Търсене

Начало История Страници от „другата“ история на Разград
Страници от „другата“ история на Разград
05 July 2019

Историята на Разград има страна, която не е показвана подробно. Става дума за факти и събития, не твърде лицеприятни за града или пък направо куриозни. Разград след Освобождението започва да се превръща в единен занятчийско-търговски център на Делиормана, който действа като добре смазан часовников механизъм, функциониращ без особени сътресения, но пък и дълги години си остава без някаква особена инфраструктура, без наличието на типичен градски облик, с патриархални семейни и битови отношения. Именно за изключенията от тях е разказът по-долу. Представям ги без някаква украса – така, както са в хрониката на времето по години. Тук няма да се спирам на разпри за ниви и имоти, за моми и за пари. Тези разпри, често са завършвали с кървави свади, стигащи до убийства с нож, особено в капанските села и Доброшката махала. Има други събития, не само интересни от гледна точка на скучното ежедневие, но и потресаващи градската тишина и спокойния провинциален живот. Ще започна от първото десетилетие на ХХ в. и ще завърша до 1943 г.

05_07_2019_istorq_4.jpg

През декември 1898 г. разградският пристав и кеманларският помощник на околийския началник се запили в кръчмата „Приятелска почивка“ на П. Топузов. След порядъчно количество алкохол, те се опитали да изнасилят прислугата Стойка Христова и започнали да безчинстват с нея. Спасява я случен гражданин, който я издърпва и се скрива с нея зад някакви „тараби“.

През 1902 г. един софийски вестник набеждава за първи български анархист разградчанина Петър Н. Раданов. Разградската общественост скача в негова защита. Изяснява се, че това кротко момче готви докторат върху данъчната система в България в Лайпцигския университет. За съжаление, П. Раданов се удавя с годеницата си англичанка в Лайпциг. След това ударите се насочват към друг разградски анархист – Хaраламби Kънчев, който имал проблеми с психиката си и се опитвал да убие Н. Ц. В. Фердинанд I.

05_07_2019_istorq_3.jpg

През 1902 г. цените на ястиетата и питиетата в Разград не са били ниски. За да отговори на това предизвикателство, излиза като шеговита, но и заядлива закачка следното меню, подписано от лице с псевдоним Люзгяров, който писал, че разкрива от месец май „Модна гостилница“:

Ягне с пражено майско зеле – 30 ст.

Кълка от гьолена жаба – 50 ст.

Чорба от ломска жаба – 30 ст.

Задушена пърчова глава – 20 ст.

Салата от испански мухи – 30 ст. (Пояснение от автора. Испанската муха е вид бръмбар, който съдържа в себе си отровния химикал кантаридин. Днес той се използва в медицината за премахване на брадавици, също така и като силен афродизиак. Испанската муха е използвана като сексуален стимулант още от древни времена).

05_07_2019_istorq_1.jpg

Пражени бъбреци с цинк вайс – 10 ст. (Пояснение от автора. Цинковият оксид е твърдо вещество с бял цвят, много малко разтворимо във вода. Топи се при 1800° С. Използва се за много неща, предимно в медицината за изготвяне на кремове, зъбна паста, и в бялата минерална боя).

Пресни крокодилски карначета – 15 ст.

Руски чай с коняк – 10 ст.

Дотук много хора са се хващали на въдицата, но следващото в менюто ги карало да се чувстват засрамени, че са ги метнали:

Порция сън на зелена морава – 50 ст.

Порция глад – 0 ст.

05_07_2019_istorq_2.jpg

От март 1903 г. се прави опит Разград да придобие нов облик. Полусрутените дюкяни и къщи се събарят и на тяхно място се строят нови. Улиците, често непроходими от тиня и мръсотия, от свърталища на псета са били почистени и донякъде регулирани. Водата от чешмите била чиста, хладна и в изобилие. Покрай тях обаче имало кал, нечистотии и дъждовни червеи, а стотини животни пиели вода не само от коритата, но и направо от чучурите. Фенерите в града, гарата и Инебегчи (село Стражец) били общо 285, а паленето им е било отдадено на предприемач. Не можем да кажем дали е имало обществена поръчка, или се е вредил някой близък до властта, както често става днес...

05_07_2019_istorq_6.jpg

През месец юли, 1903 г. свинари от с. Кара арнаут (с. Голям извор) убили с тояга по главата полския пазач Мустафа Хюсеинов от с. Дущубак (с. Ясеновец). Следва бърза тъмнична присъда с окови в Разградския затвор.

На 12 юли 1903 станало поредното голямо наводнение в Разград. Реката Бели Лом излязла от коритото и съборила редица постройки. Веднага се задействала войската и кавалерията. Редица граждани и деца били спасени от кошмара на прииждащата вода.

05_07_2019_istorq_5.jpg

На 12 септември 1904 г. в Разград пристигнала Пенка Ризова от Лясковец. Тя била привлечена от възможността да намери работа в хотел „София“ като носела препоръчителни писма до притежателя на хотела. Мястото било вече ангажирано и Петра отседнала в хотел „България“. Там я пресрещнала една циганка, която била сводница, но под прикритието на добронамерена и жалостива душа я прилъгала, че ще й намери работа. Уредили си среща на 15 септември. Циганката не дошла и Петра се приготвила да си вземе файтона, за да отпътува за Русе през гара Разград. По едно време циганката се явила и казала, че ще я изпрати до гарата. Вън от града ги достигнал Ахмед Хюсеинов. Те се преместили в неговия файтон, но след малко ги застигнали още двама хаирсъзи. Един от тях дал някакви пари на циганката и тя слязла. Във файтона сложили Петра помежду си. Тя почнала да вика, но търсещите забава нехранимайковци й запушили устата и сложили чаршаф на главата и. Файтонът отпрашил към гората край село Липник. Там започнала вакханалията. Тримата я изнасилили по три пъти. Не стига това, но след случката дошъл още един мераклия. Отишли в някаква воденица пристигнали още пет изнасилвача. Носели ракия, баница, хляб и пастърма. Двама от турците насила съблекли Петра и я накарали да играе кючек и поред да седи на коленете им. Тя естествено отказала, насилниците извадили ножове и Петра припаднала. Деветимата цяла нощ издевателствали над беззащитната жена. На сутринта я отвели близо до гара Разград и я изоставили на произвола. Петра намерила полицейския стражар на гарата и го осведомила за нещастието, което я сполетяло. Отвели я в участъка, разпитали я и скоро арестували циганката сводница. Набързо били намерени и арестувани и деветимата изнасилвача. Последвало дело, в което поганците били осъдени на по 5, 4 и 3 години строг тъмничен затвор в окови.

През зимата на 1906 г. Разград е особено възмутен от убийството на новобранеца Пенчо Иванов след свада на група невъоръжени войници с пияни турски граждани. Вземат се мерки от страна на полицията и войската в града.

През март 1906 г. пешият стражар Начо Начков обиколил няколко кръчми в града. Направил главата и му се приискали и други забавления. Пияният стражар отишъл в публичния дом и взел със себе си две от труженичките. Отправили се към хотел „България“ с цел да се забавляват и наели една стая. Започнал гуляй, но заедно с това вдигали голям шум и собственикът на хотела ги изгонил. Веселата дружинка взела файтон и се приютила в хана на П. Манчев. Там били приети радушно. Полицаят си свалил фуражката и я сложил на главата на една от проститутките. Не стига това, но й окачил и шашката си и я произвел чин „старши“. Карал я да го командва и той изпълнявал нейните заповеди, докато дойдат да го приберат неговите колеги.

На 7 юни 1906 г. се гледало делото на една баба Цона, на 68 години, която била известна като самозвана акушерка в Разград. При нея дошла силно притеснена бременна жена –Димитра. Ст. Юрданова, която не желаела детето и искала да пометне. Бабата й дала някакви билки, но жената набързо умряла. На баба Цона дали три години тъмничен затвор. Присъдата била малка, защото имала съгласието на жертвата да бъде „лекувана“ по такъв начин.

Пак през 1906 г. разградските социалисти изпаднали в шок. БРСДП (т.с.) в града наброявала само пет човека. Всички други членове станали анархолиберали. През април 1907 г. е бил приет „Закон против анархистите“, по силата на който са разтурени легалните анархистически групи, забранени са печатните издания, а някои дейци са арестувани.

През април 1909 г. някой си Стойчо Гърнето обезчестил слугинята си, за което му дали 5 години лишаване от свобода. Стоян Кочешов пък се опитал да направи същото с 12-годишната си прислужница...

Пак по това време учителят Маринов от V клас на девическото училище си навлича гнева на родителите. Той направил няколко смъртни гряха и избързал със сексуалната революция в Разград. Първо, разказвал на ученичките как се размножават животните и хората. Второ, показвал им къде се разтриват хората в банята. Трето, докосвал ученичките по раменете и ги наричал „ма мила“, „ма гълъбчето ми“, „ма пиленцето ми“. Разбира се, че бил уволнен.

На 2 януари 1910 г. в читалището „Съгласие“ на с. Осенец се състояла публична сказка. Лектор бил П. Дачев. Той изнесъл данни на тема „Венерическите болести и опасностите от тях“. Събралите се хора били невероятно разтревожени и взели следните решения, предвид на многото емигранти в САЩ и невежеството на местните. 1. Всички мъже, които се връщат от странство, да се преглеждат и в случай на зараза да се лекуват. 2. Да се осведомява населението за опасностите от заразяване с венерически болести. 3. Да се забранят посещенията в селото на цигани и вретенари. 4. Първото и второто решение да се разпростре върху цялата околия, а прегледите да се извършват от околийския лекар в Разград. Тези решения да се разгласят чрез пресата. В допълнителна бележка се казва, че има цели села в околията, които са вече са заразени, а воденичарят на воденицата в Демир баба теке вече бил окапал от венерическа болест.

През февруари 1910 г. Добри Ганев от Осенец заминал на гурбет в САЩ. През април същата година една банда от четири човека хвърлили око на жена му. От Осенец в САЩ започнали да пристигат писма, че жена му се омъжила за друг и е пръснала децата. Идвали писма уж и от нейно име с подобни вести. Добри почти полудял от мъка. Той се отделил от другарите си и тръгнал да се връща в България. По пътя не издържал и се самообесил на парахода, с който пътувал. Нещата му били свалени в Неапол. Бандата писала подобни писма и на други работници емигранти. Разградските власти разпитали жена му и наскоро върналите се от САЩ Васил Минков, Руси Минков, Павел Иванов и роднината Хр. Пенев. Истината лъснала наяве, но човекът си отишъл...

През 1923 г. най-после излизат две дългоочаквани заповеди на кмета. Първата е да не се ходи по малка нужда из улиците. Който бъде хванат, ще бъде глобяван най-чувствително. Втората забранява надбягването с велосипеди, обръчи и файтони по улиците. Някои от къщите се дострояват или надстрояват. Плевниците и дамовете още ги има, но стаите стават повече (4–5 и нагоре), а мутвакът (кухнята) се среща все по–често.

На 19 юли 1923 г. разградската полиция разгромява заговорници, членове на „болшевишка“ организация от руските емигранти в Разград: Василий Андреевич Кукушкин, Иван Николаевич Юрьев,Александър Александрович Цогоев, Налик Хизметович Цогоев, Филип Савич Богданов. Арести има и в други градове, Те са резултат на изфабрикуван от съветското разузнаване и правителството на Стамболийски опит за преврат.

Публичният дом в Разград е затворен през 1924 г. На негово място се открива кръчма със собственик Герчо Петков.

През 1925 г. в киносалона „Модерен театър“ при читалище „Развитие“ се забраняват тютюнопушенето, яденето на семки и небелени фъстъци, издаването на нецензурни възгласи по време на любовните сцени.

За няколко години (до 1925) г. в Разград има атентати срещу А. Търнев, А. Радев, Ив. Попов, лесничея Иванов, Др. Симеонов и срещу адвоката Г. Казанаклиев. Бомбите са леки самоделки не причиняват някакви особени вреди.

...Разградчанинът Георги Кънчев не бил в добри отношения с жена си Вида. Често се карали, защото бил безработен. На 12 октомври 1930 г., след поредното счепкване, Георги вади револвер и стреля в корема на съпругата си. След викове на помощ се притичва тъщата. Напълно уплашена, тя пита „какво направи“, а разяреният Кънчев отговаря „ето какво направих“ и я прострелва в гърдите. После отива в полицията и се предава. Тъщата умира по-късно от дъщеря си.

На 9 юни 1930 г. на митинг в София един полицейски агент убива Трендафил Розов, деец на социалдемократическата партия. Той е роден през 1883 г. в Търговище. Завършва Разградската гимназия, а след това и право през 1911 г. във Фрибург, Швейцария. Адвокат е в Разград. Организира профсъюзното движение на учителите в града и околията. От 1920 г. е секретар на околийското и градско ръководство на БКП. Става един от ръководителите на военната организация на БКП.

През 1931 г. е хванат директорът на Популярна банка в Разград Цоньо Неделчев, че е злоупотребил с 300 000 лв.

През 1932 г. търговецът Леон Финци изнасилва 13-годишната си слугиня Парашкева Георгиева от Сейдол.

През 1932 г. е сменен е циферблатът на градския часовник, който дотогава бил с турски цифри и полумесец.

За да успокои движението на времето и за да измие душата и тялото си, на населението е предложена /редом със съобщението за градския часовник/ рецепта за разградски домашен сапун, без да се гарантира, че премахва пърхута: „масло, лой или пръжки от свинско – 6 кг.; сода каустик – 60 гр. (да не се пие по погрешка); глауберова сол (натриев сулфат) – 60 гр.; боракс – 60 гр.; чам сакъз (медицинска дъвка) – 60 гр.; бадемова есенция – 10 гр.; дъждовна или снежна вода – 14 литра“. Полза, разбира се, нямало никаква, но то и днес не всичко, дето го пише по вестниците, е полезно, да не говорим, че част от писанията са вредни...

При 15700 човека население в Разград за 1933 г. са регистрирани 5 развода, 199 родени здрави момчета, 214 родени здрави момичета, от тях незаконни 5 момичета и 5 момчета, отделно 11 мъртвородени. Умрели са 278 човека (предимно от пневмония, туберкулоза, сърдечни болести, старост, 7 от рак и 2 самоубийства). Естественият прираст е 135 човека.

През февруари 1939 г. изневиделица пада румънски аероплан в лозята Хендам (над Доброшката махала)...

През 1943 година Министерството на народната просвета взема решение учениците да не се движат повече от двама по улиците, да не се събират на групи, а хазаите да не дават квартири на деца от семейства с комунистически убеждения. Това се спазва и в Разград.


Такъв е шареният свят в Разград в началото на миналия век. Разбира се, случват се и далеч по-хубави неща от тези, които сега описахме, като например сполучливите операции на лекарите в града по това време, успехите на разградските студенти и ред други факти и събития, които ще припомним в следващ брой.


Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ

 


* От началото на миналия век насетне Разград постепенно придобива нов, модерен облик. Нравите обаче се променят по-мъчно, понякога това става и с административни мерки. Затова през 1923 г. Кметът издава две важни заповеди - първата забранява да се ходи по малка нужда из улиците, а втората е срещу надбягването с велосипеди, обръчи и файтони...

* Присъствието на властта е видимо, полицията и войската общо-взето държат здраво положението, престъпленията се разкриват сравнително бързо и хаирсъзите влизат с окови в затвора. Понякога и органите на реда обаче излизат от контрол. Такъв бил случаят с полицая Начо Начков, който през 1906 година гулял здраво по кръчмите с две проститутки, изпуснал му края, та се наложило колегите му да го арестуват...

* Откриването на реномирания за времето си ресторант „Здраве“ в Разград през 1929 година. Тогава някои от заведенията поддържали доста високи цени, във вестниците ги критикували като ги вземали на подбив и публикували разни майтапчийски менюта, съдържащи „чорба от ломска жаба, задушена пърчова глава и порция сън на зелена морава“...

* Салонът на Популярна банка в Разград през 1931 година. Точно тогава директорът на банката Неделчев е хванат, че е злоупотребил с 300 000 лева.

* Руски емигранти, белогвардейци, в къщата на Гиньо Чобанов в Разград - 12 юли 1922 г. На 19 юли 1923 г. разградската полиция арестува част от тях като заговорници и членове на „болшевишка“ организация. Оказва се, че арестите са резултат на изфабрикуван от съветското разузнаване и правителството на Стамболийски опит за преврат.

* Обитатели на Разградския окръжен затвор през 1923 година. Тези специално са политически, които обикновено биват задържани закратко /в случая покрай Деветоюнския преврат/ и по принцип се радвали на добро отношение, както си личи и от снимката. За извършителите на убийства и тежки криминални престъпления обаче милост нямало, полагали се и окови...