Търсене

Начало История Големият хирург и човек д-р Тодор Каравасилев, който даде много за Разград
Големият хирург и човек д-р Тодор Каравасилев, който даде много за Разград
14 June 2019

Пиша тези редове, защото познавах д-р Каравасилев – големия лекар и човек, който нито е роден, нито е погребан в Разград, но направи толкова много за града и хората тук.

На 26 юни се навършват 22 години от кончината му. Това е повод да си спомним за човека, който даде толкова много от себе си за обществото. Завидното му чувство за отговорност, неговият труд бе възнаграден особено високо – с обичта и признателността на хората. Той винаги намираше време за всичко. Всеотдаен общественик, баща, незабравим приятел и истински професионалист. Има една дума в българския език, която най-добре му приляга – призвание.

14_06_2019_karavasilev_4.jpg

14_06_2019_karavasilev.jpgД-р Каравасилев е роден на 15.05.1926 г. в Плевен. В 1950 г. завършва висше медицинско образование в София. През 1956 г. става лекар-хирург и работи в Хирургичното отделение в Плевен, по-късно завежда хирургията в Златоград. От 1959 г. е хирург в болницата в Шпреемберг в ГДР. В окръжната болница в Разград е назначен за завеждащ хирургичното отделение през 1962 г. и е на този пост до края на живота си. Цели 30 години отделението се оглавява от д-р Тодор Каравасилев – впечатляващо постижение, своеобразен републикански рекорд! Благодарение на него се създава модерен операционен блок, ОАРИЛ, Урологично и Ортопедо-травматологично отделение. Под негово ръководство се създава и сектор по детска хирургия.

Основател и председател на Дома на научните работници и Дружеството на хирурзите в града. Почетен член на научното дружество на хирурзите, почетен член на научното дружество на хирурзите в Брюксел. Организатор на традиционните национални научни конференции на хирурзите в Разград. Всеотдаен председател в продължение на 10 години на хор „Железни струни“. Интересът му към музиката идва от факта, че дванадесет години е свирил на цигулка в оркестъра на гимназията в Плевен.

Обявен е за почетен гражданин на Разград през 2000 г. Високо е ценен заради своята ерудиция и компетентност. При обучение на кадрите проявява високо чувство на отговорност. Заради своя висок професионализъм той става най-търсеният хирург в целия регион и в страната. Работи в екип с д-р Врабевски, д-р Хр.Георгиев, д-р Пенчев, д-р Спасов, д-р Николов, д-р Емил Малчев.

Любопитен момент от неговата биография е, че през 1929 г., на тригодишна възраст, той става единственият случай на спасено от дифузен перитонит дете. Тази мисъл не го е напускала през детските и юношеските му години и е била решаваща в избора му да учи медицина. Споделял е, че винаги е знаел какво ще работи. Още като студент е започнал работа в първа хирургична клиника в София и частни клиники. Никога не е съжалявал за избора си на професия, въпреки нелекия път, който е извървял.

Казвал е също, че работата на хирурга е свързана най-много с човешкото страдание, с което не може да се свикне. Свикнеш ли, ставаш бездушна фигура, но не и лекар – това са негови думи, които днес би било добре да бъдат припомнени на цялата лекарска гилдия. Дали има днес много лекари, които ще се съгласят с неговите думи, че се разделя с мисйлта за своите болни само когато спи, че са нужни много усилия, за да разбереш вълненията на един болен, за да можеш да се справиш и с психичното му състояние.

Работният му ден траеше 12-13 часа, работил е пълноценно и в празник, и в делник. Това за него бе най-добрият начин да се съхрани. За него висок професионализъм можеше да се постигне навсякъде, стига да имаш желания за това.

Спомням си също неговата скромност и съвестно отношение към работата. В едно свое интервю той заяви, че не помни триумфите си, но помни всичките си грешки. Никога не се е страхувал да признае това и няма грешка, която да не е споделил с по-младите си колеги. Като шеф на хирургичното отделение винаги се е стремял взаимоотношенията с колегите му да бъдат на принципа „Пръв между равни“. На всички се е стремял да помогне, да ги обучи и подготви за самостоятелна работа.

Ето, за всичко това хората в Разградско никога няма да го забравят!


Христо ХРИСТОВ