Търсене

Начало История Епопеята на Еверест и разградското участие в нея
Епопеята на Еверест и разградското участие в нея
03 July 2019

Преди 35 години имената на редица български алпинисти станаха известни за милиони българи, на които им беше непознато и чуждо заниманието с този екстремен спорт. По народному и някак и пренебрежително ги наричахме „баир будали“. Но нещо се случи и общественото мнение претърпя завой на 180 градуса през априлските и майските дни на 1984 година. Имената на ръководителя на българската експедиция от 50 алпинисти – змс Аврам Аврамов, както и на покорителите на върха Христо Проданов, Иван Вълчев, Методи Савов, Николай Петков и Кирил Досков, за часове станаха известни на цял народ.


03_07_2019_everest_4.jpg03_07_2019_everest_1.jpgВсички се завърнаха тогава – без Христо, който остана при „осъществената си мечта“. За историята той ще си остане първият българин, покорил най-високият връх на планетата. Той стана 13-ият алпинист, покорил световния първенец без кислороден апарат и първият, който го прави по Западния гребен. За жалост, се превърна в 64-ата жертва, която Еверест приютява в обятията си.


Разградчанинът Аврам Аврамов и началото

Ръководенето, подборът, подготовката и реализирането на това предизвикателство – изкачването на Еверест, е колкото престижна, толкова и отговорна работа. Роденият в разградското село Дянково на 6 февруари 1933 г. доказал се алпинист Аврам Аврамов получи назначението си на ръководител и вече знаеше няколко много важни неща: той ще може да избира между много силни алпинисти, ще разполага с всичко необходимо – с авторитета на БТС и на Федерацията по алпинизъм, със средства, с морална подкрепа, с помощ от чужбина, с пълна обществена отзивчивост. По това време Аврам Аврамов бе изживял вече своя алпинизъм – последният му седемхилядник, най-високият в Памир, бе преди десет години. Той направи този алпинизъм без пръстите на краката си – те бяха изрязани след измръзване, още когато бе съвсем в началото на личния си връх. Без пръсти на ходилата си изкатери 1100-метровия отвес на Пти Дрю и Безенгийската стена и седемхилядниците на Памир. Животът му бе дал и взел поравно, за да го усеща смислен...

03_07_2019_everest_2.jpg

Като част от тази смисленост беше повеждането на 50-членната дружина към Хималаите, заедно с 15 тона багаж, от софийското летище на 10 февруари 1984 година /току-що навършил 51 години/.


Атаката на върха

16 април – От базовия лагер тръгват свръзката Христо Проданов и шерпът Чованг Ринджи с цел безкислородно изкачване на върха.

20 април – Ринджи получава контузия и се връща в щурмовия лагер, а Христо продължава сам без кислород, като е на Еверест в 18 часа и 15 минути. Тръгва надолу, но не достига до оставената раница. Пренощува при нечовешки условия, а всички знаехме как Аврам Аврамов се опитваше да му вдъхне увереност по радиостанцията: „Ицо, ти си голям мъж, не заспивай! Ти си българин! Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай!“.

21 април – В издирването на Христо Проданов участва целият състав на експедицията.

Людмил Янков достига 8500 метра. Вълчев и Джамбазов помагат на пострадалия шерп Ринджи.

22 април – Акцията по спасяването е прекратена.

1 май – Подновява се атаката на върха.

8 май – В 17.15 часа Иван Вълчев и Методи Савов изкачват Еверест. Остават на принудителен бивак в района на Южния връх /8750 м/ без бивачни съоръжения.

9 май – Още двама българи: Николай Петков и Кирил Досков, се изкачват на Еверест. Те преодоляват разстоянието от щурмовия лагер до върха за 6 часа и десет минути. Завръщайки се на ледника, българските алпинисти са направили пълен траверс на Еверест. Първи в света!

Завръщането на експедицията от Хималаите се превръща във всенародно тържество. Хиляди са посрещачите на софийското летище. Българският народ ликуваше!


Росен ЛИЦОВ

 

 

* Аврам Аврамов. Родом от Дянково. Завършва физкултурния техникум в Пловдив, а по-късно /1956 г./ ВИФ „Г.Димитров“ със специалност „Туризъм и алпинизъм“. С наскоро починалата си съпруга Благовеста /също вифаджийка/, в края на 50-те години на миналия век са учители в разградски училища.

След това е директор на Централната планинска школа „Мальовица“. Заедно с други алпинисти има високи постижения във Френските Алпи и Памир. Ръководи българската експедиция „Еверест 84“. Герой на социалистическия труд на България. Носител е на ордени „Червено знаме на труда“ /1984, 1972/, „Кири и Методий“ – I степен /1970/, „За спортна слава“ - I степен /1979/.

Почетен гражданин на София и Разград.


* Ръководителят на експедицията и всички алпинисти от групата бяха приети от Тодор Живков и тогавашното ръководство на страната след завръщането си от Хималаите.

 

rosen-licov1.jpgМатериалът, който днес предлагаме на читателите, е от последните няколко теста, писани за „Екип 7“ от покойния спортен журналист Росен Лицов. Завчера се навършиха 40 дни от кончината му.

Липсва ни човекът, приятелят, журналистът, който така талантливо и сладкодумно описваше десетилетия наред Разград и неговите „пъстри камъчета“, както самият той наричаше героите си – хората с нестандартно мислене и поведение, изпъкващи на фона на сивото провинциално ежедневие!

Светла ти памет, приятелю!

Екип 7“