Търсене

Начало Култура Духовни трепети от една изложба
Духовни трепети от една изложба
10 June 2019

Николай Добрев е роден на 22.06.1962 г. в Разград. Завършва ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност живопис при проф. Николай Русчуклиев. Защитава дипломна теза: „Хуманизмът, нова територия в абстрактното изкуство“ при доц. Герасим Стоилов. До 1999 г. е преподавател по живопис, история на изкуството и естетика в ХГ „Акад. Ананиe Явашов“.


10_06_2019_izlojba_1.jpgОтличен през 1996 г. за цялостна, високопрофесионална учителска дейност с почетен знак „Неофит Рилски“. Член на СБХ, секция „Живопис“. Работи в областта на маслената живопис в абстрактно-концептуален стил с подсилено пластично съдържание, графика, компютърен дизайн и полиграфия.

През 1993 г. създава печатница „ДОБРЕВ“, а 2004 г. - издателска къща „Добрев прес“. Занимава се с илюстрация, издателска и печатна дейност.

Изложби и конкурси: 1993 г. Самостоятелна изложба; В. Търново ’94; ОХИ - Разград ’94; 1995 г. - изложба на „Група 7“; Де Мойн – САЩ; София ’96 - Есенен салон; Картахена – Испания; Торонто – Канада ’96, 97; Токио-Япония; Скопие; Белград - Югославия и др.

След 1996 г. професионалните му ангажименти го отдалечават от творческата сцена за повече от 20 години. През 2017 г. участва в „Обща изложба на разградските художници“; 2018 г. - изложба „Коледен базар“; 2019г. - изложби: „50 г. СБХ – Разград“, „За буквите“, Национална изложба „Лудогорие 2019“.

Награди: В. Търново '94, , Канада '96, '97, Corel Draw Corporation. Негови творби са собственост на множество галерии и частни лица в страната и чужбина.

10_06_2019_izlojba_2.jpg

Изминаха повече от десет дни откакто се откри Националната изложба „Лудогорие 2019“ /официално тя бе обявена като национална, но всъщност е международна – б.а./. Посетил съм я три-четири пъти и едва ли ще престана да я посещавам до закриването ѝ на 01.10.2019 г.

Какво толкова ме привлича в нея? Въпрос, който не преставам да си задавам.

Може би новаторските решения, въплътени в доста от произведенията или някакъв духовно-творчески глад, насложил се в мен от почти двадесетгодишното ми отсъствие от творческата сцена. Не знам. Сигурно е, че удоволствието да гледам и съпреживявам изкуството се е възбудило и възвърнало отново в мен. Затова са виновни както организаторите, така и авторите на това мероприятие.

А за авторите и творбите им може да се каже много.

10_06_2019_izlojba_3.jpg

Вълнуващ е абстрактният неоимпресионизъм (неопоантилизъм) на Любен Генов. Една съзерцателна абстракция с мощно извеждане на живописното петно, което едновременно танцува и рисува във въображението, дарява с естетически екстаз зрителя и му предоставя нова реалност, в която е готов да се гмурне.

„Колористична импровизация I и II“ са взаимно свързани картини, преливащи се една в друга, допълващи се, образувайки едно ново цветно усещане до дълбините на сетивата.

Експериментът е път към новаторството, а изложбата е наситена със забележителни авторски похвати.

С удивление ще наблюдавате цветния танц на клечките, които използва Николай Милчев Тодоров в „Тайнство-Магура XIII и XIV“ . Те са своеобразна подложка и, разбира се, градивен материал, който ни препраща в палеолита и ни говори за нещо самобитно и чувствено, подчинено на удивителна живописна гама.

Скулптурата на Айтен Огутжу „Зад“ провокира със смелото решение да се използва плат и пълнеж в създаване на женска глава. Материалът ни привлича, за да съзрем дълбочината в очите зад маската на доминото.

10_06_2019_izlojba_4.jpg

Димитър Петров ни представя нов прочит на разказа за възкресението в „Преди възкресение I“. Въпроси, които задължително възникват за опрощението и живота. Разнообразният живописен език на твореца ни представя амалгама от материали, знакови подчертавания в една стилистична колоритна композиция.

Летежът на „Русаля“ от Румяна Русинова ни въвлича в детски спомени по чудесно прекарано детство, напоено със смели мечти и желания. А може би е един повик за духовно пречистване от вредоносни сили и заблуди.

Подчертано абстрактно и знаково ни въздействат графичните отпечатъци на Людмил Георгиев в „Композиция III“. Знакът пътува в отпечатания лист. Той ни води и ни разказва. Зад сложната композиционна еквилибристика се спотайва концептът на художника за простотата на човешкия изказ, залегнал още в клинописното писмо на Двуречието.

Една виталност, мистичност и особена чувственост струи от „Дом“ на Наташа Ноева.

С интерес наблюдавах творческия й маниер да смесва темпер и пастел. Създава се ново усещане за пластичност и дълбочина в платното, различно от стандартните познати живописни техники. Пейзажите й са изведени почти до абстрактност, но запазвайки връзката с натурата.

Ако обичате философски размисли с абстрактно звучене, не може да отминете „Маршрути в трепета на утрото“ на Анелия Райкова. Модерна и стилистична живопис, която е затворена в малкото пространство на платното. С радост бих се наслаждавал на по-голямоформатни творби на авторката. Стилът и мисленето й го позволяват. Забележителният финес на нейните живописни гами би засилил взаимодействието: картина – зрител.

Сиво-сребърният маниер на Антон Антонов във „Впечатление I“ наистина ни оставя впечатлени от смелостта на мазката и вихъра на сюжетната линия. Малките колоритни нюанси са искрата, пламъкът, които стоплят и говорят за сумрака на човешкото битие, за да ни върнат отново оптимизма и надеждата.

Настроението ви задължително ще бъде приповдигнато от „Къпането на жълтия слон“ на Владимир Аврамов. Прекрасна живопис, наситена с пластичността и остроумието на автора. Истинска наслада доставят и останалите творби „Титан“ и „Да изкопаеш щастие“. Дали да не пробваме да изкопаем нашето щастие?...

Не остава незабелязан колоритният акцент на изложбата „Лудогорие I, II, III“ на Иван Шишков. Изключителна тематична находка със своеобразно сезонно представяне на китното Лудогорие. Тоновете са изключително живи и радващи човешкото осезание.

Разградските автори, участващи в изложбата, допринасят за високото й професионално ниво.

Доайенът Здравко Батембергски представя „Лято“ - знойна и гореща живопис с подчертано декоративни и постимпресионистични търсения, но доразвити до по-нашенски, български усещания.

Димитър Янков ни кара да мечтаем за далечното бъдеще с „Мисия мезопланети 11“.

Полутонът в почерка му е изключително прецизен, гамите му са затрогващи и вълнуващи.

Петко Антонов определено ме изненада. Очаквах да видя неговия чист колорит. Удивлявам се на неговата стъпка да се представи с колажи, чиято плътност и пластичност се родеят с релефа. Получила се е една особена цветна симбиоза, наситена с идейна прецизност в творбите „Полет в утрото“ и „Лунна пътека“.

Тодор Тодоров звъни с цветните бисери на „Двор“ и „Талян“. С приповдигнато настроение мечтаем за идващите летни дни. Пластично обогатената му живопис ни издига и ни прави ареални, като творбите му. Секунда безвремие…

Да навлезем във фантастичния свят на Таня Стоянова в „Море и бряг“, където чуваме шепота на преплетени, живеещи друг живот живописни форми. Сюрреалистичния отзвук от творбите и е особено силен и задължаващ вниманието ни.

Теодор Даскалов ни представя затрогващите си пластики „Вечност“ /номинация за скулптура/ и „Пан“. В стила му се проявява откровено народностното влияние на българския бит и култура. Разнообразен в пластично интерпретиране на формата, творбите му внушават мистичност и сакралност на художествения образ.

Предложенията на Орхан Исмаил са „Пезаж I“ и „Пезаж II“. Изпълнени в стил абстрактен експресионизъм. Те са заредени със силата и енергията на автора, която той иска да ни предаде безрезервно.

Николай Добрев се представя с абстрактните композиции „Олтар на любовта“ и „Олтар на мъдростта“, в които се четат библейски препратки за истината, живота и любовта.

Като заключение мога да кажа, че изложбата е изпълнила поставените си цели да привлече вниманието на творците към североизточния регион на България, както и да създаде възможност за свободна творческа изява. Изложбата запознава ценителите на изкуството и жителите на града и региона със съвременните тенденции в развитието на българското и чуждестранно изкуство.

Горещо препоръчвам изложбата на моите съграждани и гостите на Разград.


Николай ДОБРЕВ