителят на знамето е репресиран като царски офицер и на 70-годишна възраст попада в затвора, където се разболява. Заради влошеното си здравословно състояние е освободен, но вече е късно - умира на 1 април 1949 г. В последните дни на живота си о.з. генерал Марин Куцаров признава пред сина си: „Спах 139 дни с него, но не го предадох. Върнах се в България с него и спасих честта на полка си“.

За историята на полка е писано много в „Екип 7“, заслужава си само да припомним някои подробности. През 1884 г. в Шумен е създаден 7-ми пехотен Преславски полк. В състава му влизат Врачанска № 8, Орханийска № 11, Разградска № 22 пеши дружини. За полково знаме се приема това на Врачанска № 8 пеша дружина. Знамето е връчено на 30 август, 1881 г. Развявано е в Сръбско-българската война в боевете при Сливница и Пирот, под командването на капитан Вичо Диков. Орханийската и Разградската дружини запазват знамената си.

След 1891 г. 7-ми пехотен Преславски полк влиза в състава на новосформираната 4-та пехотна Преславска дивизия. 4-та пехотна Преславска дивизия е формирана през 1883 г. в Шумен под името 4-та пеша бригада и преименувана с Указ № 176/1891 г., в 4-та пехотна преславска дивизия. През 1892 година армията преминава към дивизионно-полкова структура. Образувани са 6 пехотни дивизии, като всяка от тях включва 2 бригади. Всяка бригада включва 2 полка, а всеки полк – 2 дружини. Освен пехота всяка дивизия включва един артилерийски полк, конна сотня, транспортна рота и дивизионна болница. Конните полкове са обединени в кавалерийска дивизия, пионерният полк е разгърнат в пионерна бригада.

Деветнадесети пехотен шуменски полк е формиран в Шумен под името Деветнадесети пеши шуменски полк на 7 март 1889 година с указ №11 от 19 януари 1889. В състава му влизат от 2-ра и 3-та дружини на 7-и пеши преславски полк, наследници на Разградска № 22 пеша дружина и Орханийска №11 пеша дружина, като за знаме на полка е определено знамето на Разградската дружина. Полкът е в състава 4-та пехотна Преславска дивизия /в различни източници има разминавания в дати и години за формирането на Преславската дивизия, както и на 19-ти полк/.

Докога знамето, спасено от подп. Куцаров е светиня на 19-ти полк? През 1948 година са въведени обръщението „другарю“ и петолъчки на кокардите, копчетата и пагоните. Тогава се менят и знамената в духа на комунистическата символика. От 1949 година в армията открито действат организации на БКП, през 1951 година са въведени съветските военни звания, а през следващата година парадната униформа е променена по съветски модел. Към 1950 година във въоръжените сили има около 2000 политически офицери, натоварени с индоктринацията на личния състав в духа на комунизма. Тъй че по това време са подменени всички символи на българската бойна слава, включително и имената.

Днес старите бойни знамена се съхраняват във фонда на Националния военноисторически музей в София.

Има и още едно разградско бойно знаме, за което искам да разкажа, защото неговата история е неособено известна, а трябва да се знае от родолюбивите разградчани и особено от младите поколения.

Става дума за знамето на Разградското македоно-одринско дружество, което участва в Илинденското въстание. Под това знаме се сражава четата на Атанас Мурджев /1872-1944/.

Знамето е с размери 142x87 см, с две лица. Лицевата страна е направена от червен атлаз. В средата е апликиран изправен коронован лъв от жълт копринен плат, с профил надясно. По края е поставен контур от бяла сърма. Гривата на лъва е бродирана също с бяла сърма. Лъвът е стъпил върху полумесец, апликиран от червен копринен плат. Над фигурата със същия вид сърма в полукръг е изписано „Разградско Македоно-Одринско дружество“. На обратната страна знамето е от червен памучен плат. Бродирано е с разноцветни ленени конци. В лявата му половина са пришити череп и кости от бяла копринена материя. Над фигурата е поставен надпис „Свобода или смърть“, а под нея „Ц.М.О.Р.К.“. Трите страни на плата са окантовани с шнур от червени копринени конци и сърма. На двата външни края на плата са пришити пискюли.

По време на въстанието четата на Атанас Мурджев действа в Скопския революциоен окръг. На 2 септември 1903 г. в Руен планина се освещава знамето, след което четата заминава за Кратовско. Заедно с Велешката чета на Никола Дечев са обкръжени в района на с. Луково. Начело със знамето 152 въстаници водят неравен бой с многохилядна турска войска и башибозук. Боят започва по обяд и продължава до вечерта, когато въстаниците правят пробив и се измъкват със своята светиня. Загиват осем въстаници и войводата Никола Дечев. По-късно с други чети формират отряд от близо 450 въстаници, който под общото командване на поручик Сотир Атанасов води боеве с противника при Крива паланка и с. Долна Любата. След потушаването на въстанието войводата Мурджев пази въстаническата светиня в своя дом, а през 1943 година я предава на Главния военен музей /дн. Национален военноисторически музей/.


Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ


Четата на Ат. Мурджев. В средата е знамето на Разградското македоно-одринско дружество.


Част от четата на бивак, на заден план е знамето.