Търсене

Начало Оживление Пещерите в Сборяново - част от мистиката на резервата
Пещерите в Сборяново - част от мистиката на резервата
28 June 2019

Всеки родолюбец би следвало да знае с какво е известен Историко-археологичният резерват „Сборяново“ край исперихското село Свещари.

Да, това са тракийските гробници, известни у нас и по света...

Само че това приказно място не е само територия, осеяна с антични могили и гори. Не е само и златни находки и келтски колесници.

28_06_2019_pesteri_1.jpg

Тук благодатната природата е дала на предците ни по тези земи и още един дар – скалите. Именно в тях се намират пещерите, чието присъствие буди различни интерпретации. А за пещерите знаят сравнително малко хора, дори и в региона.

От зората на човечеството пещерите са били домове за хора. В древността и през Средновековието тяхната роля се разширява и те стават места на духовни и религиозни ритуали, места за усамотение и скривалища.

Резерватът „Сборяново“ има 14 регистрирани пещери, но допускам, че броят им е по-голям. Те не са с големи зали, сталактити и тунели като Бачо Киро, но носят мистичен и рационален дух. Във всички тях са открити следи от човешко присъствие, което буди различно тълкувание. Много ловци на съкровища също са оставили следи от своите дела.

В следващите редове ще представим пет от най-интересните и достъпни пещери.


Пещерата с кръстовете

28_06_2019_pesteri_5.jpg

Една от пещерите буди особен интерес, заради християнските кръстове по стените си. За някои това е още едно доказателство, освен Бювен Касабъ, което сочи, че Сборяново е бил основен християнски религиозен център през Средновековието.

Пещерата е разположена на левия бряг на река Крапинец в долината Текке Кулак /„Долината на светилищата“/ на около 4 километра западно от Демир баба теке.

Тя не е дълбока и прилича повече на голяма стая или ниша, чийто таван е висок около 2,60 метра. Входът ѝ е доста широк и е с южно-югоизточно изложение на ниво на терена.

На източната стена на височина от 1,70 метра от пода, в скалата са издълбани три християнски кръста на близко разстояние един от друг с размери от около 15 сантиметра, като вероятно са били доста по-ясно видими в миналото, за разлика от днес. След като очите Ви свикнат със светлината и скалната текстура, можете да ги видите.

На стената срещу входа има още два подобни кръста.

Шестият кръст е по-голям от останалите и е оформен по-добре. Намира се на западната стена на пещерата на същата височина от нивото на пода, както останалите.

Скалните манастири в България обикновено са по-високо в скалите, с оглед на това монаси и други вярващи да бъдат защитени от врагове на християнската вяра и с цел да намерят усамотение. Може да се приеме, че тази пещера е предпоставка за молитви в достъпна точка, за да могат хората лесно да идват тук, което предполага по-спокойни времена.

Както беше посочено по-горе, линиите на тези кръстове не са много забележими на пръв поглед, което поражда съмнения и трудности за датировката им. Едно от мненията подкрепя идеята, че те са направени през IX-X в. сл. Хр. Други считат, че всички тези знаци са направени много по-късно, но е трудно да се определи точно кога.

Четири други пещери са разположени северозападно от алианския манастир Демир баба теке в самото подножие на платото Камен рид, което е на скала висока 70 метра от религиозния център. До тях се достига по стръмната пътека наречена Пътеката на изпитанието.

Тръгвайки от светилището Демир баба теке по тази пътека, ще достигнете първата пещера, която носи и най-богата информация. Това е Деликташ маара, или


Дяланата пещера,28_06_2019_pesteri_4.jpg


наречена така заради отчетливо видимото обработване на камъка от човешка ръка.

Пещерата има два входа, свързани с тунел, който в единия си край образува галерия с размери на голяма стая със средна височина около 2 метра.

Обработката на камъка може да се разглежда като индикация за възможността пещерата да е била обитавана и да е служила като място за извършване на определени ритуали. В потвърждение на това се забелязват ясно видими следи от каменоделие, предимно в долната част на стените и по пода.

На определен етап може би долната половина на големия вход е била затворена с каменен блок, оформен така, че да прилепне към стените. В момента камъкът е положен на земята, като е възможно това да е било направено целенасочено в един момент. Съдейки по каналите, които има върху него, можем да допуснем, че върху него са извършвани ритуали, жертвоприношения или манипулации на трупове.

До западната стена на пещерата има ниши, оформени като пейки за сядане или място за полагане на предмети, да речем. Подът, доколкото може да се изчисти наносът от пръст и пепел, изглежда много гладък. В голямата стая има каменна формация, която прилича по форма на трон или място за поставяне на култови предмети и дори осветление.

На източната стена на пещерата има голям отвор. Този прозорец също е обработен, за да има сегашната форма със загладени ръбове. В сутрешните часове слънчевите лъчи проникват през този прозорец и осветяват точно този голям камък на входа, а както знаем, светлината е играела важна роля при гетите и техните ритуали за обезсмъртяване.

В долната част на голямата зала по пътя към малкия вход има заоблен отвор, през който може да се премине с лекота. Около него се виждат ясни следи от големи жлебове. Те са направени по начин подсказващ, че е имало инсталация на дървена конструкция или врата, за плътно затваряне на този отвор.

Пред малкия вход има малко пространство, наподобяващо тераса, и следи от човешка обработка на камъните.

Пещерата е суха и добре проветрена. Налице да всички свещени естествени фактори за гетите в процеса на обезсмъртяване и най-вече слънчева светлина, постоянна температура и вятър. Също така е възможно хищните птици да са помагали на този процес.

Приблизително на 30 метра от Дяланата пещера е Туз Маара -


Солената пещера.


Тя е малка, а образувания на една от стените показват, че в миналото по всяка вероятност солена вода е изтичала от скален дефект и оттам идва името ѝ.

На осем метра от нея се намира миниатюрната пещера


Мейшенето


Има малък прозоречен отвор и кръгъл вход, в долната част, от двете страни на който има прорези, образувани от човешка намеса. Очевидно те са служили като канал, където е поставяна вероятно дървена врата, за да се улесни отварянето и затварянето.

На двайсетина метра от пещерата Мейшенето, следвайки Пътеката на изпитанието в посока към Камен рид, се намира


пещерата Хамама

28_06_2019_pesteri_3.jpg

В долната част на входа и по стените отново виждаме познатите и ясно видими жлебове с приблизителна ширина около 20 сантиметра, които са служили като прорез за врата. На дъното на пещерата има два отвора, които подсказват, че тя продължава в скалните недра, но е невъзможно да се изследва без специални средства.

28_06_2019_pesteri_2.jpg

Любопитни са издълбаните с неясен смисъл орнаменти на лявата стена.

Описаните пещери са малки по размер, сухи и удобни за обитаване. Най-вероятно са обслужвали предимно церемониални и култови цели на гетите преди около 2000 години. Следите, направени върху камъка, несъмнено са дело на човек, но засега не са датирани. За съжаление в момента няма подробно проучване, което да даде нови прозрения за това как пещерите се вписват както в живота на гетите, така и за годините през Средновековието. Трудно е да се каже през кой период са претърпели най-много от описаните умишлено създадени и адаптирани към нуждите подобрения, но е очевидно, че тези природни дадености са били от голямо значение за хората в миналото независимо от функциите им.

Гледката от тях и от Пътеката на изпитанието към долината на река Крапинец и Демир баба теке е изключително живописна, особено през есента, когато всички цветови нюанси са топли и можем само да си представим процъфтяващия живот, който е бил тук преди векове.

Жалко е, че често днешните посетители загрозяват цялото това наследство, драскайки върху камъните с остри предмети, пръскайки с боя върху тях или просто захвърляйки отпадъци, демонстрирайки липсата си на култура, но посещението на това магнетично място си заслужава.


Драгомир БОГОМИЛОВ



* Пещерата с кръстовете

* Кръстовете по стените

* Платото Камен рид може да се достигне от Демир баба теке по Пътеката на изпитанието

* Светлината, проникваща от отвора, която осветява големия полегнал камък на входа

* Входът на пещерата Хамама