Търсене

Начало История Петко Вълнаров – големият български будител, политик и общественик
Петко Вълнаров – големият български будител, политик и общественик
01 July 2019

Името му е Петко Стефанов Вълнаров. Роден е на 17.07.1847 година в Сливен. Баща му е бил събирач на вълна и вероятно оттам идва и фамилията. По рождение е сливналия, но съзнателните му години минават в Разград, където той учителства и води активна обществено-политическа дейност.


01_07_2019_valnarov_1.jpgПървоначалното си петокласно образование получава в родния си град при възрожденеца Добри Чинтулов, има данни, че негов учител е и Сава Доброплодни.

След завършването на пети клас през 1866 година веднага бил назначен за учител и църковен певец в църквата „Св.Димитър“ в Сливен.

През март 1868 г. става учител и църковен певец в село Градец, Котленско, и не след дълго се преместил в Шумен, където престоял до 1872 г.

В Шумен Петко Вълнаров е сред най-дейните просветни, пък и революционни дейци. Спори се кога точно е основан революционният комитет в града, но поне за едно изследователите на местната история от края на 60-те и началото на 70-те години на 19-ти век са единодушни: инициативата за организиране на революционен комитет произхожда от Никола Българов и Петко Вълнаров. Двамата още преди идването си в Шумен имали досег с революционната организация в родните си градове Търново и Сливен.

01_07_2019_valnarov_3.jpgВ Шумен Петко Вълнаров работи усилено върху самообразованието си и развива активна обществена дейност сред шуменското гражданство.

70-те години на ХIХ са били време на активни театрални събития в Шумен. В протоколите на читалище „Архангел Михаил“ /сега Народно читалище „Добри Войников/ има данни, че сред активните участници в театралните представления е Петко Вълнаров. Тъй като е играл в повечето представления, можем да допуснем, че е сред актьорите и в драмата „Крум Страшний“ с участието на Панайот Волов в ролята на Крум. Това, разбира се, е предположение, със сигурност обаче Вълнаров има участие в революционното движение, знаем, че е сподвижник и на Ангел Кънчев.

Тъкмо заради тази се деятелност е заподозрян от турската власт, затова се налага да бяга от Шумен. Укрил в с. Благоево /тогава Казъл Мурад/ , Разградско, където учителствал през периода 18.07.1872 до 20.07.1875 г.

Твърде любопитни данни за учителстването му в Благоево можем да извлечем от едно „Съгласително писмо на даскал Петко Стефанов Вълнаров в Казъл Мурад“.

Това писмо на практика е нещо като трудов договор, сключен между учителя и селските първенци, в който пунктуално са описани всички задължения и права на страните. Така например „Учителят се задължава и обещава да учителствува 1 година, като преподава на по-горните ученици изискваните от градската училищна програма уроци по български, старобългарски и турски, а от науките – елементарна математика“. Наетият учител още се задължава да пее в църквата на „Пресвета Св. Богородица, както и в неделните и празничните дни“.

Какво получава за труда си учителят Вълнаров? Четем в договора: „Г-да селяните на Казъл- Мурадското общество единодушно решиха да му заплатят 5000 - пет хиляди гроша и разноските за прехранването и преживяването му“.

01_07_2019_valnarov_4.jpgНай-вероятно Съгласителното писмо е писано от самия Вълнаров – по това време новобългарският книжовен език е все още в процес на формиране, а тук се вижда, че практиката на пишещия е на доста висок етап, личи си високата стилно-езикова грамотност, каквато надали някой от „г-да селяните на Казъл-Мурадското общество“ е притежавал към 1872 година.

През 1875 година Петко Вълнаров се оженил за разградската учителка Дочка Николова Икономова – дъщеря на видните разградски възрожденци Станка Николица Спасо-Еленина и Никола Икономов-Жеравненеца. Започва нов период от живота му. Вълнаров бил назначен за класен учител и църковен певец в Разград с годишна заплата 6600 гроша.

В Разград отново, както и в Шумен преди, се включва активно в обществените дела. Става един от най-активните членове на младото тогава читалище „Съгласие“ /преименувано след време на „Развитие“, както е известно и днес/. Спокойно можем да кажем, че е сред основоположниците на театралното дело в града, тъй като през 1878 г. Заедно с Г. Згуров и Павел Каракулаков Вълнаров играе в „Стоян войвода“ и „Криворазбраната цивилизация“.

По време на Освободителната война Вълнаров е на разположение на руските военни власти, за което бил награден от началника на военните съобщения с бронзов медал.

Имаме запазено писмено свидетелство за тази негова дейност в помощ на руските войски при освобождаването на Разград. В спомените си роденият през 1856 година Радой Козаров свидетелства: „През 1877 година, се започна освободителната Руско-турска война, руските войски достигнаха до с. Къзъл-Мурад, аз реших да мина турския кордон от голяма ордия и да отида при руските войски, това си решение съобщих на моя бивш учител Петко Вълнаров който беше член в турския Мезлиш в гр. Разград, той ме сърадва и ми поръча да кажа на Началника на руските войски, че сега в града всички фурни изваждат на ден по 96 000 хляба тайно за редовния аскер, а пък черкези, башибозуци и зебеци отделно ги хранят“.

01_07_2019_valnarov_2.jpgСлед Освобождението напуска учителстването и се отдава на обществено-политическа дейност. През периода 23.01.1878 до 31.12.1879 г. е назначен за секретар на Разградския окръжен съдебен съвет. Избран е за народен представител в учредителното Велико Народно събрание във Велико Търново. През периода 1885-1890 г. е избиран редовно за народен представител.

От 1880 до 1883 г. е финансов чиновник. От 1883 до 1888 г. е председател на Разградския окръжен съвет. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. е председател и главен организатор на Комитета за изпращане на доброволци за войната. През 1889 г. е назначен за председател на тогавашната Окръжна постоянна комисия. Като такъв той допринесъл за построяването на гимназията в Разград, болницата и пехотната казарма.

На 15.01.1890 г. е назначен за училищен инспектор на Поповското учебно окръжие. Като такъв ходатайства за преименуването на село Башигилар в село Дриново. Остава на тази длъжност до падането на Стамболов от власт, след което се отдава на адвокатска практика.

През 1904 г. е назначен за мирови съдия в Дулово, а през 1905 г. е назначен на същата длъжност в Исперих, където работи до 1910 г., а според някои източници до ноември 1908 година.

Петко Вълнаров е член на Либералната партия.

Бил е председател на разградското читалище „Развитие“ от 1882 до 1890 г., а също така и негов секретар.

При различните периоди от живота си той е бил книгохранител, училищен настоятел, епархийски избирател, заемал е и други почетни длъжности.

Краят му е повече от нелеп, обиден и незаслужен, но показателен за за морала, честта и достойнството на този голям родолюбец и строител на нова България. При едно неоснователно осъждане на една година затвор /заради набеждаване по политически причини – нещо, което си заслужава да проучим отделно по-нататък/ от честолюбие слага край на живота си на 10 декември 1910 г.


Георги АТАНАСОВ


* Петко Вълнаров като учител в Разград

* Съгласително писмо, т.е. трудовият договор, който учителят Петко Вълнаров сключва с „г-да селяните на * Казъл-Мурадското общество. Писмото е подписано с печата на читалището в Благоево – това е била тогава единствената българска културна, просветна, държавна и всякаква институция. От това по-сигурен документ – здраве му кажи...

* Удостоверението, че е избран за народен представител от Разградски окръг

* Снимката е от 1904-1908 година, по това време е съдия на Исперих