Търсене

Начало История Разград – този пъстър и неповторим с атмосферата и духа си град!
Разград – този пъстър и неповторим с атмосферата и духа си град!
08 July 2019

В първата част на този материал, публикувана в миналия брой на „Екип 7“, представих случки, които показват една по-нелицеприятна част от историята на стария Разград – разпри, конфликти, престъпления и разни други проявления на човешката глупост. Твърде шарен е бил светът на Разград в началото на миналия век, както показват и представените от нас факти, повечето от които не са особено известни, някои от които наглед са твърде дребни и всекидневни, но пък са показателни за духа на времето. Днес ще покажем по-приятни неща от миналото, с някои от които и днес можем да се гордеем. Във всички случаи трябва да кажем, че хубавите неща в миналото на нашия град са били далеч повече от лошите. Надявам се и днес да е така...

08_07_2019_razgrad_1.jpg

На 18 април 1903 година в Разград пристига първият подвижен музей и паноптикум на Александър Мартонов. Показана е фотопластика и восъчни фигури на капитан Драйфус и на защитника му, писателя Емил Зола. Алфред Драйфус е единственият френски офицер от еврейски произход, достигнал до служба в Генералния щаб на френската армия. Обвинен е в шпионаж в полза на Германската империя, и осъден през декември 1894 г. на доживотна каторга на Дяволския остров във Френска Гвиана. Следвали картини от Китайско-японската война от 1894 г., изложението в Париж от 1900 г., убийството на австрийския кронпринц Рудолф (син на император Франц-Йосиф). През ноември 1888 г. кронпринцът се запознава с очарователната седемнадесетгодишна баронеса Мери фон Ветсера, с която Рудолф започва любовна връзка. На 30 януари 1889 сутринта принц Рудолф и баронеса Мария фон Ветсера са открити простреляни в ловната хижа на принца в Майерлинг, като заключението на лекарите е самоубийство. Трагедията им остава загадка и до днес, като най-разпространените версии са, че първо се самоубива Рудолф и след него Мария, а другата, че Рудолф убива Мария и след това себе си. Съществува и версия за заговор. Правителството крие обстоятелствата около гибелта на принца (представяйки я като нещастен случай), но подробностите бързо се разпространили из цяла Европа. Разградчани се запознават с подробности от Гръцко-турската война през 1897 г., коронацията на руския император Николай II през ноември 1894 г., церемонията по кръщаването на княз Борис III през 1896 г. Тогава гражданите научават и пълното име на княза: Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски.

08_07_2019_razgrad_6.jpg

На Гергьовден 1903 г. станал най-големия празник в града. В парка с стекли 1000 граждани, които обръщали ракия и бира в бюфета на парка. Имало гимнастически упражнения и музика.

Също през май 1903 г. в с. Калфа дере (с. Балкански) учителите разкопават местната могила и откриват желязна двуколесна „каруца“ с украшения, тучени (глинени) статуйки, бюст на красива жена с деколте, огърлици от „диаманти“, конски юзди, копия. Пратени били в музея към Разградската гимназия.

През лятото на 1903 г. в града идва „илюзорният“ театър на Владимир Петков от

Търново. Установява се до часовника пред градското управление. Чрез увеличителни стъкла се гледат статично следните неща: пластични картини от целия свят, Гръцко-турската война от 1897 г. когато остров Крит иска да се отцепи от Османската империя, сраженията на бурите с англичаните в Южна Африка от 11 октомври 1899 г. до 31 май 1902 г. - между Британската империя и говорещите африкански холандски заселници, убийствата на сръбския крал Александър Обренович и кралица Драга на 29 май (ст. стил) 1903, когато кралят бил прострелян с 30 куршума, а телата са проснати за показ пред двореца. Първи ред в „театъра“ е струвал 40 ст., втори ред 30 ст., а трети ред е бил 20 ст. За сравнение ще посочим, че един вестник по това време е струвал 10 стотинки, тъй че „театралният“ билет по това време е бил доста евтин и достъпен за разградчани...

През 1905 г. часовниковата кула била ремонтирана и повдигната с още 7 метра. Поставен бил нов часовников механизъм, купен още по времето на кмета А. Зорзанов. Полумесецът на върха обаче останал и бил премахнат чак през 1932 г.

08_07_2019_razgrad_7.jpg

На 5 февруари 1906 г. в София се създава Разградска дружба. В настоятелството влизат Стефан Илиев Попов – председател, Юрдан Илков – подпредседател, Никола Симеонов – секретар, Цвятко Н. Чолаков – касиер, съветници – Васил С. Загоров – окръжен управител на София, Христо А. Сапов, Димитър Йоцов. В контролната комисия влизат Стефан Радев, Георги Мавродиев, Н. Стоянов (Кескиня). Дружеството наброява 120 члена - разградчани и разградски зетьове. Предвиждал се печат с изображение на паметника пред тогавашната сграда на читалище „Развитие“.

08_07_2019_razgrad_5.jpg

През декември 1913 г. Тодор Раднев, родом от Разград, изпратил по 20 долара поотделно на всички бедни ученици и ученички от Мъжката и Девическата гимназии в града. Сумата се равнявала на 113 тогавашни лева. Този човек бил миньор въглекопач в град Girard, щата Илинойс, САЩ. Градчето Girard (Жирард) сега е с малко над 2000 жители. Мината е работела от 1869 до 1922 г.

В периода от 1-ви до 5-ти май 1910 г. минава Халеевата комета, която, за голяма радост на разградчани, се виждала по-ясно над Разград, отколкото в София. В чест на явлението в бирария „Червен салон“ на Н. Залбов свирил „Вильов оркестър“ в интеграция с хладна бира и пресни закуски. Тогава се появява обявата за продажба на една от класиките в жанра – хотел „София“ в Разград.

08_07_2019_razgrad_3.jpg

И нещо за нравите на местните власти в района и и по-точно за отношението им към културата. През 1912 г. читалището „Съзнание“ в с. Кеманлар (Исперих) се намирало в окаяно състояние, макар и създадено още в 1891 г. То се помещавало в една опърпана стаичка на хотела на местния жител Мачинлията. В центъра на селото се намирала една полусъборена сграда със свободна площ около нея. Читалищните дейци поискали от общината сградата да се събори, а на нейно място да се построи читалище. Общината не само че не се съгласила, но и настанила за отглеждане общинските бикове в сградата за читалище.

08_07_2019_razgrad_2.jpg

Инак народът не пропуска случай да се весели. Пари за читалища и култура се намират трудно, както видяхме, но за зрелища не се пестят – кеф цена няма, както се казва. Премиите за пехливанлък при Есенния делиормански панаир от 1921 г. са следните: първо място – две малачета; второ място – две телета; трето място – два овена. Премиите за конни надбягвания (кушии) при панаира пък са: първо място – две телета; второ място – два овена; трето място - два шала за зимата. Не знам защо, но имам чувството, че и днес за пехливанлък и кушии сме готови да дадем повече отколкото за наука и култура. Дано не съм прав!...

08_07_2019_razgrad_4.jpg

През 1914 г. разградският анархист Върбан Килифарски (1879-1923), който е роден в с. Хърсово, отива в Евксиноград, скрива се в храстите на градината и се опитва да убие Фердинанд. Князът обаче е милостив и като PR-акция освобождава пишман анархиста Върбан Килифарски. За собствено възнаграждение и успокоение, както и да проучи свободното възпитание, той отива в чужбина. Псевдонимът на В. Килифарски е Гошо. Той учи в гимназията в Разград, но не я завършва. Михаил Герджиков го привлича във ВМОРО през 1896 г. Гоце Делчев го взема за четник и се повлиява от анархизма му, като през този период по негов съвет започва да организира отвличания срещу откуп. В акциите участва и Килифарски, като впоследствие Делчев го изпраща като кукушки войвода. Килифарски напуска ВМОРО, установява се в София и в 1907 година започва да издава първия български анархистичен вестник „Свободно общество“, заедно с Михаил Герджиков , по-късно „Безвластие“. Издатели редактор на последния е Върбан Килифарски. Той излиза първо в София, а после и в Разград от 1907 до 1911 г. В 1912 година заминава за Париж, Франция, където се присъединява към първата трудово-анархистична школа „Кошера“ на Себастиян Фор. През 1914 г. се завръща в България и точно тогава се опитва да извърши покушението срещу цар Фердинанд. Между 1915 и 1920 година е в Италия, където развива анархистична и анти милитаристична пропаганда. В 1920 година се установява в чифлика на баща си Стоян Килифарски в местността Текето край село Ашиклар (Самуил), по-точно в с. Църквино, което през 1956 г. се присъединява към гара Самуил. Умира от рак на стомаха в чифлика. В. Килифарски се опитал да създаде свободно училище по западен образец в текето (Муса баба теке) на с. Църквино към 1910 г. Това не е станало. През 1912 г. Русенската окръжна училищна инспекция по предложение на Христо Килифарски (1875-1974), брат на Върбан Килифарски, дава разрешение за откриването на частно трудово училище с пансион за сираци в с. Муса баба теке, Разградско. Училището не се открива.

Първият апендикс в Разград е премахнат оперативно през октомври 1924 г. от д-р Хари Варкони – тогава градски лекар, австрийски възпитаник. Това се случва експресно, защото той пристига в Разград на 9 септември 1924 г. Болницата не пречи Разград да се слави с най-много на глава от население, действащи по улиците и в домовете хитри гледачки, ходжи за разваляне на магии, лечителки, масажистки и пр. мошеници които използват наивитета, доверчивостта и глупостта на някои разградчани и гости, дошли специално за целта. Хари Варкони (1889-1967) е един от най-известните разградски лекари и първи хирург в града. Съгласно Закона за защита на нацията от 1940 г. от 166 лекари от еврейски произход в царството само 59 получават право да практикуват. Тези лекари от еврейски произход са запазили работата си, домовете и доходите си благодарение на енергичната и ефективна намеса на своите български колеги. По същото време лекарите евреи в завладените от Хитлер европейски държави са лишени от правото си да практикуват, изпращани са в лагери, а някои от тях са загубили живота си. Един от лекарите, които получават разрешение да работят по професията си у нас е Хари Варкони. Тогава той е вече в София. Имал е частна хирургическа клиника на бул. „Македония“ № 38. След 1944 г. в нея е настанена IV софийска градска клиника. А докато още е в Разград, заради обтегнати отношения с местните лекари, които му завиждали за уменията и авторитета, по някое време д-р Варкони го уволнили. В негова защита се вдига цялото разградско население. Позната история, нали? И сега май стават такива неща сред съсловието...

През декември 1925 година Антон Страшимиров (1872-1937), който учи V клас в Разградската гимназия публикува свои любопитни спомени за Разград в края на XIX в. във в. „Разградско слово“. Тогава за него тежки хора в „Табахната“ били Бърневи, адвокатът В. Икономов, х. Добреви, Карагенови, Раданови, Арабови. Ив. Свирачев, намерен някъде в Тракия (той е от Чирпан – б.м.), но след това окръжен управител. Свирачев бил слабичък, с дълго вратле и червено личице. Местният разградски красавец е бил пиротчанинът Емануилов (по късно хомеопат в София и изчезнал в Русия). Най-много ораторствал варненецът (негов брат – б.м.) Д. Страшимиров (1868 – 1939), който издава първия разградски вестник „Съвременник“ от 1889 до 1890 г. Според А. Страшимиров „Съвременник“ е бил единственият опозиционен вестник тогава в страната. Читалище „Развитие“ пък било едно мизерно полукафене, където се играело предимно табла. Вацлав Трунечек (учител по рисуване и брат на жената на А. Явашев – Ана (по баща Трунечек) грабва интригата на града. Той безнадеждно се влюбва в туркинчето Миневер, което живеело срещу гимназията. Русият чех с жив и граблив поглед не могъл да пробие верския фанатизъм и за известно време се пропил от мъка.

Особено известни в града били двама прошенописци. Те никога не били напълно трезви, но никога и напълно пияни. В своето постоянно настроение пеели песента: „Събрали се, събрали се...Заньо Енчев и д -р Глухчо“. Текстът бил автобиографичен, а на мястото на тиретата е, естествено, нецензурен римуван изказ. Д-р Глухчо при поредния алкохолен екшън настинал, разболял се и взел, че умрял скоропостижно. От мъка Заньо Енчев ляга на гроба му и умира там...

Първата детска ученическа колония е от 1925 г. за почивка на разградските деца на гара Разград. Това е практика, заслужаваща специално внимание, защото за времето си е уникална не само за България, но и за много европейски страни.

В 1926 г. разградчанинът Иван Мутафов, живеещ в Чикаго, подарява на библиотеката 329 тома книги, 239 списания, 50 каталога. Този скромен българин и кръгъл сирак завършва V клас на Мъжкото класно училище в Разград. Става подофицер, а след уволнението си започва търговия с пшеница и яйца в Шумен и Плевен. От 1912 г. емигрира в САЩ. През 1939 г. гасне тихо като беден пенсионер в Чикаго. За съжаление, голяма част от дарението му е унищожена при наводнението през 1947 г.

През 1926 г. излиза Указ № 633 на цар Борис III за безводния Делиорман. След указа излиза Наредба–закон, която регулира изграждането на системата за водоснабдяване на Разград до 1935 г. Опитът на Разград във водоснабдяването е взаимстван и приложен по това време от Видин, където много успешен кмет е разградчанинът д-р Бърни Бончев.

На 21 май 1929 г. се провежда първата турска вечеринка в Разград. Тогава за пръв път удивената публика вижда декламации, балет, сола и дуети, изпълнявани от девойки туркинчета на сцената. Турските младежи представят юнашки (гимнастически) упражнения и пирамиди. Това се посреща извънредно благосклонно и добронамерено от разградската общественост.

През 1931 г. в Разград се завръща най-успелият български студент. Това е разградчанинът Антон Радоев. Друг случай като неговия няма. Той учил в Университета на Тулуза, Франция. Записал естествена история (разб. биология) като стипендиант на МНП. Завършил с най-висок успех. Едновременно с това завършил още три специалности – физиологична химия, биохимия, агрономия. Смята се, че да завършиш четири специалности (при това никак лесни) в един период на следване е световен рекорд за времето си. През 1956 г. във ВИХВП - Пловдив се създава катедра с наименованието „Технология на зърносъхранението, мелничарството и хлебопроизводството“. За ръководител е назначен доцентът, а по-късно проф. д-р Антон Радоев. Той работи като такъв от 1956 до 1974 г. През 1972 г. със съставянето на новите учебни планове името на катедрата се променя на „Технология на зърнените, хлебните и фуражните продукти“. През 1961 година във ВИХВП - Пловдив се разкрива и специалност „Обществено хранене“, като тогава се приемат първите студенти. През 1962 година се сформира студентска група от третокурсници от различни специалности, които през 1965 се дипломират като първи випуск – инженер технолози по „Обществено хранене“. За временен ръководител на новосформираната специалност е натоварен разградчанинът Антон Радоев (тогава на около 56 г.), който преподава дисциплината „Биохимия с физиология на храненето и основи на диетичното хранене“.


Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ


* Хоро на площада пред Часовниковата кула в Разград, май 1919 година. По това време кулата е ремонтирана и издигната с още 7 метра. На върха ѝ има полумесец, който е премахнат чак през 1932 година.

* Разградски хубавци на панаира през 1924 година. Събитието е било сред най-зрелищните в града навремето и пари не се пестели – за пехливанлък и кушии давали по две телета награда...

 

* Лекарите от разградската болница в края на 30-те години на миналия век. През 1924 година д-р Хари Варкони прави първата операция на апендицит в града. Местните доктори не го долюбвали, понеже бил по-способен и изключително уважаван, затова по някое време управниците го уволнили. В негова защита обаче се вдигнало цялото разградско население...

* Разградски ученици, организирани от учителите си за участие в археологически разкопки през 1932 година. По това време това било обичайна практика. А още през 1903 година учителите в Балкански правят разкопки край селото, след което подаряват находките на музея на Разградската гимназия - желязна двуколесна „каруца“ с украшения, тучени (глинени) статуйки, женски бюст, копия...

* Откриването на общинския приют „Добрият самарянин“ в Разград. 15 август 1935 г.

* Гергьовден е сред най-тачените празници в стария Разград. След официалното тържество с речите и парада към се стичали по „1000 граждани, които обръщали ракия и бира в бюфета на парка“. Днес като че ли жива само втората част от традицията /тази с ракията и бирата/, а парад няма, понеже и войска вече няма...

* Ученическата трапезария в училище „Княгиня Мария Луиза“ в с. Борисово, днес Гецово, 1933 г. Хората, пък и управниците в района, са били доста чувствителни към подготовката на младото поколение и особено за по-бедните ученици са се стараели да полагат повече грижи. През 1925 г. се открива лятна колония за почивка на разградските деца на гара Разград – една уникална за времето си практика, освен това много милосърдни граждани правят индивидуални дарения в помощ на училища и будни ученици от сиромашки семейства.