Търсене

Начало История Бачо Киро и връзката му с Разградския край II
Бачо Киро и връзката му с Разградския край II
22 July 2019

От 1870 до 1871 г. е временен дописник на вестник „Македония“ с редактор Петко Рачев Славейков, издаван в Цариград. През 1871 г. отива при Ботев в Румъния, като взема от него и 3-и брой на в. "Дума на българските емигранти" за читалището в Бяла черква, където е публикувано стихотворението "Хайдути". Като че ли Ботев не докрай разбира Бачо Киро и неговата житейска мъдрост, затова тази среща остава незаписана на книга.

22_07_2019_kiro_6.jpgОт 1870 до 1871 г. е временен дописник на вестник „Македония“ с редактор Петко Рачев Славейков, издаван в Цариград. През 1871 г. отива при Ботев в Румъния, като взема от него и 3-и брой на в. "Дума на българските емигранти" за читалището в Бяла черква, където е публикувано стихотворението "Хайдути". Като че ли Ботев не докрай разбира Бачо Киро и неговата житейска мъдрост, затова тази среща остава незаписана на книга.

През 1869 г. Бачо Киро вече е обвързан с революционните борби и Васил Левски. По негова поръка на Апостола, който го провъзгласява за „Главния селски учител“ (самият Левски е „Главен книжар“ и „Главен учител“), през 1872 и 1873 г. Бачо Киро обикаля с лична (възложена от Левски) мисия от комитетски хора с една, едничка цел – „събиране на сведения за това - кой по кого се води“.

Има данни, че Бачо Киро е бил масон – „заради възможността да помогне на поробеното си отечество“…

През февруари 1872 г. Бачо Киро е определен за председател на частния революционен комитет в Бяла черква. В това си качество той съвместява и занятието на таен наблюдател на Разградския революционен район в едно с: Даскал Юрдан Петков (за който ще стане въпрос и по-долу в текста) от Хюсенче (Осенец), Сидер Грънчаров и Волен Грънчаров, пряко подчинени само на Левски и на Търновския таен контролен орган (тайна полиция на комитета). Според Искра Пенчева Бачо Киро е и човекът, който „проучва“ „…дали Ангел Кънчев може да остане на работа при Левски или не“ във връзка революционната си комитетска мисия из Разградско.

В началото на 1873 г., след обесването на Левски, разследване за трагичната му гибел провеждат Матей Преображенски – Миткалото и Христо Иванов – Големия.
Към клона на Търновската тайна полиция влизат и се числят: Матей Преображенски, Христо Иванов, Марин Станчев и Марин Цонзаров. Същите са отговорни за покритието на Разградско и Русенско. Тогава, по поръчение на Бачо Киро свещеници от района в Разград и по-точно от село Хюсенче /днес Осенец/ са бивши ученици на даскал Юрдан. Те са посветени и в святото дело.

22_07_2019_kiro_3.jpgСпоред изследванията на Искра Пенчева, малко известен факт е, че на събранието на БРЦК в Букурещ на 29 април 1872 г. „Бачо Киро присъства, но не официално…“. Той е в румънската столица, където се среща и отчита на дейността на комитета пред Каравелов и Левски… „Но него, като таен полицай, не познават дори участниците в това събрание, които са от цялата страна. И разбира се, това е направено с цел, ако има между тях предатели, те да не знаят кой стои зад тайната полиция на Левски в Българско, която проверява БРЦК за предателства. Затова и подписът му не намираме сред подписалите.“ – подчертава дебело И. Пенчева и продължава със сензацонното си разкритие: „Затова пък там има подпис на един предател, който не е присъствувал – Никола Обретенов от Русе. Знаел ли е и кога е научил за това Бачо Киро? През 1875 г.? Защо умира Матей Преображенски на 1 март 1875 г.? Защо не дочакват 1876 г. съученикът на Ангел Кънчев от Табор, учителят в Бяла черква Стефан Кимрянов и поп Васил Петков? Защо и съученикът на Ангел Кънчев – Костадин Колев, умира само 4 години след Освобождението? Защо Ангел Кънчев загива след срещата си с тайната полиция на Левски в Бяла Черква? Какво е трябвало да стане в Букурещ? Защо „старите“ съратници на Левски един по един изчезват от хоризонта, и се подменят от нови „европейски“ възпитаници с фракове и двуглаво-кучешки бастунчета?

Бачо Киро взема участие и в подготовката на въстанието от 1875 г., въпреки недоверието на голямата част от селското население в ръководството на новите комитети извън страната и вътре в страната, последвало от предателската роля на шпиони в мрежата, провалили Левски и нанесли удар върху движението, с цел да го оглавят. И когато отива на място и разбира кой го готви, как и защо, връща се в селата, за които отговаря в Търновско и Разградско, и заповядва на всички да крият всичко и да не се вдигат на въстание. Както сам пише:

Аз съм от селските окумуши,
аз разбирам от зелени круши...

През 1876 г., знаейки за старите връзки на Бачо Киро със старите дейци, ръководителите на "новото" движение го правят един от главните организатори на подготвяното въстание в западната част на Търновския революционен окръг. Обвинен в предателство към каузата, в бездействие и отстъпление от идеалите на революцията, този път той успява да събере само от Бяла черква 101 четници. Той просто обича народа си, обича Русия и не може да си позволи да носи чужда на съвестта си отговорност, но я понася като кръст, пак в името на народа си, на свободата му, на бъдещето...Цялата чета (повече от 200 души) се ръководи от Поп Харитон, Петър Пармаков, Христо Караминков и Бачо Киро. Като член на военния съвет на четата, която е разбита при Дряновския манастир след 10-дневна обсада, бива предаден от съратниците си, осъждат го на смърт, опитват се да го изкарат луд, за да го спасят, но той не желае такава милост, и го обесват в Търново на 28 май 1876 г.

22_07_2019_kiro5.jpgСлед Освобождението, посмъртно са издадени творбите му: „Сиромах Танчо. Драма в пет действия“ в печатницата на Киро Тулешков през 1879 г. и „Пруско-френската война“, нагласена в стихове в 1871 г., издадена от печатницата на в. „Българин“ в Русе през 1880 г.

А сега и нещо повече за Юрдан Петков (Вачков) (октомври 1825-26 март 1903 г.), известен с прозвището Даскал Юрдан?

Отново драгоценната информация тук ни дава изследователката, родом от Разград, Искра Пенчева…: „Изминали са години от оня 20 юли 1851 г., когато на селското празненство в чест на св. Илия в с. Осенец, Разградско от Русчук се завръща Юрдан Петков Вачков. Двадесет и пет годишният младеж се изучил в Елино-греческото училище на известния даскал Параскева. Израсъл висок, с пълничко, червендалесто лице, с гладки черни коси, обул нови дънести бирнечки, с хубава салтамарка, червен пояс, с червен фес на главата, с бели вълнени чорапи и имении на краката - цял даскал! Така го описва учителят Сава Попов от селото. Да му се ненагледат и попът, и мухтаринът, и комшиите! По-учен от другите младежи, Юрдан учудил всички с четенето на молитвите, а и пеел чудесно. Освен това умеел и два занаята - подвързия и шивачество. Какво по-добро от това - местен човек да може сказки да държи и в черква да пее, децата да учи на четмо и писмо, та и на два занаята!

Главили го единодушно в Хюсенче за взаимен учител през 1852 г. Скоро младежите и по-будните селяни започнали тайно да се събират в дома му, да четат нелегално внесените „Български книжици“, „Цариградски вестник“, „Български орел“, обсъждали вилаетския вестник „Дунав“ на Стоил Попов от Русе и бистрели политиката…“

22_07_2019_kiro_5.jpgЗапазено е и описание на къщата на Даскал Юрдан. Единствено тя „имала по-друг градеж. Къщата включвала четири стаи за жилище, слепени с други три – едната по-голяма, с пейка и атешлик (огнище) до нея, с механа, втората – с рафтове за бакалските стоки и тезгях за напитките. На пода – добре изрязан капандур, под който се спущала стълба в дълбока маза. Можела да се ползува за скривалище. До втората стая била слепена трета, като килия, с огнище за отопление и пейка за сядане. На стената – малко прозорче. През него се виждало кой влиза и излиза от механата чак до външната порта. Това била стаята на даскала. В килията (първото килийно училище в селото), на измазания под имало рогозка, върху която в началото учениците сядали в полукръг. Даскалът седял в къта на миндерче…

Къщата била в центъра на селото, на ъгъл, и била така построена, че от всеки край гледала към четирите посоки и главните улици. С комшулук била свързана с комшиите, от двора на които се излизало от къща в къща в другия край на селото…Твърди се, че къщата на Даскал Йордан е описана от Иван Вазов в „Под игото“…

През 1854 г. Даскалът „за първи път направил чинове със седало и писало, по подобие на русчушките, с маса и стол за себе си. Въвел и взаимоучителната метода на обучение, като използувал ръководството на Николай П. Теодоров от Жеравна. Към 1865 г. въвел и катахизис, землеописание, обща история и българска история. Пеенето не било само черковно. Разучавали се въстанически песни за Ангел войвода, за Кирил и Методий и др. (По въпроса за училището на Даскал Йордан – вижте публикацията на страниците на в. „Екип 7“ от 11 септември 2017 г. под заглавие „За един ръкописен превод на Никола Икономов“ с автор проф. Пламен Радев).

Най-интересната част от изследването на Искра Пенчева е тази, в която тя разказва за революционните дела на Даскал Йордан: „Четиринадесет години учителствувал даскал Юрдан, докато не се наложило да се захване с по-сериозни дела – народните… Даскалът бил доверено лице на Левски от 1865 г. По негово поръчение за българското съзаклятие от 1869 г. била нужна „особна къща – скривалище“ и верен човек, който да посреща и изпраща революционните работници, създаващи мрежата на комитета в тази част на страната… Йордан Петков жертвувал даскаллъка и от октомври 1866 г. започнал търговия с вино и ракия, което му струвало не само цялото състояние, но и много страдания и подозрения от страна на турското население. Търговията му не му носела печалба, но дюкянът станал център за прикритие на бунтовническата дейност на българите в района.

Влиза в тесен контакт с Марин Цонзоров и Сидер Войвода от Лясковец, с Бачо Киро Петров от с. Горни Турчета и по-късно – със заместника на Левски, отговарящ за района му – Ангел Кънчев от Трявна. Всички те са приспивали в тайната комитетска къща в Хюсенче, по пътя между Русе, Разград и Шумен…

През есента на 1868 г. Левски и Матей Преображенски дошли в селото, облечени като монаси, снабдени с книжарски стоки. Те оставили на даскала един печат - буквата "Т", (тайна?), с която буква той вероятно е подпечатвал писмата си до тях. На една от книгите, оставени вероятно от тях, тази печатна буква е запазена. На тази среща са присъствували Марин Цонзора от Лясковец, Марин Станчев, Вичо Грънчаров, Бачо Киро ("селският учител") и Сидер Войвода. Даскал Юрдан е свирел на тамбура, а Дякон Левски е пеел народни песни. Левски избрал за свой куриер от селото Илия Чакъров. По указание на Апостола през 1869 г. той става основателен член на читалище „Зора“ в Русе, за да имат поглед върху дейността му.

В съхранената стара книга „Историята на село Осенец“ също е отделено подобаващо място на тукашния просветител и познанството му с Бачо Киро.

Макар, че повечето от фактите за събитията и личностите в нея съвпадат и се препокриват с тези от изследването на Искра Пенчева, те ни дават още един, по-различен щрих към величавата осанка на видния разградски възрожденец. Ето как: „Проявил и извънучилищна дейност, (Даскал Юрдан) говорил в църквата „слова“ , четял вестници и книжки на слушатели в по-тесен кръг, бил във връзка с дейци от освобождението ни - техни агенти са нощували в къщата му... Колко ли алъш-вериш е правел бившият даскал, щом в града за стока не ходел? По хората пазарувал! И то каква стока - малко шекер, кафе, леблебия, рошкови, тамян за бабите и калеми за децата. Мастило сам си правел от шикалки, а пишел с пачи пера.

Голям приятел на даскал Юрдан бил Бачо Киро, който винаги отсядал у своя колега. Ученикът на Петков - Димо Неделчев, който бил съмишленик на освободителното движение, се ръкоположил в село Горни Турчета (Бяла Черква) за свещеник до Априлското въстание. А в едно село, щом попът и даскалът са бунтовници, значи и работа се е вършела сериозна.

През 1875 г. Бачо Киро от Бяла Черква прави събрание със селяните от Осенец и близките села, на което се прави анализ на обстановката и организацията след Левски, липсва и оръжие, затова се взема решение всичко да се укрие, за да се запази поне това тайно ядро, и да не се вдига въстание…“

В заключение ще цитираме отново Искра Пенчева – с характеристиката, която прави на Даскал Йордан: „От запазения портрет с маслени бои в къщата музей на Даскал Юрдан ни гледат умни, проницателни очи, съчетаващи суров нрав и себеотрицание с благост и шеговитост. Тънките мустачки прикриват лека, загадъчна полуусмивка, покоряваща със своята топлота. Изражението сякаш ти говори: „Ех, какво знаеш ти за онези времена? Къде си търсил истината? В академичните издания или тук, където историята се написа? Мисли, търси, учи, знай!“ Това са били и любимите съвети на селския даскал към хората, проявявали интерес към историята на селото. Тайната на съзаклятието даскал Юрдан отнася в гроба. Твърде горчиви истини е знаел той, гледал е с отвращение, как времената се менят, но на по-хубаво не отиват. Знаел е и защо. Скромен, той никога не е изтъквал заслугите си. Оставял е шлакът да изплува и само е подръпвал мустак, клатейки глава. Такава е била житейската му философия:


Който народа си обича,
за доброто му гледа и тича!"

"Защото носим име славяни,
сякъде клети и угнетени,
съ скърби, неволи синца живеем,
под чуждо иго жално ний тлеем.



Стоян КОМИТСКИ

Боян ДРАГАНОВ



* Бачо Киро Петров - оказва се, че е шетал доста и в Разградския край...

* Васил Левски - така облечен минава в района на Разград през 1867 година. На тази тема авторите на днешния материал са подготвили отделна статия, която ще публикуваме в някой от следващите броеве.

* В откритата през 1869 г. църква в Осенец първи свещеник става Димо Неделчев, тогава учител в местното училище, ученик на Даскал Йордан Петков. Отец Димо през 1873 година последвал Бачо Киро и станал свещеник в Бяла черква. Как няма да има съзаклятие в Бяла черква, след като даскалът /Бачо Киро/, и по-
път /отец Димо от Осенец/, са бунтовници?

* Заместникът на Левски в района - Ангел Кънчев, е приспивал в тайната комитетска къща в Хюсенче /Осенец/, по пътя между Русе, Разград и Шумен…