Търсене

Начало История Албумната поезия в Разградската гимназия – един малко известен литературен феномен
Албумната поезия в Разградската гимназия – един малко известен литературен феномен
15 July 2019

Става дума за ученически албуми, изпълнени с ръкописна парапоезия или паралитература, които представляват поетична продукция с ниско качество, някакъв фалшификат близък до кича. Литературните критици смятат, че тя принизява образите и е без някаква социална или естетическа функция. Нека обаче да оставим тези обобщения на маститите автори и да се върнем към конкретиката на ученическите албуми от Разградската гимназия в края на XIX век.

15_07_2019_gim_1.jpg

Първият е „Албумъ от разни песни“ (1896-1901) на Любомир Д. Търговский от Разградската гимназия, а вторият е „Албумъ“ на Никола Сапунджиев от 1909-1911. Тези албуми от днешна гледна точка са нещо като лексикон, в който съучениците оставят своите послания (от рода на собственото лирично творчество), записи от анонимния и безименен градски фолклор (български, гръцки, турски и арменски), стихотворения на български и на руски поети, романси и т. н. Литературоведите сочат, че албумът на Л. Търговский принадлежи към исторически най-ранния тип Albumstudiosorum. Тези албуми са се създавали спонтанно в ситуацията на временния ученически колектив, в хронологично ограничен период, обикновено преди раздялата.

15_07_2019_gim_4.jpgАлбумите от Разградската гимназия не са случайно явление. Е. Борисова, Я. Милчаков, Пл. Шуликов в книгата си „Паралитературата. Текстология, социология, медиатори“ от 2009 г. категорично сочат, че към края на ХІХ в. гимназията в Разград вече си е изградила изключително високо реноме не само като образователна институция, но и като културен център, а нейната европейска архитектура впечатлява и днес. Много български интелигенти, учени и литератори (сред тях Антон Страшимиров и Малчо Николов) – възпитаници на разградската гимназия, – припомнят, че от 80-те години на XIX век там са достъпни, освен българските, и престижните руски списания за литература и хуманитаристика с преобладаващо либерална ориентация като „Современньiй мир“, „Русское богатство“, „Русская мысль“ и др. Имало е свои многобройни читатели и френското списание „Илюстрасион“. Слава на гимназията е носел изключително активният и жанрово разнообразен музикален живот (от църковно и класическо хорово пеене и обработени народни песни до руски романси), които гимназистите са усвоявали от високообразовани български и чуждестранни музикални педагози.

Биографията на автора на първия „Албум Любомир Търговский е донякъде изяснена. Той е от Шумен, но е учил в гимназията в Разград. Родът му е известен като Дюгмеджиеви. Един от неговите представители – Димитър Дюгмеджиев, е бил търговец, а в първия шуменски оркестър на М. Шафран бил концертмайстор. Той бил човек със значителна култура, завършил е колеж „Бебек“ в Цариград, а от архива му личи, че се е ползвал от изворите на френската и гръцката литература. Неговите синове Велико (автор на първата българска оперетна постановка на „Кармузинела“) и Пресиян Дюгмеджиев/Търговски също са оставили трайни следи в историята на нашата музикална култура. Пресиян е имал книжарница, а третият брат Любомир е с регистрирана печатница в Шумен от 1907 г.

15_07_2019_gim_3.jpg

Никола Сапунджиев (1888-1944) е от с. Славяново Поповско. След свада за някаква нива, бащата на Никола е пребит до смърт. Малкият остава сирак на 4 години. По-късно майка му се омъжва повторно и детето наследява фамилията на пастрока си – Сапунджиев. Малкият Никола заедно с брат си Христо са прогонени от втория баща. Христо умира, а Никола е отгледан от леля си. Завършва III прогимназиален клас в Разград. кандидатства в Семинарията в София, но не е приет. Никола остава там, за да учи занаят. През 1912 година в София получава майсторското си свидетелство за шивач. След това служи като войник в Разград. Участва в трите войни и се завръща в Славяново. Там основава местната структура на БЗНС в селото, става неин архивар-касиер. По време на Деветоюнския преврат през 1923 г. е арестуван и малтретиран. От побоите в ареста се разболява. След отказ от активната политика започва да се занимава с търговия на платове и други стоки. Спечелва уважение и състояние, а за моралния му авторитет и човечност свидетелства фактът, че заможните еврейски търговци след приемането на Закона за защита на нацията с пълно доверие към Н. Сапунджиев го молят да регистрира техните фирми и имоти на негово име. Поради вече силно разклатеното си здраве той отказва, но все пак те му предоставят голяма част от стоките си. Основава клон на Популярна банка в Славяново, в ръководството е и на Популярна банка в Търговище. Умира на 21 януари 1944 година.

15_07_2019_gim_2.jpg

Съдържанието на албумите на разградските ученици включва (по класификацията на. Е. Борисова, Я. Милчаков, Пл. Шуликов): любовни стихотворения, сонети, шлагери, романси, серенади; балкански и други чужди фолклорно-песенни стилизации; репортажи – речитативи, стихотворения по повод; лирически посвещения, послания, завещания, приспивни песни; оригинални, преводни (най-често твърде свободни или буквални преводи), епигонско-подражателни, пародийни или откровено цитатни поетически екстраполации; лирически афоризми, епиграфи и подписи, максими и размисли в стихове, крилати фрази в стихове, лирически сецесионни клишета в мерена реч, сатирични песни и скороговорки-каламбури; философско-психологически изповеди, послания, афоризми в проза, паремии (откъси от Св. Писание), пътеписи, писма, есета, стилизирана проза и стихотворения в проза; басни, притчи, поучителни разкази и анекдоти.

Типични примери от извадката за „Албума“ на Любомир Търговский са: „Цвете мило, да би знало,/ мойте болки на сърдце,/ от жалост би затрептяло/ твойто хубаво лице („Цвете“, И. Ник); „Ах, да можех да почукам/ на сърдце ти на вратата,/ двенки думи да продумам/ и да чуя две хорати. / да те питам, да ми кажеш/ грехота лий дет те любя…“ („Песня“, Стр. Янков); „С вярна клетва ме измами/ и пролята със сълзи,/ та спечели любовта ми,/ че подир ме намрази. / Как тъй скоро ти забрави/ слатки думи и любов?/ Аз да плача ме остави,/ залови приятел нов.“ („Ответ“, подп. Куюмджиев, Р-дъ); „Вино! Вино! Голо/ продаде ми вола/ единия моя/ пък на батя двата, / който вино люби/ калпака си губи. ” („Вино“, Т. Иванчев, Разград, 1897); „Ах, недейте ме презира,/ в бедността ми няма срам/ милост не дойдох да диря/ нито тягост да съм вам. /…/ но за бащини си рани/ отмъщение аз дирих,/ и с народните тирани/ в Сърбия се аз борих.“ („Доброволецът“, подп.: И без подпис ме знаеш): „Любомире, Вярата спасява,/ надеждата крепи,/ любовта говори,/ помни ме, помни!“ (Коста Кърджиев, Р-дъ); „Труда е основа/ и закон всеобщ,/ В нашата природа/ той е силна мощ. / Всичко около нази/ що хвърка във въздух/ Що ходи що лази/ живее със труд.“ („Труд“, Друмев, 1897); „Не запалвай моля ти се/ в моето сърдце волкан/ той ще мене да съсипе/ но и ти ще пламнеш там. / не растат саминки/ в поле цветовете,/ нито птички пеят/ сами в пролетта. /…/ Ако не девица/ то поне вдовица/ искам да те видя/ в моите ръце. „ („Ответ“, В. Куюмджиев); „На света беше ти едничка/ теб залюбих гулубичка/ Ти на мене всичко беше/ и животът ми крепеше. / Аз те любя крайно вечно/ и искрено и сърдечно. / Ти ме любиш и ме мамиш/ на измама ме оставяш. / Мене любиш за лъгане/ други любиш за земане.“ („Лицемерна“, Стр. Янков); „Че парите света владат/ е пословица/ че със тях чудеса стават/ знаят го и децата/…/ Влезе някой в кафенето/ макар говедар/ пълно ли му е джобчето/ той господар.“ („Силата на парите“, Стр. Янков, Р-дъ).

Сред авторите е и гимназистът Боян Пенев, по-късно професор, чиито трудове и до днес си остават водещи за българското литературознание. Може би това е първият му литературен опит въобще:


Речката бърбори, славейчето пей,

споменът говори: „не ме забравей!

(„Спомен“, от Б. Пенев, 1897, Разград)


А ето как един тогавашен разградски младеж ни е представил в своето лирическо откровение идеала си за жена. Стихчетата са редени в края на 19-ти век от В.Куюмджиев. Не знаем кой точно е той, твърде е възможно да е син или родственик на банкера Петър Куюмджиев от Разград, който е бил и депутат в Учредителното събрание. Ако съдим не от формата, а от съдържанието на поетическите послания, момчето явно е било „от сой“! Обърнете внимание какви високи претенции има авторът относно интелектуалните /и не само!/ качества на евентуалната си избраница:


Реших да се ожена

дорде съм още млат,

тръгнах мома да дира

от род голям богат.

Да бъде хубавица,

да знае да чите,

да знай кои са Шекспир,

кой Шилер, кой Гете.

(„Реших да се оженя“, В. Куюмджиев)


Ето и някои любопитни извадки от от „Албум“ на Никола Сапунджиев: „Ти имаш хубост чудна/ но нямаш ти сърце/ приличаш на ехидна/ със ангелско сърце/…/ о сбогом лице мерзко/ начало на греха/ о, сбогом ласкателко/ ти, червей на духа. „ („О, хубава си ти“); „Сърце, сърце, ти пак си в плен/ изново бъхтиш се, лудуваш/ изново сълзи пращаш мен/ изново щастие бълнуваш/…/ прости ме веч за сетен път/със тебе душо се прощавам/ и пущам сълзи да текат/ и чужда тебе обявявам.“ (завършек на драматична 21-строфична изповед, озаглавена „Стихове“); „Думай дале, думай пиле/ що най любиш на света,/ живота ли, имота ли/ или най-после – любовта. /…/ Аз обичам, мале, комшийче либе да любя/ … комшийче любе да взема; „От сън сладък кой ме буди?/ Сладка майко, послушай,/ Какъв ми е глас любезен?/ Кой ме буди посред нощ?/…/Аз поисках тази песен/ що ми дава „лека нощ. ”/ Ангели ме горе викат. / Сбогом, майко, „лека нощ“.“ – Написал за спомен (подпис: Ив. Сивков Рз) („Отчаяна“). „Нашата втора палатка/ нищо нема в нея,/ освен фенерчето/ и стомната голяма. / леглото ми е от слама,/ недейте ми се смя,/ Вий не знайте в него/ как сладичко си спя. „(„Войнишки живот“ - метацитиране по песнопойка); „Не е поет всякой, който знае да дращи – не е мъж всякой, който върже гащи.“ ; „Драгий Калчо, Всичко, що превлича,/ всичко що плени,/ с три думи се изрича:/ „пей, смей се и люби“… (Ал. Трифонов).

В разградските „издания“ има и публикации на автори от други градове. Дали защото в Шумен е нямало подобни сборници, дали от съображения за сигурност, или като опит да се заобиколи цензурата, една тамошна гимназистка е публикувала в „Албум“ на Никола Сапунджиев творба против някакъв шуменски учител, наречен от нея „развратник, мръсник и шебек“:


Простете ме, мили дружки,

прости ме, рай блажен,

аз отивам в гроб студен.

Простете ме, аз загинах,

мрачна душа ме уби.

Испъдена! - даскал рече,

той в гърди ми нож заби.

Дебарев, тоз развратник,

тоз учителски шебек,

на теб, думам, ти си мръсник,

от пиянство си слепец.

(„Духът“ на Ката Илиева, ученичка в ІV кл. в гр. Шумен)


Има и стихове на други езици, написани на български: „Шу каришки даада бир куш парларя/ ах перошанъ ой дугерим ефенди аман (2)“ („Турска песен“ („Шу каршики даада бир куш парлатя“), Стр. Янков (Рз); „Афта та мавра/ матя пу ме ки тазуне/ Хамило се та фозлия/ Яти ме сфазуне.“ („Песен любовна (Гръцка)“.

Ако се абстрахираме от качеството на стиховете и техния (понякога) сладникав романтизъм, то не може да се отрече стремежът по интелигентен /литературен/ начин да се изрази отношение към заобикалящия свят, към местните нрави и действителност . Винаги съм се учудвал на страстта на някогашните разградчани да четат, да познават прозата и поезията, да се стремят да се изразят по възможно най-добрия за тях начин чрез мобилизация на емоциите.

Силната поетична мощ на сегашните разградски поети явно има своя генетичен корен в миналото на града и интелигентността на неговите тогавашни граждани, която макар и в горепосочената форма, е израз на твърде парапоетични ограничения. Все пак, примерите от горните стихоплетения показват една от страните на интимния вътрешен живот на разградската младеж от края на XIX и XX в., който е неразделна част от контекста на времето и социо-културната ситуация. Ще приведа само един аргумент в полза на горното твърдение - стихчето на В. Николов от Сейдол, уч. от V кл в разградската гимназия. Писано е по подражание на Пушкин за Петербург: :„Поклон испращам ти честит,/ чудесно Петрово творение,/ Обичам твоя строен вид. / на Нева царевното течение. / …/ Когато в стаята си аз/ чета и пиша без светило/ И всичко вън се притаило/ и свети кат едно кандило.“... Или пък по мотиви на Пенчо Славейков:


С викове стоят звездите

неподвижно над земята

и любовно се поглеждат,

и си шепнат в небесата…

Тъй богат им е езика,

тъй разкошен, тъй секретен,

та не може го проучи

даже филолог просветен.


Тук вече се вижда ако не някакво поетическо зърно, то поне наличие на литературна начетеност. Тъй че нека просветените съвременни филолози не се чудят защо в Разград има толкова много поети днес. Всичко си има обяснение, а следите винаги остават...


Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ


Б.а. Основен източник: Евдокия Борисова, Яни Милчаков, Пламен Шуликов. (2009). Паралитературата. Текстология, социология, медиатори, Изд. Фабер, Велико Търново.




* Абитуриенти с учителите си от Разградската гимназия в началото на миналия век. По онова време много от младежите не само че пишели стихове, но дори и имали свои издания, където да ги публикуват. Тъй че няма защо да се чудим защо в Разград днес има толкова много поети – генетичният корен на литературното изобилие е в миналото.

* Твърде е възможно първият опит в писането въобще за бъдещия голям литературовед проф. Боян Пенев да е стихчето за реката и славейчето от 1897 г.

* Една от тези гимназистки /снимката е от фонда на Държавен архив – Шумен/ е авторката на стихотворението за шуменския учител, описан като „развратник, шебек и мръсник“. Авторката Ката Илиева е публикувала творбата си в разградско издание най-вероятно от съображения за сигурност или пък заради липса на цензура. Последното е характерно за изданията на Разград и до днес – пример „Екип 7“!...

* Като ученик в Разградската гимназия Никола Сапунджиев пише стихчето и издава „Албум“ с ученическо творчество. Сетне става търговец, ползващ се с реноме на изключително честен и почтен човек. Толкова е бил голям моралният му авторитет, че заможни евреи искат да му предоставят за управление имотите и фирмите си след приемането на Законо за защита на нацията. На снимката са членовете на управителния съвет на Популярна банка – Търговище, 15 март 1937 г. Първият вляво е Никола Сапунджиев.